здравейте за първи път пиша фен фик и не очаквам да ви хареса особенно реших да е с вампири поради наближаващият празник halloween вдъхнових се и я направих дано да ви хареса :)
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Той беше гладен желанието да изпие кръвта на безащитна жертва беше изгарящо голяма той се бе облегнал на една дърво устата и ръцете му бяха окървавени Таемин беше с призръчно бяла кожа изпъкналите му сини вени бушуваха в него и леко разпиляната му коса закриваше черните му очи.
До него лежеше труп на лисица,но изглежда тя не е задоволила неговият глад.
Кели не можеше да заспи тя се приближи до прозореца и го повдигна леко тя излезе през него прорълзя
през покрва и се спусна по клона на едно дърво и с фенер в ръка тя тръгна към гората съвсем сама.
Любопитството и нарастваше все повече и повече тя влизаше все по навътре и навътре със смели крачки тя престъпваше напред.
Taemin стоеше до дървото и чу някакъв шум идващ от дълеч,той чуваше стъпки Кели чу някакъв шум идващ от дърветата тя насочи фенера си нагоре Таемин видя момичето то беше с дълга руса и права коса беше красива той стана и се приближи до нея.
-Боо!
Кели се обърна фенерът и освети лицето му тя се стресна и падна на земята.
Кели:Моляте не ме убивай!
Тя закри лицето си с ръце и пищеше истерично след като тя видя че той стои там и че нямаше намерение да я нарани, тя насочи фенера си отново към него тя го огледа от глава до пети и попита с тих глас.
-Кой си ти?
-Таемин
той и подаде ръка за да се изправи
-Аз съм Кели
студените ръце на Таемин докоснаха топлата ръка на Кели неговото желание за глад се усили още повече
-Какво прави толкова красиво момиче в дивата и гъста,страховита гора и то САМА?
Той започна да я оглежда като застана зад нея той погледна нежната и кожа погледът му се насочи към вратъ и започна да се облизва тя се обърна и смути неговото желание
-Ами аз просто се разхождах
Кели се вгледа в тъмно кафявите му очи и бледата му кожа той излъчваше чар който тя не межеше да
опише.
Таемин можеше да и изпие кръвта да я убие, но нещо го спираше всяка клетка от тялото му искаше нейната кръв той беше объркан.
-Върви си!!!
-но защо?
Кели за първи път виждаше това момче и беше уплашена
-за твое добро е!
-Какво?
-ТРЪГВАЙ!
-Но какво правиш?
Той започна да я бута той усещаше че губи контрол над себеси а глутницата щеше да се върне всеки момент!
-моляте не идвай повече тук!
-на защо?
-Защото е опасно за теб!
Кели поклати глава таемин пусна ръката и тя побягна в тъмнината Таемин беше влюбен в нея!
Луната беше ясна и голяма, беше пълнолуние той губеше контол образът на Кели не го напускаше той се чувстваше безпомощен глутницата вълци приближиха до него това бяха Key,Minho,Onew и Jonghyun
постепенно те предобиха чевешки вид те бяха безпощадни и свирепи който разкъсват всичко живо за да оцелеят.
Onew:Защо стоиш така?
Key:намери ли храна?!
Jonghun:казах ви...
Minho:колко мързеливо създание си!!
Защо мълчиш?
Оставете го да тръгваме умирам от глад!
тръгвайте към гробището аз ще поговоря с него!
Той се приближава до него
Какво ти става?
Не издържам!
Какво означава това?
Бях обикновенно момче с мечти и прекрасен живот кой би предположил че ще стигна до тук!
Погледни се пред мен не стой силен и свиреп вампир а безпомощна бабича!!!
туко що видях нещо което ме разкъса от вътре!
Какво си видял?
Не мога да ти кажа!!!
Виж мисля че ще се почувстваш по добре ако доидеш с нас!
Таемин го погледна и двамата последваха останалите.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Той беше гладен желанието да изпие кръвта на безащитна жертва беше изгарящо голяма той се бе облегнал на една дърво устата и ръцете му бяха окървавени Таемин беше с призръчно бяла кожа изпъкналите му сини вени бушуваха в него и леко разпиляната му коса закриваше черните му очи.
До него лежеше труп на лисица,но изглежда тя не е задоволила неговият глад.
Кели не можеше да заспи тя се приближи до прозореца и го повдигна леко тя излезе през него прорълзя
през покрва и се спусна по клона на едно дърво и с фенер в ръка тя тръгна към гората съвсем сама.
Любопитството и нарастваше все повече и повече тя влизаше все по навътре и навътре със смели крачки тя престъпваше напред.
Taemin стоеше до дървото и чу някакъв шум идващ от дълеч,той чуваше стъпки Кели чу някакъв шум идващ от дърветата тя насочи фенера си нагоре Таемин видя момичето то беше с дълга руса и права коса беше красива той стана и се приближи до нея.
-Боо!
Кели се обърна фенерът и освети лицето му тя се стресна и падна на земята.
Кели:Моляте не ме убивай!
Тя закри лицето си с ръце и пищеше истерично след като тя видя че той стои там и че нямаше намерение да я нарани, тя насочи фенера си отново към него тя го огледа от глава до пети и попита с тих глас.
-Кой си ти?
-Таемин
той и подаде ръка за да се изправи
-Аз съм Кели
студените ръце на Таемин докоснаха топлата ръка на Кели неговото желание за глад се усили още повече
-Какво прави толкова красиво момиче в дивата и гъста,страховита гора и то САМА?
Той започна да я оглежда като застана зад нея той погледна нежната и кожа погледът му се насочи към вратъ и започна да се облизва тя се обърна и смути неговото желание
-Ами аз просто се разхождах
Кели се вгледа в тъмно кафявите му очи и бледата му кожа той излъчваше чар който тя не межеше да
опише.
Таемин можеше да и изпие кръвта да я убие, но нещо го спираше всяка клетка от тялото му искаше нейната кръв той беше объркан.
-Върви си!!!
-но защо?
Кели за първи път виждаше това момче и беше уплашена
-за твое добро е!
-Какво?
-ТРЪГВАЙ!
-Но какво правиш?
Той започна да я бута той усещаше че губи контрол над себеси а глутницата щеше да се върне всеки момент!
-моляте не идвай повече тук!
-на защо?
-Защото е опасно за теб!
Кели поклати глава таемин пусна ръката и тя побягна в тъмнината Таемин беше влюбен в нея!
Луната беше ясна и голяма, беше пълнолуние той губеше контол образът на Кели не го напускаше той се чувстваше безпомощен глутницата вълци приближиха до него това бяха Key,Minho,Onew и Jonghyun
постепенно те предобиха чевешки вид те бяха безпощадни и свирепи който разкъсват всичко живо за да оцелеят.
Onew:Защо стоиш така?
Key:намери ли храна?!
Jonghun:казах ви...
Minho:колко мързеливо създание си!!
Защо мълчиш?
Оставете го да тръгваме умирам от глад!
тръгвайте към гробището аз ще поговоря с него!
Той се приближава до него
Какво ти става?
Не издържам!
Какво означава това?
Бях обикновенно момче с мечти и прекрасен живот кой би предположил че ще стигна до тук!
Погледни се пред мен не стой силен и свиреп вампир а безпомощна бабича!!!
туко що видях нещо което ме разкъса от вътре!
Какво си видял?
Не мога да ти кажа!!!
Виж мисля че ще се почувстваш по добре ако доидеш с нас!
Таемин го погледна и двамата последваха останалите.