Здравейте, това е първия ми фик тук... затова ако може да кажете дали ви харесва:
П.С. : Ще си избера идоли от момичешки групи за момчетата, а колкото до другото... еднооо 80% е измисленоо :) ;д
П.С. : Ще си избера идоли от момичешки групи за момчетата, а колкото до другото... еднооо 80% е измисленоо :) ;д
Castle е името на групата свиреща във всички известни клубове на квартал Кангнам… как успяха да го направят? Със труд и упоритост разбира се… Още преди година ходиха на прослушване за дебют, но все още чакаха новините… почти се бяха отказали, но както се казва- надеждата умира последна… И в този момент петимата най-добри приятели се бяха запътили към училище… колкото и да не им се искаше условията на техните родители да отидат на прослушването и да продължат с групата бе да ходят редовно на училище… „Учението е най-важно“ –кънтяха гласовете им в главите на някои от тях… другите даже не се и сещаха за това, просто ходеха, защото ходят и другите – и защото иначе им беше скучно. Двора преди да влязат в училището бе пълен отново с ученици… когато влязоха с цялото си величие и вдигнати глави, Castle отново бяха посрещнати подобаващо от техния фенклуб в училището..
-Оппа… какво използваш за лицето си?? – отново се лепна за Кибум, една от фенките..
-Тайна… това не се казва на всички… трябва да го заслужиш… -усмихна се доволен той, а другите въздъхнаха отегчено… - Уее /Какво/?? – обърна се към другите, направи знак на момичето и отново тръгнаха всички.
-Не те ли е срам да се перчиш?? – засмя се Минхо и сложи ръцете си в джобовете си, като продължи да гледа обстановката около себе си… всички имаха своите грижи… един от учениците бе забравил цвете за първия учебен ден на приятелката си, и тя му се сърдеше…друг бе тръгнал набързо и затова се опитваше да скрие неподходящата тениска…
-Джонгхюн оппаа… сарахее (обичам те) – се чу вик от другата страна и всички погледнаха натам… Хюн направи лек поклон за поздрав и се изчерви…но момичето не спря дотам… - Обичам и тялото тии… - всички се засмяха, както и момичето, доволна че е предизвикала усмивките им….
Всички влязоха в час… петимата седяха отегчени от приказките за първия учебен ден и какво ще учат и затова си говореха…
-Напълно изгубих надежда… една година стига, за да вземат решение нали? Мисля, че няма да ни извикат.. – смръщи лице тъжно Темин и погледна другите…
-Погледни го от другата страна… имаме си фенки и без да дебютираме… имаме и къде да пеем… имаме собствени песни… - опита да ги разведри Оню, но само видя замислените им лица… може би беше успял…или пък не…
В този момент телефона на Оню звънна… той бързо погледна към преподавателката и се наведе почти под масата… - Йобосейо (Ало)?? – след което млъкна… останалите не му обърнаха внимание, а започнаха да отварят тетрадките си, за да запишат седмичната програма… -де… - продължи известно време, после настъпи пауза… помълча известно време, след което вдигна глава над масата за писане и засмян до ушите каза сдържайки се за последно – Камсамнида… (Благодаря)! –после затвори и се изправи като нададе висок крясък, всички останали го погледнаха.
-Ще дебютирамее… - сведе глава и погледна останалите четирима. Отне им около секунда, докато осъзнаят това което каза и дали е истина, затова след съвсем мъничко всички се изправиха и започнаха да се прегръщат и да викат. Преподавателката само ги погледна и чаровно се подсмихна. Всички знаеха, че рано или късно ще се случи.. щеше да е странно да не са забелязали таланта им… Другите от класа също започнаха шумно да подвикват и ръкопляскат. След часа всички излязоха, а момчетата ходеха по коридора развълнувани и си говореха на висок тон.
- Казаха, че след училище днес трябва да отидем до компанията… ще ни дават някакви наставления… не ми обясниха много… - ходеше напред Оню и говореше на останалите, които го слушаха в захлас и когато спреше да дава важна информация, започваха да говорят всеки от другите по високо.
-Не може ли да отидем още сега? – попита Джонгхюн, но Минхо побърза да го предупреди.
-Ако отидем сега, ще си кажат че сме безотговорни, задето сме напуснали училището толкова рано… ами ако се откажат?? По добре да отидем когато трябва и да бъдем точни.. – наставленията му бяха много верни, затова останалите се съгласиха.
-Защо винаги трябва да си разумен и на всичкото отгоре да си прав – смръщи се и нацупи сладко физиономията си Кий, като тръгна напред разочарован. Другите продължаваха да ходят по коридора продължавайки дискусията и опивайки се да отгатнат какво ги чака…
-Представете си, че ще срещнем още групи и изпълнители… - зарадва се като малко дете Темин, какъвто и беше според останалите…очите му светнаха и усмивка украси лицето му… всяка негова усмивка изглеждаше толкова лъчезарна сякаш току що му се е случило най-голямото щастие… е… точно това се бе случило…
-Да… сигурно ще е пълно със красиви момичета… - погледна замечтано Кий, когато получи сръгване в ребрата от Джонгхюн…
-Те ще бъдат идоли… няма да ти е лесно… - погледна го доволен Джонг…
-Е и?? И ние ще бъдем… уау… даже не съм си и мечтал за гадже идол… или аз да бъда идол… -скръсти ръце и се усмихна след погледа който бе хвърлил на Джонг говорейки „ не си прав“.
-Нали знаеш, че на идолите не са позволени такива неща… -погледна го Минхо предупредително искайки по този начин да му каже, да се върне на земята…
-Добре де… може и да сте прави… ейш… -пак се нацупи Кий, и застана най-отпред вървейки уж далече, но достатъчно близо…
-Нямам търпение да видя A Pink.. ахх.. – промъмри си Темин така че да не го чуят.
***
След срещата на Castle със техния мениджър те пътуваха във лимузина към новото им училище… това бе „Secret idol school” да, точно така - тайното училище на идолите в южна Корея.
-Как всичко стана толкова бързо? – седеше отзад Темин и гледаше шашнато в една точка.
-Как станах лидера на групата без да ни попитат?? – каза толкова ниско Оню, че почти прошепна.
-Как съществува такова училище и е останало в тайна досега? – погледна ги Джонгхюн с надеждата че някой ще му отговори…
-Забраниха ни толкова много неща… -възмути се Минхо, но Кий най-неочаквано кресна…
-Да не сте луди? Това са малки проблеми… нищо ли няма да кажете за това, че смениха името на групата ни? SHINee е глупаво и сладникаво… защо се съгласихте и нищо не казахте когато опитах да протестирам? – гледаше ги гневно, но никой не му обърна внимание, само Темин каза:
-На мен ми харесва ,хьонг…не е толкова зле…. – изказа се макнаето на групата… не бе толкова лошо, че щяха да го наричат денс-машината на Шайни.
Измина известно време преди да навлязат във мястото на което се намираше училището… някаква огромна площ, която бе оградена с висока ограда, но беше толкова дълго мястото, че бе трудно забележима тази ограда… в центъра се виждаше огромната и луксозна сграда… това бе училището на идолите…а отстрани в далечината от двете страни се виждаше как се издигат също толкова големи сгради… това явно бяха общежитията на момичетата и момчетата… отделно разбира се… и докато навлизаха Шайни се оглеждаха с любопитство не можейки да повярват на очите си. Вече минаваха по дългия път за коли, който беше построен между двата парка и те виждаха как по малките поляни на парка седяха идоли на пикник и се смееха и не се притесняваха от нищо. Толкова бяха естествени… на пейките пък имаше друга компания от няколко човека – момичета и момчета, които четяха нещо от учебници…
Шофьорът: Харесва ли ви? Ако не ви харесва сега – да знаете, че след време ще ви стане любимото място… ще бъде единственото място където ще можете да намерите покой… и да сте себе си… от мен да знаете… тук всеки е какъвто Е…. идолите тук не крият какви са…
Минхо: Това звучи … незнам малко двусмислено…
Шофьорът: Приемете го както искате… зависи от вас как ще се впишете…
Той спря колата и всички слязоха… след малко лумизината потегли и петимата останаха пред входа на училището… от вътре започнаха да излизат много хора…
-Мисля, че съм в Рая… всички момичета са красиви и всички са идоли… - огледа се блажено и плясна с ръце…
-Мениджърът каза, че ще трябва да изчакаме някой да ни разведе и въведе във това… - тъкмо изрече Оню, когато пред тях задъхана изникна едно красиво момиче…
-Здра… -започна, но не можеше да довърши от умора тя… направи няколко опита да се успокои, след което каза гледайки изумените им физиономий – Здравейте…
-НИКОЛЛ от Кара?? – казаха всички в един глас….
-Оппа… какво използваш за лицето си?? – отново се лепна за Кибум, една от фенките..
-Тайна… това не се казва на всички… трябва да го заслужиш… -усмихна се доволен той, а другите въздъхнаха отегчено… - Уее /Какво/?? – обърна се към другите, направи знак на момичето и отново тръгнаха всички.
-Не те ли е срам да се перчиш?? – засмя се Минхо и сложи ръцете си в джобовете си, като продължи да гледа обстановката около себе си… всички имаха своите грижи… един от учениците бе забравил цвете за първия учебен ден на приятелката си, и тя му се сърдеше…друг бе тръгнал набързо и затова се опитваше да скрие неподходящата тениска…
-Джонгхюн оппаа… сарахее (обичам те) – се чу вик от другата страна и всички погледнаха натам… Хюн направи лек поклон за поздрав и се изчерви…но момичето не спря дотам… - Обичам и тялото тии… - всички се засмяха, както и момичето, доволна че е предизвикала усмивките им….
Всички влязоха в час… петимата седяха отегчени от приказките за първия учебен ден и какво ще учат и затова си говореха…
-Напълно изгубих надежда… една година стига, за да вземат решение нали? Мисля, че няма да ни извикат.. – смръщи лице тъжно Темин и погледна другите…
-Погледни го от другата страна… имаме си фенки и без да дебютираме… имаме и къде да пеем… имаме собствени песни… - опита да ги разведри Оню, но само видя замислените им лица… може би беше успял…или пък не…
В този момент телефона на Оню звънна… той бързо погледна към преподавателката и се наведе почти под масата… - Йобосейо (Ало)?? – след което млъкна… останалите не му обърнаха внимание, а започнаха да отварят тетрадките си, за да запишат седмичната програма… -де… - продължи известно време, после настъпи пауза… помълча известно време, след което вдигна глава над масата за писане и засмян до ушите каза сдържайки се за последно – Камсамнида… (Благодаря)! –после затвори и се изправи като нададе висок крясък, всички останали го погледнаха.
-Ще дебютирамее… - сведе глава и погледна останалите четирима. Отне им около секунда, докато осъзнаят това което каза и дали е истина, затова след съвсем мъничко всички се изправиха и започнаха да се прегръщат и да викат. Преподавателката само ги погледна и чаровно се подсмихна. Всички знаеха, че рано или късно ще се случи.. щеше да е странно да не са забелязали таланта им… Другите от класа също започнаха шумно да подвикват и ръкопляскат. След часа всички излязоха, а момчетата ходеха по коридора развълнувани и си говореха на висок тон.
- Казаха, че след училище днес трябва да отидем до компанията… ще ни дават някакви наставления… не ми обясниха много… - ходеше напред Оню и говореше на останалите, които го слушаха в захлас и когато спреше да дава важна информация, започваха да говорят всеки от другите по високо.
-Не може ли да отидем още сега? – попита Джонгхюн, но Минхо побърза да го предупреди.
-Ако отидем сега, ще си кажат че сме безотговорни, задето сме напуснали училището толкова рано… ами ако се откажат?? По добре да отидем когато трябва и да бъдем точни.. – наставленията му бяха много верни, затова останалите се съгласиха.
-Защо винаги трябва да си разумен и на всичкото отгоре да си прав – смръщи се и нацупи сладко физиономията си Кий, като тръгна напред разочарован. Другите продължаваха да ходят по коридора продължавайки дискусията и опивайки се да отгатнат какво ги чака…
-Представете си, че ще срещнем още групи и изпълнители… - зарадва се като малко дете Темин, какъвто и беше според останалите…очите му светнаха и усмивка украси лицето му… всяка негова усмивка изглеждаше толкова лъчезарна сякаш току що му се е случило най-голямото щастие… е… точно това се бе случило…
-Да… сигурно ще е пълно със красиви момичета… - погледна замечтано Кий, когато получи сръгване в ребрата от Джонгхюн…
-Те ще бъдат идоли… няма да ти е лесно… - погледна го доволен Джонг…
-Е и?? И ние ще бъдем… уау… даже не съм си и мечтал за гадже идол… или аз да бъда идол… -скръсти ръце и се усмихна след погледа който бе хвърлил на Джонг говорейки „ не си прав“.
-Нали знаеш, че на идолите не са позволени такива неща… -погледна го Минхо предупредително искайки по този начин да му каже, да се върне на земята…
-Добре де… може и да сте прави… ейш… -пак се нацупи Кий, и застана най-отпред вървейки уж далече, но достатъчно близо…
-Нямам търпение да видя A Pink.. ахх.. – промъмри си Темин така че да не го чуят.
***
След срещата на Castle със техния мениджър те пътуваха във лимузина към новото им училище… това бе „Secret idol school” да, точно така - тайното училище на идолите в южна Корея.
-Как всичко стана толкова бързо? – седеше отзад Темин и гледаше шашнато в една точка.
-Как станах лидера на групата без да ни попитат?? – каза толкова ниско Оню, че почти прошепна.
-Как съществува такова училище и е останало в тайна досега? – погледна ги Джонгхюн с надеждата че някой ще му отговори…
-Забраниха ни толкова много неща… -възмути се Минхо, но Кий най-неочаквано кресна…
-Да не сте луди? Това са малки проблеми… нищо ли няма да кажете за това, че смениха името на групата ни? SHINee е глупаво и сладникаво… защо се съгласихте и нищо не казахте когато опитах да протестирам? – гледаше ги гневно, но никой не му обърна внимание, само Темин каза:
-На мен ми харесва ,хьонг…не е толкова зле…. – изказа се макнаето на групата… не бе толкова лошо, че щяха да го наричат денс-машината на Шайни.
Измина известно време преди да навлязат във мястото на което се намираше училището… някаква огромна площ, която бе оградена с висока ограда, но беше толкова дълго мястото, че бе трудно забележима тази ограда… в центъра се виждаше огромната и луксозна сграда… това бе училището на идолите…а отстрани в далечината от двете страни се виждаше как се издигат също толкова големи сгради… това явно бяха общежитията на момичетата и момчетата… отделно разбира се… и докато навлизаха Шайни се оглеждаха с любопитство не можейки да повярват на очите си. Вече минаваха по дългия път за коли, който беше построен между двата парка и те виждаха как по малките поляни на парка седяха идоли на пикник и се смееха и не се притесняваха от нищо. Толкова бяха естествени… на пейките пък имаше друга компания от няколко човека – момичета и момчета, които четяха нещо от учебници…
Шофьорът: Харесва ли ви? Ако не ви харесва сега – да знаете, че след време ще ви стане любимото място… ще бъде единственото място където ще можете да намерите покой… и да сте себе си… от мен да знаете… тук всеки е какъвто Е…. идолите тук не крият какви са…
Минхо: Това звучи … незнам малко двусмислено…
Шофьорът: Приемете го както искате… зависи от вас как ще се впишете…
Той спря колата и всички слязоха… след малко лумизината потегли и петимата останаха пред входа на училището… от вътре започнаха да излизат много хора…
-Мисля, че съм в Рая… всички момичета са красиви и всички са идоли… - огледа се блажено и плясна с ръце…
-Мениджърът каза, че ще трябва да изчакаме някой да ни разведе и въведе във това… - тъкмо изрече Оню, когато пред тях задъхана изникна едно красиво момиче…
-Здра… -започна, но не можеше да довърши от умора тя… направи няколко опита да се успокои, след което каза гледайки изумените им физиономий – Здравейте…
-НИКОЛЛ от Кара?? – казаха всички в един глас….
