Любов и още малко...

-Добро утро сънливецо-каза Кий и премести пердето така че лъчите на слънцето попаднаха точно на лицето на Блинги.
-офф,какво искаш не стига,че цяла нощ съм я сънувал и почти не можах да заспя,а ти сега ме будиш в...колко е часа?-отговори много сънено Блинги
-Първо коя е тази,която си я сънувал и часът е 10-отговори Кий
-А така,а ти сега ме будиш в...10 часа ли?Аз си мислех,че е 7-8-каза Блинг и чак тогава се усети,че се е изпуснал за въпросното момиче.
-Еми,добре айде аз ще ставам ти излез моля те-каза Джонг,надявайки се Кий да не заговори за момичето
-Добре щом искаш да излезна ще излезна,но няма да се разминеш с разговора за тази "тя"-каза Кий подхилвайки се и излезна от стаята.
Другите се бяха назакусвали,когато Джонг излезна от стаята и сънливо се носеше към масата.Той седна до останалите и започна да закусва и чак тогава забеляза,че другите гледаха някакъв пощенски плик,който беше на масата.
-Хора какво е това?Да не би пак да е някакво писмо от фенки?-попита Блинг,като тайно се надяваше това писмо да не е от кой да е,а от Йоана,но знаеше,че това е почти невъзможно.
-Ами,да или пък не,не точно,може би да-каза Мини малко объркано.
-Ама,вие още не сте го отворили,какво чакате-каза Блинг малко ядосано,все писмото и почна да си бъбри нещо под носа,като от бъбренето другите разбраха само "кой...какви живея...на помощ"
След като отвориха писмото Мино го грабна от ръцете на Хюн,който от своя страна остана малко изненадан и объркан.
Мино прочете "Здравейте SHINee!Аз съм ваша фенка от форума,който ви прати колета.Мисля да се преместя за около година-две в Корея,затова искам от вас една голяма услуга-понеже нямам познати в Сеул,можете ли вие да ме запознаете с града?
П.П:Знам,че сте много известни и не ви се занимава с момиче като мен,но все пак реших да пробвам късмета си.
От Йоана"
-Е,какво ще правим?-попита Оню,който разглеждаше някакви снимки на членовете от групата като малки и от смях почти не чу какво беше написано в писмото,но въпреки това зададе въпрос незнаейки за какво е той.
-Мисля,че трябва да й помогнем-каза Хюн,привидно спокойно,но отвътре преливаше от щастие,защото знаеше,че това не е просто кое да е момиче,това беше момичето,заради,което той не можа да спи,а именно Йоана от снимката.
А Йоана беше българка родена в София.Тя бе разбрала от една нейна приятелка за SHINee и така постепенно им стана огромна фенка.Тя беше решила да се премести в Корея не заради друго,а именно заради групата.Специално за това беше учила корейския език три години.Йоана беше висока,стройна,с светлокестеняво-руса коса и пъстри очи.Тя беше завършила балетно училище и много обичаше танците.Беше решила да се пробва в конкурса,който се провеждаше всяка година в Сеул.Първите трима отиваха в театъра и ставаха част от най-добрите балетни изпълнители в Корея.
Обратно в къщата на Шайни.Без много дебати момчетата се съгласиха с предложението на Блинг да помогнат на Йоана да се запознае с града...а може би и нещо друго...
Хюн вече беше написал писмото-отговор и го предаваше в пощата.Той беше много развълнуван и с нетърпение очакваше мигът в,който ще погледне Йоана в очите.
А тя от своя страна полудя,когато прочете отговорът на момчетата.
-Те...те...те искат да помогнат на мен...ааааааааааааааааааа не това не е истина,някой да ме ощипе-това беше реакцията на една фенка,която щеше да се види със своите идоли.
Момчетата за нея бяха всичко.Тя не се събуждаше сутрин без да погледне плакатът,който висеше на отсрещната стена-там бяха SHINee и както винаги бяха супер сладки.Понякога Йоана дори ги целуваше един по един,така както си висяха на стената.
Минаха няколко седмици в нетърпение от страна на Йоана,но и момчетата от SHINee също нямаха търпение.Те знаеха как изглежда тя,но въпреки това искаха да я видат.През тези седмици Блинги направо се побърка,той броеше часовете до срещата със Йоана и почти не спеше.Останалите от групата забелязаха това и им беше интересно защо Хюн се вълнува толкова,но никой не го пита.А така беше по-добре и за Джонг,защото той нямаше никакво извинение освен "ами мисля,че съм хлътнал"
И накрая дойде денят в който Йо летеше към Сеул.Полетът мина много бавно за нея,защото тя направо умираше от радост и всяка секунда за нея беше като една година.Ето,че вече слезна от самолета,взе си багажа и отиде на терминала.Тогава тя видя една от най-шокиращите гледки,които беше виждала през целия си живот...

..."толкова е слаба и стройна,и красива...дали тя ме...не Джонгхюн не си го и помисляй"-над това размишляваше Блинг,докато не беше прекъснат от Йо.
-Та да ви попитам сега накъде сме тръгнали?
-Ами,ние си мислехме да отидем първо до нас-каза Кий,който беше сготвил обяд,специално за случая.
Колата спря и момчетата тръгнаха да слизат.Разбира се Мино взе куфарите и помогна на Йоана да слезне от колата.Но точно,когато тя стъпи на земята,обувката и се подхлъзна и две секунди по-късно тя се оказа върху Мино,който беше завлечен от нея.Всички започнаха да се смеят,а на Йоана и Мино им стана много неудобно и двамата колкото се може по-бързо се опитаха да се изправят на крака.
-Много си извинявам,съжалявам...добре ли си,извинявай-на Йоана и беше много неудобно и се засрами много.
-Да добре съм,спокойно,след като си имам Хюн,няма как да не съм свикнал,той всекидневно се отнася и се спъва постоянно и повечето пъти аз съм този върху,който той пада-отговори Мино и започна да се смее,но когато видя с какъв страшен поглед го гледаше Блинг,той веднага спря и предложи на другите да влезнат в къщата.
Всички вече бяха седнали на масата и очакваха "мама" Кий да сервира яденето.
-Хайде,лакомници започвайте да ядете-каза Кий и му стана много смешно,когато видя с какъв поглед Мини гледяше яденето.
-А малко пиле няма ли да добавиш?Все пак накъде сме без пилето-каза Оню и веднага отиде до хладилника,взе едни замразени пилешки крилца,извади ги и ги стопли.
-А това вече е ядене-каза той,когато седна на масата.
-Оню,Оню пилешка глава такава...не искам да си представям какво ще правиш някой ден,ако няма от къде да си купиш или поръчаш пиле-каза Мино,като това моментално разсмя всички на масата.
Вече беше около 18ч.,а Йоана все още беше в апартамента на групата.
-Момчета аз мисля да си тръгвам-каза тя,въпреки,че й се щеше да остане вечно.
-Нее,недей,още е рано-замоли й се Блинги,който не искаше тя да си тръгва въобще.
-Еми,добре,но ще остана най-много до към 21ч.-каза Йо
-Супер-зарадваха се всички.
-Тъкмо ще ни разкажеш за себе си-каза Кий и се настани на дивана.
-Ами да...ъъ,такова...добре-каза Йо,малко отнесено,защото се беше загледала в Хюн,който си оправяше косата.
-Аз ще отида да се преоблека-каза Хюн и се запъти към стаята си-Моля ви изчакайте ме преди да почнете да си говорите.
-Добре ще те изчакаме,но гледай да не се забавиш-каза Мини,който си беше взел едни желирани бонбонки и се мъчеше да отхапе от едно бонбонче,което беше много разтегливо.
-Къде е тоалетната-попита Йоана
-Ами,по коридора не втората,а третата врата вляво.-веднага я упъти Мино.
-Добре благодаря,ей сега се връщам-каза Йоана и стана от дивана.
"Офф,защо Джонгхюн се държи толкова странно...сякаш въобще не ме забелязва..." си мислеше тя и така в мислите си,тя се отнесе и вместо във третата врата,влезна във втората.А там беше стаята на Хюн,който беше по долнище от анцунг,а отгоре беше без блуза.
Когато Йоана влезна в стаята първоначално той не я забеляза,но тя изумена от прекрасната гледка започна да подскача,но след това веднага се усети,извини се и излезна от стаята.
Почти беше влезнала в тоалетната когато чу гласа на Джонгхюн.
-Ела,ако искаш,няма от какво да се притесняваш-каза й мило той и лекичко й намигна.
Тя си помисли "божичко та той е без блуза...дръж се Йоана,дръж се" и влезна в стаята му.
Блинги все още се чудеше коя блуза да избере и реши да попита Йоана.
-Коя блуза да облека?Тази на Mickey Mouse,или синята-каза той
-Ами,чакай да помисля...тази на Mickey Mouse облечи.-каза му тя-Но не те ли притеснявам-каза тя,надявайки се той да не се облече бързо,защото гледката не беше за изпускане.
-Не спокойно,я ми разкажи защо реши да дойдеш в Корея-каза Блинг
-Ами на първо място исках разнообразие,второ ще се пробвам за балетния конкурс и трето...ами няма трето това са причините-отвърна тя
-Балетния конкурс ли?Ти да не си балерина-очуди се Блинг и я изгледа от глава до пети.
-Ами да,всъшност завърших балетното училище в София-каза тя,леко засрамено,защото беше забелязала как я огледа Джонг
-Супер може някой път да ми покажеш.Става ли?-попита Блинг.
-Ама разбира се само кажи кога и къде и вече съм там-отвърна радостно Йо.-Ами добре аз мисля да отивам при другите,сигурно вече се чудят защо се бавя толкова-каза тя и тръгна към вратата.Но точно я отваряше и усети ръката на Джонгхюн на рамото си,от което цялата изтръпна.Тя се обърна и го изгледа въпросително.
-Да,Джонгхюн
-Ами нищо...просто исках да те прегърна-каза той и я дръпна към себе си.
"Господи...той ме прегръща...това истина ли е,сигурно не е,но той е тук...пред мен" си мислеше Йо и усети,че цялата трепери.Блинги също усети това и се усмихна.
-Хайде..аз такова,отивам в кухнята-каза Йоана все още замаяна от прегръдката.
-Е сега идвам...и може ли да не ме наричаш Джонгхюн,а просто Хюн или Джонг-каза Блинги
-Добре щом това искаш-каза тя,като цялата умираше от кеф.
Точно когато влезна в кухнята,цялата сияеща,Йо чу Мини да крещи от хола.Тя отиде да види какво става и видя,че той подскачаше като луд и размахваше някакво бяло листче в ръката си.