Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Moon and Sun

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Moon and Sun on Нед Ное 18, 2012 3:06 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★







1/2


Духовете не са страшни, казваше баба ми. Духовете са просто изгубени души, които търсят спасение.
Но аз не й вярвах. Тя не виждаше ужасните им лица, не чуваше гласовете им, които ме умоляваха за помощ. А изцъклените им очи,пълни с гняв и болка, бяха готови да изпият всяка емоция от мен.
Тя не срещаше смъртта в истиското й лице всяка нощ, щом лампата в малката стая угаснеше.


***
Темин се прокле безброй пъти наум,заради изпития чай предната вечер. Не се наслаждаваше и на капка от него, но вярваше,че поне малко ще успокои нервите му.
Но дълбоко се бе залъгвал.
Темин изрита одеалото от себе си, разтърка сънливо очите си и с тежки стъкпи пое към банята, където щеше да осовободи напрежението.
Светлината го заслепи моментално, но той успяваше да се ориентира. След минутка се почувства с килограм по-лек и се отправи към мивката,разрошвайки тъмната си коса.
Темин огледа внимателно ръцете си, изпъвайки и свивайки пръстите си,забрвил за желанието бързо да се зарови в леглото.
Не можеше да установи защо изведнъж крайниците му бяха започнали да се схващат.
Може би от студа в банята.
Или от оскъдното му облекло-потник и шорти.
Темин завъртя пръстена, който постоянно бе на десния му показалец и стисна силно очи.
Когато ги отвори разбра,че не беше сам.

Духовете го навестяваха от години. Мъже престъпници, изоставени малки деца, умрели от глад, жени, убити по жесток начин-всички те не се интересуваха от старха му. Те го използваха, за да решат проблемите си и после го изсотавяха.
Като всеки друг.
И този дух щеше да го изостави.
Щеше да го изплаши до смърт и после да си иде с усмивка на лице, доволен,че няма да се скита на земята.
Темин сви дланите си в юмруците и тихо започна да се моли:
-Дева Мария, пълна с благодат..

"Страхуваш ли се?"

-...Бог е с теб, благословена си ти...

"Девата няма да ти помогне.."

Гласът се изкиска ехидно, но Темин не му обърна внимание. Сърцето му блъскаше толкова силно в гърдите,че беше болезнено. Ноктите му се впиваха дълбоко в плътта, а тялото му не отговаряше на страха. Не можеше да вика за помощ, защото никой не можеше да му помогне, не можеше да заплаче, защото това бе забранено за него.
Темин просто бе вкаменен като статуя, а ниският му глас шепнеше и шепнеше.
-...благословена си ти сред жените, благословен е и плодът в утробата ти, Амин!

"АМИН! АМИН! АМИН! Малките ти молитви няма да ме прогонят, знаеш това, нали?"

Гласът изкрещя,а Темин повтаряше отново и отново молбата си към Бог- да го избави от това проклятие.

-Дева Мария, Бог е с теб..

"Трябва да ми помогнеш."

-..благословена си ти сред жените...
Дробовете на Темин бяха жадни за повече кислород, но бе твърде изплашен,за да прави каквото й да е рязко движение. Знаеше,че духът не може да го нарани, знаеше,че няма да умре.
Не и от страх.
Темин не беше страхливец. Просто бе изморен от нощните визити, които бяха приоритет само за него.
-..Амин!
Момчето с очи като полулуни въздъхна тежко и отпусна юмруците си. Ноктите му бяха оставили малки следи от кръв.
Темин погледна отражението си в огледалото-устните му бяха влажни и зачервени от непрестанното им хапане, лицето му бе бледо, но бавно възвръщаше руменината си, а очите му ..Те бяха широко отворени, изпълнени с ужас.
Духът бе заедно в него в огледалото и носеше ,скрита под гладките й черни коси, усмивка, на която се забелязваха само ъгълчетата на устата. Момичето дух бе облечено в бяла нощница, която приличаше на сива,заради калта по нея,презрамките и висяха разкъсани, кожата й бе тебеширено бяла.
Темин не искаше да се обръща назад, защото знаеше,че няма да открие нищо.
-Какво искаш от мен?
Духът мълчеше, но усмиваката се бе изпарила. Темин не мигаше, не дишаше. Само пръстите на краката му мърдаха нервно под мивката.
Момичето започна бавно да вдига глава, а костите на Темин се вцепеняваха с всяка изминала стотна от секундата.
Този дух бе различен. Мълчалив, стаховит. Красив.
Очите на момичето гледаха право в тези на Темин. Бяха големи,но безжизнени.

"Имаш красив глас."

-Моля те, кажи какво искаш и си върви.
Духът извърна главата си на една страна и нацупи устни. Изглеждаше като малко дете, което моли за играчка.
"-Никой не ме желае.."-изхлипа тя-"Всички се страхуват. Аз не искам да ги нараня.. Просто искам.."
-..помощ-довърши вместо нея Темин.
Духът се продължаваше да се взира със страховития си поглед , готов да изпепелява. Темин не издържа и сведе очи към ръцете си, които бяха посинели от студ. Устните му затрепериха.
-Как се казваш?
-"Не си спомям."
-Да..трябваше да предположа-прошепна момчето и събра смелост отново да погледне в огледалото.
Косите му настръхнаха, а краката му станаха безчувствени. Въздухът в дробовете му не достигаше, колкото и дълбоко да вдишваше, кислородът не бе достатъчен. Зрението му се замъгли. Темин търсеше паникьосано инхалатора си в джобовете на шортите си, но не го намираше.
Последното нещо, което видя , бе духът и спокойното му лице.
След това се свлече на студените плочки.
***
Темин се разшава внимателно. Ако не знаеше,че е жив би се заклел,че се намира в Ада. Всяка една кост и тъкан в тялото му сякаш бе смазана от валяк.
Клепачите му сякаш бяха залепени и колкото и да се опитваше не можеше да ги отвори. Светлината го заслепи. Темин издаде недоволен звук и опита да се изправи. Когато го направи се огледа около себе си.
Духът беше изчезнал.
Момчето почувства лекота и започна да се смее. Съдбата го прецакваше, но поне спасяваше хилавия му задник в точния момент.

Темин мразеше горчивината на кафето, но не намираше по-добро средство за сънливостта. На един дъх изпи цялата чаша и изхвърча от малкия си апартамент.
Отново закъсняваше.

Времето навън бе мразовито. Не валеше сняг, но студът вкочаняваше за секунди. За щастие бе облякъл любимия си вълнен пуловер и яке с пухена качулка. Обувките му тракаха по асфалта на път за метрото.
***
Темин анализираше облеклото на момичето, което седеше срещу него. Тъмносинята й пола стигаше до коленете, обувките й бяха скъсани и си личеше,че тя не е първият им собственик. Ризата й бе снежно бяла, но прозираше. Темин извърна очи и усети руменина по бузите си. Потърка пръстите си един в друг и отново погледна към нея. В ръцете си държеше чанта и яке, които също не бяха чисто нови.
Темин изпита нужда й даде своя пухен пуловер, който толкова много обича. Очите му продължиха пътя си към лицето й.
Без съмнение бе красива,а тази красота му напомняше нечия друга. Устните й бяха с цвета на небето-сини,но биещи на сиви. Кожата й бе тъмна, а косата й стигаше до раменете.
Ако не се страхуваше да общува с хората, може би щеше да я заговори. Но Темин предпочиташе да не го прави.
Отпусна се на седалката си и затвори очи. До спирката му оставаха двайсет минути,а до първия час -десет.
Отново щяха да го изхвърлят от час. Не,че бе нещо ново за него. Първата му година като студент не бе започнала добре. Сприятели се само с Джонгхюн, който бе две години по-голям.

Темин започна да чувства позната студена прегръдка. Тя бе тук.

"Погледни ме."

Думите прозвучаха в съзнанието му кристално ясно и знаеше,че никой друг не ги чува.
Ръцете му затрепериха.

"ПОГЛЕДНИ МЕ!"

Темин се нуждаеше от инхалатора си. Духът изпиваше въздуха от дробовете му. Студът ставаше непоносим.
Виковете на съществото ставаха по-силни с всяка изминала секунда. Крясъците му бяха пронизителни и жестоки.
Духът бе в агония. Агония, с каквато Темин не се бе сблъсквал. Капчици пот избиха по челото му , но все още не намираше инхалатора.
Изведнъж някой го бе накарал да се изправи и да се опита да диша дълбоко.
-Бавно..успокой се всичко е наред..
Непознатият правеше бавни кръгови движения по гърба му,за да се отпусне. Когато Темин прибра инхалатора си и се оттърси от паниката, видя,че спасителят му бе непознатото момиче.
Той направи няколко крачки назад, за да се отдалечи от нея.
-YA!! Спасих ти живота! Няма ли да ми благодариш?
Непозната тропна с крак и скръсти ръце. Нацупеното й лице му напомняше на някого..
Но на кого?
Темин гледаше втренчено в нея и промърмори:
-Не искам..
-Няма да те оставя докато не го направиш-отвърна спокойно тя и бутна Темин на седалката, настанявайки се до него-Ще те следвам като сянка.
-Какво? Защо ти е да ме следваш? Не трябва ли да си на училище?
Темин я погледна подозрително и се сви, колкото може по-далеч от нея.
-Аз съм Йеджин. Ти как се казваш?
Момичето се усмихна до уши и грабна ръката му,за да я здрависа както подобава.
Непозната щеше да се окаже по-странен случай от него самия.
-Т-темин..Пусни ми ръката!
-В името на всички светци, няма да я изям..Не се превъзбуждай толкова! Сега бих желала да знам къде отиваме?-Йеджин пърхаше с дългите си мигли, докато Темин стоеше ужасено в неудобната си поза.
-З-защо?
-Казах ти. Докато не чуя вълшебните думи да излизат бавно и отчетливо от устата ти, няма да те оставя. Що за човек си ти,а?
Темин вдигна рамене и се усмихна ехидно:
-Определено не съм луд.
-Със сигурност си грубян!-Йеджин повиши тон и предизвика недоволни шушукания около себе си.
-Нямаш ли друга работа? Например да учиш или да работиш някъде?-попита Темин и се обърна внимателно към момичето, което приличаше на порцеланова кукла, която мъничко го стряскаше.
Йеджин се усмихна широко и ритна глезена на Темин.

Едно Мисисипи.

Две Мисисипита.

