Ъм.. така..
Дойде ми някакво вдъхновение и реших да почна още един фик.
Този фик го посвещавам на Юлето, защото си я обичкам и Микки, която въпреки че не познавам много добре ми е влязла под кожата. Имам голям респект към нея и наистина много я харесвам като човек.
Ето и Глава 1
Беше междучасие. ДжиЪн седеше на последния чин в класа си, нахлупила качулката си, със слушалки в ушитеи и записваше решението на някаква глупава алгебрична задача. Усилила музиката до максимум, тя не чуваше или игнорираше това което чува. Беше свикнала да бъде обиждана и оскърбявана от останалите си съученици, които не разбираха нейния стил и подход към музиката. Тя вече не обръщаше внимание, защото знаеше, че всичко това се изговаря от хора, които не си заслужават слушането. Хора, които не разбират различното.. Отдавна беше обърнала гръб на приятелите си, които не пожелаха да я подкрепят в труден за нея момент, променящ целия й живот. Не искаше да има нищо общо с такива хора. Сега тя разчиташе само на няколко изключително ценни за нея човека и на музиката, която я зареждаше с енергия и подсилваше духа й.
Внезапно звънецът удари и оповести началото на последния й учебен час за деня. Тя бавно свали слушалките от ушите си и ги пъхна в раницата си. В стаята влезе учителка. Сравнително млада и добродушна на външен вид. В този момент почти всички погледи в класната стая се обърнаха към ДжиЪн, но тя предвидливо не им обърна и капчица внимание. След като разбраха, че просто си губят времето те се обърнаха към учителката и заслушаха какво имаше да им каже тя.
Часът свърши сякаш прекалено бързо за ДжиЪн и тя се опита колкото се може по-бързо да се измъкне от стаята, игнорирайки злобните, изпълнени с омраза погледи, които я следяха неизменно. Блъскайки се по коридора между многобройните ученици тя успя да стигне до входната врата и да излезе на чист въздух. Забърза през двора, мина по неокосената ливада и най-сетне се измъкна от територията на така омразното й училище. Всъщност тя не мразеше училището, нито хората в него. Просто не смяташе, че те представляват нещо достойно за чието и да е внимание. Бързо закрачи към дома си, където най-сетне можеше да говори с толкова скъпите за нея хора. Най-сетне можеше да сподели мислите, мечтите и фантазиите си с някой, който ще я разбере и ще я разсмее поне за малко.
Без да се усети тя беше вече пред дома си и оключваше входната врата. Бързо влетя вътре и първото нещо, което направи беше да пусне компютъра – единствената й връзка с истинския свят. Докато той зареди тя се преоблече набързо в удобен домашен анцуг, който и предоставяше голяма възможност за движение. Седна на дивана пред компютъра си и зареди скайп, имейла си и една интернет страница, която тя посещаваше ежедневно. Беше форум, в който тя се беше запознала с много фенове на азиатското като нея, все добри и разбиращи хора, които винаги биха се притекли на помощ. А форумът беше българския фен форум на Шайни – мястото обединяващо всичките им заклети български фенове, които не спираха да ги подкрепят и да ги обичат, колкото и да се променят, каквото и да се случи с всеки един от тях. Те ценяха труда им и се гордееха с техните постижения. Всеки един от тях трепетно очакваше тяхното завръщане и всячко тяхно изпълнение.
ДжиЪн с радост забеляза, че в скайп са хората, за които най-много копнееше – Юлита – човекът, към който тя можеше да се обърне за всичко и Микки – тази , която винаги я караше да се смее и й помагаше да научи всичко, което й трябва. Юлита беше момичето, което щеше да я разбере за всичко, колкото и нелепо да е то и винаги споделяше чувствата й.
Микки пък беше човека, който винаги обръщаше всичко на шега и пускаше ненормално забавните фрази,които разсмиваха всички. Въпреки, че рядко приемаше нещата на сериозно имаше перфектен вкус за знаменитости.
Дойде ми някакво вдъхновение и реших да почна още един фик.
Този фик го посвещавам на Юлето, защото си я обичкам и Микки, която въпреки че не познавам много добре ми е влязла под кожата. Имам голям респект към нея и наистина много я харесвам като човек.
Ето и Глава 1
Беше междучасие. ДжиЪн седеше на последния чин в класа си, нахлупила качулката си, със слушалки в ушитеи и записваше решението на някаква глупава алгебрична задача. Усилила музиката до максимум, тя не чуваше или игнорираше това което чува. Беше свикнала да бъде обиждана и оскърбявана от останалите си съученици, които не разбираха нейния стил и подход към музиката. Тя вече не обръщаше внимание, защото знаеше, че всичко това се изговаря от хора, които не си заслужават слушането. Хора, които не разбират различното.. Отдавна беше обърнала гръб на приятелите си, които не пожелаха да я подкрепят в труден за нея момент, променящ целия й живот. Не искаше да има нищо общо с такива хора. Сега тя разчиташе само на няколко изключително ценни за нея човека и на музиката, която я зареждаше с енергия и подсилваше духа й.
Внезапно звънецът удари и оповести началото на последния й учебен час за деня. Тя бавно свали слушалките от ушите си и ги пъхна в раницата си. В стаята влезе учителка. Сравнително млада и добродушна на външен вид. В този момент почти всички погледи в класната стая се обърнаха към ДжиЪн, но тя предвидливо не им обърна и капчица внимание. След като разбраха, че просто си губят времето те се обърнаха към учителката и заслушаха какво имаше да им каже тя.
Часът свърши сякаш прекалено бързо за ДжиЪн и тя се опита колкото се може по-бързо да се измъкне от стаята, игнорирайки злобните, изпълнени с омраза погледи, които я следяха неизменно. Блъскайки се по коридора между многобройните ученици тя успя да стигне до входната врата и да излезе на чист въздух. Забърза през двора, мина по неокосената ливада и най-сетне се измъкна от територията на така омразното й училище. Всъщност тя не мразеше училището, нито хората в него. Просто не смяташе, че те представляват нещо достойно за чието и да е внимание. Бързо закрачи към дома си, където най-сетне можеше да говори с толкова скъпите за нея хора. Най-сетне можеше да сподели мислите, мечтите и фантазиите си с някой, който ще я разбере и ще я разсмее поне за малко.
Без да се усети тя беше вече пред дома си и оключваше входната врата. Бързо влетя вътре и първото нещо, което направи беше да пусне компютъра – единствената й връзка с истинския свят. Докато той зареди тя се преоблече набързо в удобен домашен анцуг, който и предоставяше голяма възможност за движение. Седна на дивана пред компютъра си и зареди скайп, имейла си и една интернет страница, която тя посещаваше ежедневно. Беше форум, в който тя се беше запознала с много фенове на азиатското като нея, все добри и разбиращи хора, които винаги биха се притекли на помощ. А форумът беше българския фен форум на Шайни – мястото обединяващо всичките им заклети български фенове, които не спираха да ги подкрепят и да ги обичат, колкото и да се променят, каквото и да се случи с всеки един от тях. Те ценяха труда им и се гордееха с техните постижения. Всеки един от тях трепетно очакваше тяхното завръщане и всячко тяхно изпълнение.
ДжиЪн с радост забеляза, че в скайп са хората, за които най-много копнееше – Юлита – човекът, към който тя можеше да се обърне за всичко и Микки – тази , която винаги я караше да се смее и й помагаше да научи всичко, което й трябва. Юлита беше момичето, което щеше да я разбере за всичко, колкото и нелепо да е то и винаги споделяше чувствата й.
Микки пък беше човека, който винаги обръщаше всичко на шега и пускаше ненормално забавните фрази,които разсмиваха всички. Въпреки, че рядко приемаше нещата на сериозно имаше перфектен вкус за знаменитости.
Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 15, 2012 6:42 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти (Reason for editing : смяна на заглавието о_О)
: 
Започва страхотно...описанията са невероятни...наистина можеш да си го представиш...напомня ми за една вампирска книга,която бях...няма значение лол...мисълта ми е,че ако продължаваш в същия дух,историята ще се развие перфектно...*мърда вежди* Имам още много впечатления от първа глава и началото на фика,ама няма да ги споделям,че после няма да остане нищо за коментиране 
И му измисли име по-бързо,че ще ми станат много безименните фикове 
Ще продължа да го чета, да видим какво ще стане 
стреснах се като видях че имаш нов фик щото аз вече съм готова с първа глава на мойта простотия и скоро ще я пускам... 
НОВА ГЛАВА SOON...иначе ще коля наред 
И как можеш да кажеш такова голяма нещо на някаква си бележка 
Дано тва с Кеу да е само сън 
Чакам с нетърпение следващата 
Наистина описанията ти са страхотни 
Чакам с нетърпение следващата 
Супер е чакам продъл
