Seoul

Ноември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Chocolate and Sunflowers

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4

Харесва ли ви историята?

100% 100% [ 13 ]
0% 0% [ 0 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 13

Go down  Съобщение [Страница 4 от 4]

1 Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:04 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :












1


Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.

И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.

Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.

Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.

„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”

Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.

Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.

„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”

И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.

Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.

„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”

Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.

„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”

Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.

„Само, ако бях побързал...”

***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.

„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”

Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.

***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.

„Ще бъда трейни в СМ..”

-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-

Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.

***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.

„Сега или никога.”

-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?

-------------------------------------------------------------------







ПП: Хей~~~ I'm back
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той *



Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Сеп 15, 2012 7:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin





76 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Сеп 06, 2012 2:49 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
УБИ МЕ значи.. !!!
докато четях бях така: а накрая:
дано да си написала и следващата глава, че направо ще умрЪ докато чакам..

77 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Сеп 06, 2012 3:16 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Боже, това не го очаквах! Как изведнъж ни го поднесе, направо да паднеш от стола! Но пък иначе историята става все по-вълнуваща. Amazed Радвам се, че намерих такъв хубав и интересен фик за четене. Продължавай в същия дух! И моля те, не ми докарвай инфаркт.

78 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Сеп 06, 2012 7:08 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Четях с огромен интерес и усмивка на лицето си! Беше чудесна глава. Много се радвам,че пак са заедно. Когато прочетох 'Бременна съм' изпаднах в някакъв странен смях,не знам защо,може би защото не го очаквах. Затварям си очичките и като ги отворя след секунда искам да има следваща главичка.

79 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Сеп 07, 2012 10:34 am

*SuMmEr_girl*

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
аууууу..главата беше супер немога я опиша...,само дето като видях последното и направо онемях нямах думи ,но честно да ти кажа не сам била по развълнувана преди фен фикат ти е невероятен и очаквам скоро следващата глава

80 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 08, 2012 10:13 am

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★

iiiii mn sa sladki kak li shte reagira Taemin ochakvam s neturpenie sledvashtata glava

81 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 10, 2012 2:29 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★


19

-Бременна..но как?!
Темин стоеше с гръб към Джийон не смееше да мръдне. Сърцето му блъскаше като полудяло в гърдите.
-Съжалявам, Темини.. Не исках да правя живота ни по-объркан, от колкото е.

Джийон гледаше пяната и балончетата, които пречупваха светлината и сви коленете по-близо до тялото си. Знаеше какво ще направи той и се опитваше да се защити, като си повтаря,че пак ще се върне при нея.
-А-аз..трябва да помисля..Н-ние можем ли въобще да се грижим за бебе?!
Темин изкрещя и излезе от ваната,оставайки Джийон отново сама.


Вятърът духаше в лицето на Темин, но той не го усещаше. Клоните на дърветата се люшкаха и разпръскваха откъсналите се цветове, които ухаеха на пролет.
Темин не беше спал от два дни, чувстваше се изтощен, но намираше сили да върви. Хората се блъскаха в него, смъмряха го да внимава, но той не им обръщаше внимание.
Бе решил да се затвори в собствения си свят, където с Джийон живееха щастливо. Бе решил да мечтае за перфектния живот, който никога нямаше да има. Бе решил да забрави сегашния и да се помоли в следващото му прераждане да е здрав и много по-щастлив от сега.

„Какво съм ти сторил, за да ме мразиш толкова?”

Темин погледна към небето и въздъхна. Слънцето бе започнало да си проправя път на хоризонта и момчето се спря,за да се наслади на красивата гледка.

Темин си мечташе за голямо семейство още от дете. Бе разказвал на брат си, как ще си намери красиво момиче и заедно ще имат много деца,а след години и внуци.
Темин бе мечтал да остарее заедно с тази жена и всеки ден от старините им да й повтаря колко е красива,всеки ден да се оглежда в очите й и да вижда щастието и любовта, които те му дават.

Сега единствената му мечта бе да е здрав. Но чудеса в реалния свят няма, нали?
Темин бе мечтател и за това предпочиташе своята измислена приказка. Той искаше да има крила и да полети, да избяга от всичко и всеки, да се понесе към небето и да остане там.
Бебе. Как бе възможно да се грижи за бебе? Темин изгубваше почти всичките си вещи, но бебето не беше вещ. Не можеше просто да го изхвърли и да го забрави. То бе живо същество, неговата кръв и плът.

Темин не бе готов да бъде баща на осемнайсет години. Нямаше и да бъде. След девет месеца единственото, което щеше да остане след него, щяха да са болезнени спомени и нищо друго.

Момчето повдигна ръкавитена якето си и огледа внимателно китките си. Не вярваше,че лечението ще му помогне, а напротив. Убиваше го по-бързо. Струваше ли си да се подлага всеки ден на ужасна болка, която ще му донесе повече и повече страдания, Темин не знаеше.
Бе сигурен само в едно-Джийон щеше да остане сама и наскърбена.
Кой щеше да се грижи за нея и бебето?
Темин знаеше един подходящ човек.
Малка усмивка се прокрадна по лицето му, докато вървеше към къщата на семейството си.

Входната врата се отвори и пред Темин стоеше усмихнатия му брат.
-Taemin-ah! Братле, какво правиш тук?
-Хьонг, не се ли радваш да ме видиш?-попита Темин, но в гласът му се четеше нотка на тъга и Тесън можеше да го усети. Той винаги разбираше, когато нещо не е наред с малкото му братче.
-Anyo~~! Знаеш,че имам слабост към теб. Влизай.
Тесън отворо широко вратата и изчака търпеливо, докато Темин събере смелост. Той затвори очи и вдиша дълбоко. Очакваше сладка миризма да погъделичка сетивата му, но напротив.
-Хьонг, какво е станало с цветята на мама? Защо ги няма?
Тесън прибра ръцете в джобовете си и не каза нищо,а отиде да направи чай. Темин седна на един столовете и наблюдаваше мълчаливо брат си, отпуснал уморено ръце в скута. Водата зашочна да кипи,а двамата не бяха обелили дума.
-Къде е мама?
-На работа.
Тесън не се обърна,а продължаваше да наблюдава чайника, потънал в мисли. Темин поклати бавно глава и се отпусна на стола.
-Хьонг помниш ли преди години, когато бяхме в същата тази стая. Ти дойде и ме видя да опаковам подарък. Знаеш ли за кого беше?
-За момиче.
-Да,но момичето е Джийон.
Тесън се обърна бавно,а очите му пронизваха Темин.
-Знам, Темини. Само че не разбирам защо тя не те помни?
Тъжна усмивка се появи по лицето на Темин и той продължи да говори тихо:
-Аз бях нейният таен обожател. Отивах в библиотеката и стоях там с часове,само за да я наблюдавам как чете. Тя не знаеше за мен,хьонг. Аз бях незабележимият, загубенякът в класа,а тя бе от онези красивите момичета, които съм сигурен,че не биха ми обърнали внимание.

Тесън остави две чаши на масата и след секунди от тях се извиваше на спирали,пара.
Темин грабна една от чашите в двете си ръце и започна да пие бързо. Брат му не се изненада. Малкият Темини винаги е бил странен, но по добър начин.
-Хьонг, дойдох,за да те помоля за услуга. Джийон е сирак. Родителите и брат й са загинали в катастрофа . Сега аз съм нейното семейство, но,хьонг знаеш,че ..скоро и аз ще я изоставя.
Темин погледна дъното на празната си чаша и замълча.
-Хьонг, искам да я накараш да ме забрави. Искам да я накараш да се влюби в теб и никога да не си спомня за мен. Искам да и да й дадеш,това което аз не успях-щастие и подкрепа. Хьонг, обичам я прекалено много и се страхувам да й го кажа. Обичам я толкова много,че сърцето ми не може да го понесе. Всеки път, когато тя ми показва любовта си аз я отблъсквам,защото не я заслужавам. Хьонг, ще изпълниш ли желанието ми? Може би е последното, което ще чуеш от мен,но те умолявам..

Тесън не бе докоснал чая си, който вече бе изтинал. Той си играеше с ръбовее на чашата и очите му бяха все тъй безизразни.
-ХЬОНГ! Кажи нещо! Хьонг..
Темин захвърли чашата към стената и тя се разби на няколко големи парченца, но Тесън все едно бе замръзнал и не разбираше какво се случва около него.
Темин трепереше от глава до пети и очите му се замъгляваха от сълзите. Той ту свиваше ту отпускаше юмруците и най-накрая се предаде. Падна на колене и сведе глава.
-Моля те,хьонг. Умолявам те! Изтрий ме от главата й. Заличи ме. Направи ме само далечен спомен, който Джийон да изхвърли дълбоко в душата си и никога да не намира! Моля те, хьонг!
Темин плачеше за пръв път така неудържимо.
-Taemin-ah! Изправи се! –прошепна Тесън и побърза да прегърне брат си-Темини, не знам дали ще мога да направя това,за което ме молиш. Когато обичаш някого не можеш просто да пожелаеш да го махнеш от сърцето си.
Темин хвана здраво блузата на Тесън и го погледна с влажните си очи.
-Хьонг,трябва да го направиш. Джийон е бременна..Детето ми ще порасне без баща,ако не го направиш..Хьонг, моля те!
-Taemin-ah! Какво си направил,братле? –прошепна Тесън и погали Темин по главата.


Когато Темин се прибра в апартамента,завари Джийон свита на кълбо на дивана,заедно с Ева. Реши да не я буди. Изглеждаше спокойна,а той не искаше да нарушава мира й поне за малко.
Слънчогледът бе обърнал листата си към слънчевите лъчи, които се прокрадваха през прозореца. Темин се усмихна и взе саксията в ръцете си,докосвайки с пръст едно от листенцата.
-Ти също ще се грижиш за нея,нали?
-Защо? Кой друг освен теб ще се грижи за мен?
Темин се обърна и остави цветето на мястото му. Наведе глава и започна да си играе с пръстите на краката.
-Anyo~! Никой. Просто обичам да говоря на цветята.Беше навик и на майка ми.
-А сега не е ли?
Джийон се усмихна и прегърна Темин. Вече му бе простила всичко.
-Ела,преди малко се опитах да сготвя. Дано съм се справила.
Джийон дръпна Темин за ръката, но той не мръдна.
-Какво има? За-
Думите заседнаха болезнено в гърлото й,щом очите й видяха белезите по китките на Темин. Тя пусна дланта му,а в погледа й се четеше страх.
-Какво е това? Темин, дрогираш ли се? О,боже..
Темин направи крачка напред, но Джийон се отдалечаваше от него.
-Не се дрогирам, Джийон..
-А, тогава какво е? Пак ме лъжеш, нали? Кога ще престанеш?! Защо ми нямаш доверие,Taemin-ah? Обеща ми! Обеща,че няма да ме караш да плача,а виждаш ли?
Джийон стисна ръкавите на пухкавия си пуловер, докато се опитваше да накара долната си устна да не трепери.
-Не се дрогирам,Джийон. Лекувам се.
Очите на Джийон се превърнаха в две малки езерца и тя плахо направи крачка към Темин.
-Лекуваш се?! Н-но..лекарите ..ти знаеш,че..аз те излъгах.
Джийон загуби равновесие и Темин я хвана в ръцете си.
-Jiyeon-ah,не съм толкова наивен, но ти благодаря. Не съм ти сърдит. Но ти благодаря,че се опитваше да ме правиш щастлив. Да ти призная една тайна-получаваше се.




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПП: Съжалявам,че ви карах да чакате.. Просто музата понякога ме напуска aaannnd more and more drama just don't hate me xD








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




82 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 10, 2012 3:21 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
какъв огромен слънчоглед цопнала и си викам какво ли ме очаква сега пък аз взех да дано музата ти да не те напуска за да не от чакане
достатъчно изчерпателна ли бях

83 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 10, 2012 5:13 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Пак драма! Не искам да плача. Междудругото слънчогледа в началото на частта е много красив! Та. Аз очаквах да е нещо по-усмихващо,а аз пак .. Беше адската част. Много ми хареса,ама ако Темини продължава да говори,че ще умре ще го напляскам. Нямам търпение за следващата част. О,и музата никога не те е напускала,колкото повече чакаме - толкова повече си заслужава.. Айгоо, и нямам търпение за следващата главичка!! ^^

84 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 10, 2012 10:09 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Е добре де, какво кара Темин да мисли, че Йон ще е способна да се влюби в брат му? Още повече като се има в предвид, че е бременна
Stupid Tae, just get healthy and stop this nonsense!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

85 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Сеп 14, 2012 4:35 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Уникална главичкка .. ще е запомняща се.. както и целия фик де :Д,, чакането си заслужаваше .. наистина главата си е доста тъжничка, но пък ми харесаааа!насълзяват ми се очите, но хаха нали знаеш все пак ако писателя не разплаче или разсмее читателя, значи нищо не е направил... а ти с всяка глава рефлектираш върху нас читателите. чакам следващаа :*:*

86 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Сеп 14, 2012 5:09 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
П(ред)пис: искам да ви " запозная" с моята муза ^^ Постарах се доста за главата. Само се надявам да не ме килнете след като я прочете Х.Х










20

-Темини, обичаш ли ме?
-Повече от себе си,дори.
-Тогава защо никога не го казваш?
Джийон се изплъзна от прегръдката на Темин и топлото одеало и седна на ръба на леглото.

„Глупак, ако не побързаш никога няма да имаш отново шанса да й го кажеш..”

Темин стисна силно завивките и се приближи до Джийон, като внималтелно я прегърна.
-Трябва да ми вярваш, Темин. Не ме отблъсквай, не отблъсквай..детето ни.
Темин отпусна ръцете си и усети силна болка. Не бяха белите му дробове, нито главата. Беше сърцето му, което не намираше покой,всеки път щом Джийон говореше с тъга в гласа си.
-Страхувам се. Искам да го видя, Джийон, да докосна крехките му ръчички и да видя малката му усмивка, да чуя ударите на сърцето му, но..-Темин преглътна буцата в гърлото си-..и двамата знаем,че ми остава малко. Не знам, може би седмици, дни, дори часове. Джийон, погледни ме..

Момичето обърна глава към Темин,а в очите й имаше пресни сълзи. Той хвана двете й ръце и ги целуна, вдишвайки аромата им. После ги допря до двете си бузи и се опита да се усмихне.
-Искам да ми обещаеш,че няма да мислиш за смърт, когато мен вече ме няма. Ще имаш малко човече, за което ще влагаш цялата си енергия. Помни,че то е част от мен и теб. То ни прави едно цяло, разбираш ли?
Джийон кимна и изхлипа тихичко.
-Прости ми,че непрестанно те карам да плачеш-измърмори Темин и изтри сълзите й с палец.
След тези негови думи, настана тягостна тишина. Двамата не мислеха за нищо и за никого,а се гледаха дълбоко в очите, запомняки всеки детайл от лицата си.
Изведнъж очите на Джийон станаха като две големи панички. Без да обели дума, тя изчезна от стаята и се върна бързо. В ръцете си държеше стар „Полароид”.
-От къде го взе?
-Taemin-ah! Не се притеснявай. Не съм го откраднала. Този апарат е единствения ми спомен, който имам от семейството си. Баща ми го подари, когато бях на тринайсет. А сега си помисли за нещо, което те прави щастлив. Не искам синът ни да вижда тъжните ти очи-Джийон се усмихна, но този път не беше насила. Сърцето й,погледът й, всяка една пора от нея се усмихваше.
-Ами ако е дъщеря?-попита Темин и огледа дрехите си.
-Сигурна съм,че е момче...
Темин престана с опитите си да се приведе в прилчен вид и се вцепени. Усмихна се широко и двете му очи заблесятаха. Това бе усмивката,в която Джийон се бе влюбила, усмивката, която прави пеперудки в стомаха й, усмивката, която винаги щеше да помни и пази.

Джийон взе снимката и седна до Темин.
- Как може да си толкова хубав?
-Аз съм мъж, трябва да съм мъжествен. Ти си хубава..
-А ти си като малко дете.
-Така ли? Малкото дете може ли да прави това?
Темин не изчака отговор,затвори очите си и целуна Джийон-бавно и нежно, както винаги. Сърцето му заблъска по-силно, щом усети пръстите й да се преплитат с неговите.
-Ела с мен..-Темин прошепна в ухото й
-Къде?
-На разходка.
-По сред нощ?
Темин не отвърна,а вместо това грабна ръката й и нетърпеливо я поведе навън.
-От тук..
- Но това са стълбите за покрива. Освен това не бива да ходим там ,ако ни види някой ще ни..
Темин я накара да мълчи с безброй малки целувки по лицето.



-Красиво е ..-ахна Джийон ипогледна към небето,като се сгуши в Темин-но..аз се страхувам от високо. Наистина, изпитвам ужас.
-Не се страхувай, аз съм с теб.
Темин застана срещу Джийон и се поклони ниско.
-Тази вечер аз съм твоя принц и те моля да танцуваш с мен.
Когато се изправи, Джийон бе скръстила ръце и се усмихваше.
-Добре, нека танцуваме-отвърна тя и разпери невидимата си рокля-Но само те предупреждавам,че ако усетиш тежест върху един от краката си, не означава,че съм те настъпила.
-Разбира се, милейди,не познавам по-грациозна принцеса от Вас-намигна й Темин и я пръдърпа до себе си. Отстрани не изглеждаше като поза за танц,но на кого му пукаше. Моментът бе перфектен и Джийон не можеше да иска повече.
Бе сгушена в момчето, което обича, чуваше сърцето му, което не биеше равномерно,а сякаш препускаше. Гърдите му се повдигаха и снишаваха, , а Темин нежно галеше косата й, опрял брадичка на главата й. Ръцете му бяха обгърнати около нея, като малка кутия, която я предпазва от света.
Темин и Джийон се люшкаха заедно напред-назад,настрани, тя с длани заровени в косите му,а той с усмивка по-ярка от слънцето.
-Иска ми се тази нощ да не свършва..-прошепна Джийон и Темин усети топлия въздух по гърдите си.
-Аз също. Защо хората усложняват живота си с глупави неща като любов?
-За да е по-интересно, Мини. За да можем да се наречем глупаци.
-Радвам се,че съм глупак с теб.
-Няма по-щастиви глупаци от нас,нали?-Джийон погледна Темин в очите.
-Знаеш ли какво винаги съм искал да направя? Да крещя от някое високо място.
По лицето му се появи игрива усмивка.
-Не,не,не. Не отивам там. Казах ти,че ме е страх от високо..
-Няма да позволя да ти се случи нещо лошо, довери ми се..-отвърна Темин и целуна челото й.

Джийон стисна силно ръката на Темин, докато събираше смелост да погледне надолу. А когато го направи сърцето й затуптя по-силно и се усмихна глупаво.
-Колите изглеждат толкова мънички.
Но Темин въобще не гледаше към пътя. Той се наслаждаваше на красивото лице на Джийон и косите й, които лекият ветрец развяваше. Тя бе перфектана-от големите шоколадени очи, малкото носле до пълните устни, които го изкушаваха всеки път.
За миг Темин се почувства като петнайсетгодишния хлапак, който всеки ден я бе следял и страхувал да поговори с нея,а сега тя стоеше на една ръка разстояние.
-АЗ СЪМ ГЛУПАК!!
Крясъкът на Темин накара Джийон да подскочи на едно място и след секунда да избухне в смях.
-Ама, ти сериозно си искал да го направиш..
-Разбира се..АЗ СЪМ ГЛУПАК,ЗАЩОТО СЪМ ВЛЮБЕН! АЗ ГЛУПАК,ЗАЩОТО ОБИЧАМ ШИН ДЖИЙОН! ОБИЧАМ ТЕ ДЖИЙОН! ОБИЧАМ ТЕ! Обичам те безкрайно много. Понякога, когато те гледам да спиш се питам защо си с мен. Но после в съзнанието ми нахлува картина на първата ни целувка, прегръдка, на всеки малък жест, който си правила за мен. Преди да те срещна не знаех какво е любов..Благодаря ти,че ми показа.
Темин смяташе,че няма смисъл да й признава,че я познава по-дълго от колкото тя си мисли.

Но грешеше,защото Джийон знаеше по-добре от всеки друг.

-АЗ СЪМ ГЛУПАЧКА,ЗАЩОТО ОБИЧАМ И ТЕМИН!
Джийон извика с пълно гърло и се опитваше да прогони сълзите си,които се изливаха една след друга по лицето й.
-ОБИЧАМ ТЕ,ТЕМИН! ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ..Обичам те..
Джийон очакваше две топли ръце около себе си, но когато не ги получи, тя бавно се обърна,за да потърси Темин.
Усмивката й се изтри от лицето, сърцето й сякаш спря да бие,а въздухът в дробовете не й достигаше.
Темин лежеше на земята, а от носа му се стичаше алено-червена кръв, която оцветяваше синята му риза.


Джийон плачеше тихо,докато държеше топлата ръка на Темин. Той се затрудняваше да диша, а всеки опит бе по-болезнен от всяка болка,която бе изпитвал. Очите му не можеха да се фокусират, но с по силуета разбра,че Джийон бе до него.
Сърцето му сякаш бе пресечено на две половинки, той отваряше безпомощно устни,за да й каже да не се тревожи, но нито звук не се чуваше. Очите му се пълнеха със сълзи, но не събираше сили да стисне ръцете на Джийон, които бе усещал непрестанно през последните няколко часа.

Темин лежеше безпомощно и се страхуваше. Страхуваше се от смъртта, която бе толкова близо до него. Безбройните лудории, които бяха правили с Тесън ,не можеха да се сравнят с това, което Темин изпитваше сега.
Той не искаше да оставя живота си, не искаше да наранява Джийон.

-Джийон, моля те опиши ми нещо,което е любимо за теб..-прошепна тихо той и бавно затвори очи, за да може да си представи гледката по-добре.
Апаратът отичташе пулса му, но с всяка глътка въздух, която Темин поемаше, ритъмът на сърцето му се забавяше.

„Може би е спокоен..за това сърцето му не тупти бързо..”

Джийон не виждаше от сълзите в очите си, но намери сили и с треперещ глас започна:
-Темини, представи си прохладен пролетен ден. На небето няма нито едно облаче, а слънцето те гали с топлите си лъчи..
Темин слушаше с лека усмивка на лицето си, а очите му бяха полу-отворени. Болеше от светлината, от въздуха, който дишаше, болеше дори от гласа на Джийон.
-Аз и ти сме хванати за ръце,седим на малък зелен хълм, от където можеш да видиш голямо поле със слънчогледи. Има вятър, който разпилява косите ни, но това не ни притеснява,нали?
Темин кимна,а очите му сякаш бяха празни и безжизнени, но влажи, защото той можеше да види всичко ясно, все едно се случваше, все едно всичко щеше да бъде наред и това, което Джийон му казва ще се сбъдне някой ден.
-Темини, представи си малкото ни момченце, което седи между нас и те пита защо тревата е зелена и защо птичките чуруликат. То ще прилича на теб, Темини.
Ще има твоите устни и усмивка и моите очи, нали? Ще е инат, като теб, но и със златно сърце,като твоето. Той ще прави пакости, но ти винаги ще го прикриваш. Ще намери първото момиче,в което да се влюби, ще порасне, а ние ще остареем и ще имаме много внуци, на които да се радваме. Ще бъ-

Но думите й бяха прекъснати от продължителен, пронизителен звук.
Паниката задушаваше Джийон, не разбираше какво се случва. Темин стоеше пред нея, спокоен, с лека усмивка на лицето и влажни очи. Всичко бе наред,нали?
Защо тогава тази проклета машина продължаваше да пищи и да лъже Джийон.

„Всичко е наред,всичко е наред..”

Но гърдите на Темин вече не се повдигаха, сърцето му не издаваше тихи, туптящи звуци,а ръката,която Джийон държеше в своята бе отпусната.
Една сълза се изтъркули от мъртвите очи на Темин и се изгуби.

Силен продължителн писък огласи етажа на болницата, където двамата влюбени за последен път държаха ръцете си.





~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~











ПП: Да, убих го ТТ.ТТ, ама не бързайте да ме мразите :д. Има само още една глава до края :)








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




87 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Сеп 14, 2012 5:57 pm

*SuMmEr_girl*

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
главата беше страхотна ...много ми е жал за Джийон и за Минимислех си че края ще е щастлив но сега незнам ..просто нямам думи оникален край на главата и с нетарпение очаквам края на разказа ти .

88 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Сеп 14, 2012 6:57 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
муахахаха...сънбе, обещавам смъртта ти да бъде бавна и мъчителна но ако накрая стане чудо както обичам да става, ще се смиля над теб

89 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 1:36 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Оооо, боже! Насъбра ми се толкова много! Фика ти е страхотен, но и тъжен. С тази глава тотално ме разби. Не очаквах да се случи. Мислих, че всички истории завършват със щастлив край, но явно съм грешала. Все пак не съжалявам за нито една минута в четене на твоя фик! И очаквам следващата глава.

90 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 3:00 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Ех,боже,боже ти го уби. Мислех си,че след всички лудории,който правиха отново ще са заедно,но госпожицата не благоволи. И как подяволите ще остава само още една глава? Ой,колко ще ми липсва този фик. Няма друг като него! Ако направиш щастлив край ще те обичам вечно,въпреки,че не те познавам.Нямам търпение да видя и следващата част!

91 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 4:37 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★





Епилог


Привет, любов моя.
Не искам да плачеш, чу ли? Сълзите няма да ме върнат при теб, а само ще те изтощят. Ти трябва да си силна,нали? Заради детето ни, бъди силна заради него.

Съжалявам,че бях страхливец и не ти давах щастието, което заслужаваш. Моля те не тъжи за мен. Аз ще съм добре там горе. Ще те наблюдавам, чу ли?
Ако някой ден те видя при мен с големи бели крила ще те убия!

Jiyeon-ah,обичам те!

Искаш ли да ти призная една малка тайна? Ти си моята първа и единствена любов.
А сега искам да си спомниш библиотеката, в която обичаше да четеш преди три години. Направи го,нали?
Знам,че е глупаво, но аз отивах в там всеки ден, само за да мога да те наблюдавам. Ти беше като блян. Една недостижима мечта, за която дори не бива да помислям.
Не събирах смелост да ти призная как ме омайваше с очите и усмивката си-най-красивите, които няколко бях виждал. И как бих могъл, аз бях загубеняк, на когото никой не обръщаше внимание, а ти..ти беше прекрасна.

Казвал ли съм ти,че обичам дъждовните дни?
Дъждовен бе денят, в който най-накрая се усмелих да се приближа по-близо до теб.
Точно когато щях да те поздравя, ти затвори книгата си толкова силно,че можех да се закълна-видях облаче прах.
После по лицето ти се появи една от онези усмивки, които ме караха да се изчервявам и се хвърли в прегръдките на друго момче.
Почувствах се глупаво, но не се отказах. На следващия ден реших да те посетя до дома ти.

Каква откачалка,а ?

Ако се беше появила сигурно щеше да ме зашлевиш и да ме изпъдиш, но ти не го направи.

Щом разбрах,че си заминала си обещах,че ще те намеря и ще те накарам да ме обичаш, така както аз теб.

После разбрах,че имам левкимия. Знаеш ли, Джийон, бях се примирил,че ще умра без да се запозная с теб. Но съдбата е жестока, нали?

Когато те видях преди пет месеца да гледаш витрината с шоколадите, шестото ми чувство подсказваше,че си ти.
Беше по-хубава, от колкото си те спомнях. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.

Jiyeon-ah,обичам те!

Прости ми,че те отблъсквах. Мислех,че ще те накарам да ме намразиш, мислех,че ще те предпазя от страданието, което вече ти причинявам, но ти си ужасен инат. Съжалявам за безбройните пъти, в които те карах да плачеш, докато заспиш, за безбройните пъти,в които пристъпите ми те ужасяваха.

Pabo!

Трябваше да ме оставиш,pabo, pabo, pabo!

Jiyeon-ah,обичам те!
Обичам те както слънчогледа обича слънцето.
Моля те, не ме забравяй.

20.03.2012



Четири години.
Цели четири години без очите му,без устните и усмивките му, без топлите му прегръдки,без глупавите му шеги, без гласа му.
Четири години, Джийон бе лишена от присъствието му. Писмото бе единственото останало от него, последните му думи, последното сбогом и обичам те.

Първата година бе най-трудна. Всяка вечер Джийон оставаше до късно с надеждата,че вратата ще се отвори и ще чуе тихите крачки на Темин, който ще се опита да я изплаши и след това ще я прегърне и целуне.
Болката бе непоносима,а избавление от нея, Джийон не намираше никъде другаде, освен в смъртта.

Точно две години след като Темин бе починал, тя се бе опитала да се самоубие с приспивателни.
Тесън не знаеше какво го бе накарало, точно този ден да я посети, но благодарение на него тя бе жива.

„Защо не ме остави да умра?! Исках да видя моя Темини.. исках да го почувствам отново!”
„Защото му обещах, Jiyeon-ah! Обещах,че ще се грижа за теб, дори и да ме отблъскваш.”


Три години без Темин, но Джийон все още усещаше присъствието му. Когато се хранеше, когато спеше, той сякаш бе до нея й и се усмихваше, хващаше ръцете й и го доближаваше до сърцето си, за да й покаже,че е жив.
Всяка нощ я посещаваше в сънищата й и двамата не говореха. Просто се държаха за ръце и се прегръщаха.

„Липсваш ми,Taemin-ah! Кажи на онзи горе,че го мразя. Мразя него и проклетата болест, която те отне от мен.”

Темин все така мълчеше и се усмихваше. Всеки път носеше дрехите от последната им среща на покрива.
Но Джийон бе забелязала едно-той не изглеждаше болен, нито тъжен. Винаги носеше блестящата си усмивка и когато се разделяха ,нежно я целуваше по устните.
След тези сънища, Джийон се събуждаше с крясък и плачеше тихо в леглото си. Устните му бяха толкова истнински и топли.
Защо го сънуваше постоянно? Защо за миг летеше в облаците,а в следващия трябваше да се сблъска със самотата и болката, които й бяха останали?

На четвъртата година, Джийон не отрони нито една сълза. Тя препрочиташе отново и отново писмото и се усмихваше.
Колко глупава е била! Ако му бе казала,че и тя го е познавала и обичала преди, може би всичко щеше да е различно.

Джийон стисна силно очи и притисна писмото до гърдите си. Сърцето й биеше като лудо, а ръцете й трепереха. На леглото до нея лежеше снимка от „Полароид” , на която Темин носеше най-красивата си усмивка, която Джийон бе виждала. Нейната любима усмивка, усмивката, в която се бе влюбила и още обичаше до болка.

Вратата на стаята й се открехна леко и Джийон съзря мъничка фигура, която държеше плюшено мече.
-Taehyunnie,какво има миличък? Защо не спиш?
-Сънувах нещо мамо и трябва да ти споделя..
С малки крачки Техюн се приближи до майка му и й се усмихна.

„Същата като твоята, Темини. Казах ти! Казах ти,че ще има твоята усмивка!”

Сълзите напираха да потекат, но Джийон отказваше да им позволи. Малкото й момченце никога нямаше да я види да плаче.
-Ела, мъник.
Джийон потупа празното място на леглото до себе си. Двамата с Техюн се сгушиха като малка топка и си дадоха по една целувка за лека нощ.
-Мамо, сънувах ангел.
-Ангел ли?-Джийон се разшава под завивките и отвори очи.
-Да. Каза,че името му е Темин и ме помоли да ти предам да не се тревожиш и че той е щастлив. Кой е Темин, мамо?
Джийон не можеше да се преструва вече. Две големи сълзи паднаха на въглавницата и тя притисна Техюн по-близо до себе си.
-Обичам те, малчо, чу ли? Обичам те много.
-Колко много, мамо? Защото аз те обичам от тук до небето и обратно.
Техюн показа с малките си ръчички и целуна Джийон по бузата.
-Обичам те, както слънцето обича слънчогледите, малчо. Не го забравяй.
Джийон целуна Техюн, който вече затваряше малките си очички и се пренасяше в страната на сънищата.




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




ПП: Съжалявам ако съм ви разочаровала ама никакво чудо не бях мислила да се случва. Просто бях решила още в началото края да е такъв. На който не му е харесало, извинявам се :) То не може всички да харесват нещата, които пиша така де.. :дд
Благодаря на 13-те човека, които са гласували ^^ You make me so, so, so HAPPY! :) Ще ви заобичам ако всеки от вас остави по един коментар :)
Фика ще ми липсва, но се радвам,че го свърших :)








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




92 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 5:28 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Лили, макар и с тъжен край, фикът ти изобщо не е разочароващ!!! Въпреки че предпочитам хепи енд, няма лошо да има малко разнообразие, пък и толкова хубаво написан, как няма да го харесаме !!! Знам, че тази учебна година ще бъде натоварваща за теб, но след като завършиш, СИ ИСКАМ ОБЕЩАНОТО SHOT-ЧЕ !!! Ще се радвам, ако решиш да споделиш и другите си идеи в едно ново творение, което с радост ще прочета!!!
Твой вечно верен фен!

93 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 6:03 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Имам ли думи.. не нямам и по-рано ти го казах. Не знам наистина как да опиша как се чувствах до като четях и двете глави, понеже ги четох наведнъж. Не мога да кажа, че не ми хареса, защото края не е щастлив, напротив мнооогоо, многоо ми хареса. Поплаках си добре. Фика ще ми лиса много, мисля че и той ще попадне в графата ми за препрочитане след известно време, както още някои други фикове. Наистина е страхотна тази история красива и тъжна,. Истина е , че не може да се хареса на всеки, но на мен лично ми хареса, въпреки че искам да е убия, за дето уби Темин, но това е друга тема. Не е като да не съм очаквала такъв край, ти си падаш малко по драмата запомнила съм от другите ти фикове, но като всеки друг може би таях малка надежда, че ще стане чудо и той ще оживее. Но и с този край ми хареса, защото ме разчувства, и то много. Нямам търпение да прочета следващата ти идея.

94 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 8:16 pm

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
prekrasno e tazi poslednata glava napravo me raztursi fica beshe velikolepen makar che taemin pochina kraqt beshe udivitelen nemojeshe da e po hubavo prekrasna istoriika beshe chetoh q s udovolstvie blagodarq che q spodeli s nas ochakva sledvashtoto ti tvorenie s neturpenie

95 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 15, 2012 11:21 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Не мога да повярвам, че свърши... ...скоро не бях ревала толкова. Да си призная честно през цялото време се надявах на някакво чудо и Темин да се върне към живот Иначе всичко беше написано толкова истинскo и невероятно!! Тъжно ми е, че свърши! Фика определено ще ми липсва много и се надявам на още твои произведения...

http://nutella97.tumblr.com/

96 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Сеп 16, 2012 9:11 am

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Ех. Добре си поплаках,даже не можах да сдържа една от многото сълзички и клавиатурата е мокра. Не бих казала,че не ми харесва никога.Беше невероятен фик,запомних си го и запазих в сърчицето ми! Със сигурност ще го препрочета пак.И все пак се надявах на някакво чудо или да е било сън,но затова любимите ми жанрове книги и филми са такива - драматични,както твоя фик.Защото надникват много надълбоко в мен и насилват сълзите ми да потекат.Защото стигат до сърцето ми и оставят следа в него!Защото са написани от хора,който знаят как да си свършат работата. Благодаря ти,че сподели този фенфик с нас,определено друг такъв няма да намеря!

97 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 17, 2012 2:48 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Оу! Защо трябваше да свършва! Обожавам твоя фик! Историята, драмата, края - всичко! Толкова добре написан, толкова вдъхновяващ! Много ми е мъчно, че свърши. Ще ми липсва много. А колкото до последната глава. Не всички истории трябва да завършват с щастлив край, така че се радвам, че твоя е различен, специален. Ако питаш мен, не исках да свършва! Предлагам ти да напишеш някой роман. Ще бъде бестселър! Пожелавам ти с по-нататъшните си фикове да ни изумиш още повече!

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 4 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите