Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Тишина

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Тишина on Нед Окт 07, 2012 9:00 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★



Тишината бе единствения приятел на Нари.
Тя не разбираше защо хората се страхуват да общуват с нея. Имаше точно два крака, две ръце, две очи и уши. Не беше по-различна от другите.
Но самотата вървеше ръка за ръка с тишината.
Нари жадуваше, нуждаеше се само от един приятел, който да я избави от бремето й.


***

-По дяволите, по дяволите.. НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА НАПРАВИШ НЕЩО КАКТО ТРЯБВА,А?!
Нари потрепери и наведе виновно глава. Мъжът пред нея изглеждаше много,много ядосан. Тя не можеше да чуе, но по лицето му бе изписан всеки вик и обида към нея. Тялото й не ги възприемаше, но сърцето го правеше.
Устните му бяха изкривени, очите, подпухнали и зачервени,пресвяткаха с гняв. Дишането на мъжът постопенно се ускоряваше и Нари предчувстваше какво ще последва, за това просто затвори очи и зачака.
Първият удар винаги болеше най-много. Следващите й се струваха като някакъв сън, забързана лента на стар филм, който се повтаряше и повтаряше непрестанно.

Нари бе забравила какво е някой да те обича.
Мъжът, който й причиняваше побойщата всяка вечер, не беше същият, който познаваше преди години.
Нари бе свикнала с физическата болка. Бе свикнала със синините и напуканите ребра, но никога болката в малкото й сърце не е била по-тежка.

Мъжът удряше яросто с калния си ботуш по гърба й, игнорирайки виковете, който сякаш раздираха въздуха.
-Защо..и ..аз .. не.. съм глух?!-думите му бяха накъсани и след всяка следваше нов и по-силен ритник-Нямаше.. да..ми.. се.. налага.. да слушам..хленченията ти!

„Appa, прощавам ти. Не се тревожи. Знам,че не искаш да го правиш.
Appa ,знаеш ,че те обичам, нали?


***

Темин бе по-тих от обикновено. Разбъркваше бавно мюслито си и не откъсваше поглед от масата.

„Това е просто облог, Темин. Хайде,бе човече! Едва ли ще й се случи нещо сериозно.”

Момчето подскочи, когато усети нечия ръка да го докосва внимателно.
Темин вдигна глава и изпита огормна вина, когато майка му се усмихна и погали дланта му.
-Добре съм мамо. –Темин завъртя с отегчено очи и положи усилия да изглежда спокоен-Не се тревожи. Познавам,че се притесняваш, дори и когато се усмихваш. Не забравяй,че съм ти си син.
Жената продължи да го гледа мълчаливо още миг и после го целуна. Направи няколко жеста с ръцете си и отпи глътка от кафето.
-И аз те обичам-отвърна тихо той, знаейки,че майка му не го чува, стисна десния си юмрук и направи кръгови движения върху него с другата си длан-единствения знак от езика на глухонемите, който бе научил.
Той изразяваше най-важните думи, нали? Темин не се нуждаше от други знаци,за да комуникира със собствената си майка.
Едно просто „обичам те” винаги бе достатъчно за нея, но на Темин му липсваше смеха й и нежния й глас, който го приспиваше, когато бе малък. Липсваше му миналото, липсваше му нормалната комуникация.

Темин се страхуваше,че ще загуби способността да говори и да общува нормално с приятелите си. Страхуваше се от тишината, която обгръщаше голямата им къща. Страхуваше,че някой ден ще потъне в нея и няма да има кой да го измъкне от там.

***

Нари тихомълком зае мястото си, което бе най-отзад на редицата и се свлече на стола. Предпочиташе да си остане невидима, както е била винаги. Никой не разговаряше с нея или ако се опитаха бързо се отказваха,защото Нари ги гледаше любопитно.
По-важно от всичко бе,че никой не знаеше за проблема й. Учителите и съучениците й вярваха,че тя е затворена и стеснителна,дори и глупава. Не губеха времето си с нея.
Игнорираха я.
Прозорецът до Нари бе открехнат и тя можеше да помирише дъжда, който се изливаше навън. Затвори очи и вдиша дълбоко. Би дала всичко, за да може и да чуе ромоленето му, за което бе чела безброй пъти в книгите.
Нари не мечтаеше както правят обикновените хора. Нари вярваше. Тя не се смееше с глас, както правеха другите. Смехът бе забранен за нея. Нари изпитваше страх и болка всяка вечер,а виковете й за помощ си оставаха все така глухи, заровени и забравени, като съкровище на дъното на океана.

Темин не слушаше отегчителните лекции на учителя. Бе вперил поглед в Нари.
Десет години тя бе просто срамежливото момиче, което не говори с никого. Темин никога не бе чувал гласа й, не бе забелязал промените в нея. От грозното патенце , Нари се бе превърнала в красив лебед. Темин я намираше за..привлекателна. Малките й сочни устни и големите черни очи караха сърцето на Темин да тупти по различен начин.
А облогът, който бе направил с приятелите си, го изпълваше с още по-голямо желание да я държи в обятията си. Поне веднъж.
Тънка усмивка се прокрадна по лицето му, докато жадно изпиваше с поглед Нари, която бе затворила очите си и бе потънала в своята приказка.


-Е, как върви? Говори ли вече с нея?
Темин погледна с досада приятеля си и бутна ръката му от рамото си.
-Не съм. Хьонг, Нари никога не обелва и дума. Сигурен съм,че само ако се доближа, тя ще избяга!
Джеуон спря изведнъж и завлече Темин към едно усамотено шкафче.
-Слушай ме много внимателно, защото не мисля да повтарям като папагал. Ти обеща, а ние сме семейство, нали Темини?-Дже бе хванал яката на Темин и го гледаше студено-А семейството не се предава! Недей да се размекваш. Надявам се,че в хубавата ти главица има и малко мозък.
Дже разхлаби захвата си и потупа Темин по гърдите, докато пускаше нещо в джоба на униформата му.
-Очаквам след седмица да ни споделиш,дали малката Нари наистина е толкова срамежлива.
Темин не можеше да търпи ехидната усмивка на Джеуон, за това бръкна в сакото си и напипа малко пликче. Когато го извади дъхът му секна и светкавично го прибра.
Беше се забъркал в достатъчно неприятности,за да позволи да го хванат с дрога в училище.


Нари не се тревожеше,че пропуска последния час. Присъствието й щеше да си остане незабелязано.
Тя опря гръб на студените плочки в тоалетната и заплаха тихо. Всяка една част от тялото й бе натъртена и насинена. Коремът й къркореше силно, но тя чувстваше само болката от пресните удари. Сълзите правеха ризата й влажна, но Нари продължи да плаче по-силно. Зарови лице в ръцете си и изкрещя.

„Може би така някой ще ме чуе.. може би ако изкрещя още по-силно слухът ми ще се върне..”

Сърцето й препускаше, но единственото, което чуваше си оставаше тишината.
Вратата се открехна внимателно и нечии стъпки бавно започнаха да кънтят. Нари нямаше представа какво се случва,а плачът й ставаше все по-силен.
- Добре ли си?

„Господи, разбира се,че не е добре! Кой раздира гърлото си от плач, когато е добре! Pabo!”

Момчето се прокашля нервно, надявайки се да привлече вниманието на Нари, но тя продължаваше да го игнорира. Темин издиша количеството въздух, което несъзнателно бе задържал и започна да си вдъхва кураж.

„Преминвам към план Б! Fighting! “

Коленете му изпукаха, когато клекна до нивото на Нари. Темин винаги е знаел как да се държи с момичетата. Да ги кара да се усмихват, да ги лъже,че те са любовта на живота му,а после да ги остави без капка вина.
Но момичетата, които плачат, го караха да се чувства некомфортно. Той мразеше сълзите. На Нари не й отиваше да плаче,а Темин бе убеден,че усмивката й е красива.
Точно като всичко останало в нея.
-Не искам да съм нагъл, но би ли ме погледнала?
Темин докосна рамото на Нари, но реакцията, която получи го шокира.

Нари вдигна бързо глава и грубо избута ръката му. В очите й имаше единствено страх. Страхуваше се,че той може да я нарани, както правеше баща й, страхуваше се,че той ще се разгневи и ще я удари,за да се успокои.
Темин се изправи,а думите заседнаха в гърлото му.
-Извинявай..-прошепна той- не исках да те изплаша. Но т-ти не изглеждаш добре. Искаш ли помощ?
Момчето протегна ръка и се усмихна.
Нари все още не можеше да се успокои. Непознатият искаше да й помогне,а тя изпитваше ужас от присъствието му.
Нари дълго се взираше в протегната длан на непознатия и най-накрая реши да му се довери. Когато студените й пръсти докоснаха неговите, Нари се почувства странно. Много, много странно.
Ръцете му бяха различни от тези на баща й. Топлината им й подсказваше,че той не може да я нарани. Нари можеше да му вярва, нали?
Непознатото момче се поклони учтиво и каза името си.

„Темин..Темин е хубаво име..А аз как ще му кажа своето?”

Нари се изправи и също се поклони, но продължаваше да е тиха. Темин се усмихна широко и хвана ръката й.
-Хайде да се махаме от тук.

***

Нари не искаше да е груба, взирайки се в лицето на Темин, но това бе единствения начин да го разбира. Двамата вървяха бавно по тясната уличка, където се намираше къщата й. След дълъг спор тя се бе съгласила Темин да я изпрати.
Нари се срамуваше да си признае,че компанията му й бе приятна. Той говореше много и Нари не се чувстваше като пълен идиот.
-Ти не сподели името си, но аз го знам.
Момичето почувства топлина по бузите си. Никога през целия си живот не се бе изчервявала заради някого. Очите й разшириха любопитно и Темин се засмя.
-Не се безпокой, не те следя или нещо такова. Запомнил съм го, защото сме заедно в часове по биология.

„ОMO!”

Нари доближи двете си ръце до устните и ако можеше да изкрещи, би го направила. Темин я погледна учудено и бавно се обърна назад. Чувстваше се като в онези филми на ужасите, където всеки момент някой призрак ще го сграбчи за крака, но нищо такова не се случи.
-Какво има?-попита той- Всичко наред ли е?
Нари кимна енергично и бавно отплепи дланите от лицето си. За миг погледна Темин и съжали,че го е направила.
Очите му сякаш я изгаряха. Погледът му бе изпълнен с разбиране и търпение, каквито никога не бе получавала.

„Темин, ти ли си моя лъч светлина?”

-Нари, защо никога не говориш? Знаеш ли какво?-Темин прехапа устната си и започна да размишлява-Ние можем да бъдем приятели, искаш ли? Не хапя.

„Приятели..с него. Сънувам ли?”

-Моля те..-прошепна той и се приближи по-близо до нея-Говори ми. Кажи нещо. Каквото и да е.

„Не знаеш как копнея да го направя, Темин..”

-Не се страхувай. Искам да чуя гласа ти.

„И аз искам ,повече от всичко друго..”

-Довери ми се.

„Не мога.”

-Бъди мой приятел.

„Ще се опитам.”

***

Нари мразеше да влиза в дома си. Моментално я връхлиташе вълна на неописуем страх. Надяваше се,че баща й все още не се е прибрал от работа.
Внимателно и на пръсти огледа малката къща и когато нямаше след от него, тя се затвори в стаята си и се зарови в разхвърляните завивки с усмивка. Първият й приятел бе момче. Не си го представяше така,но бе доволна. Поне един човек бе готов да я „изслуша”, макар и без думи. Ако Темин бе единствената й надежда, единственият път, който щеше да я изведе от самотата, тя нямаше да се страхува.
Нари прегърна плюшеното си мече, единствената играчка, която бе получила като дете, и заспа спокойно-за първи път от векове.

***

Темин подскочи, когато учителят им затръшна нервно голямата енциклопедия и забеляза с ужас,че половината клас бе заспал.
Двамата с Нари размениха погледи и се усмихнаха.
-Тъй като виждам големия интерес, който проявявате всички, следващата ви домашна работа ще бъде по двойки. И без възражения..
Лампичката в главата на Темин светна и той изпита огромно удовлетворение. Тази досадна домашна можеше да се окаже билетът му към сближаване с Нари. Може би щеше да чуе гласа й за пръв път. Мисълта го развълнува и без да осъзнае, бе вдигнал нетърпеливо ръка. Г-н Канг го погледна през рамките на очилата си и му даде знак да говори.
-Sungsengnim, може ли аз и Нари да сме партньори?
-Не мога да повярвам,че прояваш интерес, Темин! Това е чудо! Omo,omo разбира се,че може-г-н Канг се усмихна до уши и продължи да насърчава и другите да последват ентусиазма на Темин, който тихичко бе заел празното място до Нари.
-Е, партньоре, у нас или у вас?
Нари не бе разбрала,че ще учи заедно с него. Гледаше го директно в очите и мигаше на парцали.
-Къде ще правим домашното по двойки?-опита пак той. Нари премигна още три пъти и ококори големите си очи.

„Боже, имай милост над мен..Как ще уча заедно с Темин?! Т-той не трябва да разбира,че не говоря..Или поне не за сега...”

Нари поклати глава и сведе поглед. Надяваше се Темин да не прояви ината си и да настоява, но..
-Ооо, хайде, де! Нари, нали сме приятели! Хайде, хайде, моля те, моля те! Обещавам,че аз ще направя трудната част,а ти само ще говориш..
Темин се усмихна и грабна ръката на Нари. Кръстоса малкото й пръстче със своето и й намигна.

„Защо не мога да ти откажа? Какво ми причиняваш?”
„Започва да ми харесва начина, по който ме гледа..Не откъсва очи от лицето ми..Aish~~!!”


***

Нари огледа плахо голямата къща на Темин. Пълна контрастност на мизерята, в която живееше тя. Можеше да се закълне,че само един от мебелите, струваше повече от самата нея.
-Да..местенцето ми е голямо, но пък понякога е доста самотно.. –изрече тихо Темин, надявайки се Нари да го чуе, но тя не гледаше към лицето му, а към малка снимка в дървена рамка. Приближи се до нея и когато я огледа по-добре долови приликата с Темин. Взе я и се обърна към него, а на лицето й имаше лъчезарна усмивка.
Темин се прокле на ум късата си памет и се изчерви. Не обичаше никой да гледа бебешките му снимки.
-Напомни ми следващия път да убия майка ми..-измърмори той, грабна снимката от Нари и я захлупи на старото й място-Нищо лично, Нари. Просто не се харесвам като бебе. Видя ли ми бузите? Aish~, не знам с какво са ме хранили..
Нари се засмя, но не проговори.
Темин се бе питал безброй пъти защо не го прави. Мислеше,че се срамува, но вярваше,че поне на него ще каже „здравей” или „ как си”. Но тя си оставаше все така мълчалива, точно като майка му..
Тази нейна потайност гъделичкаше любопитството на Темин ужасно много. А той не бе от търпеливите хора.
-Настанявай се удобно. Аз ще си донеса лаптопа.
Нари кимна и се загледа усмихнато към Темин, който взимаше по три стъпала от стълбите. Когато изчезна, тя въздъхна и започна да си играе с пръстите. Сърцето й биеше толкова силно, Нари мислеше,че ще се пръсне.
Чувството, което го караше да тупти така бе страх.
Но сега бе различно. Много, много различно и непознато чувство. И на Нари й харесваше.
Темин се бавеше повече от необходимото, за това Нари реши да направи малък оглед на кухнята, тъй като тя бе най-близо. Не искаше да кара Темин да си мисли,че е дошла да тършува.
Надяваше се да не завари някой от близките му там, но точно това се случи.
Нари завари жена, вероятно майка му, която бе с гръб към нея и изглеждаше,че не я е чула да влиза.
Нари светкавично се обърна, за да излезе, но усети ръка да докосва рамото й. Стисна силно очи и се обърна неловко. Когато ги отвори насреща й стоеше най-красивата жена, която някога бе виждала. Формата на устата й приличаше на тази на Темин, очите й бяха със същия цвят като неговите,а косата й бе късо подстригана. Тя се усмихна и изглежда очакваше, Нари да заговори първа.
Двете се гледаха дълго време , след което майката на Темин започна да жестикулира.
-Ти не чуваш, нали?
Нари се изненада и потърси дръжката на вратата за упора.
-Как разбрахте?
-Е,предполагам,че с теб си приличаме малко..
Майката на Темин се усмихна и прегърна топло Нари, която изпита огромно уважение към нея.
-Изглеждаш мило момиче. Надявам се,че синът ми се държи прилично..Aish~ това момче! Да си намери гадже и да не сподели със собствената си майка..
-Ani,ani, ani~~ ние не сме..заедно..по този начин,ahjuma. Ние сме просто приятели..
Нари се изчерви и преди да може да каже още нещо, Темин ги прекъсна..
-Извинявай,че се забавих. Не успях да открия батериите..
Той се почеса нервно зад врата и хвърли убийствен поглед на майка си.


След този ден Темин и Нари започнаха да се сближават. Ходеха заедно на училище, седяха заедно в часовете, които им съвпадаха, прибираха се заедно, а понякога се отбиваха за сладолед в близката сладкарница.
Скоро Нари разбра,че Темин бе добър човек, който би направил всичко за хората, които обича. Той мразеше буболечки, толкова, колкото обичаше да танцува. Нари се срамуваше да го помоли за един танц пред нея, а и все още не намираше сили да му признае за недъга си.
Нари свикна с усмивката на Темин. Неговото щастие я караше да забравя за болката, която изпитваше всяка вечер. Усмивката му я караше да се чувства добре. Нари харесваше начина, по който се извиват устните му, когато говори. Те бяха единственото нещо от тялото му, което Нари съзерцаваше непрестанно.
Доверието й към него нарастваше с всеки изминал ден. Нари обичаше да се смее на шегите му и глупавите танци, обичаше да яде сладолед и да цапа носа му, обичаше да го спъва и да вижда уж ядосаното му изражение, обичаше да се надига на пръсти,за да може да разроши косата му, обичаше всеки един момент прекаран с него.
Беше благодарна,че Темин не питаше често защо не говори. Щеше да му каже..един ден, когато е готова.

***

Нари лежеше по корем на леглото си и се радваше на пластмасовия химикал, който Темин й бе купил. За малко на умре от срам, когато разбра,че няма пари, но той, както винаги, бе изключително съобразителен . Не беше нещо ценно, но Нари никога не се е радвала на скъпите неща. Бе достатъчно,че е от Темин.
Нари продължи да се усмихва, но изведнъж усети как някой дърпа силно косите й и я обръща грубо по гръб.
Нари никога не се е страхувала както сега. Баща й носеше най-страшната си гримаса, която тя бе виждала. Той продължи да крещи и Нари за пръв път в живота си бе благодарна,че не чува думите,които излизат от грозно изкривената му уста.


Парата в банята бе изпотила плочките и огледалото. Нари събра всички сили,за да излезе от душа и с бавни крачки да се приближи до огледелото. Изтри парчето стъкло с опакото на дланта си и изпита отвращение от отражението си-окото й бе насинено,а долната уста поддута и със засъхнала кръв.
Нари бе свикнала с физическата болка. Болката в сърцето й бе по-силна. От два дни избягваше да си пише с Темин, бе излъгала,че е болна и за това пропуска училище, но всичко бе една огормна, тлъста лъжа.
Нари изгаряше от желание да избяга от баща си, да изтича в прегръдките на Темин и да му признае всичко. Да излее душата си на единствения приятел, който някога е имала.
Топли сълзи започнаха да се стичат по лицето й, но Нари не се безпокоеше да ги изтрие. Нови щяха да се появят бързо.

***

Темин погледна часовника си-три дни и два часа без срамежливата усмивка на Нари, без любопитните й, понякога изплашени очи, три дни и два часа без нежните й прегръдки. Темин се страхуваше да признае, но започваше да хлътва доста силно по нея. Привличаше го потайността й, искаше да узнае всичките й тайни.
Темин се изправи в леглото си и се прокле за налудничавата идея, която му хрумна.

Нари никога не бе излизала навън толкова късно. Молеше се просто баща й да не се събуди и да завари,че стаята й е празна. Темин й липсваше и краткото време с него си заслужаваше всеки риск.

Темин стоеше сам под една улична лампа с напъхани ръце в джобовете на дънките и тънка тениска, която подчертаваше стегнатия му корем. Нари преглътна и сърцето й отново заби по-силно. Тя наведе глава, която бе скрила в качулката си и се приближи до него.
-О! Ти дойде. Мислех,че ще си вися сам..-Темин се разшава нервно и въздъхна. Нари не го поглеждаше. Нито говореше. Момчето почувства остра болка в лявата страна на гърдите си и се приближи на сантиметри от Нари, шепнейки в ухото й.
-Защо никога не говориш? Какво има? Страхуваш ли се от мен? Или не харесваш гласа си? сигурен съм,че е красив. Ти си красива, Нари. Много, много красива...
Темин целуна ухото й, после продължи към нежната й кожа по врата. Усмихна се внимателно, когато усети,че Нари настръхва. С едната си ръка я придърпа към себе си и я хвана здраво,а другата шареше по тялото й на места, където самата тя се страхуваше да пипне.
-Нари, не се страхувай от мен..-шепнеше Темин,а гласът му бе дрезгав-няма да те нараня.. Толкова си красива Нари..много, много красива..

„Престани Темин.. престани! Не виждаш ли? Не виждаш ли,че не искам това? Темин.. аз ти вярвах..не продължавай.. Не искам да ме нараняваш!! Не искам да се превръщаш в баща ми! Темин ..аз те обичам, защо не го виждаш? Защо не отвръщаш на любовта ми?”

-Шшт, Нари, недей.. не се дърпай..

„СПРИ!”

Темин продължаваше да държи силно Нари и да целува всеки сантиметър кожа, който можеше да достигне.
-Миришеш на ягоди, Нари. Аз обичам ягоди...
Дъхът му караше момичето да трепери още повече.

„Защо си такъв, Темин? Защо? Аз ти имах доверие.. Защо го разруши? Обичам те, Темин..Не се тревожи, прощавам ти за всичко. Обичам те.”

Нари стисна очите си и започна да се моли на ум. Бореше се с Темин, но той бе по-силен от нея. Нари усети как ръцете му се пропълзяват към ципа на дънките и изкрещя силно. В този момент качулката й падна и Темин можеше да види ясно лицето й. Сините и засъхналата кръв го върнаха отново на земята.
Нари продължи да плаче тихо, свличайки се на колене. Темин се отдръпна от нея и замръзна на едно място.
Не знаеше какво го бе накарало да постъпи така, но знаеше отлично,че Нари не е като другите момичета, знаеше,че трябва да бъде внимателен и търпелив с нея. А сега всичко бе срутено само за няколко проклети минути, в които той изгуби разсъдъка си.

Нари разкъсваше сърцето му на малки парчета. Болеше го да я гледа как страда, болеше,че той бе причината за сълзите й. Болеше го,че някой друг и причиняваше по-големи страдания.
Темин зарови пръсти в косите си и също падна на колене. Опита се да хване ръцете й, но тя ги бутна и продължи да плаче.
-Прости ми, Нари.. Съжалявам, не знам.. не знам какво става с мен..-Темин гледаше студения цимент под коленете си и се бореше със сълзите си-Ти не заслужаваш това, Нари. Не заслужаваш мен. Съжалявам.. Прости ми..
Темин се изправи и целуна челото на Нари. После си тръгна.

*седмица по-късно*


Темин помагаше на майка си със закуската. Мисълта за Нари и насиненото й лице, го преследваше непрестанно. Темин не бе нищо друго освен един страхливец, който нарани единственото момиче, към което е имал чувства.
Нари очевидно имаше нужда от помощ, а той я бе изоставил.
Темин заби ножа в дъската яростно и допря длани до лицето си. Усещаше тревожния поглед на майка си, но тъгата надделя и той зарида като малко дете.
-Omma, аз съм глупак, знаеш ли? Един голям, голям глупак,omma! Как да оправя нещата? Как да я накарам да ми вярва отново?
Темин опря глава на рамото на майка си и плачеше без да се тревожи,че някой ще го съди за сълзите му.
Жената го остави за момент и започна да тършува из шкафчетата. Когато намери необходимите й лист и молив,започна да пише, а Темин я наблюдаваше любопитно.
Щом майка му вдигна листа, той прочете внимателно:
Заради момичето е ,нали? Разбрал си,че е глухоняма,нали?
Глухоняма.
Нари бе глухоняма. Тя не говореше не защото не иска, а защото не може.


Темин сви юмрука си, готов да почука на вратата, но силен шум го разколеба. После чу смразяващ кръвта вик, който закова всичките му крайници. Сърцето му препускаше и му подсказваше,че нещо не е наред с Нари.
Темин събра цялата си сила и разби вратата.
Умът му не можеше да понесе гледката. Нари лежеше на пода,а лицето й бе в кръв. Мъжът, който трябваше да бъде баща й, държеше счупена бутилка от бира.
-КОЙ СИ ТИ ПО ДЯВОЛИТЕ? И ЗАЩО НАХЛУВАШ ТАКА В ДОМА МИ?
Темин не гледаше мъжа,а Нари. Очите й бяха изпълнени със страх, какъвто Темин не си бе представял,че може да бъде изпитан.
-МАХАЙ СЕ!
Темин съзря ножа на малката масичка.
-МАХАЙ СЕ ИЛИ НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ!
Рефлексите му бяха по-бързи от тези на мъжа и той грабна ножа, насочвайки го с трепереща ръка . Приближи се до Нари и й помогна да се изправи.
-А, схващам. Ти си гаджето на дъщеря ми..-мъжът се изсмя и избърса устата си-За какво ти е безполезен парцал като нея? Не прави нищо, освен да плаче и плаче! AISH!
Темин не искаше да говори,за това продължаваше съсредоточено да държи ножа към него. Прегърна Нари и двамата бързо се махнаха от къщата, оставяйки баща й да крещи след тях.

***

Автобуса бе самотен. Никой не пътуваше за Пусан освен Нари и Темин. Дъждът отвън ромолеше силно и биеше по прозореца, на който Нари бе облегнала глава.
Темин преплете пръстите си с нейните и я целуна по бузата. Стисна юмрука й и направи кръгови движения върху него.
Нари се откъсна от гледката навън и след миг осъзна какво се опитваше да направи Темин.
„И аз те обичам,Taeminnie!”




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП: Ъм, да.. един голям,тлъст уан шот от мен. Крастата като ме хване и не ме оставя Не съм го редактирала,защото едва гледам, но обещавам в скоро време да го направя ^^ Ем, надявам се,че ви е харесало








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




2 Re: Тишина on Нед Окт 07, 2012 10:23 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Все още асимилирам факта, че започна и свърши така на веднъж. Края ми се стори толкова внезапен, че накрая се опитах да скролна още надолу, но нищо нямашеее!
Радвам се, че ни зарадва с нещо ново и хубаво (и че наистина успя да го напишеш за ден хД), надявам се скоро отново да намериш свободно време за писане!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

3 Re: Тишина on Пон Окт 08, 2012 6:04 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Пълно с емоции! МНОГО МИ ХАРЕСА!!!!!! Фенк ю, Лили!!!
КОлкото до края....
Ще съм СУПЕР МЕГА ХЕПИ, ако решиш да започнеш нов фенфикшън, когато намериш време, или пък пуснеш някое друго шотче!!!

4 Re: Тишина on Вто Окт 09, 2012 6:39 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Аввв уникално е... всичко е описано прекрасно... наистина свърши толкова бързо, ноо много ми хареса Ще се радвам скоро започнеш нов фик ^^

http://nutella97.tumblr.com/

5 Re: Тишина on Съб Ное 03, 2012 5:25 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Олеее уникално ее, много е красива историята. Верно, свърши бързо, но както ти казах това ще ни засити до следващото ти творение. :** Тук краят е хепиии

6 Re: Тишина on Чет Мар 28, 2013 5:40 pm

crazy23

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ПЕРФЕКТНО!!! Просто нямам думи толкова ми хареса

7 Re: Тишина on Пон Юли 08, 2013 8:35 am

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
MALEEEE ....   nqmam dumi UNIKALEN FICC!!!!!

http://kfic.alle.bg/

8 Re: Тишина on Пет Дек 27, 2013 11:00 pm

k-pop_love

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
mnogo qk fic   6e exybavo ako ima o6e

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите