Бих умрял за теб, скъпа!

7 ГЛАВА

FLASHBACK:

| 13 април 1992 година |

- Хей момиченце.- извика непознат мъжки глас.
Очичките й бяха пълни със сълзички и беше гушнала едно мръсно меченце.
- Да не си се изгубила?
Момиченцето се беше свило в един ъгъл и изглеждаше изплашено.
- Не се страхувай. - каза непознатия и се доближи бавно до детето.
То се свиваше още повече и не искаше да поглежда мъжа.
- Къде са родителите ти? - каза той на изплашеното дете което гушкаше силно мечето си.
- Аз не съм лош, искам само да ти помогна.Искаш ли да отидем и да намерим родителите ти? - каза той подавайки ръката си.
Момиченцето леко се извъртя с насълзени очи към мъжа. Гледаше ту него, ту ръката му и не знаеше как да постъпи.
- Не искаш ли видиш мама и татко? Аз мога да те заведа при тях.Съгласна ли си?
Момиченцето кимна.
- Добре, хайде тогава ела и ще отидем при тях.
Момиченцето отново кимна и хвана ръката на непознатия мъж, като се отправиха към една черна кола.
Не след дълго спряха пред една голяма и скъпо-изглеждаща къща. Мъжът слезе от колата хващайки за ръката момиченцето. То се оглеждаше и очите му блестяха като мънички звездички.
- Харесва ли ти тук? - попита мъжът докато вървяха към къщата.
Момиченцето кимна.
- Искаш ли да живееш тук?
Момиченцето отново кимна и леко се усмихна.
Като стигнаха вратата мъжа клекна пред момиченцето и каза:
- Знаеш ли, обадих се на мама и татко и им казах, че ще останеш известно време при мен, защото те имат много работа. Казаха да се грижа за теб докато си свършат работата, а после ще те заведа при тях, съгласна ли си?
Момиченцето кимна и влязоха вътре в къщата.


| 27 януари 1997 |

- Как беше в училище, Изабела? - каза вече "познатия" мъж.
- Добре беше татко, вече имам много приятели. - усмихна се вече порастанлото момиченце и седна на масата отхапвайки от приготвените филийки.
- Радвам се, че се справяш, когато порастнеш още ще се слушаме както сега нали?
- Да татко.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- Силна прегръдка.

.............................


| 9 септември 2005 година |

- Честит 18-ти рожден ден, Изабела.
- Благодаря, татко!
- Отвори подаръка си. - каза таткото.
- О Боже, телефон! Мерси тате! - каза Изабела на баща си и го целуна по бузата.
- Радвам се, че ти харесва.

На сутринта:

- Татко, може ли отида с приятели на пикник?
- Отиди скъпа, забавлявай се, но не забравяй да ми се обаждаш за да знам как си, ок?
- Да тате, ти си най-готиния на света! - каза момичето и отиде да се приготвя.

| 13 декември 2009 година |

- Толкова ли ти порастна работата? Ходиш където си искаш и се забъркваш в разни простотий и после "Ама татко аз не исках". А чак сега ми заявяваш, че си бременна? И този път ли стана без да искаш? Колко още мислеше да криеш от мен? В кой месец си, а? Какви си ги вършила?Знаеш ли колко неща ми стовари на главата, а сега и това? Погледни се само как си облечена! Приличаш на наркоманка! Уличница! Така ли съм те възпитал?
- Татко!
- Няма татко! Утре правиш аборт!
- КАКВО?
- Не ме чу или да ти повторя?
- Татко, аз съм на 22 години!
- Не ме интересува на колко години си! Докато живееш с мен ще правиш това което аз ти казвам!
- Но..
- Кой е бащата? Знаеш ли изобщо? Или да почна да трепя всичките ти приятели докато не си признаят кой е?
- ТОЗИ ПЪТ ГО ИСКАХ!
- Имаш наглостта да ми отговаряш? - бащата се ядоса и удари силен шамар на "дъщеря" си който я сгромоли на земята.Тя го погледна с презрение и извика:
- КАКВО ЗНАЕШ ТИ? АКО ИМАХ МАЙКА ТЯ ЩЕШЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИ, А НЕ КАТО ТЕБ!
- Не ми говори така ако не искаш да преспиш навън!
- БИХ ПРЕДПОЧЕЛА ДА СПЯ НАВЪН ОТ КОЛКОТО ДА ГЛЕДАМ ОТВРАТИТЕЛНАТА ТИ ФИЗИОНОМИЯ!
Бащата кипна от нерви и хвана момичето за врата притискайки го до стената и през зъби каза:
- Утре, отиваш и правиш аборт! Освен ако не искаш аз да го премахна, а? Ако не го направиш ще унищожа всичко което обичаш! Гарантирам ти го!
Изабела се уплаши и отиде в стаята си разплакана.

| 18 януари 2010 година |

ПЛЕЙБОЙ БАР "САЛИНАС"

- Сипи по още една, тази вечер смятам да се напия. - каза Марио.
- И аз така, нека пием за всички тези мацки тук! Обичам ви куклички! - развика се напилия се Моралес (бащата).
- Хей кукло, ела да те ощипя! - Моралес дръпна за ръката едно от разголените в бара момичета.
- Уоу доста си голям Татенце! Явно и джоба ти е голям?! - усмихна се мацката се натисна на мъжа.
- Ах бейби, и друго ми е голямо искаш ли да си поиграем?
- Колко предлагаш, Татенце?
- Хмм, като те гледам бих изтръгнал и сърцето си за теб! - говореше пияният мъж като стистна момичето отзад.
- Добре тигре, последвай ме. - каза мацката и тръгна напред.
- Пич, тва е моята вечер! Отивам да я разгорещя малко! - каза Моралес като отпи последната глътка алкохол от чашата си.
- Забавлявай се брат, аз ще се порадвам още на тази........*идващо към Марио момиче*..неустоима...*тя взима бутилка от барплота и я надига*...и секси..*течността се разлива по гърдите й* ГЛЕДКА....!

- Къде ме водиш, скъпа?
- Ще разбереш, Татенце.
- По-бързо скъпа, защото приятеля ми не издържа само от гледката ти в гръб.
- Ето тук е. - мацката отвори врата и светна лампата.
- Настани се удобно, Голямо момче, аз отивам да се подготвя и съм твоя цяла нощ. - каза тя и отиде към банята.
- Какво ли е да въртиш бизнес с такива сладурани? Трябва да разбера повече. - мрънкаше си Моралес като се опъна на леглото и зачака клиентката си.

След 10 мин:

Мацката излезе от банята облечена невероятно секси, което разгорещи още повече пияния Моралес и той се изправи.Тя се приближи бавно към него и седна в скута му.
- Ммм, нямам търпение да намажа сметана по теб и да те оближа цялата!
- Мм..обичаш такива неща?
- О да, особено на момичета като теб, кукло!
Момичето започна да целува мъжа по врата откопчавайки ризата му. Когато я свали видя огромното мускулесто тяло на Моралес, това й направи впечатление и тя прехапа устни.Той я хвана за кръста с мощните си ръце и я сложи на леглото като започна да я целува...и.............


| 30 януари 2010 година |

- Закарахте ли стоката в склада?
- Да.
- Някой видя ли ви?
- Абсолютно никой шефе!
- Добре ето ви по 500$.
- Много сте щедър г-н Моралес.
- Плащам за добре свършена работа, колко на брой са момичетата?
- Около 40.
- Отлично! Постарайте се да няма грешки, иначе знаете какви са последствията нали?
- Да, шефе.
- Омитайте се!

| 15 февруари 2010 година |

Моралес се прибира мъртво пиян в къщата си. Разгорещен от поредното посещение в Плейбой бара, той се запътва към стаята на Изабела. Той отвори леко вратата, а там Изабела спеше. Той се приближи бавно до нея и започна да я оглежда говорейки "Която и да е майка ти, родила е красива дъщеря, *понечва да открива леко одеялото й*, толкова години се сдържах *поглежда към оголените й крака* да не докосна тази прекрасна ... *погалва бедрото й* и пищн...кожа..". Изабела се размърдва и отваря очи. Вижда "баща си" пред нея и ококорва очи, при което той й запушва устата и я заклещва за да не може да мърда.

*ПОТЕНЕ*

Забива й юмрук, което остава Изабела в несвяст.

*МЪРДАНЕ*

Разкопчава колана си...


-----------------------------------------

- ААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!
Изабела се събуди и рязко стана.Джонгхюн се събуди от викът на Изабела и веднага се изправи да я види.
- Какво стана? Кошмар ли сънува?
Изабела дишаше тежко и плачеше. Джонгхюн видя, че тя е уплашена и отиде при нея и я прегърна.
- Онази твар ли сънува?
- Детството ми....... ноща в която той ме..- говореше през сълзи тя.
Спокойно, било е само сън, аз съм тук. - говореше й той докато я милваше по главата, а тя го стискаше здраво.
- Искаш ли да ми разкажеш?
Изабела започна да разказва за целия си живот на Джонгхюн, а той беше вцепенен от всичко което чува.

След 1 час:

Джонгхюн седеше до нея и я успокояваше.
- По-добре ли се чувстваш?
- Мисля, че да.
- Можеш ли да поспиш?
Изабела кимна.Джонгхюн тръгна да става от леглото, но тя го дръпна за ръката казвайки му:
- Остани.
Джонг се сепна.
- Сигурна ли си?
- Да, моля те, остани...като си до мен.....се чувствам в безопастност.
- Добре, Изабела, ще остана при теб.
Джонг легна до нея и гледаше в тавана, понеже колкото й тежко да й беше и да разбира как се чувства Изабела, на Блинг му беше трудно да приеме факта, че ще спи до жена.
Не след дълго Изабела вече беше заспала и то на рамото на Джонг, беше се сгушила в него сякаш гушкаше мечето от детството си. Джонг бавно затвори очи и заспа.