Първо, искам да се извиня за това, че спрях да пиша фик-а "Скитница", но с една случка се преобърна целия ми живот не ми беше до писане или продължаване на фик-ове. Ще продължа скитница и ще започна нов. Наистина много се надявам да ви хареса.
Само да ви предупредя, че това няма да е поредния училищен романс, мисля този път да е нещо по пленяващо.
ПЪРВА ГЛАВА
Oh, so you think you know me now
Have you forgotten how
You would make me feel
When you drag my spirit down
But thank you for the pain
It made me raise my game
And I'm still rising, I'm still rising
Yeah
Чувах виковете и руганията на разгневените съседи, насъбрали се пред вратата на апартамента ми, но това не ме интересуваше. Понесла съм прекалено много убиди през живота си! Та сега за едни старци ли да се мъча? Аз съм тийнейджър не мога по цял ден на седя на дивана пред телевизора и да гледам сапунки или да си лягам в 20:00 със сънчо.Минаха няколко часа и вече виковете от коридора затихнаха, отидих до уредбата и я изключих, беше ми много приятно да ги дразня... винаги, когато минех покрай тях те си шушукаха нещо от сорта "Колко много западна това момиче" "Някой казват, че била уличница". Мразех да говорят или пускат неверни слухове по мой адрес. Идваше ми да отида там и да ги нахраня хубаво но не ми се занимаваше. Затова си отмъщавам по този начин. Седнах на леглото и се пресегнах към едно пликче стоящо изкусително на нощното ми шкафче. Съдържанието бе бял прах - да точно кокаин. Този наркотик ме поддържаше през последните няколко месеца. Това бе моя кислород имах нужда от него... взех една хартийка,навих я така, че да се получи фунийка, след това изсипах белия прах на шкафа. Взех фунийката и я доближих до праха .. шмръкнах един,два пъти. Чувствах как дробовете ми изгаряха от желание за още и още..изгаряха,горяха, както казах преди малко това бе моя кислород,моята храна...това нещо ме поддържаше жива. Шмръкнах още няколко пъти докато дробовете ми не се успокоиха, след това хвърлих фунийката до белия прах и легнах на леглото. Ухаеше толкова приятно .. на лавандула, затворих очи и оставих тежестта си в "ръцете" на няколко прогнили дъски.
***
- Ново училище, нов живот! - възклинках докато се качвах на черния си жребец. Вързах дългата си коса на опашка и сложих предпазната каска. Наистина държах на сигурноста.
Натиснах педала и жребеца потегли с мръсна газ. Обичах опасните неща, винаги поставях живота си на риск, но едва ли ми пукаше. Нямах нито родители, нито приятели и наистина ми беше добре, нямаше за кого да мисля. Обичах живота си ... бях свободна и това наистина ми харесваше. Както казваше преди една учителка от старото ми "гнездо", живота е риск и трябва да го поемеш ако искаш да си щаслив. Наистина говореше доста объркано, винаги се изразяваше с поговорки, това наистина ми лазеше по нервите.
***
Паркирах жребеца на паркинга, когато до мен спря черна лимузина.
- Богати хлапета. - казах с насмешка и слезнах от мотора, като все още не бях свалила каската. От лимузината излезнаха няколко момчета, доста накипрени, явно бяха доста известни щом всички се втурнаха веднага към тях. Питате се от къде се взеха? Е, и аз не знам, но и не исках, честно казано не ми пукаше. Свалих каската, като пуснах косата си. Тя бе черна, като катран, стигаше до кръста ми. Нямах навика да я връзвам. Махнах кожените ръкавици и ги напъхах в чантата си. Огледах се и видях, че тълпата се е разотивала. Тръгнах към входа на училището, като извадих малка хартийка от джоба си. На нея пишеше какви ли не глупости. Изведнъж чух звънеца и забелязах, че доста съм се отплеснала в четене. Тъкмо щях да затворя вратата на шкафчето си когато чух вик. Отидох да видя какво става и видях две момчета да си ръмжат. Единя скочи на другия, като показа наистина остри зъби. Ей, сега изпаднах в паника
-"Какво ставаше тук"?
Само да ви предупредя, че това няма да е поредния училищен романс, мисля този път да е нещо по пленяващо.
ПЪРВА ГЛАВА
Oh, so you think you know me now
Have you forgotten how
You would make me feel
When you drag my spirit down
But thank you for the pain
It made me raise my game
And I'm still rising, I'm still rising
Yeah
Чувах виковете и руганията на разгневените съседи, насъбрали се пред вратата на апартамента ми, но това не ме интересуваше. Понесла съм прекалено много убиди през живота си! Та сега за едни старци ли да се мъча? Аз съм тийнейджър не мога по цял ден на седя на дивана пред телевизора и да гледам сапунки или да си лягам в 20:00 със сънчо.Минаха няколко часа и вече виковете от коридора затихнаха, отидих до уредбата и я изключих, беше ми много приятно да ги дразня... винаги, когато минех покрай тях те си шушукаха нещо от сорта "Колко много западна това момиче" "Някой казват, че била уличница". Мразех да говорят или пускат неверни слухове по мой адрес. Идваше ми да отида там и да ги нахраня хубаво но не ми се занимаваше. Затова си отмъщавам по този начин. Седнах на леглото и се пресегнах към едно пликче стоящо изкусително на нощното ми шкафче. Съдържанието бе бял прах - да точно кокаин. Този наркотик ме поддържаше през последните няколко месеца. Това бе моя кислород имах нужда от него... взех една хартийка,навих я така, че да се получи фунийка, след това изсипах белия прах на шкафа. Взех фунийката и я доближих до праха .. шмръкнах един,два пъти. Чувствах как дробовете ми изгаряха от желание за още и още..изгаряха,горяха, както казах преди малко това бе моя кислород,моята храна...това нещо ме поддържаше жива. Шмръкнах още няколко пъти докато дробовете ми не се успокоиха, след това хвърлих фунийката до белия прах и легнах на леглото. Ухаеше толкова приятно .. на лавандула, затворих очи и оставих тежестта си в "ръцете" на няколко прогнили дъски.
***
- Ново училище, нов живот! - възклинках докато се качвах на черния си жребец. Вързах дългата си коса на опашка и сложих предпазната каска. Наистина държах на сигурноста.
Натиснах педала и жребеца потегли с мръсна газ. Обичах опасните неща, винаги поставях живота си на риск, но едва ли ми пукаше. Нямах нито родители, нито приятели и наистина ми беше добре, нямаше за кого да мисля. Обичах живота си ... бях свободна и това наистина ми харесваше. Както казваше преди една учителка от старото ми "гнездо", живота е риск и трябва да го поемеш ако искаш да си щаслив. Наистина говореше доста объркано, винаги се изразяваше с поговорки, това наистина ми лазеше по нервите.
***
Паркирах жребеца на паркинга, когато до мен спря черна лимузина.
- Богати хлапета. - казах с насмешка и слезнах от мотора, като все още не бях свалила каската. От лимузината излезнаха няколко момчета, доста накипрени, явно бяха доста известни щом всички се втурнаха веднага към тях. Питате се от къде се взеха? Е, и аз не знам, но и не исках, честно казано не ми пукаше. Свалих каската, като пуснах косата си. Тя бе черна, като катран, стигаше до кръста ми. Нямах навика да я връзвам. Махнах кожените ръкавици и ги напъхах в чантата си. Огледах се и видях, че тълпата се е разотивала. Тръгнах към входа на училището, като извадих малка хартийка от джоба си. На нея пишеше какви ли не глупости. Изведнъж чух звънеца и забелязах, че доста съм се отплеснала в четене. Тъкмо щях да затворя вратата на шкафчето си когато чух вик. Отидох да видя какво става и видях две момчета да си ръмжат. Единя скочи на другия, като показа наистина остри зъби. Ей, сега изпаднах в паника
-"Какво ставаше тук"?