♡ Happily Ever After ♡

Онни, тъй като в момента само мускулната треска на краката ме държи да не започна да подскачам из стаята, няма да говоря *пиша* много.
Първо - ОМГ ИН Е ЖИВААА! 0.О УХУУ! ЙЕС УЕЕ, ЗНАЕХ СИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СВЪРШИ ТАКАА! ЙЕЙЙЙЙ!!!
Второ - Както винаги, брилянтно написана глава, чак да ти се доплаче от щастие за Ин и Кий, за Мини и Мин... другите вече достатъчно ги преживявах, тези две двойки останаха докрая почти неизяснени.

Хехе, чакам последната глава ^^

Happily Ever After
Part II


- Спокойно братле, не забравяй да дишаш.- прошепна закачливо Джонгхюн зад Темин, който гледаше как Минйонг върви към него, придружена от брат си. Нейната срамежлива усмивка, която той видя в момента, в който я зърна, мигновено разби всяка лоша мисъл, всяка капка страх него. Сега това, което отнемаше дъха му, беше нейната красота в онази бяла рокля…
- И да я пазиш!- предупреди го Йонг, докато му подаваше ръката на сестра си и го потупа по рамото.- Иначе нямаш представа..
- Оппа, поне на сватбата ми не се прави на мафиот!- прекъсна го Мин, леко стискайки ръката на Темин.
- Красива си!- прошепна й той, докато вървяха към олтара.
- И ти не изоставаш..- отвърна тя с усмивка, когато се спряха.
Двамата първо погледнаха към възрастния мъж, стоящ пред тях, а след това се обърнаха един към друг, хвърлящи по един бегъл поглед на гостите си.
Бяха избрали да направят сватбата си на открито, което беше много по-добро решение от това да наемат обикновен сватбен салон в тези топли дни на месец Май.
Затова, по предложение на сватбеният им агент те наеха един от най- красивите открити ресторанти в Сеул и сега се наслаждаваха на зеленината и спокойната атмосфера.
И двамата можеха да чуят тихото хленчене на Хани, която беше прекалено емоционална заради бременността си и забелязаха как Мино й подава кърпичка; До тях седеше Ънче, снимаща всяка секунда от церемонията, с малката Черин до нея. Инйонг и Кибум бяха на масата срещу тях заедно със семейството на Джинки- всеки един от тях гледаше в захлас младата двойка, която вече всеки момент щеше да даде обет за вярност.


В интерес на истината, и Темин и Минйонг не чуха нито дума от речта на пастора, който седеше пред тях. Странно- във всяка предишна сватба и двамата се вслушваха в думите му, защото ги намираха за ценни и нежни, но този път и двамата просто не му обърнаха внимание, докато не чуха имената си. „Вероятно става така” помислиха си те, „Когато присъстваш на собствената си сватба.”
- Lee Taemin- каза пасторът, при което младата двойка подскочи.- Приемаш ли тази жена, Minyoung Mayers за своя законна съпруга пред Бог и пред всички останали; да я обичаш и закриляш в здраве и болест, в щастие и мъка, в бедност и богатство през целия си останал живот на Земята?
Темин се огледа за секунда, само за да стресне Мин за малко. След това я погледна право в очите и изкрещя думите „ДА, ПРИЕМАМ!” с което получи високи овации от страна на гостите. Пасторът се изкашля, за да скрие усмивката си и продължи:
- А ти, Minyoung Mayers, приемаш ли този мъж, Lee Taemin за свой законен съпруг пред Бог и пред всички останали; да го обичаш и закриляш в здраве и болест, в щастие и мъка, в бедност и богатство през целия си останал живот на Земята?
- Приемам!- отговори тя тихичко и се усмихна.
- Не те чух!- каза Темин високо и погледна към гостите.- И те не те чуха!
- Приемам!- повтори Мин, този път по-високо.
- Не те чувааам!
- Йааа, колко пъти ще ти кажа, че приемам?!
- Това е моята Минйонг!- засмя се Темин, но бързо се съвзе, за да даде думата отново на пастора.
След още няколко минути реч, той погледна към гостите и каза:
- Ако някой има нещо против този брак, нека го каже сега или да замълчи во век веков!..


.
…
……
………

- Ааааах..- въздиша безгрижно Джонгхюн, който седеше зад Темин като негов кум. Моментално всички погледи се обърнаха към него.
- Какво? Този реч е толкова глупав и ненужен, чак ми се доспива…- каза той на глас и се прозя, след което видя зоркия поглед на възрастния човек близо до него.- Айгу, нямах това в предвид! Не се обиждайте, Отче…- допълни той и се поклони, след което получи няколко подхилквания и неодобрителното клатене на глава от пастора.
- Не го гледайте Отче, той и на собствената си сватба беше такъв!- обади се Мино със своя мощен глас, което разсмя всички, освен Джонг.
- Тогава младоженецът може да целуне булката…- измъмри отчето под носа си и направи знак на Темин. Той веднага придърпа Мин към себе си и точно преди да я целуне, отново викна:
- Вече си моя! Само и единствено моя, Мин!.. И аз съм само твой, разбира се!...







- Черин-аа! „Аааа” тате, кажи „Аааа”!- молеше Хюн дъщеря си, опитвайки се да й даде лекарството по мирен начин. Черин само го погледна накриво и продължи да тичка в обратната посока със своите бипкащи маратонки. Джонгхюн продължи да я гони с шишенцето сироп и капачката в ръка.- Айгооо, Черин…
- Хьонг, дори дъщеря ти не те слуша!- викна Мино от мястото си, където седеше и наблюдаваше двамата.
- И теб ще те видя, когато се родят близнаците!- изпъшка той, изправяйки се.- Yaaah, Ънче! Остави този фотоапарат и ми помогни, по дяволите!
- Знаеш, че само ти може да й дадеш лекарството.- отвърна тя, снимайки още един път безценното, отчаяно изражение на съпруга си.- Ти можеш Лъвчо, файтинг!
-Хеййшш Черин… моля ти се, тате!...
Въпреки всичките молби на баща си, момиченцето продължи да тича насам-натам, докато най-сетне не намери човека, който търсеше.
- Джусуууу!- извика тя, когато видя приятелчето си да седи в скута на Инйонг и да си играе с нея. Когато чу нейният глас, той бързо скочи на земята и се затича към нея. Всички знаеха каква забавна двойка са те, затова погледът на всеки се насочи към тяхната посока.
- Челииин!- отвърна Джунсу на свой ред, застанал пред нея.- Липсвае мии!
- Yaaah, хьонг! Дръж си сина далеч от дъщеря ми!- извика Джонгхюн и се обърна към Джинки, след като настигна дъщеря си и чу разговора им.- Виж го ти, какви неща казва! На какво го учите това момче?- попита той, гледайки притеснените родители на детето с изумление.
- По-добре свиквай оппа, изглежда следващата сватба ще бъде тяхната!- усмихна се Ин, която постави ново, невиждано до сега безценно изражение върху лицето на Джонгхюн.
- B-Bwoh? Oт- откъде ги измисляте тези неща?
- Джунсу до сега ни разправяше как ще се жени за Черин, когато порасне..- каза с въздишка Кибум, което запали огън в едно бащинско сърце. За Хюн това беше нещо като гръм от ясно небе, като важен, но незабелязан пътен знак в трафика, като закъсняло, и за съжаление трагично провидение. „Как по дяволите” каза си той „допуснах това да се случи?..” После невярващ в собствените си мисли, той разклати глава, „Andwe, не може да стане нещо такова. Още са малки, какви ги мисля?! Хахахаха.. хаха…ха..”
- Не гледай като застрелян, Лъвчо.- намеси се и Ънче.- Знаеш, че доста жени се омъжват за първата си любов. Нищо чудно ако Черин и Джунсу…
- ANDWE! Yaaah, осъзнавате ли какви ги бръщолевите в момента? Та те са..- започна Хюн и посочи с ръце малчуганите, разливайки и малкото количество сироп, останало в капачката. Това, на което очите му станаха свидетели още малко щеше да му причини инфаркт.
- Челин! Ще се омъзис ли са мен?- попита Джунсу, държейки малкото момиче за рамената и гледайки право в очите й.
- Не, Черин.. Кажи НЕ!- каза без глас баща й, който дори не успя да мръдне заради шока, който преживяваше.
Черин, от своя страна, се колебаеше.
- Ще облека ли булчинска рокля като Мин онни?- попита тя.
- Кажи „Не” тате!- прошепна Джонгхюн отново.- Кажи и ще ти купя хиляди такива!...
- Лазбила се!- отвърна Джунсу.- Кибум адуси се съгласи да наплави една локля и за теб!
- Ким Кибум…- изсъска Джонг и погледна усмихващия му се „приятел” с убийствен поглед.
- Добре тогава!- зарадва се тя.- Да го направим!
- Обещаваш ли?
- Обещавам!
- Тогава вече си моя!- възкликна Джунсу и се наведе на нейното ниво, за да постави малка целувка върху устните й, точно както беше видял от Темин. Разбира се, целувката на малчуганите беше много по-невинна от тази на другите двама. Но това не промени чувствата на единствения човек с разбито сърце, който получи още един силен удар само секунда по-късно, и то от човека, от който изобщо не го очакваше..
- Снимах ги!- викна Ънче развълнувана, с огромна усмивка.- Обезсмъртих този момент! Йехау!!! Много ме бива, ей!..
- Ън… Ънче….- прошепна Джонгхюн, посягайки към нея.- Мисля, че ми ст-става нещо…
- Хюн, не се превземай, миличък..- каза тя, оставяйки камерата да виси на врата й и се сгуши в ръката му.- Просто се шегуват с теб, скъпи! Знаят колко си чувствителен по тази тема, затова..
- Наистина ли?- попита той, гледайки я със своя неповторим pyppy-look.
- Разбира се! Черин и Джунсу още вървят клатушкайки се, ти мислиш за любов и женитба. Все още има прекалено много време, за да се тревожиш за това.- опита се да го успокои тя, водейки го към масата им, където седяха с Хани и Мино.
- Точно така! Джунсу още даже „Р” не може да каже, че ще предлага брак на дъщеричката ми!- засмя се насила Джонг.- А и няма да позволя пък! Не искам бъдещия й съпруг, който и да е, да нарича милата ми ЧеРин, ЧеЛин!
- С годините ставаш все по-голям балък, хьонг..- каза Мино, дочул разговора им.- Дано аз да не се превърна в такъв като теб, когато стана баща…
- Ти вече започна!- намеси се и Хани, която се опитваше да се усмихне въпреки странните си контракции, които като че ли станаха по-чести. Тя се опитваше да скрие болката си, за да не даде евентуална втора грешна аларма на съпруга си.. но имаше чувството, че сутрешната й шега щеше да стане истина..
- Какво? Глупости!- отрече той.- Сутрешната ми реакция се дължеше на сънливостта ми!
- Мино…
- Да?
- Ако ти кажа… че раждам… ще ми повярваш ли?- попита тя най-накрая, усещайки как нещо топло се стича по краката й.
- Аааа, НЕ! Казах ти, повече не вярвам в тези лъжи!- отговори съпругът й, без дори да я погледне и безгрижно отпи от виното си.
- Ъмм.. Мино донгсенг…- каза Джонгхюн, гледайки надолу, или по-точно мокрите крака на Хани.- Като мъж, който е ставал свидетел на всяка стъпка от едно раждане ти препоръчвам този път да й повярваш… ‘ Щото щом водите на една бременна жена изтекат, няма връщане назад…
- Какво искаш да кажеш, хьонг?
- Че жена ти наистина ражда преждевременно, идиот такъв!....



В коридора, в който се бяха наредили всички, цареше тишина. Мино беше влязъл в операционната заедно с Хани, но останалите не можеха да правят нищо, освен да чакат някаква новина отвътре.
- Ще са добре, нали? И тримата?- попита Джонгхюн на глас, оглеждайки останалите. Когато не засече нищо, той просто отиде при Ънче и я прегърна.- Не може да е толкова лошо, нали?
- Очакваше се да се родят по-рано.- прошепна тя и отвърна на прегръдката му.- Все пак са близнаци…
- Мино беше много уплашен.. Добре, че ние нямаме близначета, мила.. иначе аз нямаше да издържа на напрежението..- призна си той, притискайки я по-силно до себе си. Ънче можеше да усети, че чувствителния й съпруг трудно държеше сълзите си.
-Шшш.. спокойно, Лъвчо..- прошепна му тя, прекарвайки ръка през косата му.- Всичко ще бъде наред…- допълни тя и нежно целуна бузата му.


-Джонгхюн хьонг никога няма да порасне..- каза тихичко Кибум на Ин, гледайки към приятелите си. Инйонг седеше в количката си, а той бе седнал на стол до нея.
- Остави го. Просто е емоционален, няма нищо лошо в това.
- Не съм казвал нещо, аз и без това такъв си го обичам..- отвърна той, след което усети как Ин слага главата си на рамото му.
- Страх ме е..- прошепна тя едва доловимо след кратка тишина.
- От какво?- попита той, изненадан.
- От това, че съм жена..- отвърна тя с въздишка.- Защото пътя към женското щастие е пълно само с болка, Буми..
- Аз съм до теб!..
- Не, нямам това в предвид.. Говоря за чисто физическа болка- боли, когато ставаш девойка.. когато ставаш жена, също.. боли повече, когато ставаш майка… но усещам, че би боляло най-много, ако не почувствам всички тези болки.. до една. И ме е страх, Буми…
- За дете става въпрос, нали?..- попита Кибум, след което получи леко кимване с глава.- От какво те е страх толкова? Раждането..
- Не, не раждането.. след това. Как бих се грижила за нещо толкова нежно?.. А и когато порасне малко, кой ще го следи?.. Виждаш Черин и Джунсу- никой не може да ги спре, щом започнат да тичат насам-натам..
- Няма да си сама, Ин. Аз…
- Освен това,- прекъсна го тя.- Ами ако и детето ни наследи моята болест, както аз я наследих от майка си?
- Мила, оставяш се предразсъдъците да те водят..- каза Кибум, забелязвайки как лекарите един по един излизат от операционната. Секунда по-късно, когато и Мино излезе, всички очи бяха върху него.
- Станах.. баща…- прошепна той, докато сълзите му неусетно се стичаха от все още уплашените му очи.
- Как са? Добре са, нали?- пръв попита Джонгхюн.
- Хани е добре, слава Богу.. Синът ми също, с ниско тегло и малка дължина, ама здрав… Но дъщеря ми… тя… беше по-малка и от ръката ми, хьонг!.. Чух лекарите като казват, че не са сигурни дали ще оживее…- каза той с последни сили и прегърна Джонгхюн, плачейки на глас. Това беше моментът, в който и по-възрастният не издържа и заплака- въпреки, от цялата група най-много те двамата се караха, в моменти като тези именно те даваха най-много сила един на друг..



Докато това се случваше, Кибум забеляза медицинската сестра, която тихичко мина покрай тях. Тя постепенно забави движенията си.. и след секунди замръзна на място, точно преди да направи следващата си крачка.
„Странно..” помисли си Кий, след което видя,че и останалите не мърдат. „Това.. това може да значи само едно..”



- Измина доста време, Ким Кибум..
- Серафим-ши?!- извика той, оглеждайки се наоколо.
- Радвам се, че помниш гласа ми. Също така се радвам, че си мислиш за мен от време на време..
- Случило ли се е нещо?
- Aniyo~ Просто ми казаха да ти предам няколко неща.
- Измина толкова много време.. Защо не мога да те виждам?
- Защото вече не съм там долу, Кибум. Повишиха ме! Явно са намерили някой друг грешен ангел да върши моята работа..
- Радвам се за теб!
- Gomawo~ А сега може ли по същество?
- Ооо, разбира се!
- Като за начало, поздравления Кибум! Не очаквах, че ще получиш втори шанс!
- Не беше ли ти тази, която върна Ин?
- Частично. На мен беше възложена задачата да й върна душата, но не бях аз този, който го реши. Радвам се за теб, наистина- за тези изминали години доказа, че си заслужавал това. Затова решиха да не ви мъчат повече- може спокойно да убедиш Ин, че нито сина ви, нито пък след него дъщеря ви ще наследи нещо лошо от нея, гарантирам ти го!
- Eeeeh? Син? Дъщеря?!?
- Кажи й също да се грижи за себе си и да не се стряска от първите признаци на бременността си, които по лично мои сметки ще се появят след няколко седмици.
- МОЛЯ?! Искаш да кажеш, че… Инйонг..
- Хахах, точно така, вчера ударихте джакпота!
- Господи….
- Господ, Исус, Буда- наречи го както искаш, но бъди уверен, че всичко ще бъде наред.
- Всичко това звучи като приказка!..
- Може и така да наречеш живота си, твой избор! Аа, също така се опитай да убедиш Ким Джонгхюн, че Джунсу е добър кандидат за дъщеря му… И увери Мино, че дъщеря му ще е силна като него и ще се съвземе..
- Аз.. не знам какво да кажа…
- Не казвай нищо, Кибум… Просто бъдете щастливи…


Щастливи завинаги!..

КРАЙ



ПП от автора:
Ъм.. така.. в този късен час (3 часа сутринта) се сещам само за 3 неща, които искам да кажа:
1. Явно миналата глава доста ви шокира, очаквах някакъв прилив от емоции от вас, но пък само 2ма се съвзеха и написаха нещо, за което им благодаря
2. Мисля, че точно на края пре**ах всичко.. нещо последните изречения не ми се нравят, но какво да се прави, исках да се свърша тази работа преди нова година
3. (И най-важно за мен) Аз мисля да нарека това ирония на съдбата, защото точно на 31 декември, 2010 се зароди идеята този енциклопедичен фенфикшън да завърши със сватба Помня, че към 11 и нещо, докато чаках нова година ми светна лампата свичко да свърши с щастлив край. Разбира се, тогава 5+1 дори не беше свършил, но аз съм човек, който обмисля всяка стъпка преждевременно, така че....

И така, отне ми точно една дълга година да достигна до желания от мен краен резултат Не вярвам, че това е нещо интересно за вас, но за мен значи много

Желая ви весело прекарване на новата година, fellas~~
И не забравяйте да хвърлите един поглед на другия фенфик за F.T Island, ако искате де

Азз.. нямам думи... прекрасно е! Края ми хареса... С удоволствие ще прочета и други твои творби...
Да попитам къде го пишеш този фик за FT Island???

невероятен е.....много се радвам за Бумии...радвам се,че не му отнеха Ин...Джонги ми е мааалко трудно да си го представя като баща,но изглежда супер сладък така,както си го описала...за Мино стискам палци детенцето му да се оправи наистина...а Мини....леле...него също ми е трудно да си го представя дори женен...колкото до Оню...явно той винаги ще се грижи по някакъв начин за останалите 4+ жена му и децата...изобщо...абе нямам думи просто...всичко е супер както винаги...и все пак дано Шайни не се разпаднат наистина :D

Айгооооооо nasa първо ме караш да плача, а сега да се хиля като побъркана ОБИЧАМ ТЕ, МОМИЧЕ ето такива фикове харесвам - с хубав край, повечко инфо...да се знае какво става след време
АЙГООООООООО *крещи от кеф*