You..The Music In Me~♫♫

First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ!
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja!
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоето?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? - попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. - започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? - запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. - продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. ” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? - кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. - каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. - каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка ?.. Сигурно затова ми помогна.. А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. …”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…

Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Jjong B-Day Special
Erinnerungen..

8ми Април, 2010год.

Часовникът показваше 7 часа. Блинги спеше блажено само по боксерки, завит с някакво тънко одеало. Ънче, както винаги, се беше събудила преди него.. но този път, вместо да остане да го наблюдава докато се събуди, тя стана и започна да стяга багаж. Приготви две раници набързо, като сложи само малко вода и по един чифт дрехи- друго нямаше да им трябва. Днес беше рожденият ден на любимия й човек, и разбира се, че тя се беше приготвила за случая..
Когато свърши работата си с багажа, тя реши да събуди Блинг. Тихо се мушна при него и започна да го целува където свари. Няколко целувки по-късно тя започна да му говори, като след всяка дума следваше отново целувка.
- Лъвчо.. ^{*целувка по бузата*} Хайде миличък.. ^{*целувка по врата*} Време е да станеш.. ^{*целувка по устните*}
- Мммм… не искаам!- промърмори той като детенце, полусънен.. Но продължителните целувки на Ънче го събуждаха по-бързо и от кана ледена вода, налята върху главата му.
- Моля те Хююн, ставай, че имаме работа!..- настоя тя и прокара едната си ръка по стомаха му.. Той настръхна на секундата, както винаги, когато тя го докосва.. Вече напълно буден, той отвори очи и с бързо движене застана над нея. Ънче се изненада от неговата скорост на събуждане и го погледна въпросително. Той само й се усмихна самодоволно и впи устни в нейните.. Отново, отново.. и отново.. Той толкова много обичаше сутрините, в които тя го събужда с такива сладки целувки, че за него ако денят се състоеше само от събуждане, щеше да е перфектно.
- Айгоо, голям си ненаситник!- изпъшка Ънче и го бутна настрани, за да може да легне върху него. Сега тя застана над Jjong и започна да целува от врата надолу.. ”Хах, кой го казва..” каза си той на ум и затвори очи, не за да спи, а за да се наслади на удоволствието..
Часът наближаваше 8 и Ънче започна да нервничи. ”Ще закъснеем, ако продължим така..” замисли се тя и отблъсна Блинг точно когато се беше разгорещил.
- Яя! Какво става?- учуди се той.
- Трябва да тръгваме!
- Точно сега ли?!
- Ами.. да.
- Оффф, не искам! Кой знае каква програма имам днес! Дори и днес! Представи си! - започна да хленчи Хюн.
- Че какво му е на днешния ден? - направи се на ударена тя. Блинг замръзна на място и погледна Ънче със доста сериозен поглед.
- Чинча? Чинча не знаеш? Чинча чинча?!?
- Ами.. дори и да знам, не се сещам в момента… - излъга го тя. Jjong се ядоса, остави всякаква креватна дейност, която правеха до сега и стана да се облича, без да гледа към нея. Ънче само гледаше чисто голата гледка пред себе си и се хилеше без звук. Реши да не го ядосва повече, нахлу си една голяма негова тениска и го прегърна по гръб, докато той си обуваше дънките.
- Глупаче, наистина ли мислиш, че ще забравя нещо такова?!- прошепна му я и го целуна по голия гръб. Лъчезарната усмивка на Блинг се върна на същата секунда.
- Лъжкиня, ей сега се сети, нали?- попита я той, за да я подразни.
- Яяя, не ме ядосвай, да не отложа това, което подготвям от седмици!- заплаши го тя и го плесна по рамото. Хюн не можа да устои и се обърна към нея.
- Чинча? От седмици? Толкова ли е голямо?!- зарадва се той.
- Може да се каже..
- Кажи ми, кажи ми какво е!- каза той развълнуван. Хвана я за талията и я вдигна.- Ако не ми кажеш започвам да те въртя!!
- Яяя! Яяяяя!- викна Ънче, когато той наистина я завъртя.- Престани!
- Е кажи ми тогава!
- За сега знай, че днес програмата ни е изчистена.. Вместо това отиваме да си починем за няколко часа..
- Къде? Къдее?
- В остров Чеджу! След мал…- Хюн не я остави да довърши и отново впи устни в нейните. Най- сетне да празнува рождения си ден както трябва, а не както последните няколко години, без никакво специално внимание..- Таа какво казвах?- забрави си мисълта тя.- Ааа да, след малко трябва да излезем, за да хванем самолета..
- Ами багаж? Омо, защо не каза по-рано?! Нямаме време!
- Не се тревожи, а само се облечи. Приготвих всичко нужно, докато спеше, любов моя…- успокои го тя и погали лицето му.- Ще го отпразнуваме както трябва тази година, бъди сигурен..

И така, двамата се облякоха набързо, сложиха си очилата и шапките, взеха си раниците и потеглиха към летището. Взеха си билетите и се качиха на самолета без никой да ги разпознае и се насладиха на предлаганата храна и краткия полет.
Когато излязоха от летището в острова, тяхната кола вече ги очакваше на паркинга. Тя ги отведе в едно голямо ранчо, далеч от хорските очи. Мястото не беше туристическо, Ънче затова го беше избрала.. Собствениците бяха хора на възраст и не ги разпознаха- беше им казано, че ще дойдат двама влюбени, а не една световно известна звезда и един идол от „Корейската вълна.”
Jonghyun беше изключително радостен и гледаше Ънче като дете, очакващо подаръка си. Когато видя къде ги остави колата се развълнува още повече.
- Айгоо, какво ще правим тук?- попита я той.
- Какво може да се прави в ранчо, Лъвчо? Ще яздииим!!
- Ъм.. това можехме да го направим и в някой хотел..
- Яяя ! Перверзник!- кресна му тя.- Коне ще яздим! Не един друг!
- Шегувам се, мила…- отвърна й той и започна да се смее- харесваше да я ядосва така.. Прегърна я с една ръка и тръгнаха към конюшните.
- И все пак си оставаш перверзник, пристрастен към скиншип’а..- измрънка тя под носа си и също го прегърна по талията.
Първоначално двамата избраха един и същи кон и започнаха да се карат кой ще го вземе. Известно време и двамата не се отказваха, но накрая Блинг каза „Кой е рожденик днес, а?” и показа милите си очички, на които Ънче не успя да устои..
И двамата имаха малко опит с язденето, затова предпочетоха да се разхождат сами, а не да вземат някой помощник със себе си.
Времето беше прекрасно- безоблачно, топло и без вятър. Само хладният бриз развяваше косите им.. Това беше първата им почивка заедно и искаха да запомнят всеки момент от него, затова Ънче снимаше всичко като луда..
Няколко часа по-късно решиха да починат и да оставят конете на паша. Седнаха до корените на едно огромно дърво и се гушнаха един в друг. Бяха толкова щастливи, толкова влюбени.. Изглеждаше така, сякаш няма сила която може да ги раздели някога.. Както се пее в песните, ако можеха да спрат времето в този момент…
- Ммм.. Ънче..
- Дам?
- Трябва да ти кажа нещо..
- Дам? Какво е то?
- Не знам дали днес съм ти го казвал, но.. те обичам!
- Хех, каза ми го няколко пъти, глупчо.. Но аз не ти го казах.. Обичам те, даже повече от себе си, въпреки, че не ти го казвам често.. знаеш ме..- отвърна й тя, облегнала се на гърдите му. Наслаждаваше се на любимата си мелодия, най-красивата на този свят- именно ритъма на сърцето му..- Също така съм благодарна за всяка секунда, всеки час, прекаран с теб.. и на родителите ти, задето са създали творение като теб, разбира се. Ако не бях те намерила, Хюн, ако не бях изпитала такава любов като нашата.. какво ли щях да правя?..
- Яя, като се върнем в Сеул трябва да благодаря на мама, че ме е родила през 1990та.- засмя се Блинг.- Нооо, знаеш ли.. щом наричаш мен творение, кой знае как ще наричаш децата ни някой ден..- въздъхна той.
- Деца?..- прошепна Ънче, леко стресната.
- ДЕЦА, РАЗБИРА СЕ!- възкликна Хюн уверено.- И то нашите! Най-прекрасните в целия свят!
- Хюн.. унасяш се в мечти, отново..
- Какво? Да не мислиш, че ще се крием така до края на живота си?! Някой ден ще обявим публично връзката си.. после.. Хехехе.. мисля да създам футболен отбор от нашите деца!!- размечта се Блинг.- Освен ако не ме зарежеш, де..- прошепна той и настръхна само при мисълта за раздяла.
- Яяя, не говори глупости!- ядоса се Ънче.- Не знам за теб, но аз нямам намерение да те оставя.. Както казах на мениджъра ти- единствения, който може да прекрати тази връзка си ти, Лъвчо..
- Значи сме заедно докато смъртта ме отдели от теб!..- прошепна й той, стискайки я силно в прегръдките си и целуна косите й..
Така те прекараха страхотни няколко часа, без никой да им попречи. Поразходиха се покрай брега, пояздиха още малко, обядваха в ранчото към 15:30 и за тяхно съжаление, вече трябваше да се върнат.
- Защо се връщаме толкова раноо?- недоволстваше Хюн, докато сядаха на местата си в самолета.
- Колкото и да не искам, трябва да те поделя с останалите..- усмихна се Ънче.- Не се тревожи, истинското празнуване тепърва предстои!- увери го тя.- Майка ни и онни сигурно вече са готови с приготовленията.
- Ууууууу, майка НИ!- зарадва се Блинги.
- Какво? Тя сама ми каза да я наричам така…- смути се Ънче.
- Радвам се, че трите жени, които обичам се разбират толкова добре!- каза той и хвана ръката й.- Това е най-големия подарък за мен..
- Ооу, като каза подарък!- сети се тя и бръкна в раницата си.- Без малко да забравя..- засмя се момичето на себе си и извади малка, лъщяща дървена кутийка от джоба й.- Честит рожден ден, любов моя!- каза тя и бързичко целуна устните му.
В кутията имаше прекрасен мъжки пръстен от бяло злато, който Хюн много хареса. Но за жалост, след това той не успя да го сложи на пръста си, заради медиите и клюките, които щяха да тръгнат.. Затова той реши да го носи не на ръката, а на врата си. Следващия ден намери подходяща верижка за пръстена и от този ден нататък не ги махаше от врата си, дори когато се къпеше.
Минаха месеци, мина година.. двамата се разделиха, но този малък пръстен все още виси на тази верижка, винаги близо до сърцето му, за да му напомня някогашните прекрасни дни и да му вдъхва надежда и търпение…

Последната промяна е направена от nasa__ на Пет Апр 08, 2011 4:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път (Reason for editing : Ъмм.. правописни грешки, допуснати докато бързам.. =))