.....Началото....

Така...здравейте хора Това е първият ми фик който побликувам.Надявам се да ви хареса.В началото е малко тъпоо...но по нататък ще е яко Обещавам!Ще ви помоля да пишете коментари зада знам дали да продължавам.

1 глава
Нямах желание да си тръгна,затова се обърнах и се примолих:
-Нека да спя тука мамо!!!
-Неможе мамче.
-Моля,моля,моля ще слушам, е сега си лягаме и заспиваме.
-Да,много ви се моля!-присъедини се към мене Лора
-Но...-тръгна
да казва нещо майка й, но ние я прекъснахме-Моля,моля,моля!!!Лягаме си и
заспиваме.Гробна тишина ще е.Ако трябва на умрели ще се правим,но няма
да гъкнем.МОЛЯ!!!
-Ох, айде добре!-предадоха се майките ни.
-YES!-викнахме и двете.После запяхме и затънцувах ме Ring Ding Dong.
-Гробна тишина!-скастри ни мама.
- О,да вярно-сетихме се и продължихме танце и песента като внимавахме
да не издадем нито звук с уста.(само се правихме че пеем).Семейството ми
си тръгна.Аз и Лора влязохме в стаята й и си сложихме слушалките зада
слушаме SHINee.Докато танцувахме съвсем неусетно запяхме и понеже не си
чувахме гласовете пяхме силно.На вратата се появи майката на Лора,но ние
не я видяхме и продължихме със цирка.Накрая обаче се усетихме и я
видяхме.Лора дръпна слушалките и ги хвърли на някъде.И двете се
усмихнахме ангелски.
-Боже и корейски ли знаете?-шокирана попита майка й.
-Аха,покрай песните и предаванията.-отговори Лора
-Охх...леле какво сме създали със бащати?!-мърмореше тя докато
затваряше вратата.Тихо се разсмяхме и седнахме на компютъра нищо, че
минаваше вече 12:45 ч. вечерта.
-Виж,виж е на този сайт аз съм
президент.-показах й хубавия сайт който бях създала за SHINee миналия
месец когато тя ми ги показа.
-Ухаа...уникален е!-едвам каза.-Оле и колко потребители!1232-ма!СУПЕР!
-Нали?Искаш ли да влезнем в Twitter.Може Jonghyun да е на линия.Дай
да видим.-с нетърпение щраках с мишката.Най-сетне влязох ме и
видяхме...че той...е...извън линия.
-Ех,мамка му!-разтроисе Лора
-Нищо,нищо това не означава че неможем да му пишем.-казах и приближих клавиеатурата към себе си.
"Jonghyun,здравей!Ние сме от България и сме ви големи фенове.Защо не
дойдете при нас?На концерт например?За всеки случей сте добре дошли."
-Готово!
-Дано да отговори!!-каза лора и се прозя.Легнах ме си и едвам заспахме от вълнение.
В апартамента на SHINee:
-Добро утро,хюнг!-сънено каза Taemin
-Добро да е-каза Onew
-Добре,че стана Taemin само тебе чакаме-каза Key
-Аа еми добре,а къде ще ходим?
-Имаме фотосесия!-каза бодро Jonghyun.
-С кой?-попита почти без желание Taemin
-Със Юн Хе Ра!!!-възторжено каза Jong.
-С кой??-повтори сънения младока
-Айгооо...това момче-почти се расърди Bling Bling
-Айде,айде обличайте се,закусете,оправете се,измийте се,срешете се.Бързо!-продиктува Key.
-Сър,да сър!-викна Jonghyun и дигна ръката си до челото в знак за
почит.В това време се появи Minho изглеждащ като зомби след вчеращните
спортни игри.Щом видя позата на Jong се усмихна и промърмори:
-В армията ли ще ходиш?-подмина Bling Bling и седна до Taemin който се бореше с една зърнена закуска.
-Айшш...хора-изпуфтя Jong и се запъти към лаптопа.Провери всичкоте си
регистрации във всички популярни сатове.Влезе във Twitter.Имаше около
1032 известия.Едно по едно ги разглеждаше докато не стигна до едно
непознато съобщение.
-Странно-каза на себе си.Поколеба се дали да
го отвори.После си каза"Стига,човечетова е писмо от фен"и го
отвори.Зачете "Jonghyun,здравей.Ние сме от България....."прочете го още
веднъж ,после още веднъж.Накрая затвори сайта,облегна се назад и се
замисли "България?Хъм...сигурно е в Европа или Америка?"Onew беше готов
вече и седна до него:
-Нещо ново?
-Не-излъга Jonghyun.
-Кажи ми!
-Еми...-започна той и разказа за странното съобщение.
-Бъл...България?Не съм я чувал-размишляваше Onew.-Макар и да имам А+ по география,не съм я чувал.
- Хайде деца мой!-викна Omma Key.
-Айде едва ме-станаха Jonghyun и Onew.Minho и Taemin изпълзха от някъде
някъде готови подминаха Key и излязоха.Слез тях замислени те Jonghyun и
Onew последвани от Key.

.Съжалявам за правописните грешки.

началото е хубаво. наистина трябва да му напишем едно такова съобщение

Много хубаво начало чакам с нетърпение следващата глава :)))

2 глава
На сутринта едвам станахме.С Лора бяхме толкова уморени,че единственото нещо което ни крепеше беше мисълта за отговора на Jonghyun.Като ни видяха майката и бащата на Лора очудено ни попитаха:
-Абе на вас да не са ви отвлекли и дрогирали онези грозни корейци?
-Да дрогиранисме с SHINee дрога-потвърдихме ние.Бързо закусихме и влезохме в стата да проверим отговора на съобщението.Но....такъв отговор нямаше.
-Супер-изпуфтях и се проснах на леглото.-сигурнно няма да отговори.
-Ахъммм...-легна си и Лора.Скоро вече тихо похъркваше.Покрай нея и аз заспах.

-Това беше една от най-добрите ни фотосесии!-възторжено обяви Minho
-Напърно съм съгласен-потвърди Onew
- И аз съм доволен-каза Taemin-а ти хйонг?-обърна се към Jonghyun.
-А...аз как да не съм доволен!Знаешли колко харесвам Хе Ра.Тя е една от най-красивите корейки на нашето поколение.-обясняваше той.
-Да-клатеше глава Minho
-Какво?Не е ли вярно?Вижте-посочи я-перфектно тяло,глас,че и ехубаво.Напълно мой тип.
Хе Ра действително беше много перфектна,но всичко красиво си има своя тъмна страна.
-Оппа-подвикна тя и се приближи към тях-оппа много благодаря,беше много хубаво да работ с вас.Надявам се съвсем скоро да се видим отново.-погледът и се вдигна към Jonghyun,който я гледаше.Тя му намигна и си тръгна.
-Тя е ФЕЯ!-поразен откри той
-Така е.-съгласиха се другите само заради него
В гримьорната на Хе Ра:
-Напълно ги поразих с чара си.Толкова бях красива и нормална-каза без никакъв срам.-Този Jonghyun е толкона.... толкова....нямам думи.Ако се събера с него славата ми е гарантирана.-размишляваше тя.-Точно така...ще се добера до него-усмихна се злобно-АУУУУУУуууу....ох...ох..момиче боли ме недей да ме скубеш-викаше тя-ти болнали си тази коса и всичките грижи които полага за нея струват повече от жалкият ти живот.Ако се повтори ще те изхвърл от тука,а този гребен ще влезе....-ругаеше малката вещица.
През това време при SHINee:
-Отговорили на онова съобщение?-попита Onew Jonghyun.
-А! Какво съобщение?-заинтересува се Key.Minho който случайно чи също се обърна,а в погледа му се четеше въпрос.
-Еми в Twitter получих съобщение от някакви момичета от..... как беше....България.
-От къде?-попитаха заедно Key и Minho
-От България-повтори Onew
-Но това къде е?-питаше Minho
-Незнам затова ни стана интересно.-обясняваше Bling Bling.
-А ти ще отговориш ли?-попита Key
-Еми...да...добре ще отговоря-предаде се той и извади iPhone си.Тръгна да пише,но Key го прекъсна:
-Чакай,какво ще й пишеш?
-Незнам-призна той
-Дай да видя този SMS -нареди Key
-Ето-пододе го Jonghyun.Key внимателно го прочете после го върна без да каже нещо.
-Мерси за помоща-иронично мърмореше обърканият Bling Bling.После отново започна да пише:
"Здравейте!Радвам се,че сте ми фенове.Честно казано незнам къде се намирате иначе щяхме да дойдем.Благодаря за подкрепата!Fightin с обич Jonghyun!"
-Готово!-отдъхна си той
-Дали ще отговорят?-чудеше се Onew
-Незнам-дитна рамене Jonghyun
-А те момичета ли са?-питаше Key
-Надвам се-отвърнаха Onew и Jonghyun.
-А къде е Taemin?-смени темата Minho.
-Хъммм...-всички се огледаха,а Taemin никакъв го нямаше.
-Някъде е отишъл.-предполагаше Key
-А! Ето го!-посочи Onew към идващия Taemin.Лицете му беше странно намръщено.
- Хей,малък къде беше?-интересуваше се Jonghyun.
Taemin стигна до тях.Беше разтроен.Щом го видяха всички се струпаха около него.
-Какво става?Болен ли си!?-уплаши се Onew.Малки поклати глава в отрицание.
-А какво има?!-почти викаше Key,докато го тресеше за раменете.
-Няма да повярвате.-каза тихо младока.Приятелите му го наобиколиха плътно когато разбраха,че можеби ще им каже нещо важно.
-Казвай!-изсъска Key притеснено.
-Тази Хе Ра не е тази за която се представя-каза най-накрая Taemin.
-Кой?-казаха заедно членовете на групата.
-Хе Ра трябваше да я видите.Вещица.Трябваше да я чуете как псуваше горкото момиче.Тя е вещица.Само като я чух избягах от страх.
-А ти къде си бил,чи си я чул?
-Аз...аз бях близо до съблекалнта й-призна той
-Ах още от толкова майк си станал перверзник-каза с широка усмивка Minho.
-Не е вярно!-тропна с крак момчето
-Харесваш я нали,затова я следиш-стигна до извод Key.
-НЕ тя е лоша,само ще ни използва,така чух, зада стане известна.-отчаяно обясняваше разтроеният Taemin.
-Добре,добре-казаха всички макар да не му вярват.
-Трябва да ми повярвате!-казваше той
-Добре де вярваме ти-отговори само зада го успокои Jonghyun.
-ОФффф...-изпуфтя Taemin исе хвърли към кожения диван и затвори очи.Стоя така дълго.Даже не усети кога неговите приятели са го оставили сам.До него дойде Хе Ра и каза с толкова нежен глас,че той не я позна.
-Taemin какво става?
-Приятелите ми не ми вярват ,че Хе Ра е вещица!-каза без да се усети и отвори очи.Като я видя толкова се уплаши,че избяга."Ох..боже,сега сигурнно ще ме преследва и ще ме превърне в жаба!"-размишляваше докато тичаше той.През това време:
-Вещица!?-шокира се Хе Ра-ВЕЩИЦА?!?!Този малък...-беше бясна.Стана и тръгна към гримьорната на SHINee.Тихо почука на вратата и зачака разрешение да влезе.
-ДА-викна Minho.Тя леко отвори вратата и надникна с ангелска усмивка.
-Може ли да вляза?-каза нежно тя
-Да,да влизай-премигаше на парцали Key очевидно изцяло под нейна магия.
-Мерси.Трбва да поговорим.
-Разбира се!-изпревари всички лидера
-Еми на Taemin му става нещо.Мисли,че съм вещица-почти проплака Хе Ра
-КАКВО?!-викнаха всички-TAEMIN??!!
-АХа-хлипаше малката вещица.Щом видяха разтроеното лице на този "ангел"всички се вбесиха.Onew веднага набра номера му.
- Къде се бе памперс!?-кресна той
-Емии в двора съм.Съюзвам се със природата зада изгоним вещицата от Земята.-обясняваше Taemin докато прегръщаше едно от дърветата.
-Какви дървета,идва тука веднага!
-Но аз незнам какво съм направила-плачеше Хе Ра-ако е в мен грешката ще я поправя-играеше театър тя.
-Не,всичко е наред- успоковаше я Jonghyun,който вече се бе настанил до не и я галеше успокоително.
-Тя...тя там ли е?-попита Taemin по телефона очевидно чул разговора им.
-Да,проблем?-изсъска лидера-в момента е много разстроена и плаче заради твоите глупости.
-Плаче?Олелее хйонг бързо обършете й сълзите може да са от киселина-викна по телефона младока.
-МОМЧЕНЦЕ!-беше бесен Onew.-идвай тука веднага!
-Предпочитам да остана с катериците!-каза малкия ,затвори телефона и прегърна по-силно дървото.
-Какво?-каза Onew в празния телефон.
-Какво каза?-попита Minho
-Затволи ми-невярваше лидера
-Затворил ти?
-Да
-Много съжалявам.Аз съм виновна.-обясняваше Хе Ра и закри лицето си с ръце.
-Хей,Хей няма проблем не си виновна ти.Нали ги знаеш днешните деца,само Хари Потър знаят-присъедини се Key.
-Хайде момчета,свободни сте!-викна им мениджърът-Ще се видим утре сутринта.Чао!
-Утре?Окей.Довиждане!-казаха момчетата.Хе Ра която вече беше успокоена се изправи и каза:
-Благодаря ви!И за пореден път съжалявам.-поклони се и им помаха докато излизаше
-Чао,Хе Ра!-подвикнаха след нея момчетата.След като излезе тя се усмихна злобно.
-Този Taemin!-не беше спокоен Jonghyun.
-Къде е?-попита Minho
-Някъде в двора с някакви дървета и катерици.-обясни им Onew.-Айде да си ходим.Уморен съм
-И ние.-подкрепиха го другите
Скоро се оправиха и излязоха от сградата и се огледаха за Taemin.
-Това...това ли е той?-посочи учудено Key едно момче което прегръщаше едно дърво.
-Ммм...май да.- изненадано каза Minho
-Да той е!-възкликна Onew.-Ей малък,хайде!-викна му той,но Taemin не мърдаше
.-Taemin!Айде!.-повтори Jonghyun.Taemin не мърдаше(
-Ох сега кво се инати.-промърмори Key и тръгна към него.
-Знаем че обичаш природата но не прекалаваш ли?-попита го като стигна.
-А хйонг!Хйонг помогни ми!Залепнах.-векаше малкия
-Да бе да айде стига че сме уморени
-Хйонг наистина не мога да мръдна .От смолата е!
-Какво верно ли?ХаХаХаХа-смееше се Key.Цялата коса на Taemin беше в гъста черна смес.Също така и предната част на тениската му.
-Охх,верно си залепнал.-разбра Key
-Нима?Добре че си ти да ме разбереш!-завъртя очи малкия.-Хайде помогни ми!
-Айгоо,ох добре.-лед около 4 мин. борба със смолата Taemin беше свободен.
Щом останалите видяха младока се разсмяха така че дъх не им остана.
-Ако продължавате ще взема да ви прегърна и вас да оцапам.Разбрахте ли?-заплашваше Taemin,но нещо в прекрасното му лице пречеше това да звучи заплашително.Това на края довърши момчетата и те продължиха да се смеят и забравиха ,че му бха бясни заради онази Хе Ра.Щом си стигнаха удома разсърдения Taemin побърза да се затвори във тоалетната и не излезе от там поне 1 час.

Хи,хи радвам се,че ви харесва .И за пореден път се извинвам за правописните грешки

3 глава


"Дано съм преминала,дано съм преминала"!-молех се докато тичах към нас.Толкова се бях засилила,че почти подминах входа ни.Отворих пощата.беше празна.Сърцето ми за момент спря и си сви от болка.Не бях преминала.Вървях като зомби нагоре.Мама като ме видя моментално се уплаши и ме дръпна в прегрътките си.
-Какво става мамче?
-Не съм...не съм преминала изпита.-казах и заплаках силно.
-Не си преминала,но как разбра маминото дори не си отворила писмото.
-Какво писмо?-едвам казах през сълзи
-Писмото което дойде с куриер рано сутринта.
-Писмото е тук?-шокирах се
-Да там на масата.-и посочи белия плик посредата на масата.Веднага се отскубнах от мама,много грубо при това.Бързо разкъсъх плика и прочетох горния удебелен надпис:
"Поздравления вие успешно преминавате националния езпит по фотография."
-Какво?!Минала съм?Да,Да,Да успях.Мамо успях.Преминах.-виках и прегърнах мама.Сълзите ми от болка бяха заменени със сълзи от радостт.
-Браво,миличка!Горде се с теб.Винаги съм знаела че ще успееш.
-Чакай,чакай кога е другия изпит?-погледнах към листа.-След два месеца,трябва да правя интервю или репортаж.Супер това е лесно.Даже знам кой ще интервюирам.
-Така ли?Кой?
-SHINee!
-Те ли ще дойдат тука?
-Не аз ще отида то тях.-обясних
-А те къде са?
-В Северна Корея.-усмихнах й се
-В Северна Корея?В никакъв случей!Никъде няма да ходиш.Оставаш тук.
-Но маме само за два месеца.-казах
-Не!
-Мамо вече съм на 17 год. мога да решавам какво е добре за мен.
-Чак на 18 год. можеш сама да решаваш до тогава аз решавам за теб.
-Маме заминавам само за два месеца.Всеки ден ще си говорим,ако трбва сама ще си платя престоя.
-Казах НЕ!-повиши тон тя
-Не можеш да ме спреш.Вече съм решила.-тропнах с крак.-Защо си такава?Това е единствена ми възможност.Заминав.....-прекъсна ме шамара който ми заби мама.Погледнах я ,очите ми бяха широко отворени.
-Никъде няма да ходиш.-каза бавно дума по дума.
-Напротив!-викнах и в лицето й.
-Казах че няма да ходиш никъде!-викаше и тя
-Ще ходя.-креснах за последно и избягах в стаята си.Тряснах вратата и я заключих.
-На кой ще тряскаш врати момиченце!?-отвънка говореше и блъскаш по вратата мама.
-Ти си ЧУДОВИЩЕ!-виках от стаята.Майка ми продължаваше да блъска по вратата.Заплаках толкова силно,че даже не чувах виковете на мама.Станах и извадих огромния си куфар и започнах да го пълня.Взех си всичките неща освет играчките и книгите.После извадих телефона си набрах номера и зачаках:
-Ало?Кой е?-попита гласът отсреща
-Л..Лора,аз съм трябва...трябва да ми помогнеш.-казах

4 глава
Плана който измислихме беше в действие още същата вечер.Някъде към 3.45 часът отворих тихо вратата и се ослушах.Беше гробна тишина.Излязох от стаята и на пръсти стигнах до дневната и заключих вратата такаче ако мама се събуди поне вратата малко да я забави да ме убие.Върнах се във стаята си и изнесох огромния куфар от апартамена.Оставих го до ансансьора и се върнах да взема парите който си бях подготвила бяха околу 5 000 лв.Помислих че няма да ми стигнат за два месеца затова взех всичките банкноти от портмонето на мама.Побързах да изляза от апартамена.Долу ме чакаха Лора и големия и братовчед Ники.Той имаше кола и щеше да ме закара до летището.
-Успя ли?-попита веднага щом ме видя Лора
-Май да
-Хайде,бързо,бързо.-подкани ме тя.Някакси успяхме да набутаме големи ми куфар в малкия багажник на колата на Ники.Щом свършихме застанах пред Лора
-Много ти благодаря.-казах и я прегърнах силно.-без тебе направо ме ми се мисли.
-Оооо...хей,хей.-галеше косата ми.-взели си всичко?
-Да абсолютно всичко важно
-Добре,сега обаче трябва да тръгваш.-каза Лора
-Да знам.-прегърнах я по-силно.-Ще ми липсваш.
-Нали ще се видим след две седмици.-успоковаше ме тя.
-Пак ще ми липсваш
-Хайде,тръгвай че иначе ще те хванат-а аз неисках това да стане затова бързо седнах в колата и й помахах през предното стъкло.Ники запали колата и потеглихме към летището.Пътя до там беше около час.Извадих лаптопа от раницата си и реших да правя нещо зада уби времето.Влязох и проверих сайта си.Нищо ново.Влзох в Facebook.Същата работа.Влзох и в Twitter за моя изненада имах съобщение."От кого ли е?"-питах се.Съобщението беше от Jonghyn."Охх...боже...мой?!"Прочетох го поне 4 пъти.
"Радвам се че ми отговори.Ти как си?Какво правиш?"-пратих го
"Добре съм.Във момента си почивам.А ти как си?"-получих отговор от него след десетина минути.Премигнах 3-4 пъти преди да отговоря.
"Зле съм"-без да мисля го написах и го пратих."Какво направих?!"-стреснах се.
"Защо?"-поредната изненада от Jonghyn.
"Защото съм...болна"-измислих най-накрая.
"Бързо да се оправяш.Междо другото ти си момиче нали?"
"Да момиче съм"-обърках се"Защо ме пита такова нещо"
"Ох отдъхнах си"-пишеше ме
"А защо питаш?"-интересувах се аз
"Попитах защото щеше да е странно да си пиша с момче което ме обича"
"Аз да те обичам?Хахаха.Не те обичам".-отговорих му
"Сигурна ли си?"-направо ми се искаше да му видя лицето като го казва.
"Добре де хвана ме"
"Знаех си!На колко години си?"
"Няма да ти кажа"-дразнех го нарочно.
"Добре значи няма да си пишем"-върнами го той.
"На 17 години съм"-бързо го пратих.
"Малка си"
"Така е-признах си.-но съм висока и хубава"-изпратих му оплезено човече.
"Не се и съмнявам".-отговори ми
-Стигнахме.-каза Ники и паркира колата.Не е за вярване как отлетя времето.
"Оппа трбва да тръгвам".-написах и излзох от Twitter.Ники вече беше извадил огромния ми куфар и ме чакаше.Прибрах лаптопа.Излязох от колата и отидох до него.
-Благодаря ти!-казах и го прегърнах
-Няма защо.-потупаме по гълбът той.Това е от Лора-и извади един пощенски плик.Взех го и тръгнах да го отваря,но Ники ме спря:
-Чакай!-каза и влезна в колата,запали двигателя после ме погледна и ми направи знак да го отворя.Отлепих хартията и разтворих пликът.Вътре имаше много пари.С отворена уста погледнах към Ники,който ми махаше през предното стъкло даде назаден и си тръгна.
-Тази Лора!-говорих си и пак погледнах банкнотите.Между тях имаше бележка.
"За всеки случей,мила!Нямаше да приемеш ако ти ги бях дала пред входа нали?Обичамте!"Усмихнах се.Прибрах ги и завлякох куфара към гишето за билети.
-Извинете,добър ден имате ли билети за Южна Корея?-попитах стара жена.
-Не госпожице,но имаме билети за Япония.От Япония ще се прикачите на самолет за Южна Карея.И цената на билета ще е на една и съща цена.-обясни ми.
-Значи един билет моля.А кога тръгва?
-След 1 час.Билетът е 299.99лв.-пододох парите,взех билета и тръгнах към свободните пейки зада седна.Там извадих лаптопа зада продължа чата с Jonghyn.Последните извести от него бяха.
"Защо къде отиваш?Ехооо...пишими."
"Заминавам"-отново написах и пратих без да мисля"Много съм тъпаа!"-хванах се за главата.
"Ааа тук си .-отговори той.-Заминаваш ли?Къде?
Искаше ми се да го излъжа но все пак трябваше да се видим зада направя интервюто.
"Заминавам за Сеул."
"За Сеул?Супер искаш ли да се видим.".-на това последното направо ми се искаше да искрещя.
"Добре нека се видим"-писах му.-"Кажи ми нещо за себе си."
"За себе си...обичам кученца,сладолед,да пея и танцувам."
"Аз това го зная,пиши ми какъв цвят харесваш,каква храна обичаш,каква е според теб идеалната среща?"-питах го
"Мии..значи любим цвят-черен,храна-всякаква,идеалната среща според мен е когато си със обичания човек."-толкова нормален отговор ми даде."Ти как се казваш?"
"Еми... трудно е за произнасяне.Иначе се казвам Марти."
"Марти?"
"Да...знаеш ли какво?Аз трябва да се качвам на самолета после ще ти пиша.
Бях толкова щастлива,че неспрях да се усмихвам по пътя за терминала.Оставих се куфара при малките ескалаторчета и тръгнах по коридора който водеше към салона на самолета.Намерих си мястото и се настаних удобно.Реших да затворя ачи за малко и да се насладя на момента.Явно съм заспала защото се събудих в турболенцята.Потърсих колана и се закопчах.Огледах се.Салонят беше пълен.Погледнах към прозорчето и видях пробуждащата се София.Самолета се издигаше и издигаше,а моят дом намаляваше и намаляваше докато накрая не изчезна сред белите облаци.

много са хубави всичките глави сега разбирам, че съм изтървала 3...

5 глава

"Защо не ми пишеш?"-мислеше Дино докато седеше пред лаптопа.
-Хей,хйонг трябва ми лаптопа ти.-каза Минхо и посегна да го вземе.
-Не...и...и на мен ми трябва.-отвърна той и му отблъсна ръката.-освен това няма да ти го дам зада гледаш някви мачове и да играеш тъпи игри.
-Не са тъпи игри!.защити ги Минхо.-а ти какво се занимаваш със тези фенки,казваш им мили неща,а после защо ти викали на главата.
-Без "тези фенки" нямаше да сме известни!Пък и тя не е като всички други!Различна е!
-Коя е тя?-прекъсна ги Taemin,който седеше на масата и пиеше мляко.
-Да коя е тя?-заинтересува се и Минхо
-Това е момичето което ми писа съобщение по Twitter преди два дена.И от тогава се пишем.-обясняваше им Дино.-но от половин час не е влизала,а ми обеща,че ще си пишем.-довърши и отново погледна съм монитора.
-И защо си пишете при положение че никога няма да се видите?-питаше го Мини.
-Напротив!-възкликна момчето.-Аз и обещах че като пристигне ще се видим.-каза им Bling Bling.
-Като пристигне ли?...Тя ще дойде тук заради тебе!-шокира се Minho.
-Ммм май да.-призна Jonghyun.
-Човече ти се невероятен!-призна го Мини.-трябва да взимам уроци от тебе.
-Не те ли е срам поне малко!?-възмути се Минхо
-Да ме е срам?...За какво?
-Да заблуждаваш момичетата после да ги оставяш.Не мислишли как ще се почуства тя?
-А хйонг не мислиш ли?-присъедини се към Минхо и Таемин.
-Малкият да мълчиш!-скара му се Дино.-и да мисля за тяхните чувства.
-Нима,хайде да се обзаложим колко време ще задържиш това момиче.-предложи Минхо
-Добре!-съгла си се Jonghyun
-Добре!-отвърна Харизмата и излезе от стаята.
"Да мисля за чуствата й.Какво ще я зарадват?Ами да...ще я посрещна на летищтето!Точно така!Ама повече ще се зарадва ако дойдат всички от групата ни."-размишляваше Дино и отново погледна с надежда към лаптопа,но нея все още я нямаше на линия.
-Оффф...-издаде се той
-Какво има?-попита го Taemin
-Чакам да дойде на линия.
-А за какво си пишете?
-За нищо!Е сега ще я попитам кога пристига зада мина да я взема от летищтето.
-А може ли и аз да дойда.-попита малкият
-Може разбира се!-съгласи се Bling Bling.
-Супер кажи ми кога тръгваме-стана от масата и тръгна към общата им стая
-Ако аз знаех кога ще дойдеш?-говореше на себе си Jong.-и отново погледна към монитора.

Надявам се да ви хареса.Малко е къса ама...

6 глава
"Как може да ми се повръща след като нищо не съм ялаа...?!"-мислех си аз докато си веех с една тетрадка.Съвсем скоро турбуленцията съвсем изчезна и аз се успокоих.Настаних се по удобно в седалката и извадих лаптопа тъкмо се чудих къкво да правя докато не се сетих че Jonghyun ме чакаше на линията да си пишем.
"Съвсем забравих"-говорех си докато щраках.През целия път до Япония си писахме за разни случки в детството си.Основно писах аз,а той само добавяше коментари.Скоро стигнахме до Япония от там се прикачих на самолета за Сеул.Писах на Jonghyun кога ще пристигна затворих лаптопа и го прибрах.Поех си дълбоко въздух и се отпуснах в седалката.Исках да си почина и да се заредя със енергия...Заспах...Спах си спокойно докато не чух гласа на стюардесата която говореше,че вече сме стигнали.Бързо се разсъних и започнах да си оправям нещата.Първо извадих гребена и си сресах заплетената коса,напръсках се със парфм и изядох един ментов бонбон.
След 15мин.вече слизахме във бавна редичка по ескалатора към багажите ни.Хванах огромния си куфар и тръгнах с всички пътници към изхода.Когато излязох се огледах за него но как щях да го разпозная ако се беше дигизирал.Завъртях се 3 пъти,но неуспях да го видя.Видях пейки и тръгнах към тях.Там извадих лаптопа и бързо влязох в Twitter и му писах:
"Къде си?Аз вече пристигнах,не те виждам."-за моя изненада той бързо ми отговори.
"На летищтето съм,а ти къде си?"
"До едни пейки до 23 гише за билети."-претих след като се огледах.-"аз съм със един огромен лилав куфар."-обясних му
"Виждам те!"-прати ми.Сърцето ми направо спря.Огледах се ,но все още не го виждах.Започнах да му пиша отново,но леко потупване по рамото ме накара да замрязна.Бавно се обърнах.Пред мен стоеше момче с качулка и очила.Гледах го.Незнам дали заради напрежението,но неможах да го позная.На лицето му се появи усмивка.
-Марти,не ме ли позна?-каза...Jonghyun и махна очилата си.

7 глава 1 част
-Марти не ме ли позна?-питашеме Jonghyun.
-Н-н-е- заеквах
-Аз съм Jonghyun.-подсказами той
-Jong-Jonghyun?-продължавах аз
-Нуна,да не си болна?-попита едно друго момче.Огледах го.Не беше сам до него стояха още трима а със Jonghyun правеха общо петима точно като...точно като..
-SHINee!?-казах гласно
-Да-отговориха ми.Отново погледът ми се върна върху лицето на Дино.Мълчахме.Беше адски неловко.Зада излеза от това положение отговорих на момчето зад Дино майче беше Taemin.
-Ъммм...такова...не..не съм болна.
-Просто се изненада нали?-познах по гласа Onew.Кимнах безмълвно с глава.
-Това е напълно нормално-успокояваше ме Bling Bling и посегна към куфара ми.
-ОХХх..колко тежко!-простена.Минхо му помогна и тръгнаха напред.Познах Минхо защото беше най-висок от всички.Аз стоях замръзнала на едно място.Още бях във шок.
-Хайде нуна.-подкани ме Мини и взе раницата от ръцете ми.Постоях така още две секунди после се осъзнах и го догоних.
-Не съм нуна.-поправих го.Той се обърна объркан
-Не си ...нуна?
-Не.-поклатих глава
-На колко години си?-все така объркан ме попита.
-На 17 год.съм.-признах
-На 17 год.?Значи си по малка от нас?
-Да
-А хйонг знае ли?-тихичко попита
-Да знае
-Какво си шушукате?-прекъсна ни Onew
-ААа нещо,нищо!-казахи помахах небрежно с ръка
-И така нуна как мина полетът?-каза лидера
-Не съм нуна-повторих-иначе беше много дълъг.
-На колко години си?
-На 17
-На 17 години?-шокира се и той
-Да-въздъхнах.Мразех като хората рейгират така.Знаех,че съм висока за годините си ,освен това и добре оформена,ама да ме объркат за 23 годишна жена?
-Оставете а да си отдъхне.-проговори за пръв път и Key
-Охх нуна извинявай-каза Taemin -уупсс съжалявам
-Нищо
Напуснахме сградата на летището и ицлязохме на вън.Беше почти вечер.Съвсем се обърках,данеби да съм пътувала цял ден.Огледах се.
-Хей добре ли си?-попита лидера-да не ти е лошо?Искашли вода?-все повече се разтревожен.Щом чуха,другите се обърнаха и ме погледнаха.
-Бледа си.-прецени ме Key
-Не добре съм-опитах да ги успокоя
-Сигурна ли си?
-Непърно!-казах и се усмихнах
-Хайде влизайте!-подкани ни Дино.-Минхо помогни ми да качим багажа в багажника.Минхо го последва зад колата.момчетата влязоха и се настаниха във ванът.Само аз стоях отвънка и се колебаех.Key ме изгледа,усмихнами се и потупа седалката до себе си.На такава покана как да се откаже?Седнах до него и аз му се усмихнах.Ванът потегли.

2 част по късно че имам да уча

2 част
-Може ли дате наричам "нуна"?-попита ме Taemin.
-Нуна не означава ли кака?-казах
-Да но ти изглеждаш голяма,нуна ще бъде съмо прякорът ти.
-Добре-съгласих се
-Как мина полетът?-обърна се към мен Дино.
-Ужасен!-признах.Той се усмихна.
-Да не ти стана лошо?
-Меко казано!-отговорих сеедно бяхме приятели от цяла вечност.
-Но сега си добре нали?
-Да
-За колко време си тук?-интересуваше Bling Bling
-Еми...за околу 2 месеца...-казах
-А има ли къде да отседнеш?-попита Мини."Опалаа...сега какво ще правя,какво ще правя!?"
-Еми...всъщност...нема къде да...-прекъсна ми Jonghyun.
-Може да отседнеш при нас.-предложи ми.
-При вас!?...Не немога.
-Но ги никой и нищо не познаваш,какво ще правиш сама?-намеси се и лидера
-Нищо все ще се оправя.-свих рамене.Нарочно си придадох тъжен и разтроен вид.Бях толкова добре актриса,че въобще не си пролича че го правя нарочно.
-Нуна ще останеш при нас.-каза очевидно хванал се на въдицата Taemin.
-Да защо не ще ми помагаш с готвенето и чистенето.-добави Key.
-Хайде нуна каже да!-молеше се младока и се усмихна.Сведох глава и тихо отговорих.
-Е добре,много ви благодаря.
-ЙЙеее нуна.-викна Мини и неумело ме прегърна с една ръка.Тази реакция ми хареса.Усмихах се.
"Какво усмивка само?"-мислеше Дино
"Сладка е!"-мислеше и Key
"Толкова е лесно да я зарадваш."-гледаше я Onew.
"С тази усмивка е направо...!-казваше си Минхо
"Защо всечки са ме зяпнали така?!"-мислеше Марти докато ги оглеждаше.Скоро бяхме пред една нова бяла сграда.Момчетата слязоха и ме изчакаха.Минхо ми подаде ръка зада може да сляза.Хванах я и му се усмихнах.Погледнах нагоре.Сградата имаше поне 15 етажа.
-Харесва ли ти?-попита ме Onew
-И още как!-отговорих докато продържавах да се усмихвам.
-Минхо помогни ми.-повика го Bling Bling.Погледнах го.Беше отворил багажника и чакаше.Изтичах до него.
-Аз ще ти помогна.-казах и дръпнах куфара.
-Чакай,чакай,чака...-подхвана и той куфара
-Мерси-казах и го качих на тротоара.Key отключи входната врата и ни направи знак да влезем.Задърпах куфара към стълбите.Поех си дълбого въздух и едвам го вдигнах.На всеко стъпало спирах да си почивам.
-Дай да ти помогна.-чух Минхо зад мен.
-Няма нужда,мога и сама.-зада покажа че съм силна вдигнах багажа си високо,но той беше толкова тежък,че залитнах назад заедно с него.Minho моментално обгърна кръста ми с раце и ме задържа,но след мен идваше и куфарът.Ударини и аз и той паднахме надолу.Minho падна по гръб аз се сгромолясах в страни от него,а багажа върху мене.Стоях неподвижна.Усещах болка и изтръпване на някои места.До мен Минхо се раздвижи.
-Нуна,нуна добре ли си?!-побутна ме.Усетих как нечия ръка се плъзва под вратът ми и бавно повдигна главата ми.
-Кръв!!!-стресна се той и се наведе над мен.


Ще има и 3 част,ама тя ще е по-късно.

3 част
-Нуна,нуна събуди се!-викаше Taemin.
-В съзнание ли е?-питаше Onew.Отворих очи.Бяха се струпали около мен.
-К-кръкът ми...-казах
-Какво?Кракът й.Бързо!-каза Jonghyun и отмести тежкия ми куфар.Помогнаха ми да стана.Дино ме държеше да не падна отново.
-Минхо...оппа ти... добре ли си?-попитах но не виждах на кой говоря.
-Добре съм-чух да отговоря.-Хайде да се качваме.Onew можешли да ми помогнеш за този куфар.
-Да айде.Taemin извикай ансансьора и ни чакай!-нареди Дино.Някой притича покрай мен.
-Хайде,Марти.-прошепна в ухото ми той.
-Немога...немога да..да ходя-казах му докато главата ми се люшкаше наляво-надясно.Jonghyun ме вдигна и тръгна нагоре.
-Taemin мръдни се!-скара му се,явно той му пречеше да мине.Влязохме в ансансьора.
-Марти,жива ли си?-тревожно ме попита.
-...Незнам..объркана съм.-признах
-Заради ударът по глава е.-обяснямаше.Ансансьора спря.Дино излезе от него заедно със мен.Извървя няколко метра и ритна една врата.
-KEY!Отвори вратата бързо.-каза с висок тон.Вратата се отвори.
-Добре ли е?Какво стана?
-Удари се по главата май.-обясняваше му той.-Мръдни се.Приготви няколко компреса.-нареди му и ме пусна на нещо меко.Отпуснах се и затворих очи.
-Key какво стана с компресите?
-Идвам,идвам.-викна от кухнята той и дотича до мен и ми лепна студения плат на лицето.
-Каква...каква е тази кръв..?-шокира се.
-От ударът е.Дай другия компрес каза че я боли крака.Jonghyun нежно нави края на дънките ми и сложи компреса.
-Хйонг,хйонг тука сме!-стресна ме гласа на Мини.-Нуна,нуна как си?Боли ли те?
-Стига си викал!-скара му се лидерът който помагаше ва Минхо да носят багажа ми.Някак си успяхме да паркират куфара ми да вратата и дойдоха до дивана където лежах аз.
-Нуна боли ли те?-попита ме някой от тях.
-...Добре съм..-отговорих и бавно се изправих в седнало положение.-а ти минхо удари ли се?Аз паднах почти върху теб.Трябва да си се ударил...
-Всъщнос от коженото яке нищо се усетих.
-Наистина ли?
-Да-усмихна ми се.
Да гледам това усмихнато лице и да не се усмихна.И аз му отвърнах със усмивка.
Всички някакси си отдъхнаха щом видяха това усмихнато лице.



Sorry но нямах време за редакция. Надявам се да ви хареса

Много съжалявам за отсъствието...но просто нямам време... проклети изпити... Скоро ще кача следващите.

8 глава част 1
-Вечерята!-викна Key от кухнята.
.ШШшшштт....нуна спи в хола-тихо му се скара Onew.
-Опаа...вечерята...-прошепна.Момчетата се настаниха на масата и започнаха да се хранят.
-Нуна няма ли да яде?-говореше със пълта уста Мини.
-Сега спи после ще яде.-отговори му Minho.
-Като казахте спи,къде ще я настаним неможе да я оставим на дивана.-сериозно попита Key.
-Предлагам моето легло!-казаха едновременно Дино и Мини и се погледнаха.
-Вие ще си спите по леглата!Аз ще дам моето защото тези дни имам ангажименти и ще ставам много рано и неискам да я будя във ранни зори.-твърдо казо лидерът.
-...Добре...-съгласиха се всички.
Нахраниха се бързо и станаха от масата.Отидоха във хола при спящата.
-Тука ли ще спи сега?-много тихо говореше Minho.
-Не естествено!-отговори Дивата и се надвеси над нея.леко плъзна ръце под тялото й и я вдигна много внимателно.Onew му отвори вратата на стаята им и влезе навътре.

Стаята им беше много проста.Две двуетажни легла,а между тях едно единично.Единичното беше на Onew.

Key остави спящата и я зави.Погледна я.Облече пижамата си и се качи на горния етаж на едно от двуетажните легла.И другите последваха примерът му и скоро всички си баха по леглата.Jonghyun който лежеше на горния етаж на другото легло и наблюдаваше момичето.
"Не си я представях такава..."-мислеше той.

"Тази нощ няма да спя!..."-се въртеше в главата на Мини който се беше облегнал на ръката си и също гладаше "нуната си".

"Аз не разбирам какво и е различното както каза хйонг."-размишляваше Key.

След половин час всички спяха.По едно време на ноща Марти се събуди и се изправи.беше тъмно.Огледа се.Чуваше се само спокойното дишане на момчетата .Тя стана и накуцвайки излезе от стаята.Тихо затвори вратата и продължи към кухнята.На електронния часовник пишеше 5.03ч..Беше жадна и изпи две чаши вода.Обърна се да си ходи.
-Кой...ходи...?-страсна я сънения глас на Onew.
-А-аз.Извинявай заради часовата разлика не мога да спя....Съжалавам че те събудих.-прошепна тя
-Не не си ме събудила...аз и без това *прозява се*...трябва да ставам.-протегна се и тръгна към кухнята.Марти го последва и седна на стола до масата.Onew пусна да се прави кафето.Отвори хладилника и започна да изважда разни продукти.
-Гладна ли си?Снощи не те събудихме да хапнеш.Сигурно умираш от глад?
-...Еми така е.-призна си тя и се усмихна.
-Ако изчакаш ще ти направя омлет...или палачинки.Какво искаш?
-О,о,оо палачинкиии...-очите и грайнаха.
"Как само се радва,като малко момиченце"-помисли си ледерът и се усмихна.

много хубава глава. бай дъ уей, и аз се радвам така на палачинките

Готин е ще го следя. Давай по нататък!

8 глава част 2
Onew извади продуктите и направи сместа.Нагря тигана и изля първата порция за палачинките.
-Можели аз да я подхвърлям?-попита Марти.
-Да...може...-отстъпи й мястото той.Марти продължи да следи палачинката със грейнали очи.Скоро първата палачинка беше готова.Onew извади чиния и й я подаде.Готвачката внимателно премести горещата палачинка.
-Оппа,яж първи!-каза дакато изливаше следващата порция във тигана.
-Нее...яж ти.Нали от снощи не си яла.-бързо отговори лидерът.
-Няма проблем.Айде взимай.-побутна чинията към него.На него не му се спореше толкова рано затова взе палачинката и загриза единия и край.
-...Оппа...не ядетели палачинките със шоколад?-попита объркана тя.-Да ядеш палачинка без шоколад...Това е грях!Сложи си шоколад и я опитай.-заповяда.
-...Добре ще пробвам...-Onew стана и извади бурканчето шоколад от един шкав.
-Сега я намажи.-нареди Марти.Лидерът я послуша и намаза края й и го опита:
-ММммм....-единствено успя да каже.
-Нали?-усмихна се готвачката.-много е вкусно.Аз във София постоянно ги ям така.-Тя се обърна и продължи готвенето на палачинките.Втората беше готова.
-Ееетоо...-постави я във чинията на Onew който я погледна с широко отворени очи.
-Аз...немога...повече.-простена той
-.Но ти изяде само една?!-шокира се момичето.-Аз обикновенно ям по...4-5 и после още съм гладна.Айде изяш и тая!
-Ааа не немога.-стана от масата и избяга нанякъде той.
-Но...Е добре както искаш.-каза Марти и пробълже да прави палачинки.След около 7 мин. Onew се появи изцяло облечен и каза.
-Нуна...аз трябва да тръгвам.Имам работа.Иначе благодаря за закуската.Ще се видим следобед.Чао.
-Излизаш...-тъга заля лицето й.-Еми добре.Чао.-Onew излезе.
"Дали да направя и на другите закуска?Оффф кво се чудя много ясно че да!"-помисли си и запретна ръкави тя.

"Да ядеш палачинка без шоколад...Това е грях!" -и аз така мисля

8 глава част 3
След около час и половина спящите красавици се събудиха и излязоха от стаята си.На масата бяха сервирани дузина палачинки и една кана портокалов сок.Марти беше във кухнята миеше съдовете и слушаше музика от плеарът си.Не ги чу но ги видя.Свали слушалките и им се усмихна:
-Добро утро!
-Ззздрасти...*прозяване*-казаха сънено момчетата докато гледаха масата.
-Ъмм...сядай те.Закуската е за вас.-каза Марти.
Безмълвни момчетата насядаха около масата и започнаха да ядът.Тихо Марти влезе във тяхната стая и не излезе от там.
-Много хубави палачинки.-коментираше Мени със пълна уста.
-....-одобрително кимаше със глава Минхо.
-И на мен ми харесват!-проговори и Дино.
Момчетата се нахраниха и станаха от масата.Тръгнаха към стаята си но се спряха точно пред вратата.
-Дали се облича...?-размишлямаше Key с протегната ръка към дръжката.Настъпи кратко мълчание.
-Еми...да почукаме...-предложи Мини
-А ако се облича!-отново попита Минхо.
-Точно затова първо ще почукаме.-изясни Дино почука 3 пъти по врата и се ослуша за отговор.
-Да!-викна отвътре момичето.Кеу внимателно натисна дръжката и бутна вратата.Марти стоеше спокойно на леглото на Onew.
-Защо седиш сама тук.-попита я Минхо.
-Исках да закусите на спокойствие.-обясни тя.
"Колко тактично!"-помисли той.
-Чуствай се като удома си.-усмихна се Кеу.Марти кимна и му отвърна на усмивката.
-Нуна,кажи...какво да облеча?Риза или тениска?-изведнъж попита Taemin.Държеше дрехите в ръцете си и беше гол до кръста.Щом го видя момичето се ококори и веднага погледна във друга посока.
-Аа-аз незнам...-говореше тя докато накуцваше към вратата и излезе.
-Хаха...притесни се!-подсмихна се Дино.
-...Да...-подкрепиха го през смях и другите.
Бързо се обякоха и излязоха от стаята.Марти стоеше изправена и от притеснение беше започнала да си гризе ноктите.
-Аз съм първи във банята!-изпревари всички Минхо и влезе в банята.Притеснена Марти им обърна гръб и застана до прозореца.В отражението си на стъклото тя изглеждаше адски червена.
-Дааа..не се притесни?-попита със светнали очи Jong.
-...Много ясно!-обърна се към тях.-Ако аз взема да се съблеча пред вас няма ли да се притесните?!
-Ни най-малко.Аз съм танцьор тялото е моят инструмен със който радвам хората и нищо повече от това...Така че...-говореше Taemin
-Така ли било?!...учуди се тя и започна да откопчава копчетата на ризата си отдоло на горе.На 4-то копче я спряха здравите ръце на Jong
-Добре,добре...Извинявай.Разбрахме.Извинявай нямя да се повтори.-говореше той.
В това време се появи Minho и първото което видя беше пулосъблечената Марти.
-...К-какво правите...?Защо...защо се събличате?-питаше ги объркано той

8 глава част 4
Мълчаха.Jonghyun пусна ръцете на момичето и тръгна към банята без да каже нито дума.
-Ааа,хйонг аз съм първи!-подвикна след него младока.
-Не си познал.-отговори той и затича ,а след него и Мини.В крана сметка и двамата се навряха във банята.Минхо още чакаше.Марти по най-бързия начин си закопча ризата.
-Защо Jonghyun те съблечаше?-отново попита
-Не ме е събличал,аз се съблечах сам.-бързо отговори тя
-А...защо се събличаше?-все още не разбираше той.
-Защото преди и Таемин се съблече.-Минхо съвсем се обърка и реши да остави темата.
-А ти как си?Боли ли те още?
-Ами...всъщност още ме боли кракът....Благодаря.
-...Но защо ми благодариш?-каза той-нищо не съм направил.
-Напротив ако не беше ти щях да си счупя главата на цимента.Нали ме хвана?...Непомниш ли?...Боже!...Данеби де си се ударил главата и да не помниш?!-стресна се тя, застана пред него,хвана му лицето и започна да търси раната.В първия момент Минхо се стъписа от неочакваното й докосване.
-С-спокойно,нищо ми няма.Всичко си спомням.Успокой се.-говореше харизмата.
-Наистина ли?Оххх...какво облекчение.-отдъхна си тя и се отдръпна от него.-Знаеш ли исках да те питам нещо....но едвали ми влиза в работата...ами всъщност какви планове имате за днес?-притеснено попита Марти.
-Такааа...аз и Кеу ще зеписваме едно шоу.Jonghyun ще пее в радиото,Onew вече излезе,а Таемин...няма работа е ще ти прави компания.
-Аа,еми...добре.Ъмм...има и още нещо...-отново се притесни тя
-Да.-подкани я той.
-Исками се...да направиш нещо за мен...ама едвали...-той я прекъсна
-Какво?
-...Чакай...-казваше Марти дакато подскечеше на един крак към стайта им.Отвори вратата.Вътре беше Кеу който се колебаеше между две тениски.Не беше гол.Марти го подмина,отвори куфара си извади един лист и химикалка.Кеу я наблюдавеше.Тя тръгна да излиза,но се спря и му каза:
-Тази е по-хубава.-посочи дясната тениска и затвори вратата.
Кеу се усмихна и я облече.Минхо чакаше нетърпеливо.Марти стигна да него и му подапе листът и химикалката.
-Оппа може ли афтограф.-попита го усмихнато тя.
-Афтограф ли?-очуди се.
-Да ако може...ако не искаш просто не ми...-дори не довърши защото той издърпа листът и химикалката от ръцете й.
Мини и Дино излязоха от банята и отидоха при тях.
-Какво правите?-весело попита младока.
-Нищо,нищо.-отвърна им Марти като вървеше към банята.Влезе вътре,затвори вратата погледна към огледалото и се усмихна.
/Във стаятя/
-Минхо какво пишеш?-интересуваше се Jong
-Афтограф ли е това?-попита Мини.
-Да за нуна е -най-сетне им отговори той.
-Нуна ти е искала...афтограф..?
-Аха
-А защо не е искала от нас?-чудеше се Taemin.
-Защото съм по-готин от вас.-дразнеше ти Минхо.
-Вярвай си!-отвърна Jonghyun.Харизмата приключи със афтографа и го остави на масата.Повика Кеу и двама заедно със Jonghyun тръгнаха.Остана само Taemin,който отново нагъваше палачинки.Марти излезе от банята.Видя Taemin и ми намигна.
-Харесаха ти нали?
Устата му беше пълна затова само кимна.Тя широко се усмихна седна до него на масата и се присъедини към унищожаването на вкусните палачинки.
-Интересно ми е какво си сложела във тях че са толкова вкусти и ароматни?-попита тай докато гледаше една палачинка.
-Тайните ми съставки...-канела и ванилия.-издаде му тя.
-Знаех си!
-Тези ще ги оставим за Onew.-каза Марти като гледаше последните две палачинки.
-Дабе да!-високо каза Мини и посегна към тях,но Марти го изпревари и ги взе.
-Хейй не е честно!-нацупи се той.
-Яж плод.Ябълга,банан нещо...-предложи с усмивка тя.
-Няма ме.-призна той-последните пробове ги изяде Кеу заради неква диета.
-О,така ли?Окей.-обърна му гръб момичето и тръгна къв вратата.
-Нуна!Къде отиваш?-викна след нея Таемин.
-Да купя плодове-повика Марти.
-Ама ти...ох...чакай ти незнаеш каде се намира магазина.Чакай идвем със теб.-дотича до нея и си обу кецовете.Сложи си качулката и слънчеви очила.Двемата излязоха и тръгнаха към близкия маркет.