Happily Ever After
Part I
- Айгу..- въздиша носталгично Кибум, докато поправяше последните детайли в булчинската рокля.- Нашата Мин кога порасна толкова, че да се омъжва?..
- Оппа… сега няма да заплачеш, нали?- попита Мин и се засмя, наблюдавайки отражението на някак си намръщеното му лице през голямото огледало, което стоеше пред тях.
- Разбира се, че не! Ти за какъв ме мислиш?!- отвърна той, потупвайки голото й рамо.- Инйонг ако ме види разплакан, кой знае какво ще си помисли!
- Не, просто…
- Какво? Просто се сетих за „доброто старо време” Мин.. Като си спомням какви хлапета бяхте с Темин се чувствам някак странно… Кога, за Бога, измина това време? Още помня как се карах със сестра ти в нощта, която вие двамата изчезнахте заедно и се върнахте чак след полунощ…- каза той с устни, които се опитаха да образуват усмивка.- Не съм си и помислял, че ден като този ще дойде и за вас двамата..
- Честно казано, оппа… аз също.- отвърна Минйонг.- Не знам защо, но винаги имах чувството, че Темин един ден ще осъзнае грешката си да бъде с човек като мен и просто… ще си тръгне. Дори за малко го беше направил, не знам какво му стана и се върна…
- Йааа! Нямах това в предвид!- възрази той.- А и какво ти има? Ти си талантлива, умна, силна и борбена жена- той трябва да е благодарен, че човек като теб е с него!
- Оппа… знаеш, че не се гордея с миналото си…
- Виж Мин,- каза Кибум сериозно и погледна отражението на очите й в огледалото.- Никой не може да промени миналото си. Но пък на кого му пука? Животът може да е прекалено кратък, за да губиш времето си за такива тревоги- важни са бъдещето и настоящето ти, мила.
- Понякога завиждам на Ин онни..- въздиша Мин и се обърна към него.- Тя е истинска късметлийка да има теб до себе си. Ти направи неща, които никой друг не би направил за нея, оппа…
- Аййгу..- възмути се той.- Сега не му е времето да говорим за това.
- Колко време мина, оппа?- продължи тя.- Шест години? Да, точно така!- Изминаха шест години, откакто Ин онни се върна от мъртвите след мозъчната си смърт.. и ти се грижеше за нея през всички тези години! Ако беше някой друг, най-вероятно да я беше оставил още преди комата!
- Минйонг Майърс, забранявам Ви да говорите така за мен и жена ми!- каза Кибум, докато слагаше колието й.- Самият факт, че сърцето й бие е достатъчен за мен, Мин. На вас грижата за нея може да ви изглежда трудна работа, но за мен е дар от боговете след страха от загубата й, който изпитах, докато тя беше в кома..
- Къде е тя, между другото? Мислех, че ще дойде..
- Моля ти се, сестра й да се омъжва и тя да не дойде- изключено!- засмя се той.- Просто първо трябваше да отиде в болницата за терапията. След това ще дойде тук, за да я облечем и нея. Инйонг в никакъв случай не би изпуснала сватбата ти!
- Големи сте клюкарки!- стресна ги познатия глас на Ин.- Чух си името! Какви ги приказвахте пак?- попита тя, движейки се към тях с инвалидната си количка. Очите на Кибум светнаха от радост при вида на усмихнатото й лице и той несъзнателно тръгна към нея.
Срещнаха се в средата на стаята и той клекна на нейното ниво, слагайки ръце върху колената й.
- Говорехме за това, колко много те обичам и се гордея с теб, кукличке.- каза той, доближавайки се повече до нея и затвори очите си в очакване на целувка.
- Подмазвач..- измърмори Ин, след което му даде дългоочакваната целувка. Тя можеше да усети усмивката, която образуваха неговите устни, докато я целуваше.
- Как е моята красавица след терапията?- попита той, полагайки лявата си ръка върху бузата й, без да отдалечи лицето си от нейното.
- Мммм… малко уморена, но е нормално, нали знаеш.- отвърна тя, допирайки нослето си в неговото.- Сега може ли да ме оставиш да се видя със сестра си за малко? Искам да поговорим малко.
- Добре, но само пет минутки, окей? Ти също трябва да се преобличаш, не мога да те оставя по дънки и тениска днес.
- Това е заобиколеният начин да кажеш, че не можеш и пет минутки без мен…- отвърна Инйонг, следейки с поглед как той излиза от стаята.
- Да, може и така да го тълкуваме..-отвърна той, точно преди да затвори вратата и се усмихна на себе си.
„Постоянният ритъм на сърцето й…” каза си той наум, гледайки брачната си халка. „Само то ми е достатъчно..”
- Мин изглеждаше нервна…- каза Инйонг, докато Кибум събуваше дънките й. Тя от своя страна се беше хванала за двете страни на количката и се надигаше на ръце, за да му е по-лесно. С времето тя беше научила няколко трика, които им бяха от ползва в такива моменти.
- Ти не си виждала Темин- той е още по-зле!- отвърна той с леко пъшкане, докато се опитваше да събуе и двата й крачола едновременно.- Беше като бомба със закъснител, когато го видях за последно… Дано да се е успокоил малко.
- Както и да е, вече няма да се тревожа за тях двамата.- въздиша Ин, докато събличаше тениската си.- Достатъчно големи са, за да се грижат сами един за друг.
- Аау, любимият ми комплект!- отбеляза Кибум, когато видя бельото й.- Искаш да ме съблазниш отново преди церемонията ли? Вчерашното не ти ли беше достатъчно?- попита той, целувайки я от врата до рамото. Палавата му усмивка отново се появи, когато чу сладкият смях на Инйонг.
- Не мога да разбера, Буми..- прошепна тя, увила ръце около врата му.- Що за мъж би искал да прави секс с инвалидна жена?..
- Мъж, влюбен до полуда. С други думи, аз!- отвърна той без да се замисли, гледайки я право в очите. Едната му ръка нежно погали лицето й.- А и не се подценявай, вече не си напълно зависима от чужда помощ, за да движиш краката си. Щом може да правим любов без особени затруднения, значи терапията върши работа и ти не си инвалид!
- Винаги си толкова оптимистичен…- въздиша тя, когато той се отдели от нея, за да вземе роклята й. Тя беше от специалната му колекция, създадена единствено за нея.
- Ти ме научи на това, Ин. Не може да го промениш.- усмихна се той, отново пред нея и се замисли как да постъпи.- Значи, планът е следния- изправяш се и аз я нахлувам през главата ти. Дръж се за мен, ако загубиш равновесие.- каза Кибум и я приготви за изправяне. И Инйонг наистина застана на крака пред него.
Слабите й крака, загубили мускулната си маса поради липсата на движение, сега- след 6 дълги години, отново можеха да издържат тежестта на тялото й. Вярно, те все още трепереха, но и двамата знаеха, че за останали инвалиди дори това е недостижима мечта и бяха благодарни и за малкото, което постигнаха.. заедно!
Точно преди Кибум да я облече, Инйонг се наклони към него и притисна своето тяло в неговото в силна прегръдка. За момент той се изненада, но в следващия миг вече беше обвил ръце около голата й, топла плът.
- Ти си един удивителен мъж, Ким Кибум..- прошепна му тя и целуна врата му.- И също така глупав.. за това че реши да се ожениш за инвалид и да се грижиш за нея толкова години..
- Йааа! Глупакът в този брак си ти!- отвърна той, притискайки я по-силно в себе си.- Колко пъти да ти повтарям, че не си инвалид? Всичко това е временно, Ин.. Виж само колко много постигна, любов моя!- Лекарите казваха, че няма да доживееш 20-годишна възраст- сега си на 27! Казваха, че няма да се събудиш от комата- отвори очи пет минути след като те обявиха за мъртва! Казаха, че няма да може да мърдаш и малкия си пръст заради цялостната парализа- сега стоиш изправена пред мен и ме прегръщаш! Не ми казвай, че съм глупав, а виж собствената си глупост- постоянно говорим за мен, моите така наречени „жертви” и не осъзнаваш своите постижения!.. Още малко Ин, още мъничко.. заедно ще видим и деня, в който тичаш като луда след децата ни!..
Както винаги, той не чу определени звуци на плач, но усети топлите й сълзи, докосващи врата му.
- Обичам те!- каза тя, шепнейки.- Не знаеш колко много те обичам!
- О, разбира се, че знам!- отвърна той, преглъщайки сълзите, които напираха и в неговите очи.- Знам, че ме обичаш не по- малко отколкото аз обичам теб! Знам че ме обичаш страшно много и правиш всичко това заради мен, Ин… знам, че любовта ти е достатъчно силна, за да се върнеш от мъртвите и да живееш за мен!.. И аз те обичам, Ин, никога не го забравяй!...
Първо,началото там за годините където си написала,все едно,че описваш това,което съм в момента..макар че при мен не минават особено бързо,но разбираш какво имам предвид..Второ,Junsu е толкова сладък 
Как всичко се е променило за SHINee...от една страна бих се радвала ако наистина успеят да направят нещо такова в реалния живот :) Там като каза,че ще се жени за Черин,направо съм умряла да се смея 
Толкова сладко го каза 
Жалко,че скоро свършва 
Но съм сигурна,че след заслужена почивка,може би ще се завърнеш с нещо епично както винаги 
С това приключва моят роман 
Трето,това сигурно ще го повторя за 100 път,но ако съществуваше човек като Ънче,не бих имала нищо против Джонг да е с нея 
Нямам търпение за следващите спешъли 
С нетърпение чакам да разбера какво ще се случи на сватбата на Мини
И аз се чудя дали това е последната глава 
Хаха Джинки добре се грижи за Шайни,дори и вече да не са група 
Просто нямам какво да кажа повече...просто невероятно 
Имаш огроомен талант, не спирай да пишеш 
А това наистина ли е края на главата 
Главата е невероятна всичко е ... все още не знам какво да кажа