Когато тишината говори K1q6o9jpg


Join the forum, it's quick and easy

Когато тишината говори K1q6o9jpg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


     Seoul

Октомври 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

Когато тишината говори Vote_lcap15%Когато тишината говори Vote_rcap 15% [ 6 ]
Когато тишината говори Vote_lcap56%Когато тишината говори Vote_rcap 56% [ 22 ]
Когато тишината говори Vote_lcap3%Когато тишината говори Vote_rcap 3% [ 1 ]
Когато тишината говори Vote_lcap13%Когато тишината говори Vote_rcap 13% [ 5 ]
Когато тишината говори Vote_lcap13%Когато тишината говори Vote_rcap 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Когато тишината говори EmptyНед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Когато тишината говори EmptyПет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Когато тишината говори EmptyПон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Когато тишината говори EmptyНед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Когато тишината говори EmptyПет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Когато тишината говори EmptyВто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Когато тишината говори EmptyВто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Когато тишината говори EmptyВто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Когато тишината говори EmptyПет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music
Когато тишината говори WamFC

You are not connected. Please login or register

Когато тишината говори

3 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1Когато тишината говори Empty Когато тишината говори Вто Яну 17, 2012 10:20 am

Little_dreamer

Little_dreamer
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★






Не осъзнавах, че някой ми говори, докато не усетих ръка му на рамото си. Надигнах глава и срещнах загрижения поглед на Кий.

- Хюнг, добре ли си?

- Да.

- Сигурен ли си? Опитвам се да ти привлека вниманието от пет минути.

- Да, аз просто....

Какво трябваше да му кажа? Че не съм , че вече съм просто празна черупка? Че нея вече я няма? Не, това си беше моя товар. Моето наказание, и аз нямах правото да споделям тежестта му с никой друг. Затова просто се усмихнах.

- Разбира се, че съм сигурен Кибум. Изнервен съм заради предстоящия концерт. Това e - гласа ми беше спокоен - Мисля да се разходя малко навън, да проясня мислите си.

- Но, хюнг, ако мениджъра разбере, ще си имаш проблеми.

- Срещата му няма да свърши толкова скоро - отговорих отивайки да взема якето си.

Кий ме последва, нямаше да се предаде толкова лесно.

- Тогава, нека дойде с теб. И аз имам нуждата да подишам малко чист въздух.

- Не се сърди, Кибум, но предпочитам да съм сам - спокойствието
с което говорих бе започнало да се стопява, затова побързах да си обуя обувките. Не знаех, още колко ще издържа.

- Не мисля, че е добра идея да излизаш сам, ако някой те познае...

- Никой няма да ме познае, ще си сложа шапката. Ще се забавя, затова не ме чакайте. Ако мениджъра се обади му кажи, че съм си легнал - не го изчаках да отговори, а затворих вратата под носа му. Нямах силата да се разправям с него.

Няколко минути по-късно вече бях пред входа на парка, който бе най-близко до общежитието ни. Не беше голям, но затова пък добре поддържан. Бе едно от нейните любими места. Тръгнах към края му, където бе нашето място. За мой късмет вътре нямаше много хора. Само няколко влюбени двойки, които използваха прикритието на нощта, за да могат да бъдат несмущавани от никого. Крачех бързо, стараейки се да не поглеждам към тях. Прекалено много ми напомняха за това, което вече бях изгубил.

Въздъхнах облекчено, когато най-накрая стигнах до малкото изкуствено езеро. Уморено седнах на пейката разположена пред него и затворих очи.

Когато очертанията на света се размиха около мен, тишината започна да ми говори.
●•●





Трябва да си тръгна...

Каква сила имат понякога думите, нали? Дали щеше да го направиш ако не бях ти ги казал? Дали щеше сега да си с мен? Дали щеше да се усмихнеш и да прегърнеш, да ми кажеш, че всичко ще е наред?

Остани...

Не казах нищо. Можех да си измисля хиляди оправдания, Че не мога да изоставя мечтата си, че не мога да предам приятелите си, че не мога да оставя зад себе си феновете. Да, толкова лесно бе да излъжа... Но истината беше друга. Беше ме страх. Мислех си, че рано или късно ще те загубя, че ще загубя и себе си. Винаги съм се боял от любовта. Знаех, че ще промени, че вече няма да си принадлежа.Понякога е по-лесно да заключиш сърцето си, от колкото да го оставиш да бъде наранено. Да го пазя толкова дълбоко в себе си, че никой да не успее да го открие. Но тогава се появи ти и успя да го намериш. Успя да го отключиш.

Ще се върна скоро, обещавам...

Нямаше да се върна. И двамата го знаехме. Щях да избягам като страхливеца, който всъщност бях.

Лъжа, лъжа!

Сърцето ми беше изстинало, докато те притисках в гърдите си. Винаги съм бил слаб срещу сълзите ти. В моментите, в които потичаха, осъзнавах колко лесно ранима си, а аз не правех нищо друго освен това да те ранявам. Прекалено много вярваше в мен. Прекалено много вярваше в хората.

Не, нима не знаеш, колко много те обичам?

Празни думи, които изрекох толкова лесно.

Кажи ми го, кажи ми отново, че ме обичаш.

Обичам те...

Надявах се, че ще ми простиш. Че ще успееш да забравиш. Надявах се и че срещнеш някой по-достоен от мен. Някой, който щеше да успее да те направи щастлива.

Винаги идва един момент в които знаеш, че не можеш да говориш защото сълзите ще потекат.

Освободих те от прегръдката си и с една последна целувка на челото ти, си тръгнах. Не се обърнах, боях се, че ако го направя, щях се откажа от толкова трудно взетото решение. Просто продължих напред, като всяка следваща крачка ставаше все по-лесна. Срам ме е да си призная, но тогава освен болката изпитах и друго чувство - облекчение.

Минаха месеци и знаеш ли, имаше моменти в които наистина бях сигурен, че съм постъпил правилно. Мислех си, че бях успял да те оставя в миналото. Убеждавах се, че и ти с направила същото. Игнорирах тежестта в гърдите си и продължавах да се усмихвам. Невидимите сълзи са най-трудни за изтриване.

Но една нощ телефонна ми звънна. Беше непознат номер. След няколко секунди колебание вдигнах.

- Тя е мъртва. Надявам се, че сега си щастлив.

Беше майка ти. Бях познал гласа й. Ръката ми се затрепери и аз изтървах телефонна.

Толкова различни чувства ме заляха. Вина, болка, отчаяние, разкаяние, любов...

Изправих се от креслото като на сън и отидох в стаята си. Отворих вратата на терасата си и излязох навън. Подпрях се на парапета, гледайки към града.

Не си отивай! Недей... Остани при мен...

Това бяха последните ти думи.

Но аз не се обърнах.

А сега вече беше прекалено късно. Никога повече нямаше да видя усмивките ти. Никога повече нямаше да усетя нежния допир на устните ти върху моите. Нямаше да мога да докосна косите ти. Нито да вдишам аромата ти. Останаха ми само спомените.

Това заслужавах, нали? Това беше моето наказание.

От онази нощ насам, аз се залутах в мрака. Като загубено дете, крещях името
ти, но ти не ми отговаряше.

Дори и да съжалявам, вече е прекалено късно и повече няма да те видя...
●•●



Не знам защо пак се бях върнал на това място.

Разсеяно гледах към бледото отражение на луната върху водната повърхност.


Беше изминала почти година и нищо не се бе променило. Продължавах да се чувствам все толкова празен отвътре. Сърцето ми се бе превърнало в празна кутия. Може би, това не беше честно към хората около мен. Но животът никога не е честен. Бях го научил по трудния начин.


Живеех в миналото. Настоящето и бъдещето вече нямаха никакво значение за мен. Нямаше да спра пея, не защото го исках, а защото го дължах на другите. А щом изпълнех дълга си, щях да се върна при нея, по един или друг начин.

Ще следвам твоите стъпки...
Тогава, когато тишината говори...


Край


В последно време съм нещо като обсебена от песента на JYJ - In heaven и колкото повече я слушах, толкова повече ми се искаше да напиша нещо по нея. Цветните изречения са именно от лирикса на тази песен. А като стана въпрос за цветните изречения - кафявите са на Оnew, зелените на момичето.
Нарочно не й дадох име, така всеки може да си представи които иска, дори и себе си^^




http://asianostbg.blogspot.com/

2Когато тишината говори Empty Re: Когато тишината говори Сря Яну 18, 2012 4:37 pm

vestema

vestema
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Нямам... Думи. Уникално е, определено имаш талант!
Ще се радвам да прочета и други твои фикове ^^

3Когато тишината говори Empty Re: Когато тишината говори Пет Фев 24, 2012 5:47 pm

- Ellyzabethx-

- Ellyzabethx-
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★

Невероятно е! Всеки има талант стига да го открие! ....
Няма ли да го довършиш?
Когато тишината говори 32431

http://staywithme.bulgarianforum.net/

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите