First topic message reminder :
В една пролетна утрин едно момиче бързаше за работа.
"Малеееееее много закъснявам.Аххх само да не меуволнят отново" - помисли си тя и бягаше със всичка сила.Стигна спирката и се качи на автобуса.Момичето се дръжаше здраво и автобуса бе пълен.Повечето се побутваха,други се настъпваха,трети миришаха,а четвърти слушаха музика и се изолираха от обилащия ги свят(пфуууу как може).След няколко спирки момичето слезе и започна да чете.След около 10 минути тя стигна и изведнъж видя един човек и се поклони.
- Добро утро шефе - каза тя учтиво
- Добро утро Со Ън.Мхмхм....пак закъсняваш! - каза й той и погледна часовникал.
Со Ън бе слабо момиче с дълга кестенява коса, висока е 1,72см.Очите и бяха кафяви,но имаше лекпъсър отенък по края.
- Ооо не съм...вашия е много напред- усмихна се тя и показа своя часовник,който го бе навила малко преди да стигна.
- Да да добре.Хайде сега извади кафето и го наред.Знаещ реда - каза той сериозно и тя се спусна.
В това време SHINee приключаваха поредното записване.
- Охх човече ебати скуката - оплака се Джонгхюн
- Хей братле......то да не ти е Стар Трек- засмя се Дубу
- Кой каза Стар Трек?- огледа се Фламинг Харисмаи очите му направо щяха да изскочат
- Хъонг хайде да играем на Dragon Killer - каза младока и се усмихна дяволито
- Каква е тая игра бе малкия?То няма ли спорт,то не е игра.Ама знаеш ли че велик футболист през 1956 години го е казал,когато - започна да му обяснява и всеки един по един по се изнизваха.
Като остана сам Минхо се огледа и се намръщи.След няколко минути мениджъра ги извика и им напомни за следващото записване.
- Ебахти скуката- повтаряше през 5 минути Блинги
- Ей сега ще те развеселя- погледна го злобно Кий
- Еххх Кий......не бъди такъв.Не ти ходи на днешния ти грим- каза му спокойно Динно и се пъхна ръцете в джобовете.
- Нали?Знаех си.....после да не кажетенещо - погледнаго уверено и потупа по гърдите
В това време Со Ън обслужваше клиентите и им носеше поръчките.
- Госпожице.Искам да си поръчам - каза й единия господин и й намаха
- Госпожице,може ли още едно кафе - каза една възрастна жена
- Ей сега - отвърна им тя и забърза крачката
Со Ън като фурия за раздаваше от маса на маса.И клиентите,дори и малко да чакаха оставяха много доволни.Те бяха доволни от нейната усмивка.Винаги беше усмихната и работеше усърдно.Клиентите й оставях огромен бакшиш и тя бе много щастлива.
Като намаляха тя малко поседна да си почина.
- Днеска свърши много добра работа - каза й бармана,докато бършеше чашите
- Еее естествено и ти. - усмихна се тя и си огледа масите
След няколко часа SHINee излязоха от студиото и се насочиха към вкъщи.Мина известно време и изведнъж Дивата подскочи.
- Хъонг пий ми се кафе - каза Кий и се усмихна
- Не е хубаво на твоята възраст,толкова много кафета да пиеш- каза му сериозно мениджъра
- И не е хубаво толкова часове да работя,ама накойму пука - направи кисела физиономиятой
- Добре добре стига си филосовствал.Ооо ей тука има едно кафене - зарадва се мъжа и отби.
Кий слезе заедно с мениджъра и влязоха вътре.Имаше само 2 заети маси от възрастни хора.Кий се огледа и отиде към сервитъорка.
- Извинете.Бих искал едно дълго кафе,без захар,със кондезирано мляко - каза той учтиво
Со Ън се обърна и си глътна езика.
"Е неееее да не би да сънувам....Не може да е той" - мислеше си тя и мигаше на парцали
- Госпожице бързам,възможно ли е да си получа кафето скоро - ядоса се той
- Ооо извинете.Веднага Джу Ми едно дългокафе за вкъщи със кондезирано мляко без захар -каза му тя набързо и се усмихна на Кий
Довата се изуми че е запомнила,но още се чудеше защо го гледа така.
- Извинете... - започна тя тихо
- Да.Колко струва? - попита той и си извади портфейла
-3500 вона.Може ли един автограф само - отвърна тя и се смути
- Съжалявам госпожице без автографи - намеси се мениджъра
- Еее хъонг хайде сега.Разбира се - отвърна с усмивка и тя веднага подаде листче и химикалка
- Името ти? - попита я той
- Со Ън - трепереше й гласа
Тя му подаде кафето,а той подаде листчето.
- Благодаря ви - кланяше се тя и цялата сияше.
П.П Сори за късата глава.Много ще се зарадвам ако ви хареса
1 глава
В една пролетна утрин едно момиче бързаше за работа.
"Малеееееее много закъснявам.Аххх само да не меуволнят отново" - помисли си тя и бягаше със всичка сила.Стигна спирката и се качи на автобуса.Момичето се дръжаше здраво и автобуса бе пълен.Повечето се побутваха,други се настъпваха,трети миришаха,а четвърти слушаха музика и се изолираха от обилащия ги свят(пфуууу как може).След няколко спирки момичето слезе и започна да чете.След около 10 минути тя стигна и изведнъж видя един човек и се поклони.
- Добро утро шефе - каза тя учтиво
- Добро утро Со Ън.Мхмхм....пак закъсняваш! - каза й той и погледна часовникал.
Со Ън бе слабо момиче с дълга кестенява коса, висока е 1,72см.Очите и бяха кафяви,но имаше лекпъсър отенък по края.
- Ооо не съм...вашия е много напред- усмихна се тя и показа своя часовник,който го бе навила малко преди да стигна.
- Да да добре.Хайде сега извади кафето и го наред.Знаещ реда - каза той сериозно и тя се спусна.
В това време SHINee приключаваха поредното записване.
- Охх човече ебати скуката - оплака се Джонгхюн
- Хей братле......то да не ти е Стар Трек- засмя се Дубу
- Кой каза Стар Трек?- огледа се Фламинг Харисмаи очите му направо щяха да изскочат
- Хъонг хайде да играем на Dragon Killer - каза младока и се усмихна дяволито
- Каква е тая игра бе малкия?То няма ли спорт,то не е игра.Ама знаеш ли че велик футболист през 1956 години го е казал,когато - започна да му обяснява и всеки един по един по се изнизваха.
Като остана сам Минхо се огледа и се намръщи.След няколко минути мениджъра ги извика и им напомни за следващото записване.
- Ебахти скуката- повтаряше през 5 минути Блинги
- Ей сега ще те развеселя- погледна го злобно Кий
- Еххх Кий......не бъди такъв.Не ти ходи на днешния ти грим- каза му спокойно Динно и се пъхна ръцете в джобовете.
- Нали?Знаех си.....после да не кажетенещо - погледнаго уверено и потупа по гърдите
В това време Со Ън обслужваше клиентите и им носеше поръчките.
- Госпожице.Искам да си поръчам - каза й единия господин и й намаха
- Госпожице,може ли още едно кафе - каза една възрастна жена
- Ей сега - отвърна им тя и забърза крачката
Со Ън като фурия за раздаваше от маса на маса.И клиентите,дори и малко да чакаха оставяха много доволни.Те бяха доволни от нейната усмивка.Винаги беше усмихната и работеше усърдно.Клиентите й оставях огромен бакшиш и тя бе много щастлива.
Като намаляха тя малко поседна да си почина.
- Днеска свърши много добра работа - каза й бармана,докато бършеше чашите
- Еее естествено и ти. - усмихна се тя и си огледа масите
След няколко часа SHINee излязоха от студиото и се насочиха към вкъщи.Мина известно време и изведнъж Дивата подскочи.
- Хъонг пий ми се кафе - каза Кий и се усмихна
- Не е хубаво на твоята възраст,толкова много кафета да пиеш- каза му сериозно мениджъра
- И не е хубаво толкова часове да работя,ама накойму пука - направи кисела физиономиятой
- Добре добре стига си филосовствал.Ооо ей тука има едно кафене - зарадва се мъжа и отби.
Кий слезе заедно с мениджъра и влязоха вътре.Имаше само 2 заети маси от възрастни хора.Кий се огледа и отиде към сервитъорка.
- Извинете.Бих искал едно дълго кафе,без захар,със кондезирано мляко - каза той учтиво
Со Ън се обърна и си глътна езика.
"Е неееее да не би да сънувам....Не може да е той" - мислеше си тя и мигаше на парцали
- Госпожице бързам,възможно ли е да си получа кафето скоро - ядоса се той
- Ооо извинете.Веднага Джу Ми едно дългокафе за вкъщи със кондезирано мляко без захар -каза му тя набързо и се усмихна на Кий
Довата се изуми че е запомнила,но още се чудеше защо го гледа така.
- Извинете... - започна тя тихо
- Да.Колко струва? - попита той и си извади портфейла
-3500 вона.Може ли един автограф само - отвърна тя и се смути
- Съжалявам госпожице без автографи - намеси се мениджъра
- Еее хъонг хайде сега.Разбира се - отвърна с усмивка и тя веднага подаде листче и химикалка
- Името ти? - попита я той
- Со Ън - трепереше й гласа
Тя му подаде кафето,а той подаде листчето.
- Благодаря ви - кланяше се тя и цялата сияше.
П.П Сори за късата глава.Много ще се зарадвам ако ви хареса