First topic message reminder :
1
Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.
И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.
Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.
Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.
„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”
Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.
Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.
„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”
И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.
Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.
„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”
Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.
„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”
Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.
„Само, ако бях побързал...”
***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.
„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”
Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.
***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.
„Ще бъда трейни в СМ..”
-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-
Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.
***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.
„Сега или никога.”
-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?
-------------------------------------------------------------------
1
Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.
И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.
Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.
Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.
„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”
Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.
Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.
„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”
И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.
Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.
„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”
Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.
„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”
Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.
„Само, ако бях побързал...”
***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.
„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”
Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.
***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.
„Ще бъда трейни в СМ..”
-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-
Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.
***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.
„Сега или никога.”
-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?
-------------------------------------------------------------------
ПП: Хей~~~ I'm back 
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той
*
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той
*
Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Сеп 15, 2012 7:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
...след като ти е bias, ЛОГИЧНО Е ДА ИМА ШАСТЛИВ КРАЙ!!! 
ух както и да е. Извинявам се ако има грешки, мързи ме да редактирам..
Така като гледам, Тае е пантелей пътник... WAE:! 
Историята е страхотна, макар и тъжните сцени. 
Надявам се и следващите глави да са все така интересни както досегашните. 
Ще продължавам да го следя. 
!! Аз повече си падам по тъжните сцени за това продължавай. Наистина това е нещо различно и невероятно. Успех ... 
Имах мъъъничко задачи, които бяха неизбежни. Както и да е..
Фенк ю вери мач ^^ 
Както вече казах страхотен фик, страхотен автор, продължавай все така! 
Радвам се,че толкова ти харесват измишльотините ми 
Иначе за главата не знам.. нещо не стана добре..абе не знам вие ще кажете 
Нова глава!!!! 
Супер мега гига адски яка е последната глава!!!! 
Направо ме умори! Толкова страхотна!!!! Невероятна!!! 
*и май ще спра с удивителните, макар че съм толкова развълнувана* Искааааааам новаааааа!!!!!