Три Ми-


- КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕБ? Защо го направи? Да не са те изпуснали като бебе и оттогава да имаш сериозна травма?
Йеджин се приготви да отговори, но Темин не я изчака, а стана светкавично и се забърза към вратите, като се блъсна в няколко души.
Бе изпуснал спирката си, а странното момиче го следваше като кученце.
***
Темин погледна часовника си. Дори и да бързаше, лекциите отдавна бяха свършили, коремът му къркореше ,а Йеджин му лазеше по нервите, като досадна муха, която плаче да бъде убита. Тя вървеше на една ръка разстояние зад него и постоянно го спъваше.
Кръвта на Темин закипя и той се обърна внезапно, срещайки ококорените очи на Йеджин. Искаше да й се разкрещи, да я изгони и да продължи да се лута сам.
Но не можеше. Лицето й бе твърде очарователно и гневът му отмина.
Темин извади мобилния си и го навря в лицето й.
-Звънни на родителите си и им кажи къде си,за да дойдат да те вземат..
Момичето местеше поглед ту към устните му,които й напомняха на бонбони, ту към ръцете му и направи крачка, за да бъде по-близо до него.
-Знаеш ли, че за момче си доста хубав? Ако облечеш някои от моите дре-
Темин заглуши думите й с длан и изпуфтя ядосано.
Кой и защо го наказваше така?
***
-Не,хьонг, казах ти,че не знам къде се намирам! ЙЕДЖИН СПРИ ДА МИ ДЪРПАШ РЪКАВИТЕ! Не, хьонг, не ми е гадже! Дори не я познавам!
-С кого говориш? ЕЙ,ОППА,ЗНАЕШ,ЧЕ ТЕМИН ТЕ ОБИЧА МНОГО, НАЛИ?
Темин не знаеше защо Йеджин бе изврещяла в ухото му вместо в слушалката. Единственото, в което бе сигурен е ,че ще убие малката досадница, дори да лежи в затвора доживот. От другата страна на линията се чу истеричен смях:
-Темини, приятелката ти,която не познаваш, има сериозни психични отклонения. Брато, не съм те учил на това! Да се беше обадил! Щях да т-
-Дано се удавиш във ваната,джудже!
Темин стисна юмруци и напъха телефона си в дебрите на якето. Йеджин застана кротко до него и започна да пърха с мигли.

„Не пак с тоя кравешки поглед! Къде ли мога да си тегля куршума?”

-Мислех,че си груб само с мен, но явно си такъв и с приятелите си-каза драматично Йеджин и се усмихна широко.
Темин зяпна за момент в нея и изпита желание да я прегърне и целуне.Не, не, не към такава посока трябваше да поемат мислите му. Той разтърси глава и реши да не показва агресия повече.
Само ако се налага.
Усмивката на Йеджин се изпари и изражението й придоби сериозен вид. Такъв какъвто Темин не би могъл да си представи на нея.
-Изгубени сме,нали Темин?
-Сега ли го осъзна?
-Въобще не говоря за физическото ни положение. Приеми го. И двамата сме загубени. Ти си самотен, срамежлив, страхуваш се от контакт с хората.
-Йеджин престани..-момчето сведе глава и започна да си играе с пръстите.
Йеджин го ритна.

За втори път.

-YA!!!

За трети път.

-ВБЕСЯВАШ МЕ!
-Отпусни се и няма да те вбесявам.




















~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП: Аньоооонг !
Сигурно се чудите :КАКВО ЗА БОГА ПРОЧЕТОХ! Да ви успокоя не знам и аз какво написах . Ееениуей.. ще се постарая другата седмица да ъпдейтна и последната част








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




2 Re: Moon and Sun on Нед Ное 18, 2012 6:35 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Момиче, ще ти издам книга! Не знам какво прочетох току-що, но искам да чета още от това непознатото...ТА ТО СИ КРЕЩИ ЗА "ПЛЮС БЕЗКРАЙНОСТ" ШОТ ( ю ноу уот ай мийн) Ти си майсторка във фикшъните с Темин! Обожавам описанията ти( а аз принципно мразя дълги и отекчителни описания)...а твоите са прости, кратки, ясни, ненатоварващи текста. Просто ти се отдава писането.... Радвам се, че ми поднасяш нещо ново и смислено, за да не изкрейзвам по цял ден с яой!

3 Re: Moon and Sun on Сря Ное 21, 2012 4:39 pm

Ro0ska

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
АААЛЕЛУЯ ААААЛЕЛУЯ! xDD Онни, не ми обръщай внимание, учителката по Музика днес ни пусна "Алелуя" на Хендел. ._. (брей, запомнила съм ;дд)
Таа, онни, това просто ПЛАЧЕ да стане фик и не само twoshot-a, ами и аз плача да стане фик. Добре, чакай сега да се изкажа по-ясно
-------------------
ЯНТАОВЖНАТОЖНЖГВОТЖГНОЖТГНЖТГНВЖЯЖТИЯЭАОНПНВФПОЯМЧЯНОЖО НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА НАПИШЕШ ВТОРАТА ЧАСТ! <3333333

4 Re: Moon and Sun on Нед Ное 25, 2012 5:01 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
2/2



-Не си я срещал от седмица,казваш-Джонгюн изгледа изпитателно Темин и се настани удобно зад волана на новата си кола. Двигателят измърка тихо и Темин се хвана за вратата.
Приятелят му не бе един от благоразумните шофьори.
-Тогава защо носиш изражение на бездомник? Нали се оплакваше,че ти досажда?-продължи Джонгхюн и не обърна внимание,че бе минал на червено.
Темин пребледня.
-Хьонг ,намали малко, ако не искаш да повърна върху новата ти кожена тапицерия..Да досаждаше ми. Няма такава лепка. Тя е луда,хьонг!-гласът на Темин бе леко приповдигнат и тъкмо когато щеше да избълва многобройни обиди към непозната, Джонгхюн направи рязък завой и той се люшна наляво.
-Taemin-ah, мисля,че се нуждаеш от повече приятели..
-Какво имаш предвид..Аз имам достатъчно-отвърна светкавично по-малкият, избягвайки очите на Джонгхюн.
-Така ли?
Завой надясно, последващ от ръмженето на Темин.
-Дай си мобилня-заповяда Хюн и го прикани с ръка.
-Хьонг, държиш се странно днес.
-Да видим колко приятели имаш..-каза Джонгхюн с усмивка, която не допадаше на Темин.
-Защо не си гледаш пътя?
-Мама, тате, аз..-Хюн сви вежди и след секунда избухна в смях-Малчо, ти сериозно ли?
Джонгхюн се задавяше и започна да хълца, но щом видя,че приятелят му е свел поглед надолу и не дава знак,че му е забавно, се почувства виновен.
-Хей,хей,малчо, не се сдухвай..Съжалявам, но ти наистина ли нямаш други познати?
-Не.
Джонгхюн спря изведнъж, насред натовареното движение, и впери големите си очи в Темин.
-Хьонг, да не си се дрогирал или какво? ЗАЩО СПРЯ?
-Taemin-ah, прости на хьонг си,че е толкова несъобразителен. Аз Ким Джонгхюн се заклевам,че ще ти намеря приятели!
Джонгхюн постави драматично ръката си от дясната страна на гърдите.
-Хьонг, сърцето се намира отляво..-каза тихо Темин и запуши ушите си,за да не чува гневните клаксони зад тях.


***


По средата на лекцията, Темин почувства студена вълна по цялото си тяло.

„О, не. Не сега. Не отново..”

Нали не си ме забравил?


Капчици пот избиха по челото му. Той нави ръкавите на ризата си и се опита да се съсредоточи върху думите на професора, но онзи дрезгав, метален глас отново завладяваше съзнанието му.

Признай,че тя ти липсва. Наблюдавам как всяка вечер потъркваш глезена си и се усмихваш глупаво. Заспиваш с мисълта за Йеджин и се събуждаш с пак с нея. Умишлено пътуваше с метрото, въпреки че мразиш. Не се безпокой. Днес ще я срещнеш.

Темин погледна навън и се опита да разсее страха си с едно жълто-кафеникаво листо, което се отрони от короната на дървото навън. Този призрак го плашеше повече от всеки друг. Обикновено всяка история се развиваше по един и същи начин и за три дни неканеният гост напускаше Темин.
Но този, очевидно, не искаше.

Виж ме, Темин. Погледни надолу. Не се страхувай от мен.

Адамовата му ябълка се раздвижи и Темин преглътна сухотата в гърлото си.
Съществото, което видя, бе коренно различно от онова, което го бе посетило преди. Духът се усмихваше като малко дете в краката му.По бялата й нощница вече нямаше следи от кал,а бе снежно бяла. Косата й изглеждаше гладка като стъкло. Очите й блестяха.
Той се усмихна и кимна.

***

Истина. Всичко, което духът бе казал за Йеджин бе вярно. Темин изпитваше желание отново да усети маратонките й по глезена си, да погледне лицето й и да отмести кичур коса. Темин търсеше близост. Две години самота - твърде дълъг период, дори и за тези, които я предпочитат .

С началото на декември времето ставаше мразовито като нощите на Темин. Всяка вечер той заспиваше в студеното си легло,обвит в пашкул,а единственото същество, което му правеше компания бе духът.
-Не можеш ли да я потърсиш?
-Не очакваш да се скитам навън, нали?
Гласът й бе ефирен и нежен. Гневните нотки отдавна бяха изтрити.
-Ти не правиш ли точно това, когато не ми досаждаш?-вдигна вежди Темин и се изправи.
-Навън е студено.
Духът потрепери и обгърна снежнобелите си длани около раменете.
-Но ти си мъртва. Не изпитваш нищо.
Темин не искаше да бъде груб с единствената си компания, но думите се изплъзнаха от устата му.
-Не искам да съм сама. И ти не го искаш.

Момчето изпусна тежка въздишка. В нея сякаш се съдържаха цялата умора и стрес, които се бяха стоварили върху него. Защо не бе като другите? Защо не можеше да завърже нормален разговор без да се страхува от отхвърляне?
И пак пред очите му се появи лудото момиче. Дали и тя не бе самотник, търсещ топлина?

Духът нададе писък и сърцето на Темин заблъска лудо.
-Някой се нуждае от помощ! Темин бързо, погледни навън!
-Какво? Какви ги бръщолевиш? Никой не се нуждае от помощ!
Изведнъж светлината в стаята започна да отслабва и скоро съвсем изчезна. Кожата по тялото на Темин настръхна.
-YA!~ Престани! Защо се ядосваш?
-Защото си глупак! Казах ти-иди да помогнеш!
-Ти си един ужасен приятел-дух! И аз не те харесвам!-отвърна Темин, докато нахлузи първото, което успя да намери.

Явно токът бе спрян в цялата сграда и докато си проправяше път през мрака, Темин се блъсна в различни предмети, които не искаше да знае какви са.
Темин излезе навън и студен облак от въздух го удари в лицето. Дъхът му се превърна в облачета пара, която бързо се размиваше. Небето бе ясно, луната блестеше, сякаш направена от кристал.
Темин никога не е намирал мразовитите нощи красиви. Нямаше нищо красиво в това да ти посинеят пръстите на ръцете,а носа да ти да заприлича на огромен червен домат.
Може би ако имаше някого до себе си. Може би, ако този някого го дареше с мъничко топлина...

Темин вдигна глава към небето и вдиша дълбоко. Луната продължаваше да си стои там, заобиколена от безброй звезди, подиграваща се на самотата му.
-Възхитителна е, нали?
Глухи стъпки се приближаваха към момчето.
Йеджин.
-Тя е мъртва, безжизнена. Как може смъртта да предизвиква възхищение?
Темин се обърна към Йеджин. Мрака забулваше всичко около тях, но той можеше да различи очертанията й.
Тя започна да говори с тих, монотонен глас.
-Луната е единствена по вида си. Тя е едновременно жива и мъртва. Възстановява се през деня, докато попива енергия от слънцето, за да е готова да осветява света през нощта. Умира и се ражда и никога не е самотна.

Темин слушаше внимателно и всичко му се струваше детска игра. Йеджин бе феята, която разказва приказки,а той бе малкото момче, готово да слуша и дори да вярва. Ако това щеше да го избави от самотата, бе готов да продължи нелепата игра.
-Слънцето?
Йеджин изсумтя.
-Слънцето е пълната противоположност на луната. То е само в големия Космос. Никоя планета не може да се доближи до него, защото ще бъде изпепелена. Слънцето е депресирано кълбо от огън, което дава живот на другите, а неговитя свършва след милиони години. Не е ли тъжно?
-Но ако Слънцето престане да съществува, Луната също ще последва съдбата му.
-Не,Луната ще се промени, но няма да загине.
-Но, на-
-ШШТ!
-Не ми шъткай!
-Мълчи и се наслаждавай на музиката.
-Каква музика?! Йеджин, наоколо цари гробовна тишина.
Темин се приближи до нея и размаха ръце пред очите й. Искаше да се увери,че не разговаря с робот,защото логиката липсваше във всяка една нейна дума.
-Именно. Не схващаш ли? Музиката е в главата ти. Затвори очи и тънаникай любимата песен.
Сърцето на Темин започна да боли. Музиката му причиняваше болка. Музиката бе неосъществената му мечта.
Клепачите му се залепиха и той си представи прашната китара,захвърлена в ъгъла на стаята му. Представи си как струните й се движат, създавайки мелодия, успокояваща душата, пълнеща сърцето с чувства, готови да се извият като облак от гърдите му.
-Чуваш ли я?-попита Йеджин, докато хващаше студените ръце на Темин. Нейните също станаха студени.
Темин не искаше да отговаря.
-Върви си.

„Недей.”

-Защо?
-Родителите ти сигурно се тревожат.
-Заведи ме в апартамента си.
Мъждукаща светлинка се появи от уличната лампа. Духът стоеше до Темин и се усмихваше широко.


-Апартаментът ти мирише на мъртви цветя и препарат за тоалетна.
-Не е вярно!-Темин побърза да се противопостави и започна да души наоколо.
-Чистиш ли въобще?
Йеджин обикаляше из кътчето на Темин,а той я следваше неотлъчно. Проблем беше,че тя преобърна почти всичко в скромното му жилище- от кухнята, до стаята му, където никой не бе влизал. Дори собствената му майка.
-НЕ, НЕ И КИТАРАТА МИ! НЕ Я ПИПАЙ!
Йеджин подскочи и палава усмивка се плъзна по лицето й.
-Няма!
-Ако я потрошиш, ще те убия!
Момичето се изплези и започна да тича като обезумяло навсякъде, вдигнало високо във въздуха китарата.
Темин се кълнеше, че сърцето му бие в гърлото. Китарата му бе скъпа.
Твърде скъпа, дори и за вещ.
-Защо се впрягаш толкова? Тя само иска да те дразни!
-И успява..-измърмори Темин и погледна жално към духа-Не знам какво да правя.
-Остави се потока.
-Не започвай и ти. Дойде ми в повече поетическото бърборене днес..
Момчето седна на пода и зарови глава в ръцете си. Защо позволяваше непознатата да нахълтва така в дома му?

„Прекалено мекошав ли съм? Или самотата ме е направила жалък?”

Йеджин се измори да писка и търчи нагоре-надолу, за това навря китарата в лицето на Темин с широка усмивка на лицето.
-Провери дали има драскотина. Бях внимателна.
Темин отлепи пръстите от лицето си и присви очи, които бяха леко подпухнали. Отчайващо се нуждаеше от сън.
Грабна китарата и се нагласи да свири. Чувството бе толкова непознато- стойката, дървото, от което е направен инструментът, струните, по които започнаха да танцуват пръстите му.
Йеджин тихо се настани до него и го зяпаше спокойно.
Темин свиреше несигурно,палците на краката му бяха свити, а бузите му порозовяха.
Йеджин нямаше намерение да го прекъсва. Напротив-усмихваше се идиотски.
Темин не бе виртуоз, но всичко изглеждаше на мястото си. Той дори започна едва доловимо да пее. С всяка следваща нота придобиваше увереност. Но изведнъж опъна грешна струна.
Двамата мълчаха-Темин замръзнал в позата си, а Йеджин с очи впити в него.
-Не трябваше въобще да започвам..
-Не, не, беше красиво.-Йеджин се опиваше да се отскубне от транса си- А сега отивай да спиш. Утре ни чака работа.
-„Ни”? Няма „ни”. Има „аз” и „ти”.
Йеджин бе кротка. Само за мъничко. След това удари Темин с всички сили.
-ЗАЩО ТИ ДОСТАВЯ ТАКОВА УДОВОЛСТВИЕ ДА МЕ МАЛТРЕТИРАШ?
-Защото ми харесва.
-Садист..-измърмори раненият, докато потъркваше глезена си.
-Мазохист.
-Психопатка.
-БЛАГОДАРЯ ТИ!-Йеджин се изправи с нея и Темин.
-ПАК ЗАПОВЯДАЙ!
Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Чувстваха топлия въздух от носовете си и миглите, които гъделичкаха бузите им.
Изглеждаха като петли, налитащи си на бой.


-Йеджин, загаси проклетите лампи!-кресна Темин и мушна главата си между две възглавници.
-Не искам. Те ще се появят отново.
-Кои? Йеджин, тук няма никой друг освен нас.
-Нали каза,че няма „нас”. Има „ аз” и ти”. А сега заспивай! Поне не лежиш на пода.

***

Темин се усмихваше блажено, докато сънуваше големи пухкави зайчета. Краката му се разшаваха комфортно под завивките. Някой го гъделичкаше. Едно от пухкавите малки зайчета, потъркваше муцунката си в петата му. Мустачките му започнаха да боцкат съвсем леко като малки иглички. Темин започна да бърбори нещо на сън и се протегна, когато..
-ЙЕДЖИН СПРИ ДА МЕ БОДЕШ!!!
Момичето се изкиска.
-Исках да проверя колко си издръжлив. Боже, имаш крокодилска кожа!
-Благодаря, можеш само Темин да ме наричаш! Отивам да се измия.НЕ идвай с мен! Подчертвама недей-Темин я предупреди и се изслузи от пъшкула си. Босите му стъпала настръхнаха, щом ги докосна до земята.
-Направих закуска, но внимавай из-
Изведнъж се чу тъп звук, последван от викове и псувни.
-...измих пода.
Йеджин се почеса по тила и вдигна невинно рамене.
-Предупредих те.


Закуската не бе това, което очакваше Темин. Палачинките бяха кафяви, на някои места черни, млякото имаше неприятен кисел вкус ,но Йеджин поглъщаше всичко с голям апетит.
Прекалено голям.
-Няма ли да ядеш?-попита тя с окорени очи и преглътна големия залък в устата си.
Темин не отвърна.
-Сигурен ли си,че не искаш? Днес ще бъде тежък ден. Ще ти трябват сили.
Темин изсумтя.
-Изми ли си зъбите?-повдигна вежди момичето и отпи от млякото.
Темин започна да диша като разярен кон.
-Май не си. Говори си без да се притесняваш. Аз ще се престоря,че не усещам лошия ти дъх..
Преди да успее да избълва нещо неприлично, Йеджин го удари отново.
-АКО МИ АМПУТИРАТ КРАКА, ЩЕ ОТКЪСНА ТВОЯ!
-Обличай се. Излизаме навън. И не забравяй китарата.
Духът стоеше на милиметри от Йеджин – двете бяха усмихнати.
Темин искаше да се хвърли от най-вискота сграда в града.


-Е, Темин искаш ли да изкараш лесни пари?
-Не.
Йеджин припкаше подир момчето, което бе нарамило китарата на гръб. Дробовете му изгаряха пълни със леден въздух.
-СПРИ!
Темин изпълни заповедта и усети как Йеджин се блъска в гърба му. Обърна се бавно,а изражението му бе свирепо.
-Ти си като залепнала дъвка на асфалт през лятото. Какво искаш от мен? Кажи ми и си върви.
-Искам да свириш. Както снощи. Затвори очи и се остави на любовта към музиката да те направлява. Можеш да го направиш, нали?
-Но..
Протестите бяха отсечени от маратонките на Йеджин стоварящи се на обичайното място. Темин не искаше дори да спори. Знаеше,че няма да даде резултат. Вместо това, бавно започна да сваля китарата от гърба си, хвърляйки несигурни погледи на лудата.
Темин не знаеше защо се оставя на една непозната да направлява живота му. От къде бе толкова сигурна,че му трябват пари? Защо бе толкова сигурна,че той обича музиката?
Темин нямаше отговор. Единственото, което можеше да направи е да се примири с истината.
Отдаваше му се възможността да покаже на какво е способен. Да го покаже на света, не само не себе си.
Мамка му на страха.
Мамка му на света.
Нежна мелодия започна да изпълва почти празния парк. Темин си спомняше нотите кристално ясно. А и как би могъл да ги забрави.
Те бяха негови. Част от сърцето и душата.

Йеджин свали плетената си шапка и в постави на земята. Неусетно около тях се бе струпала малка групичка от хора. Всички се усмихваха , хващаха половинките за ръце и се наслаждаваха на музиката.
Увереността изпълни Темин с устременост. Устременост да покаже повече и повече.
Гласът му се сливаше с китарата повече от перфектно.
Шапката на Йеджин се пълнеше с банкноти и монети.
Времето ставаше по-мразовито.

Темин и Йеджин отново останаха сами. Но и двамата се усмихваха широко.
-Как се чувстваш?
-Все едно някой надува балони в белите ми дробове и те ще експлодират..-отвърна Темин и притисна ръце до гърдите си.
-Да хванем метрото. Замръзвам.
-Не, не обичам да пътувам с него.
-Теб никой не те пита-оплези се Йеджин,грабна парите и побягна колкото бързо може.
-YA!~ ВЪРНИ СЕ!

***

-Спри да се ядосваш. Тук има тоалетна.
Йеджин наруши тишината по между им и опря глава на рамото на Темин. Металически глас на жена оповести коя е следващата спирка.
-И какво като има тоалетна. Да нямаш проблеми?-попита той и се ухили ехидно.
-Да. Не разбра ли,че закуската не беше хубава. Aish~..
-Ти сериозно ли?
-Честна скаутска.
Момичето,без съмнение, имаше психически отклонения.

***

Половин декември се изниза като изгнили нишки на дрехи, проядени от плъхове. Странната Йеджин продължаваше да живее с Темин. Всяка сутрин му правеше закуска, приканваше го да излезат навън и да припечелят малко пари, които харчеха за храна.

Темин все по-често отсъстваше от университета, но това не го тревожеше. Нямаше какво да губи там. Освен образованието си.
Мамка му на образованието.

Темин имаше покрив над главата си и китара в ръцете си.
Мамка му на парите.

Темин не се нуждаеше от тях,за да прави музика.
Мамка му на развалената храна.

Темин нямаше да умре от нея.

Но можеше да умре, ако не вижда Йеджин. Силно отхвърляше привързаността си към нея. Не искаше да признае пред себе си,че се смееше от сърце на чудноватите й думи,в които никога нямаше логика.
Мамка му на логиката.
Темин хлътваше по Йеджин.

***

-ЙЕДЖИН, НЕ ЧУВАШ ЛИ ШУРТЕНЕТО НА ВОДА? НЕ ТИ ЛИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ,ЧЕ СЕ КЪПЯ?
Темин опитваше да се скрие от Йеджин, която бе нахлула в банята с оправданието,че търси сапун.
-Някой ден ще ми спукаш тъпанчетата. А уж изглеждаш кротък,тц.. Какво си се увил, все едно не знам какво имаш. Малкият Темини е срамежлив..
Йеджин започна да се киска и се приближи по-близо до него. На сантиметри от лицето си, Темин чувстваше топлия й дъх, сърцето му заблъска силно.

„Ще ме целуне ли?”

-Хванах го..Този мирише хубаво-Йеджин се обърна, доближила сапуна до носа си-О,щях да забравя! Готино дупе.
-МАХАЙ СЕ ОТ БАНЯТА!

***

В началото на януари Темин съобщи на Йеджин, че излиза на среща.
Но не с нея.
Преди седмица получи обаждане от Джонгхюн,който бил намерил идеалното момиче. Умна, красива, висока.
Нормална-каквато Йеджин не беше.
-Няма проблем, нали?-бе попитал той,сваляйки хартиената шапка от главата на момичето.
-Недей, те ще се върнат.
Темин затвори очи и изпусна тежка въздишка. Хвана в шепите си малкото лице на Йеджин, притискайки бузите й. Устните й се разтвориха съвасем леко.
-Не прави бъркотии,става ли?
Йеджин безмълвно допря дланите си до тези на Темин. Обичаше топлината на кожата му.
-Ще се върна до десет.

Тишина и празният поглед на Йеджин, която с часове не бе мръданала от мястото си. Призракът на Темин излизаше отново и отново през вратата, носещ красивата си усмивка, която разтапя сърцето й.
На следващия ден се случи същото. И на по-следващия. И на по-по-следващия. Темин почти не обръщаше внимание на Йеджин. Прекарваше свободното си време в дълги разговори по телефона. Прибираше се все по-късно, понякога дори пиян.
Йеджин забелязваше следите от червило по бузите и устните му, но не обелваше дума.
Така бе по-добре.

Едва вечер в началото на февруари, Темин стоеше в леглото си и четеше книга. Йеджин се промъкна под завивките при него,повдигна ръката му и легна на гърдите.
-Чети.
-Йеджин, какво правиш?
- Чети. Искам да слушам гласа ти.

„Искам да го чувам, докато устните ти се изморят и гърлото ти пресъхне. Тази вечер си казваме сбогом..”

Темин се събуди с тревожното чувство,че някой липсва.Набързо облече риза и панталони, любимите на Йеджин, и огледа апартамента си няколко пъти, но нея я нямаше.
Той искаше това, нали?
Но защо сърцето му болеше? Защо невидими ръце изтискваха живота?
-Ти си глупак.
Духът не се бе появявал повече от месец.
-Защо й позволи да си иде?
-Не ме поучавай!-отвърна сърдито Темин и седна на ледения под. Същият, който Йеджин бе измила и той бе паднал.
-Те разбра ли,че тя те обича?
-Но аз не я обичам.
-ГЛУПОСТИ!
Стъклената чаша на шкафчето до леглото се пръсна на милиони малки кристалчета. Духът започна да плаче. В стаята стана ледено студено и Темин започна да трепери. Скреж се появи по прозорците, а устните на Темин посиняваха.
-Какво правиш? Моля те спри. Много е студено..
Момчето заекваше, тялото му се тресеше,блъскано от мразовити вълни.
-Нямаше право да се отнасяш така с нея. Да я наричаш луда и психично болна. Знаеш ли колко пъти се е затваряла в банята и е плакала,докато си спял спокойно. Всяка една твоя дума се забиваше дълбоко в сърцето й,оставяйки следи, които тя се опитваше да заличи.
Очите на Темин се пълнеха с топли, праещи сълзи, които падаха по бузите му и прогаряха леда по тях.
-Тя искаше да те направи щастлив. Йеджин е специална, Темин. Тя може да усеща нещастието у хората и прави всичко възможно,за да им помогне.
-Не знаех...-прошепна той. Очите му натежаваха,искаше да ги затвори и да заспи. Да се отдаде на умората.
-Йеджин е моя сестра.-настана кратко мълчание.
- Искаш ли да знаеш защо се държи странно?

Духът се бе превърнал в грозната картинка, която бе при първото си посещение при Темин-мръсна и тъжна.
Ето защо толкова усмивката на Йеджин му напомняше на някого.
Усмивката, на която може би никога нямаше да се радва.
-Малката ми сестричка трябваше да гледа как умирам! Прекарваше безсънни нощи до леглото ми. Грижеше се за мен, разказваше ми приказки за Луната и Слънцето. Понякога нежния й глас ме успокояваше, изтриваше болката и слагаше усмивка на лицетo.
Малката ми сестричка никога не се бе влюбвала. И ИЗВЕДНЪЖ СЕ ПОЯВИ ТИ И РАЗБИ СЪРЦЕТО Й!

Темин тупна на ледения под. Нямаше сили да отговори на гнева на духа. Съзнанието му стана мътно и последното нещо, което видя бе хартиена шапка.


Нечий плач се чуваше тихо в главата на Темин. Някой бе обгърнал ръцете си около тялото му и топли сълзи напояваха ризата му.
-..събуди се, моля те! Недей да умираш. Моля те събуди се..моля те,моля те!
Очите на Темин пареха, но той можеше да различи, чии бяха черните кичури коса.
-Йеджин..
Момичето изписка и се стовари върху Темин, обсипвайки лицето му с целувки.
-ЖИВ СИ, ЖИВ СИ! О, Боже..Жив си..
Йеджин заплака. Високо и с глас.
Темин се опитваше да я успокои, нежно галейки гърба й, но не се получаваше. Докосването му я караше да плаче по-истерично.
-Знаеш ли защо плача?-изхлипа Йеджин, несмейки да погледне в очите му.
-Не, кажи ми. Разкажи ми всичко...
Момичето се изправи,а главата й бе сведена.
-Сестра ми умря, когато бях на девет...
Темин седна, макар че всяка кост в тялото му бе изтръпнала. За пръв път в живота си бе готов да излуша историята на някого, за пръв път не беше егоист и не мислеше само за своето нещастие. Йеджин също страдаше.
Думите й бяха бавни и отчетливи. Гласът й не трепна нито за момент.
Темин почувства топлина. Но не,защото в стаята бе станало горещо.
-Аз съм потъваща лодка, Мини..
Сърцето на момчето трепна.
-Не знам колко дълго ще мога да се задържа на повърхността. Нуждая се от помощ...
Темин все още бе замян. Не мислеше трезво. Сърцето му блъскаше в ушите.
В следващите секунди той държеше Йеджин в прегръдките си, а ръцете му плаваха по гърба й, меката й коса, за да стигнат до лицето й. Палеца му милваше бледите й бузи, където се бе стекла малка сълза.
-Престани, Темин..Защо го правиш? Остави ме.. Имаш приятелка, която заслужава това внимание, не аз-лудата, която губи времето ти.
-Тя е без значение..-промълви той и затвори очи. Доближи челото си до това на Йеджин и вдиша аромата й.
-Ухаеш на умрели цветя и препарат за тоалетна.
След това я целуна. Бавно и нежно, страхувайки се,че може да се превърне в прах. Йеджин не отвърна на целувката му. Темин престана да движи устните си и се отдръпна от нея, запазвайки дъха й в своя.
-Сигурно е заради апартамента ти. Той мирише така.
Тя се усмихна, повдигна на пръсти и го целуна. Ръцете й бяха здраво впити в гърба му.
-Не знаеш как се чувствах, когато говореше с гаджето си-промърмори тя през почивките им за въздух.
-Прости ми, че съм страхливец.
-Млъкни и ме целуни. Сякаш надуваш балони в гърдите ми, но вниамвай. Не искам да се спукат..




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~





ПП: О.МАЙН.ГОТ! ЪЪ, получи се огромно ...Не знам даже как звучи, защото не мога да чета написаното от мен * е правя го,де ама сега ме е страх * Не знам, дано на вас ви е харесало ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




5 Re: Moon and Sun on Нед Ное 25, 2012 5:56 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
"ЙЕДЖИН, НЕ ЧУВАШ ЛИ ШУРТЕНЕТО НА ВОДА? НЕ ТИ ЛИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ,ЧЕ СЕ КЪПЯ?
Темин опитваше да се скрие от Йеджин, която бе нахлула в банята с оправданието,че търси сапун.
-Някой
ден ще ми спукаш тъпанчетата. А уж изглеждаш кротък,тц.. Какво си се
увил, все едно не знам какво имаш. Малкият Темини е срамежлив..
Йеджин
започна да се киска и се приближи по-близо до него. На сантиметри от
лицето си, Темин чувстваше топлия й дъх, сърцето му заблъска силно.

„Ще ме целуне ли?”

-Хванах го..Този мирише хубаво-Йеджин се обърна, доближила сапуна до носа си-О,щях да забравя! Готино дупе.
-МАХАЙ СЕ ОТ БАНЯТА!
"
божееееееее....беше толкова красиво но бях готова да те убия, ако пак ми завършиш с ревлив край !!! ДА ИМА МИР, ДЖУН И ЛЮБОВ!

6 Re: Moon and Sun on Вто Ное 27, 2012 11:26 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★



Такааа, най-сетне си го свършила и най-сетне го прочетох Лилс!
На мен лично дължината ми хареса, не беше нито сбито, нито разтегнато. Беше ми много интересно и може да се каже, че го прочетох на един дъх. Знам че довършването беше трудно и ти отне време, но мисля, че си е струвало. Би трябвало и ти да си доволна от крайния резултат!

Ииии, това бяха моите кратки размишления. Успех с училищната и творческата дейност!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

7 Re: Moon and Sun on Пон Дек 10, 2012 5:49 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
И такаа.. аз си го прочетох вчера, но днес коментвам :д че вчера ми се спеше мноого. Такаа абе не знам какво си се притеснила затова че е огормно, нищо му няма нормално дълго си е. Завладяващо е и верно се чете на един дъх. На мен много си ми хареса..не че съм и предполагала друго

8 Re: Moon and Sun on Съб Яну 05, 2013 5:26 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Време е и аз да драсна някой коментар. Прочетох "шота" ти и много ме развълнува. Различен е и с това е и интересен. Amazed На мен лично, никога не ми писва да чета романтични истории, така че ако имаш идеята да сътвориш някой дъълъг фик, ще го следя. Историята е интригуваща. Продължавай в същия дух!

9 Re: Moon and Sun on Нед Яну 06, 2013 12:14 am

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
О Шели мислех,че писанията ми са забравени и изоставени някъде в дебрите на форума Много ти благодаря,че реши да изкажеш мнение и много се радвам,че ти е харесало*гуш* И на мен много ми се иска да започна фик с чаптъри ама едва ли ще стане Заета съм с други неща-12 клас съм *задавясе* и времето не ми го позволява,затова се ограничавам с такива кратки неща




Но все пак,ако реша да започна, ще ти кажа
*колкобезсрамнносерекламирамфейспалм*








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




10 Re: Moon and Sun on Чет Мар 28, 2013 5:33 pm

crazy23

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Много ми харесва този фик Страхотен е!!!

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите