Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Chocolate and Sunflowers

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Харесва ли ви историята?

100% 100% [ 13 ]
0% 0% [ 0 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 13

Go down  Съобщение [Страница 3 от 4]

1 Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:04 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :












1


Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.

И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.

Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.

Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.

„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”

Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.

Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.

„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”

И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.

Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.

„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”

Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.

„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”

Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.

„Само, ако бях побързал...”

***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.

„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”

Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.

***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.

„Ще бъда трейни в СМ..”

-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-

Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.

***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.

„Сега или никога.”

-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?

-------------------------------------------------------------------







ПП: Хей~~~ I'm back
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той *



Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Сеп 15, 2012 7:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin





51 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 20, 2012 6:34 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Радвам се,че коментара ми ти е харесал,а на мен определено ми хареса 14та глава. Перфектно е. Темини се събуди и това беше достатъчно за да ме усмихне. И защо изобщо си мислиш,че не е станало добре? Уникално си е,и много ми харесва, естествено! О,и беше много сладко като Тесън и Темин се видяха.

52 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Авг 21, 2012 8:11 pm

*SuMmEr_girl*

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ааа направо като започнах да чета направо ми иди да се разплача толкова е хубава книгата ти че вече една седмица мина от както си я препрочитам ....когато чета направо... незнам просто нямам думи и 14 глава е сууууу...пер страхотна ,удивителна нямам думи ,продължавай нямам търпение да видя какво ще се случи накрая ,адцки развълнувана съм:)

53 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Авг 23, 2012 8:40 am

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
super e glavata s neturpenie chakam next

54 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 24, 2012 11:47 am

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Надявам се, че много добре знаеш колко ти обожавам творението. ^^ Днес ме прихвана и реших да го прочета цялото, след което мога да кажа само, че имаш изключително въображение /въпреки, че съм ти го казвала, даже май няколко пъти, отново ми се ще да го напиша/.
А относно историята - тази глава беше направо изумителна и, лично за мен, най-тъжната от всички. Разбира се, казвам го в хубавия смисъл. С нетърпение очаквам продължението (:

55 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 24, 2012 2:51 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★


15


Джийон размърда крайниите си в студеното легло и се обърна на другата страна с желанието да прегърне топлото тяло на Темин.
Но до нея нямаше никого. Страната на Темин бе празна и тя се паникьоса.
Той никога не се събуждаше преди нея. Ами ако бе наранен или бе получил поредния пристъп?
Джийон не искаше да вярва в най-лошото, за това събра сили и реши да го потърси.
Направи бърза обиколка на кухнята, хола и най-накрая отново се върна в стаята,за да провери в банята. За нейна изненада сега се чуваше шуртене на вода.
Сърцето й заблъска по-силно в гърдите и тя допря ухо до вратата. Нищо.
-Темин, вътре ли си?
Отново нищо.
Джийон пое глътка въздух,за да престане да трепери и надникна в банята.
Глупава усмивка се появи на лицето й. Темин не бе припаднал, нито наранен.
Той се оглеждаше упорито в огледалото сякаш търсеше злато. Джийон се прокрадна до зад него на пръсти и го прегърна.
-Добро утро-гласът й бе заглушен от гърба на Темин, а той се наслаждаваше на гъделичкащото чувство по кожата си, когато Джийон говореше.
-Джийон ,ела, искам да те питам нещо.
Темин се обърна с лице към нея и целуна челото й.
-Виж тук-помоли той и приближи лицето си на милиметри от нейното-имам ли мъхче? Някакви минимални следи на брада?
Джийон избухна в смях, но Темин си стоеше с каменното изражение.
-Извинявай,извинявай, но ти наистина ли ме питаш това? Дали имаш брада? Темин, лицето ти е по-гладко от бебешко дупе-отвърна тя и грабна бузите на Темин в двете си длани-Каква е тази мания да си мъжествен?
Темин премести очите си настрани от тези на Джийон и изпусна тежка въздишка.
-Хората ме бъркат за момиче.. Твърде ли съм..женствен? Не искам от някъде да се появи мъжага с готин мустак и да те открадне от мен.
В отговор Джийон го целуна по носа, очите и челото.
-Темин погледни ме! Дори да имаше трета ръка на гърба за мен нямаше да има значение. Обичам те такъв какъвто си. Не се променяй. Обичам, когато мигаш непрестанно, обичам как повдигаш дясната си вежда докато говориш и..-Джийон гледаше в тениската на Темин,вместо очите му-..не искам да ме оставяш.


Темин бе ядосан на времето. Кога щеше да дойде пролетта? Кога отново щеше да вали силно? Обожаваше миризмата след дъжд. Искаше да прекара един дъждовен ден с Джийон.
Да тичат под едрите капки, докато не се намокрят хубаво и не настинат.

Но сега бе едва средата на януари. Темин не вярваше,че ще оживее до края на месеца, а какво остава да дочака пролетта.
Грееше ярко слънце, което галеше бледото му лице. От ноздрите и устата му излизаше малък облак пара. При всяко вдишване от ледения въздух, дробовете на Темин изгаряха.
Темини, къде отиваш?, го бе попитала Джийон.
Обещах да се видя с шефа ми., бе отговорил той.

Мразеше да я лъже. Мразеше,че тя му вярва. Но в изминалите три седмици го правеше. Всяка сутрин, когато се измъкваше рано,без Джийон да го усети и се връщаше точно в 10:00.
През последните три години, Темин упорито се бе опитвал да избягва голямата бяла сграда, носеща му само страдание.
Но ето,че отново се намираше пред нея. Снегът, който се намираше на градинката в двора й я правеше още по-самотна и страшна.

„Аз ли съм единственият обречен на смърт?”




Темин се намираше в обичайната болнична стая, която тайно посещаваше.
Чувстваше се по-лек от перце. Все едно бе воден от някаква тайна сила,а не от собствения си мозък.
Със затворени очи, той се отпусна на леглото и търпеливо изчакваше да дойдат медицинските сестри.
Пред очите на Темин, като на снимка, се бе появило ангелското лице на Джийон, което му се усмихваше. Но усмивката сякаш навяваше тъжно, носталгично чувство.
Темин носеше малка искра надежда в душата си, че може би, някакво чудо ще се случи и ще го излекува. Не го интересуваше,че ще умре и че ще се превърне в купчина кокали, гниещи под килограми пръст.
Тревожеше го само и единствено Джийон. Не искаше да си представя колко наранена ще я остави.
Той бе единственият й приятел, единствената й любов. За нея той бе от онези хора, които без да правят нищо, карат сърцето й да тупти по-силно.
От полуотворените му очи се изтъркулиха две мънички капки сълзи.
Темин напрегна всичките си мускули, щом усети как иглата пробива голямата вена на ръката му.
-Успокойте се Темин-ши. Иначе ще Ви боли повече-посъветва го жената и започна да влива от лекарството.
Темин виждаше разфокусирано, но проследи с интерес как безцветната течност се движи по тръбичката.
-Кога ще започне да..-Темин преглътна,гърлото му крещеше за капка вода, но нямаше сили да вдигне чашата от шкафчето до него-..кога ще остана без коса?
Сестрата се направи,че не чу въпроса му, докато инжектираше още милиграми от лекарстото.
Темин дишаше учестено и отвори широко големите си очи.
-Моля Ви, кажете ми. Искам..имам правото да знам,нали?
Жената дръпна рязко спринцовката и за част от секундата дари Темин със студен поглед.

Не можеше да отрече,че момчето бе красиво. Тялото му лежеше немощно в леглото, но очите му бяха живи, изпълнени с надежда, вяра.
Тези очи биха стоплили и най-неприветливото сърце.
-Моля..-прошепна отново Темин и с последни сили успя да докосне едва доловимо грубите ръце на сестрата, която се бе допряла близко до него.
-При всеки е различно-започна тя с монотонен глас-може да е след няколко дни,месец. Зависи колко дълго ще живете.
Пухкавите устни на Темин се извиха в лека усмивка и той се остави на лекарството да го лекува. Или убива..бавно.


Джийон не знаеше почти нищо за левкимията.
Но Google знаеше. На екрана на лаптопа се появи толкова много информация, че Джийон не знаеше от къде да започне.
След часове ровене и прочитане на различни статии и мнения на специалисти, Джийон бе запомнила няколко неща-левкимията е хронична и остра, симптомите са гадене, висока темепратура, анемия. Но най-важното за нея бе,че има възможност тя да се излекува.
Джийон по неволя кликна на видео, в което момиче болно от левкимия разказва за живота си.
Джийон се разридаваше бързо, но този път успя да запази самообладание.
-Понякога лечението може да те убие по-бързо от болестта. Не знаеш кога можеш да получиш пристъп или да припаднеш. Не знаеш кога ще започне да тече кръв от н-
Джийон затвори лаптопа с трясък и се сви на дивана. Ева-малката пухкава топка- се приближи до нея и я подуши по ръката. С жалното си скимтене искаше да привлече малко внимание, но Джийон не я забелязваше. Бе заровила глава в колената си и плачеше тихо.

Темин погледна часовника си-09:30. Имаше още половин час и реши да изненада Джийон с нещо, което тя много, много обича-шоколад. Той нервно прикри лявата си китка с ръкавите на пуловера и якето си и влезна в магазина, където работи.
-Oppa~!
Ънми-неговата колежка и не толкова тайна обожателка-го посрещнта с широка усмивка.
-Липсваше ми,oppa! Кога ще свърши почивката ти?
Темин разроши косата й и повдигна рамене.
-Не знам,Ънми. Но аз дойдох за друго. Искам да купя голяма кутия с бонбони.
Ънми го изгледа подозрително и нацупи устни.
-Oppa, приятелка ли имаш?
-Това теб мила моя Ънми не те интересува.-отвърна й Темин със звънлив глас.
-Тогава за теб ли са?
-Само и единствено за мен.-намигна й той и бръкна в джоба си,за да извади пари , но Ънми го спря.
-Недей. А-аз ще ги платя по-късно.
Темин бавно, много бавно,върна парите на мястото им и продължи да гледа с окорени очи.
-Защо?
-Защото ..така. Не ми задавай неудобни въпроси. Сега върви. Изяж всичките бонбони сам.
-Благодаря Ънми-усмихна се Темин й и махна за довиждане.

-Джийон при-
Темин замръзна на място щом видя каква бъркотия бе в апартамента. Имаше следи от брашно по пода и дивана,а когато тихичко отиде в кухнята видя Джийон оклепана от главата до петите с тесто, а в ръцете й купа с яйца, които бъркаше упорито.
-Тук да не е паднала атомна бомба?
Джийон се стресна и изпусна купата. Към петната от захар и брашно се и прибави голям жълт кръг.
Темин се засмя и прегърна Джийон, която се опита да се съпротивлява.
-Какво правиш? Пусни ме. Ще се изцапаш!
-Не ме интересува-отвърна Темин исе пусна от Джийон -Мога ли да попитам от къде е тази твоя страст към .. готвенето? Все едно брашнен ураган е минавал тук.
-Исках да направя торта, но не се получи. Извинявай. Съсипах всичко.
Темин повдигна брадичката на Джийон и остана изумен колко зачервени бяха очите й.
-Плакала ли си?
-Не..-поклати глава тя и долната й устна затрепери леко-Аз.. винги обърквам нещо.
Темин отново я прегърна и облегна брадичката на главата й, като галеше косите й.
-Милата ми Джийон, кога стана толкова емоционална? Не бъди тъжна. Разбиваш ми сърцето, когато плачеш. Обещай ми,че няма да плачеш. Дори да ти идва да крещиш толкова силно,че всички да те чуят, не го прави.

