Да изкушиш съдбата

*На сутринта в хотела*

Деси се събуди, но забеляза че нещо й тежи. Бавно се обърна на другата страна и застана лице в лице със спящия Onew, за момент не знаеше дали това е сън или истина, та започна да си удря леки шамарчета, след като я заболя тя започна да наблюдава спящото момче мислейки си
–"боже шго изнасиля, толкова е сладък, косата му изглежда толкова мека, как е постигнал ефекта.."
Прокара ръката си по косата, лицето, устните му. Не можеше да спре да му се любува...
–"Ама шматка...стига си го барала, ако сега се събуди...ама кожата му е толкова мека...не не трябва, но пък кой ще разбере той и без това спи...не ами ако се събуди"-(продължаваше да води борба със себе си тя)–АЙШШШ...

–Какво има-(сънливо попита момчето)

–А...извинявай аз не исках да те будя..-(изчерви се момичето)

Лидера изведнъж се стресна, стаята не му беше позната, но тогава му светна зелената лампа, припомни си миналата вечер, погледна момичето до себе си. Беше я прегърнал(по точно беше отгоре й направо..ама сега подробности...ЛОЛ), набързо се отмести, в бързината се оплете в чаршафите и падна на пода. Деси се опита да го хване за ръката, ама той беше по тежък от нея та я повлече със себе си. При целият този шум Моника се беше събудила и отиде да провери какво става в стаята на Поли. Когато влезе видя, че Поли не е там, но пък за сметка на това Деси и Onew бяха на пода в доста интимна поза, което и напомни за миналата вечер и TaeMin. Момичето се изчерви и набързо излезе от стаята без да дочака обясненията на двама...

–Аз съжалявам....-(Деси беше червена като домат, набързо стана от момчето смотолеви нещо и излезе от стаята)

След 5 минути Onew излезе от стаята, беше си пооправил прическата колкото можеше намери двете момичета на дивана да си говорят нещо, но не ги разбираше.

–Ам..аз ще си ходя...надявам се, че не съм събудил и Поли-(смутено говореше той)

–Поли не е тук, така че не се притеснявай-(каза Мони, за да го успокои)

–Как така не е тук-(замръзна усмивката на Деси)

–Ами не се прибра снощи, явно още е с Mir, те си тръгнаха заедно или по точно той я носеше...-(спря се Моника)

–Носел я е....нали не е нещо сериозно...сигурно се е напила, казах и аз на нея ама на...

В този момент Поли се прибра и видя гневния поглед на братовчедка си. Деси тръгна към нея, но като видя, че Mir е с нея се спря. Той я беше хванал през кръста и й крепеше да не падне.

–Добре ли си-(питаше Деси)

–Да нищо ми няма, изкълчих си крака леко не се притеснявай

–Ами аз ще си ходя вече-(Mir целуна Полина и си тръгна)

–Той защо те целуна, ти да не излизаш с него-(пулеше се Деси)

–Да нещо такова, изморена съм ще си лягам-(Поли се запъти към стаята си)

–Да аз мисля...също да си ходя...-(и Деси изпрати Onew)



*В апартамента на момчетата*

Onew се прибра и завари всичко надолу с главата, по дивана имаше обувки, боксерки, непрани чорапи от бабиното време, остатъци от чипсове и нещо, което наподобяваше омлет. Jong и MinHo се бяха проснали върху цялата тая кочина, с несресани коси и тъмни кръгове под очите, а Key търчеше като загрижена майка, постоянно носеше някакви хапчета и напитки, иглежда доста бяха препили снощи та сега им се връщаше. TaeMin се напикаваше от смях при вида на по-големите си батковци, но като видя Key както си се смееше изчезна, а след него се виждаше само облак от прах.

–Какво става тук-(питаше лидера)–Няма ме само за няколко часа, а все едно тука е бил цял футболен отбор, нямате ли срам

–Оф...а ти къде беше бе, глей ги бебетата трябва да ги дондуркам ми тебе, ти телефон нямаш ли бе, да се обадиш, че примерно ще закъснееш или ИЗОБЩО няма да се прибираш-(кипна му на ключето)

–А ми то аз щях да си доида, ама съм заспал в Деси

–Къде си заспал-(викнаха всички в един глас)

–Оная сврака как не те изгони-(любопитстваше MinHo, а Key се подхилваше леко)

–Ако говориш за Поли, тя се прибра чак на сутринта-(натърти на последната дума той)

–Оооо Поли сигурно е била с Mir, аз мисля че си подхождат като двойка-(радостно си говореше Key)

–Какво това момиче...тя...-(нервеше се flaming charisma)–"Как може да се прибира на сутринта, тя мисли ли изобщо, и то прекарала цялата нощ с тоя суполанко от MBLAQ, тц...идеми да я убия"-(мислеше си момчето и не забеляза, че вратата е затворена и се блъсна в нея)

–Абе MinHo ти да не мислиш, че си нинджа и моиш да минаваш през стените-(базикаше го Jong)

MinHo им би тотален игнор и тръгна към стаята си, беше сравнително чиста, но не за дълго. След като се измори от продължителното блъскане и подмятане на предмети се просна на леглото и заспа. Всички бяха чули шума които идваше от стаята му и се чудеха какво става, единствено Key си мислеше как да задейства своя план.

*На следващия ден*

Беше денят, които чакаха с нетърпени, трите момичета бяха станали рано и се приготвяха, Деси вече час се чудеше какво да облече, Моника беше спортно облечена, а Поли с много къса поличка и блузка с дълбоко деколте и по възможност най-високите токчета които имаше. Сложи си лек грим и с Мони зачакаха Деси. Да ама тя не се появяваше вече 30 минути. Момичетата се притесниха, та се престрашиха да почукат и да видят какво става. Деси беше забучила лице в едно огледало и плачеше...

–Какво е станало Деси-(попита малката)

–Добре ли си

–Не, не съм, излязла ми е пъпка...не мога да се появя така пред Onew-(плачеше още по силно момичето)

–ОМО...ела тук да те видя...нищо ти няма-(Поли грабна няква пудра, фондьотени и сумати и други глупости. Започна да цапоти Дес и след около 10 минути пъпката вече я нямаше)

–Уау....Поли много си добра...научи и мен-(кискаше се Мони, подскачайки около Деси)

–Айде обличай се, че скоро ще дойде кола да ни звеме...

–Ама аз нямам какво да об...-(замънка Деси)

–ВЕДНАГА-(кресна братовчедка й, и момичето хвана дрехата която й беше подръка и я облече за по малко от 30 секунди)

–Готова съм-(задъхано говореше Деси)

–Тъкмо навреме, защото колата пристигна-(усмихна се с най-сладката си усмивка Поли, че ако човек не я познаваше, щеше да си помисли че тя е най-милият човек на света)

Момичетата грабнаха чантите с подаръци, които бяха приготвили за момчетата и се качиха в колата. Докато пътуваха Деси и Мони не спираха да говорят, докато Поли седеше и зяпаше в пространството, размишлявайки за всичко което й се беше случило откакто беше дошла в Корея.

*При Деси и Onew*

Бяха се преместили в стаята на Onew и Деси разпитваше лидера за всичко, което се сетеше. На него пък му беше много смешно защото до сега нямаше фенка, която да си позволява такива разпити, но се опитваше да не се разсмее, за да не я обиди.

–Onew моля те кажи ми наитина ли ти хареса портрета-(питаше го за десети път момичето)

–Да много е хубав, досега не бяхме получавали такъв подарък...и сме много щастливи-(усмихваше й се той)

–А ти щастлив ли си-(и докато се усети какво каза вече беше късно)–Аз..аа-(изчерви се тя)

–Да много ми харесва, ти си много талантлива, записа се в конкурса нали

–Да, но не мисля че ще мога да участвам в него...макар че много бих искала-(едвам не се разплака тя)

–Защо, какво не е наред

–Ами ние трите дойдохме само, заради вашия концерт и имаме резервация в хотела само за две седмици...като втората седмица е благодарение на Поли...-(смееше се тя)–но ако реша да участвам трябва да се върна в България, за да мога да направя проекта и пак да дойда до тук, за да го предам а това изисква много пари...

Onew я гледаше, виждайки тази страна от характера й накара сърцето му да се свие от болка, тя беше толкова сладка, мила, момичето за което бе мечтал от толкова време, не беше надута като другите, дали заради това че беше обикновено момиче, а не известна корейска певица с десет пластични операции, чакаща да се закрепи малко и пак да иде под ножа....
Съзерцава я, погледна към устните й и се запита какъв ли е вкусът им. Отмести поглед, за да не мисли за това, но не се получаваше, стана и започна да се разхожда напред, назад като муха без глава. Деси се чудеше какво става, дали му досаждаше със своите приказки, погледна към него, но той й беше обърнал гръб. Виждаше косата му която проблясваше на светлината, но той не се помръдваше.

–Ако не ти е приятна компанията ми трябваше да ми го кажеш още в началото-(беше на ръба да заплаче тя, момчето което харесваше толкова много й беше обърнало гръб)

Лидерът не й отговори, той едвам се сдържаше да не направи някоя глупост, не искаше да я плаши както беше направил Jong, но и не искаше да я наранява.

–Аз...ще си тръгвам-(и няколко сълзи се спуснаха по бузите й)Тя се запъти към вратата, искаше да си тръгне по възможно най-бързия начин.Onew рязко се обърна и се затича към нея хвана я за ръката и целуна устните й. Впи свойте в нейните, прокара ръката си по косата й, лицето й, погледна я и тихичко изрече:
–Не си отивай...

Деси го гледаше и не разбираше какво става, той продължи да я целува нежно и сякаш времето спря за тях. Когато тя отвори очите си разбра, че се намира на леглото му, косата й беше разпиляна по калъвката, той се приближи, за да я целуне и тогава в стаята влетя Bling.

–Аааа...аз не исках да ви прекъсвам..-(и той си замина както се беше и появил)

–Съжалявам аз...не знам как стана-(Onew се изправи и се отдалечи от нея)

Деси беше като в транс, единственото което си мислеше беше:
–"Боже той ме целуна"
Тя седна на леглото и пооправи косите и дрехите си.

–Искаш ли да гледаме някои филм

–Да, защо не-(отвърна му тя усмихвайки се)