-Какво има в тази чанта?-попита Джийон докато изсушаваше косата си. Темин не можеше да откъсне поглед от бедрата й, които съвсем малко се показваха от халата й, докато идваше към него и седна на леглото.
Темин разтърси глава,за да се оттърси от транса си и извади кутията.
-ШОКОЛАДОВИ БОНБОНИ!
Джийон се усмихна широко и плясна няколко пъти с ръце.
-Хайде,хайде отвори я. Аз ще си затворя очите и ще познавам какъв вкус е бонбона.
Джийон зачака търпеливо и след няколко дълги,за нея секудни, Темин й даде бонбон.
-Карамел. Искам още!
-Ще хванеш захарна болест. Нали помниш какво ми беше обещала?-попита Темин, докато разопаковаше следващия бонбон.
-Че няма да се разболявам дори от лека настинка.-отвърна тя и отвори уста в очакване на шоколада.
Темин остави бонбона настрана и загледа в отворените устни на Джийон. Изглеждаше толкова ..съблазнително.
Той усети как врата му започва да се изпотява и го изтри бързо.
-Темиин,чакаам..
Момчето бутна кутията, която беше между него и Джийон, наведе се и я целуна. Целувката им бе дълбока и много,много по-страстна от обикновено. Темин дори си позволи да сложи ръка на крака на Джийон.
Тя отвори очи и го бутна по гърдите.
-Какво правиш?
-А-аз.. извинявай-измърмори Темин и се изчерви.
Джийон не отвърна,а го целуна с такава сила,че челата им се сблъскаха. Двамата изпъшкаха и се отлепиха един от друг.
-Темин, гледаш ме така все едно ще ме изядеш..
Той не отговори,а бавно се приближи към нея и я целуна по врата. Джийон неусетно се озова под Темин,а бузите и ушите й горяха. Тя свали тениската му и продължи да го целува, докато той отвързваше халата й.

Джийон никога не беше мислила,че ще се стигне до това, но някой ден щеше да стане. Днес бе този ден.
Темин я докосваше толкова нежно, сякаш се страхуваше,че ще я нарани. Всеки път щом движеше дланите си по тялото й, все едно минаваха през коприна. Очите им нито за миг не се отделиха едни от други.
-Добре ли си?
Джийон кимна и зарови пръсти в косите на Темин, приближавайки устните му до своите.
-Обичам те..-прошепна тя през целувката, но отново не получи отговор.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП:AAAlright, perv author is perv author.. Bear with me ! . Както и да е.. Не бях запланувала да се случи ама.. в процеса на писане си стана от самосебе си уу исках и да споделя кое ми е музата

Пък и като се сетя,че Тае обича да свири на пиано, няма как да не ме вдъхновява








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




56 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 24, 2012 4:23 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Това ми е любимата част то се знае. Много ми хареса,като изключим онази част,която за малко да не ме разплаче 'Кога ще започне да ми пада косата'. Обаче края беше удивителен. Пускай супер бързо следваща главичка.

57 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 24, 2012 7:11 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ох, Господи...без думи ме остави, особено последната част
СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА...COMING SOON, НАЛИ !!!

58 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 24, 2012 8:16 pm

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
superska glava s neturpenie chakam sledvashtata

59 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 7:56 am

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
I think it's time for new chapter, right ?!

60 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 8:28 am

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Хей, супер яката глава! Много ми хареса. И беше донякъде забавна.
-Тук да не е паднала атомна бомба?

Очаквам следващата с нетърпение!

61 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 12:47 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★




16

Джийон прехапа нервно устните си, когато усети топлата ръка на Темин да я прегръща под завивките. Тя бе закована като статуя. Страхуваше,че ако мръдне и милиметър ще умре от прекалената близост между тях.
Темин от своя страна въобще не бе заспал. Той се приближи по-близо до нея и зарови лице в косата й.
Джийон трепна, изненадана от внезапния контакт и стисна силно очи.
-Знам,че си будна ~-прошепна тихо той, а дъхът му накара кожата на Джийон да изтръпне-Какво има? Изглеждаш нервна..
-Не думай, Шерлок..
-Оо,хайде,де..Снощи не беше толкова срамежлива..-подразни Темин и се усмихна доволен,защото знаеше,че плана му е подействал.
Джийон се изплъзна от схватката му, но когато се объра пред нея стояха големите му кафеви очи, които тя толкова много обожава и усмивката му, показваща два реда перлено бели зъби.
Топлина внезапно връхлетя по цялото тяло на Джийон и тя скри глава под одеалото.
-Толкова е смущаващо..
Темин се засмя и се мушна при нея, открадвайки си безброй целувки.


Джийон беше изморена и запъхтяна,а при всяка по-дълбока глътка дробовете й замръзваха,заради ледения въздух. Темин от своя страна изглеждаше по енергичен от всякога.
-Би ли ми казал какво правим на стари железопътни релси? Извървяхме целия този дълъг, изморителен, хлъзгав път, за да дойдем до-Джийон спря на едно място и посочи земята под краката си-..тук!
Релсите бяха затрупани със сняг, както и храстите от двете страни на пътя.
Джийон вървеше като послушно кученце след Темин и продължаваше да мърмори.
-Това е едно от местата, на които идвахме с брат ми, като малки. Лягахме на релсите и чакахме да чуем звука на виещия влак. Когато приближеше толкова близко,че усещаш как сърцето ти умира от страх, се премествахме.
Джийон духна в ръцете си продължително и ги втри една в друга.
Темин гледаше мълчаливо и сякаш спомените минаваха с пълни обороти през главата му.
Не изглеждаше като човек, който би поел риск. За Джийон Темин винаги е бил кротък като агънце, неспособен да изложи живота си на опасност, само за да усети прилив на адреналин.
Но адреналинът те прави щастлив,нали?
А Джийон се бе заклела,че ще прави Темин щастлив при всяка отдадена й възможност.
Момчето въздъхна и сведе поглед. Черната му коса бе пораснала достатъчно,че да прикрива очите и ушите му.
На Джийон й харесваше, въпреки че контрастта между бледото му лице и косата бе огромен.
Тя не можеше да не забележи внезапната промяна у Темин. Измъкването му всяка сутрин, притеснението му, когато го пита къде е бил, но от всичко най-много я тревожеха белезите по китките му. За момент се бе усъмнила,че е започнал отново да използва наркотици.
Но в този кратък миг на съмнение, тя си спомняше думите му,че никога няма да я нарани.

„Никога няма да нараня ангела си..ти си всичко, което имам”.
„Не го прави. Ти си всичко, което имам..”


-Хей,Джийон за какво мислиш?
Джийон се върна отново на земята и се усмихна на Темин, който хвана ръката й, докато тя се опитваше да запази равновесие на едната релса.
-Беше ли щастлив?
-Какво?
-Беше ли щастлив, когато правеше тези неща с брат си?
Темин погледна към сивото, мрачно небе и въздъхна тихо.
-Безкрайно щастлив. Ние бяхме просто две малки деца, които вярваха,че могат да постигнат всичко заедно. Тесън бе моят учител, приятел, моето цяло семейство. Баща ми ни напусна, когато бях на седем.
Сърцето на Джийон сякаш бе обвито в здраво завързано въже. Темин никога не разказваше за семействто си. Какво го караше сега да го прави?
Звучеше като прощална реч.
-Майка ми трябваше да работи на три места едновременно,за да може да се грижи добре за нас. Тя е най-смелата и силна жена, която познавам. Не мога да си представя какво съм й причинил, когато ги оставих.
Темин не плачеше, но очите на Джийон вече бяха насълзени.
-Искам да се срещна с нея,Джийон. Повече от всичко на света искам да я прегърна и да й кажа, колко съм й благодарен и че съжалявам-гласът на Темин бе тих и ясен. Малки снежинки започнаха да се изсипват от горе.
Джийон слезе от релсата с тихо „туп” в снега и прегърна силно Темин.
-Ела..-тя прошепна в ухото му и го задърпа към средата на пътя. Двамата разпериха ръце и вдигнаха глави нагоре
-Опитай се да гледаш колкото можеш по-дълго.
Темин не й отвърна,а я послуша. Небето все още бе сиво, а снежинки покриваха цялото му лице, но бързо се разтапяха.
-Обичам те, Темини. Не искам да се чувстваш нещастен...
Една сълза се изтъркули по бузата на Джийон и тя я избърса. Пусна ръката на Темин и легна върху студения сняг. На Темин му трябваха няколко секунди,за да разбере какво прави тя.
Той се усмихна широко и легна до нея. Потърси ръката й и вплете пръстите им.
-Същото ли е?-попита Джийон
-По-добро-отвърна Темин и стисна пръстите й по-силно.
-Ами ако чуем влак?-отново се обади Джийон и усети мъничко страх.
-Ще избягаме на време. Не се тревожи. Няма да те оставя да умреш преди мен.
Тишина. Джийон не искаше да мисли за смърт. Не и когато бе с Темин. И двамта знаеха кой ще умре пръв.
Но болеше твърде много,за да го изречат на глас.
-Темини, какво е чувството? Имам предвид.. тези лудории с Тесън. Какво е?
Момчето се усмихна внимателно и погледна Джийон, чийто бузи бяха порозовяли.
-Сякаш си изиграл смъртта. Бил си на косъм от нея, но се оказваш по-бърз с краката и успяваш да се спасиш. Сякаш си..-Темин спря,за да помисли-..безсмъртен.
-Аз не искам да съм безсмъртна.
-Защо? Няма ли да е страхотно да наблюдаваш как света пред тебе се променя,а ти си оставаш все същата? Вечно млада.
-Не, защото ти няма да си до мен. Няма да има с кого да изживея живота си. Ти си моят живот Темини. Аз те об-
Но Темин не й позволи да довърши. Сложи пръст на устните й се заслуша по-внимателно.
-Чуваш ли? Това свистене? Чуваш ли го?
Джийон напрегна слуха си и .. приличаше на..
-Влак!
-Джийон ставай. Приближава твърде бързо..
Темин се изправи същото направи и Джийон.
-Не, чакай малко. Искам да разбера как си се почувствал! Искам да надхитря смъртта..
Джийон говореше като хиптонизирана, а Темин бе започнал да се тресе целия.
-ДЖИЙОН! Това не е шега! Можем да умрем!
-Но ти не си умрял.-прошепна много тихо тя и се обърна напред, където се виждаше ясно приближаващата машина.
-Джийон, моля те!
-Ти върви. Аз ще успея и без теб!
Релсите започнаха да се движат,заради скоростта на влака, а Джийон виждаше ужасеното лице на машиниста, който панически размахваще ръце.
Темин изкрещя и с всички сили я издърпа. Двамата се сгромолясаха върху голямата преспа сняг, той отдолу,а тя върху него.
Влакът мина с ужасна скорост, а спирачките му извистяха. Щеше да спре много след тях, а ако се бяха забавили по-дълго, щяха да са мъртви.
Настана гробовна тишина, нарушавана от тежкото дишане на Темин. Двамата можеха да усетят сърцето на другия.
Джийон се съвзе бързо от шока и адреналина, който бе изпитала и се изправи. Не чувстваше краката си, коитотрепереха като листа и отново падна.
Темин не реагираше. Усещаше нещо топло да се стича по бузите и врата му. Когато докосна с пръст лицето си, видя кръв,алено червена кръв.
Той се изправи и погледна Джийон, чийто очи блестяха. Темин не можеше да определи дали от щастие или ужас.
След секунда и двамата започнаха да се смеят.
-Ти си луда, знаеш ли?
-За това си с мен, нали?
Усмивката на Темин се изпари и той я погледна студено.
-Но не го прави повече. Няма да си простя никога,че си умряла заради мен.
-Не беше заради теб. Аз го исках. Може да си мислиш,че съм психично болна, но искам някой ден да умрем заедно.. Защото няма да понеса липсата ти. Предпочитам бъ-
-НЕ БЪДИ ЕГОИСТ ДЖИЙОН! И недей никога да мислиш за смърт! Живота е пред теб. Защо искаш да умреш толкова заради мен? Нима няма да намериш друг, в който да се влюбиш? Аз не съм единственият.
Джийон никога не бе чувала Темин да повишава глас.
-Но ти си единствен за мен. Обичам те.


Темин се любуваше на Джийон, която бе легнала в скута му. Косата й бе по-пухкава от памук и той обожаваше да прокарва пръсти през нея.
Без да разменят думи, двамата знаеха,че този момент е перфектен.
Толкова перфектен,че скоро трябваше да бъде нарушен от продължително звънене.
-Виж ти кой е. Аз нямам сили..
Темин изпуфтя и докато вървеше се усмихваше глупаво.
Само колко влюбен беше.
Той бавно отвори вратата. Жената, която стоеше пред него му бе до болка позната.
-Мамо..



Последната промяна е направена от lil_sun на Пон Авг 27, 2012 2:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




62 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 1:30 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Ох,то бива талант ама твоето.Частта е страхотна,много ми хареса.Нямаше нищо тъжно като болници,лекарства и припадъци.Малко ми стана странно това с майката,защото не го очаквах въобще.Нямам търпение,пускай и следващата главичка светкавично бързо!

63 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 1:56 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
изключително много ми хареса тази глава харесва ми как се развива действието

64 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 2:27 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Още една зашеметяваща глава! Всички неща, които се случват са интересни, особено момента с влака. Amazed Донякъде се изплаших , но беше много интересно! Очаквам следващата глава!

65 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 27, 2012 4:03 pm

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
mn hubava glava nqmam turpenie da razbera kakvo shte stane

66 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Сеп 01, 2012 2:01 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
оооо страхотно, страхотно , страхотно.. ццц толкова съм изпуснала, но вярваш ли ми не знам на един дъх го прочетох. Толкова е зарибяваща историята ти. Та бая се е развило действието до като ме нямаше :Д. Толкова са сладки тия двамцата, няма таква любов, направо ме е яд като се сетя за болеста не Темин. /неекст моля

67 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 03, 2012 1:18 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★


17

Темин никога не бе забравил как изглежда майка му. Усмивката й се появи в съзнанието му-широка и изпълнена с живот, точно като неговата. Неговата майка би го прегърнала и не би го пускала с часове, докато не я заболят очите от плач, защото тя не се страхуваше да рони сълзи.

Майката, която помнеше имаше най-красивото лице от всички майки на света. Лице, което изглеждаше винаги ведро,спокойно, излъчващо топлина.

Но жената, която стоеше сега пред Темин не приличаше на неговата майка.
Жената имаше дълги бели коси, изморени и мътни очи, напукани от студа устни и бледа кожа. Бе запазила красотата си, но приличаше на умиращо цвете.

Майката, която Темин помнеше, никога не би го зашлевила и докато осъзнае къде се намира, бузата му гореше и по кожата му се образуваха червени следи.
-AHJUMAA! Какво си мислите,че правите?!
Джийон изкрещя ядосано и направи крачка към жената,за да я изпъди, но Темин я спря.
-Моля те, остави ни.
-Но..
-Ще се справя сам, Джийон. Този път ще се справя сам..
Момичето погледна към жената, после пак към Темин, чийто поглед бе изпълнен с онова пламъче, което така обичаше. Не й оставаше друго, освен да го послуша.

-Мамо..-Темин прошепна и преглътна сълзите си, които сякаш се бяха събрали в гърлото му и не му позволяваха да диша.
Жената пред него продължаваше да бъде като каменнта статуя.
-Мамо, моля те кажи нещо..
-КАКВО ОЧАКВАШ ДА ТИ КАЖА? КаквоТемин?-майка му извика с пълно гърло и от двете й очи паднаха големи кристални капки,а устните й затрепериха. Тя и Темин ужасно много си приличаха-никога не плачеха, а щом това се случи, трябва да са наистина наранени.
Темин не знаеше какво да прави. С Тесън бе по-лесно. Много, много по-лесно.

Жената вдигна ръка и Темин стисна силно очи в очакване на друг шамар.
Но вместо пареща болка, той усети топлина по цялото си тяло.
Майка му го прегръщаше и тихо хлипаше във врата му. Скоро ризата на Темин стана влажна, а тя нямаше намерение да го пуска, погали косата му и шепнеше колко много го обича.
-Темини,момченцето ми..колко голям си станал. Липсваше ми, Темини.. ужасно много ми липсваше..
-Не плачи. Тук съм пред теб. Не съм ранен, недей да плачеш-Темин се усмихна и се отдръпна от майка си. Изтри сълзите от бузите й и продължи-Когато бяхме малки с Тесън ти ни повтаряше нещо. Спомняш ли си какво беше?
-Не..-изхлипа тя и поклати глава.
-Помниш ли, когато се учех да карам колело и паднах толкова лошо, че си счупих ръката? Болеше ме много, плаках, но ти ми каза,че усмивката винаги помага. Трябва малко време, но нещата винаги се оправят,ако си позитивно настроен. Тогава не разбирах какво значат думите ти, но сега..Сега всичко е кристално ясно. Ти си най-добрата майка и аз много те обичам. Ужасно съжалявам,че те нараних и си тръгнах...
-Заради нея ли ни остави? Заради момичето, което живее тук с теб? Много е красива, Темини. И изглежда те обича.
Темин се усмихна и прегърна майка си.
-Но тя не знае. Не й казвай.

Един или два часа няма да бъдат достатъчни,за да се наваксат три години. Но Темин и Минджунг се опитаха.
Темин се чувстваше неловко в началото.Страхуваше,че майка му ще го обвини или ще започне да крещи какъв неблагодарен син е отгледала. Докато говореше гласът му бе тих и неуверен. Някъде дълбоко в себе си бе сигурен, че майка му ще го удари отново, но Минджунг просто слушаше и слушаше.
След като се увери,че всичко е наред, Темин се отпусна. Опитваше се да скрие емоциите си, но гласът му го издаваше,а на лицето му бе изписана усмивка. Минджунг можеше да се закълне,че синът й е като малко, невинно слънчице.

Минаха още часове, но двамата продължаваха да говорят.
Темин обмисляше,дали да сподели за рака. На няколко пъти събираше смелост да признае, но после се отказваше.
-Защо не извикаш онази красавица? Искам да се запозная с нея.
Темин се почеса неловко зад врата и се изправи.

Очакваше да намери Джийон във всевъзможни странни позиции, но не и свита на кълбо на пода. По равномерното й дишане, Темин разбра,че бе заспала. Сърцето му се сви. Държанието й го караше да я обича все повече и повече.
Само ако имаше повече смелост и поне веднъж да го изрече с думи.
Той клекна до нея и погали с палец челото й. Обичаше кожата й, толкова кадифено-гладка на допир.
Темин приближи устни до ухото й и духна внимателно кичур коса.
-Я! Какво правиш?
-Ела с мен.
-При кого?! Майка ти ли? О,не,не ,не! Не мога..
Джийон се изправи от пода и изтупа нервно дънките си.
-Защо? Тя ме помоли да те извикам..
-Ами ако не ме хареса или ме обвини,за това че си избягал от тях? Не искам да ме мрази.
-Джийон..-Темин хвана лицето й и бързо я целуна по устните-..всичко ще бъде наред. Ти си хубава, умна, понякога луда, но тя ще те хареса. И кой не би? Ти си моят слънчоглед.
Джийон се изчерви. Не разбра защо Темин бе избрал точно това цвете. То бе обиконовено и ..не можеше да се сравнява по красота с другите цветя,нито ухаеше сладко.
-Първата ни целувка, спомняш ли си кога стана?-попита Темин.
-Разбира се,че помня. Бях толкова притеснена,че ще се изложа и се изчервих като домат.
-Ако си спомниш разговора ни, всичко ще ти се изясни.
-Aish~! Защо използваш недомлъвки? Объркваш ме. А когато ме объркваш не мога да мисля трезво. Караш ме да се изнервям, дланите ми се изпотяват..
-Слънчоглед..
Темин я целуна по нослето.
-Обичам те.
-Слънчоглед-целувка по челото-Обещай,че винаги ще бъдеш моя слънчоглед.
-Винаги..
-А за по-дълго?
-И за по-дълго.
-А за по-по-дълго?
-За най-най-дълго..

Сърцето на Джийон блъскаше изключително бързо в гърдите й, дори бе болезнено и за Темин, който не чувстваше пръстите на дясната си ръка.
-Джийон, ще ми счупиш костите..-изсъска той през зъби и се усмихна широко на майка си, която ги чакаше търпеливо.
Очите й заблесятах по същия начин, както тези на Темин и Джийон установи огромната прилика между тях.
-Темини, би ли ни оставил? Искам да поговоря с нея.
Джийон вече бе започнала да спира кръвообращението на Темин и той се отскубна от нея.
-Не се притеснявай, мила-каза Минджунг и прегърна момичето.
Темин вдигна двата си палеца и тихичко се измъкваше, докато Джийон го умоляваше с поглед да остане.
-Значи ти си приятелката на сина ми? Ела,ела да седнем. Не искам да се чувстваш некомфортно с мен. Как се казваш?
-Шин Джийон, госпожо.
Джийон пое глътка въздух и се усмихна. Играеше си косата, а пръстите на краката й шаваха непрестанно.
-Джийон, искам да ми отговориш честно. Обичаш ли Темин?
Минджунг погледна в очите на момичето до себе си и зачака търпеливо.
-Да, обичам го. Той е всичко, което имам. Темин ми помогна, когато нямаше къде да живея. Позволи на една непозната да е с него. Той е толкова добър с мен ,ahjumma , грижовен, мил. Темин е като топка светлина за мен. Той..той ме прави много щастлива. Той е моето слънце.
Слънце.
Слънчоглед.
Джийон почувства топлина да обгръща тялото й. Ето какво бе имал предвид Темин.

„Не се тревожи Taemin-ah! Ти ще останеш моето единствено слънце.”


Минджунг се усмихна отново. Синът й, какъвто го помнеше, бе срамежливо малко момченце,а сега бе достатъчно голям,че да се влюби за пръв път.
-Това, което ще ти кажа не е заплаха,а просто съвет. Не наранявай момчето ми. Не го карай да страда повече. Вече изтърпява достатъчно.. –гласът на жената трепереше и малките й очи се наляха със сълзи-Знам за левкимията, Джийон. Тесън ми каза. Моят Темини.. той не заслужава такава съдба.
-Знам,ahjumma. За това съм с него. Докато мога ще го карам да се усмихва,защото усмивката му прави всичко по-лесно. Кара ме да забравям ..Пренася ме в неговия свят.


-Jiyeon-ah! Кой ден е днес?
-Пети март,yeobo.


От тогава бяха минали две седмици. Джийон се чувстваше наистина щастлива. Темин бе жив. Не изглеждаше здрав, но бе жив. Теглото му бе намаляло драстично. Ставаше му все по-трудно да издържа по-дълги разходки, често вдигаше висока температура и бълнуваше. В тези дни Джийон бе напълно безпомощна. Лекарствата не помагаха,а единственото, което можеше да прави бе да чака.
Паметта му също отслабваше. Темин забравяше малки подробности от детството си, дори за момент се бе поколебал за рождения си ден.
Темин и Джийон се преструваха на силни, но всяка вечер и двамата плачеха скришно един от друг. Той заключен в банята,а тя свита на кълбо в кухнята с Ева.
На следващия ден не споменаваха какво са чули предишната вечер и водеха обикновени и скучни разговори за времето и хората.
Всичко се повтаряше и повтаряше,докато един ден Темин не избухна. Може би бе заради шума в ушите му или заради разфокусираното му зрение, не знаеше, но чувстваше,че трябва да го направи.
Да крещи на Джийон.

-Защо си с мен? –попита хладно той и бутна грубо ръката на Джийон, която се опита да го прегърне-Защото ме съжаляваш, нали?
-Какво?! Аз те об-
-СПРИ ДА ГО ПОВТАРЯШ! Спри! Става ми лошо от загрижеността ти, от милото ти държание! Просто си признай,че не искаш да пропиляваш времето си с мен,вместо да си лицемена!
Темин бе заровил пръсти в косите си и крещеше с пълно гърло.По лицето му имаше пот,а устните му бяха сухи и напукани.
Джийон знаеше,че не го мисли наистина. Вярваше,че дълбоко някъде в себе си, Темин има един друг Темин, който се опитва да се бори с този пред нея.
Тя сведе поглед надолу и една сълза тупна на пода до краката й.
-Знаеш,че не е вярно, Темини.
Темин изпуфтя и усмихна саркастично. Джийон никога не бе виждала тази негова страна. За пръв път, от както живееше с него, тя се почувства самотна и предадена.
-Защо просто не си тръгнеш? По-добре ще и за двама ни. На теб няма да ти се налага да си мила с мен,а на мен...
Темин преглътна и се обърна с гръб към Джийон.
-Просто си върви..-прошепна тихо той, а очите му не се откъсваха от слънчогледа на прозореца, докато не се превърна в размазано платно от жълто и зелено.
Темин плачеше и не се обърна нито за миг.
Дори когато чу Джийон да опакова багажа си, дори когато я чу да му прошепва тихо „сбогом”, дори когато вратата се затръшна и кученцето му започна да скимти жално, не се обърна.
Той стоеше като ледена статуя,самотен и тъжен. Устните му затрепериха и Темин се разрида като малко дете. Нищо не можеше да спре сълзите му. Сега нямаше от кого да се крие, но и нямаше кой да го успокои.

„Поздравления Темин, планът ти успя. Прогони единственият човек, който някога те е обичал. Наздраве!”

Горчивите сълзи го задавяха и сякаш се събираха на голяма буца в гърлото му, която бавно изпива живота му.



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПП: Извинявам се за закъснението.. бях на ПРИНУДЕНА ваканция ..Беше ми малко трудно да напиша тая глава, тъй като не знам как да описвам взаимотношенията между майка и син .. ужас
дано не съм ви разочаровала ИИИ Пепииии, welcome guurl~ xD








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




68 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 03, 2012 4:15 pm

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
mn hubava glava gorkite te dano vsichko da se opravi chakam s neturpenie novata glava

69 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Сеп 03, 2012 4:52 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
...
давай по-бърз
о следващата

70 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Сеп 04, 2012 10:14 am

*SuMmEr_girl*

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
охх нямам вече тарпение да пуснеш следващата глава

71 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Сеп 04, 2012 7:28 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Страхотна глава (like always)! Стана ми тъжно, че се скараха , но вярвам, че ще се сдобрят. Next, please.

72 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Сеп 04, 2012 9:23 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Добре де, тъкмо си мислех, че когато майката влезе в действие нещо ще се подобри и прас- разделят се! Like... WAE?
Както казах преди, писането ти става все по-добро, между другото. Keep it up like that, guuuuuuuuuurl~




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

73 Re: Chocolate and Sunflowers on Сря Сеп 05, 2012 7:06 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Добре,сега заради този тъжен край заедно с очите на Мини и мойте се напълниха със сълзи! НЕ СЕ ШЕГУВАМ! Главата беше ПЕРФЕКТНА! И то меко казано.. не знам как да я опиша. Вярвам,че Темин и Джийон ще се сдобрят иначе не знам какво ще стане вече с мене.. Защо твоите фикове винаги надникват толкова надълбоко в мен,че ме карат да плача? Sad Меееееега бързо нексттт!

74 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Сеп 06, 2012 9:59 am

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Е не, тая глава е просто потресаваща, бръкна ми в душата:Х ... само като си представя Мини толкова безпомощен и съсипан и ми се плаче.... истина е , че писането ти се подобрява ... нямам думи колко ми харесва тоя фен фик Тъжно е да са разделениии Искам следващаа :*

75 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Сеп 06, 2012 2:33 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

18

Темин обичаше дъжда. Обича да слуша как големите капки удрят по стъклата на прозорците и се разливат по тях.
Темин наблюдаваше небето с празен поглед и се молеше Джийон да е добре. Вината му шептеше с грозния си глас, наричайки го страхливец,глупак, егоист.

Но той не мислеше за никого друг, освен за Джийон. Грубото държание и самосъжалението му все някога щяха да я отблъснат, просто той бе решил да го направи по-скоро. Нямаше да позволи тя да пропилее живота си заради него. Джийон трябваше да е щастлива,да излиза с приятели, да си намери момче, което ще се грижи за нея,а вместо това, тя бе приклещена в малкия, неугледен апартамен на Темин, грижейки се за него непрестанно, от както бе научила за болестта му.

Онзи ден , преди няколко месеца, когато Джийон му призна,че би умряла заедно с него, Темин почувства неописуема болка, несравнима с тази, която му причиняваше левкимията.

„Ти си моят живот, Темин. Обичам те.”

Колко пъти думите обичам те бяха казвани от Джийон? Милиони. А колко пъти той й бе отвърнал със същото? Нито веднъж.
Обичта го плашеше. Боеше се,че ако изрече тези думи, е подписал смъртната присъда на Джийон. А тя не се страхуваше от смъртта.

„Не искам да живея без теб, ще умра, ако не си до мен.”

Ако сърцето на Темин бе стъклена чаша, то тя бе разбита на хиляди малки парченца. Ако сърцето на Темин бе лист, откъсващ се от короната на дърво, то той се носеше от вятъра, далеч от реалността. Ако сърцето на Темин принадлежеше на Джийон, то той трябваше да си я върне пак.


Джийон обичаше дъжда.
Тази вечер Майката-Природа изглеждаше наистина ядосана. Едрите, дъждовни капки биеха по гърба на момичето, като камъни. Вода се стичаше навсякъде по тялото й, карайки я трепери от студ.
Джийон обичаше дъжда,защото никой не виждаше,че плаче. Тя не знаеше защо сълзите се стичаха по лицето й. Знаеше, че Темин не мисли нищо от казанато.

Но не разбираше причината. Страх? Може би беше страх.
Несигурност? Но Темин няма в какво да се съмнява. По-точно, няма в кого да се съмнява. Джийон го обичаше със цялото си сърце. Никога не е имало,а тя бе сигурна,че няма и да има друг, който да я накара да се чувства по същия начин.
Колко клиширана бе цялата сцена. Спор между двама влюбени, навън вали, а единият от двамата, мокър до кости, се лута по самотните улици.

Джийон се засмя през сълзи, но това не й помогна.
Тя продължи да върви, докато не стигна до парка,в който безброй пъти бяха идвали с Темин.
Джийон чувстваше тежест в гърдите си. Допря и двете си ръце до сърцето и седна на тревата, разплисквайки малката локва вода до нея.
Ударите в гръдния й кош бяха бързи и неравномерни,с всяко поемане на въздух, сякаш невидими пръсти се бяха впили във врата й и не й позволяваха да диша.

Джийон не съжаляваше нито за миг,че е влюбена в Темин. Ако можеше да върне времето назад, не би променило абсолютно нищо. Би направила и казала същите неща, би прегърнала, целунала същия човек, би му шепнела същите думи, без капка угризение.

Дъждът отслабваше и сега ромолеше тихо. Джийон легна с широко разперени ръце и гледаше как облаците се разкъсват по небето.
Вятърът, който се появи, я смразяваше още повече.
Вече й липсваха прегръдките на Темин, топлият му дъх във врата й, нежните му целувки. Джийон погали корема си и две съзли потекоха по бузите й.

„Трябваше да му кажа..Той заслужава да знае..”

Тя затвори очи и си пожела никога да не си бяха крещяли така.

Джийон не знаеше колко дълго бе стояла под небето, но се почувства по-спокойна. Премръзнала, но спокойна. Насред тишината в парка, изведнъж се чу глас, който викаше някого.
Джийон отвори светкавично очи и се изправи. Земята под краката й сякаш се въртеше,а главата й тежеше повече от обикновено.
-Jiyeon-ah! Джийон, тук ли си?
Темин. Гласът бе на Темин.
-Моля те кажи,че си тук!
Виковете ставаха по-отчетливи и ясни.
Джийон се обърна и съзря дребна фигура. От далеч Темин приличаше на призрак със своите прекалено големи дрехи, бледо лице и черна коса.

С плахи крачки, той се приближаваше към Джийон, която бавно отстъпваше назад. Когато бяха достатъчно близо,че дори усещаха дишането на другия, Темин прошепна с дрезгав глас:
- Хвани ръката ми. Нека се приберем вкъщи.. Джийон гледаше несигурно към протегната ръка на Темин и усети топлина по бузите си.
-Как разбра къде съм?-попита със студен глас.
-Не ми отне много време да се досетя. Ти винаги идваш тук, когато си тъжна..
Темин все още държеше ръката си протегната и Джийон виждаше ясно умолителният му поглед,въпреки че бе мрачно и почти нямаше звезди в небето,а луната не светеше ярко.
- Съжалявам за всичко. Аз съм глупак и не те заслужавам. Не искам да съм самотен, Джийон. Тишината ще ме довърши по-бързо от колкото предполагаш. Съжалявам,че те накарах да плачеш..
-Омръзна ми да го правиш, Темин. Нима си толкова сляп и не виждаш,че наистина те обичам. Бил ли си нараняван от човека, когото обичаш? Сигурна съм,че не. Иначе нямаше да постъпиш така с мен.
Джийон трепереше и сдържаше хлиповете си.
-Омръзна ми да ме отблъскваш! Всеки път си казвам,че просто трябва да съм по-търпелива,защото си ужасен инат, но сърцето ми се разкъсва,заради теб. Ти си първата ми любов. Ти си тази любов, която ме кара да ходя във въздуха, която спира времето и прави реалността да изглежда по-добра. Нямам си никого, Темин. Ти имаш семейство, което те обича и подкрепя, а моето лежи заровено дълбоко в пръстта. Не искам да се примиря с болестта ти. Искам да изчезне, все едно никога не я е имало! С теб съм не,защото те съжалявам, а защото искам да си щастлив! Страхувам се да те загубя...

Дробовете на Джийон горяха. Тя крещеше и крещеше, но Темин стоеше неподвижен, както винаги. Опитваше се да намери подходящи думи, с които да си изпроси прошка.
-Явно всеки има страхове. Аз се страхувам да те обичам. Страхувам се,че ще сложиш край на живота си, когато си отида от тоя свят. Исках да те накарам да ме мразиш. Исках да изглеждам жалък и недостоен за теб, но пак обърках. Изглежда само в това ме бива..
Моля те не плачи. Всяка клетка в мен умира по-бързо, гледайки те как страдаш. Нека се усмихваме заедно, докато можем. Нека бъдем щастливи заедно. Нека бъдем като клавишите на пиано. Аз черните,а ти белите. Те не могат да създават мелодия, ако не са заедно.
-Аз.. обичам пиано..-изхлипа Джийон-обичам и теб. Не ме карай да плача повече, моля те. Няма да го понеса. Обещаваш ли ?
-Обещавам.
-А сега ме целуни..

Джийон затвори очи, хвана ръцете на Темин и зачака.
Устните му за нея бяха като разтопен шоколад. Иска ти се да опитваш постоянно и по много, но ако прекалиш се опияняваш.
Целувките им винаги бяха нежни и бавни. Сякаш се страхуваха да не се наранят взаимно. Сърцата им блъскаха в гърдите, сякаш искаха да излезнат и да се слеят в едно.
Темин и Джийон се отделиха един от друг с тихи въздъшка и се прегърнаха силно.
-Не ме прогонвай от света си Темин. Позволи ми да бъда част от него.


Джийон се наслаждаваше на топлата вода във ваната и обилната пяна, която бе като пухкави облачета.
Интимността с Темин винаги я е притеснявала. Дори и сега, когато той бе заедно с нея, легнал на гърдите й.
-Ти си втората жена, която ме е виждала чисто гол-измърмори Темин и се нагласи по-удобно, докато Джийон миеше гърба му. Всеки път щом докоснеше с ръце, кожата на Темин, усещаше тежест в гъдите си и недостиг на въздух.
Знаеше,че той е слаб, но не смяташе,че ще може да преброи прешлените на гръбнака му.
Тя натопи гъбата и изтиска излишната вода.
-Втората ли?
-Мхм. След майка ми-отвърна Темин и извърна главата си назад, за да целуне Джийон по брадичката.
Джийон започна да мие гърдите му, а ребрата на Темин изпъкваха при всяко вдишване.
-От кога не си ял?
-Не помня. Имайки предвид,че сега е шест сутринта..Хмм от около един ден.
-Ще ти направя нещо вкусно, като приключим тук.
-Това звучи много добре..
Темин се прозя широко и протегна ръцете си. Джийон стисна силно очи,за да не гледа костите му.
Болеше я твърде много и не знаеше дали сега е правилният момент да му признае. Отново се страхуваше от отхвърляне. Страхуваше,че Темин няма да й повярва.
Джийон остави гъбата настрана и проговори, този път по-тихо.
-Трябва да ти призная нещо. Ще те разбера, ако се ядосаш или не искаш да ми проговориш, но ако не ти кажа, скоро ще започне да личи..
-Джийон какво има? Знаеш,че ще те подкрепя, независимо какво се случва, нали?
Момичето кимна и очите й се напълниха със сълзи.
-Темин, бременна съм.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП: Направих Джийон бременна.. Моля ви убийте ме хаха както и да е.. Като ви гледам коментарите и на мен ми иде да пусна една сълзица Много сте милички








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите