Seoul

Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Chocolate and Sunflowers

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Харесва ли ви историята?

100% 100% [ 13 ]
0% 0% [ 0 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 13

Go down  Съобщение [Страница 2 от 4]

1 Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:04 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :












1


Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.

И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.

Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.

Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.

„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”

Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.

Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.

„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”

И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.

Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.

„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”

Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.

„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”

Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.

„Само, ако бях побързал...”

***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.

„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”

Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.

***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.

„Ще бъда трейни в СМ..”

-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-

Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.

***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.

„Сега или никога.”

-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?

-------------------------------------------------------------------







ПП: Хей~~~ I'm back
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той *



Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Сеп 15, 2012 7:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin





26 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 26, 2012 7:11 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
първо
второ: „Сигурно е прегрял..."
трето: САМО ДА НЕ УБИЕШ МИНИ ...след като ти е bias, ЛОГИЧНО Е ДА ИМА ШАСТЛИВ КРАЙ!!!

27 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Юли 30, 2012 8:51 am

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Историята става все по-хубава
И относно сцената с целувката: това беше едно от най-сладките неща, които съм чела o.o
Страхотно е, продълавай в същия дух. ^^

28 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Юли 31, 2012 2:56 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★









9



Темин пръв прекъсна целувката и се отдръпна от Джиьон. Болката в главата му ставаше неописуема. Тя изгаряше всяка клетка в мозъка му и отлсабваше сетивата му. Темин докосна челото си, което гореше и панически се отдалечаваше от Джиьон.
-Темин,добре ли си?
-Престани да ме питаш дали съм добре!
Темин изкрещя и очите му се разшириха. Ставаше му все по-трудно да се фокусира върху предметите в стаята и Джиьон.
Когато вече нямаше на къде да бяга, той се допря до голямото огледало и се свлече на мръсния под. Зарови глава в дланите си и повтаряше нещо, което Джиьон не чуваше. С плахи крачки тя се приближи и клекна до него. Сега можеше да чуе кристално ясно молбите му.
-Моля те, накарай я да си иде. Моля те,моля те... Мразя я!
Джиьон стоеше безмълвна и шокирана.

„Дали тази болка може да се сравни с моята? Дали боли по същия начин?”

-Темин чуй ме-Джиьон грабна раменете му и го накара да я погледне- всичко ще се оправи. Ще се справиш,вярвам в теб.
-От съжаление ли ме целуна и не ме отблъсна?-очите на Темин отново бяха безжизнени. Джиьон мразеше тази студенина.
-Не. Аз не съжалявам хората.
Темин усети как болката малко по малко си отива. Но това не го караше да се чувства по-добре.
-Не е ли иронично, Джиьон. Ти мислеше,че ще ми причиняваш проблеми,а сега аз се превръщам в пречка за теб. Едва ли искаш да си с ходещ мъртвец. Защото аз съм пътник, Джиьон. Виждаш ли какво се случва с мен?
Темин се изправи бавно,цялото му тяло трепереше, но той успя да се овладее.
-Ще се чувстваш много по-добре,ако спреш да се самосъжаляваш-отвърна му тихо момичето- Сигурна съм,че семейството ти те обича,а ти сам се обричаш на самота. Аз не исках да изгубя семейството си, но се случи. А ти постоянно се оплакваш! Защо не ги потърсиш? Защо не им се извиниш,че си бил неблагодарен хлапак?
-Не се прави,че разбираш всичко Джиьон..
Темин каза с горчивина в гласа си и погледна стенния часовник-00:00.
-Честит рожден ден.
И с тези думи я остави.


Нощта бе ледено студена. Темин вървеше бързо, докато вадеше от якето успокоението за душата си.
Той запали цигарата и пое от дима колкото му позволяват дробовете. Бе обещал,че няма да го прави отново, но какъв е смисълът. Цигарите не са по-лоши от левкимията,нали?
Изведнъж усети как някой тича зад него и когато се обърна видя Джиьон.
-Идиот! Знаеш ли как се притесних?
Джиьон се спря и облегна глава на рамото му. Когато видя пламъчето в ръката на Темин, сякаш кръвта й забушува. Грабна цигарата и я настъпи, влагайки цялата си сила.
-Ако искаш да се убиваш по-бързо няма да ти преча, но не го прави, когато аз съм с теб.
Темин изсумтя и продължи да върви.
-YA~! Защо ме игнорираш? Не се прави,че съм дух. И ТЕМИН!
Момчето обичаше да я дразни,за това започна да ходи още по-бързо,а на Джиьон й се наложи да тича след него.
-Игнорирай ме колкото искаш, но аз няма да се отплепя от теб. Не знам къде отиваме,защото това не е пътя за апартамента ти, но аз не възразявам. Ще бъда като пиявица, да знаеш!

„Ще се впия в теб и няма да ти позволя да умреш!”

-Темин какво правим в бар?
Джиьон се огледа на всички посоки и единственото, което виждаше бяха пияни хора,а цигарения дим я задушаваше.
-Няма да пиеш, нали?
Джиьон гледаше с ужас, когато Темин си поръча соджу, но тя спря бармана:
-Дайте цялата бутилка, аджуши!
Мъжът поклати отчаяно глава и изпълни молбата й.
Темин все още не бе продумал,а Джиьон гледаше много упорито шишето сякаш всеки момент щеше да й проговори.
-Е, имам рожден ден. Ще се напия!-извика тя, но все още не намираше смелост да вкуси алкохола.
Темин се засмя и я погледна. Джиьон усети как се изчервява.
-Не ми се смей! Ще видиш ще се напия!
-Давай, тогава. Ще ти бъде малко трудно,ако ти е за пръв път. Моя не завърши много...красиво.
-АЗ издържам на пиене! Ти си лигльо.
Джиьон му се оплези и грабна бутилката с две ръце, като я чукна в рамото на Темин.
-Наздраве.
И започна да пие. И да пие.. Чуваше се само звук от преглъщене,а очите й започнаха да се насълзяват и почервеняха. Когато изпи половината шише, Джиьон го остави, избърса се с опакото на ръкава си и се взря в бармана.
Тя хлъцна и бавно извърна глава към Темин. Приближи лицето си на милиметри от неговото и издиша през устата.
-Боже мой! Джиьон не знаех,че си такава пияница..
Темин сви вежди и се отдръпна леко от нея, но тя го последва.
-Казах ти,че ще съм като пиявица. Ще се лепна до теб и ще ти досаждам до края на живота ти.
Джиьон хлъцна отново и се изкиска.
-Темин-ши, какво е любовта?
Темин изду бузите си и вдигна рамене:
-Не знам.
-Знаеш, знаеш. Сигурна съм!-отвърна тя и го сръчка в корема-В мен ли си влюбен?
Темин забрави да диша или въздухът не му достигаше, не знаеше. Сърцето му заблъска и от опит знаеше,че това не води до нищо хубаво.
-Защо пък в теб?
-Защото ме целуна..Ти.Целуна.Мен! И аз целунах теб. Значи сме квит! Но остава още нещо.
Джиьон започна да раздвижяа устните си по странен начин, после изпука пръстите на ръцете си и врата.
Темин повдигна вежда и я попита:
-Свърши ли с разтягането?
-Мхм. Само стой кротко. Искам да..
След секунди единственото, което виждаше Темин бяха устните на Джиьон, които внимателно се докосваха с неговите.
-Харесвам те,Темин. Харесвам те,харесвам те, харесвам те!-прошепна тя и се усмихна-Харесвам те, харесвам те..Предлагам ти от сега нататък да се поздравяваме,както правеха моите родители.
-И как го правеха те?-Темин също прошепна,а Джиьон изтръпна и преглътна няколко пъти. Гърлото й все още гореше.
-Целуваха се на всеки поздрав. Целувка за добро утро,целувка за добър вечер и т.н.
Джиьон се върна отново на мястото си и се загледа в скута си.
-Изглеждаха влюбени и много щастливи. Искам и аз да съм щастлива. А ти?
-Защо му е щастие на умиращ човек?
-Защото когато се превърне в дух няма да е зъл,а ще бъде ангел и ще ме защитава.
Темин запази тишина. Джиьон не е толкова пияна колкото изглежда, си помисли той. Значи тя вярваше,че той ще умре?
-Хайде да си вървим. Не трябваше да идваме тук.
-Чакай! Не ме оставяй..
Джиьон извика след него,привличайки вниманието на няколко души. Тя се изправи и залитайки стигна до изхода.


Темин бавно отключи апартамента си и докато се събуваше, Ева започна да скимти.

-Какво има, малчо? Недей да ми прилагаш номерата си! Няма да търся Джиьон!
Ева завъртя опашка и излая силно.
-Сигурно си гладна.
Темин нахрани кучето,оправи бъркотията в стаята си и дори си направи кафе, но Джиьон все още не се бе прибрала. Той започна да се тревожи и му се искаше в този момент да не надделява упорития му инат.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




ПП: Извинявам се за малката глава и не знам дали има грешки. Малко съм болна и направо не мога да дишам-добре че е рефлекс








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




29 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Юли 31, 2012 3:41 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Миниииииииии.... МНОГО ме кефи !!!

30 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Авг 02, 2012 2:01 pm

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Вдъхновението ми последните дни изчезна и ще пробвам да избегна думи, които почти постоянно присъстват в постовете ми относно тази история. Запазвам си правото за едно "без коментар" за някой по-невдъхновяващ период.
Винаги казвам колко е *изумително-невероятно* това, което правиш, така че се надявам вече да си го знаеш. Единственото, което ми остава до края на този (вече абсурден) пост е да помоля за продължение възможно най-бързо.


П.п. надявам се, че вече те е разминала болестта, а ако не - бързо оздравяване.

31 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Авг 05, 2012 2:57 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★




10


Джийон лежеше на мократа трева в парка и гледаше небето. Може би количеството алокохол, което бе изпила, я караше да плаче или пък беше сърцето й. Тя не знаеше. Единственото нещо, в което бе сигурна е,че бе целунала Темин и бе признала чувствата си. Ами ако той не я иска или пък я помисли за глупава?
Джийон изтри сълзите и се изправи. Дъждът продължаваше да вали, но тя не усещаше студ. Мразеше,че всичко й напомняше за него, за усмивката му и блестящите очи.

Ще ми мине.. само трябва да изтрезнея. Ще престана да се страхувам да те загубя, Темин. Изчакай мъничко и ще престана да те обичам..”

Джийон изхлипа и направи една крачка, но сякаш краката й бяха направени от желе. Направи втора, но загуби равновесие и падна на земята. Чувстваше цялото си тяло изтръпнало и сковано,а гърлото пресъхнало.
С последни сили Джийон се опита отново да стъпи на крака, но без резултат. Беше сигурна,че ще се строполи отново, но вместо на твърдо, тя се озова в нечий топли ръце.

Темин не знаеше от къде идва силата му, но когато видя колко безпомощнта е Джийон, сякаш буца заседна в гърлото му. Той я наблюдаваше дълго време как плаче, но се страхуваше да отиде при нея.
Започна да прави бързи кръгови движения по челото си, със затворени очи, но когато ги отвори Джийон не беше там. Паника обзе цялото му същество и той се затича към мястото, където бе тя. Огледа се, но не я намери. Въздъхна няколко пъти и се обърна,за да си върви, но чу тих стон.
Джийон се изправяше от земята, но не изглеждаше добре. Дори май не го забелязваше. Темин я гледа дълго , може би по-дълго от колкото трябва и се приближи до момичето.
Джийон измърмори нещо и загуби равновесие.
Следващото, което си спомня Темин е как я носи, а дъждът продължаваше да се излива върху тях.

Темин поливаше малкия слънчоглед за втори път,но въпреки това саксийката, в която се намираше изсъхваше за секудни.
Темин се смъмри за немърливостта си и този път наля вода за себе си.
Жаждата му се засилваше във все по-малък интервал от време, а когато изливаше течността в устата си, тя изгаряше всичко по пътя си.
Ставаше му все по-трудно и да яде. Храната ставаше на голямо топче, което принуждаваше Темин, по-късно, да повърне.
Както се случваше сега.
Темин се отпусна на мивката и погледна отражението си. Приличаше на пациент в собствения си дом. Главата му бе замаяна от думите, които се въртяха в нея: харесвам те,харесвам те, харесвам те..
Темин скри лицето в дланите си и заплака тихо.
Джийон не го харесваше. Кой би харесал човек болен от левкимия?

-Taemin-ah`! Би ли излязъл? Не се чувствам добре,а ти си там вече доста дълго!
Джийон продължи да чука и след като не получи отговор открехна внимателно вратата.
Сърцето й спря да бие, когато видя Темин да лежи безпомощно на гладките плочки. От носа му се стичаше кръв,а цялото му лице бе мокро от пот.
Краката на Джийон започнаха да треперят.Тя се свлече и пълзейки успя да достигне до Темин.
-Темин, събуди се! Моля те! Събуди се!
Виковете й отекваха в банята, но Темин не я чуваше.
-Дръж се! Няма да позволя да умреш!
Джийон напрегна всеки един мускул на тялото си, хвана Темин за ръцете и започна да го дърпа към хола. Там го сложи на дивана и се обади за помощ.
Линейката пристигна бързо, но минутите, които Джийон броеше бяха по-дълги и тежки.
Съседите на Темин се бяха събрали пред блока и обсъждаха разплалено какво се е случило.
Джийон не виждаше от сълзите си, които отново и отново пълнеха очите й. Когато една от сестрите я попита дали е роднина на Темин, Джийон не намери сили да отговори,а просто се качи в линейката,за да държи ръката му през целия път до болницата.

С всеки удар на сърцето на Темин,апаратът издаваше звук, който успокояваше Джийон.
Бе сигурна,че той е жив, а това бе единственото важно за нея сега. Нито рождения й ден, нито лъжливото име,с което се представи пред лекарите, нито и че навън бе натрупал бял, пухкав сняг.
Тя държеше ръката му в своята и тихо се молеше. Родителите й винаги казваха,че ако силно вярваш в Бог и се помолиш, той ще те направи щастлив. Но Джийон не търсеше щастие за себе си,а за Темин.
-Ще оздравееш, Темини! Ти няма да умреш,защото ако го направиш..аз също ще..
Джийон прекъсна монолога си, когато чу някой да прочиства гърлото си.
-Извинете,г-це, но трябва да говоря с вас. Вие сте И Джийон, нали? Съпругата на..
-Да, аз съм.
Джийон пусна ръката на Темин и излезе навън с доктора.
Мъжът я изгледа подозрително и започна да говори с някакви медицински термини, от които тя разбра само „левкимия” и „ напреднал стадии”.
-Изглеждате толкова млади за брак. Разбира се то-
-Докторе, не мисля,че това сега е най-важното, но нека ви попитам нещо. Има ли някакъв шанс той да се излекува. Ако се притеснявате за парите-недейте. Ще направя всичко по силите си да платя необходимото и да..
Джийон спря,за да си поеме въздух,защото имаше чувството,че някой изтисква живота от нея.
-Г-це, в неговото положение парите не играят голяма роля. Разгледах подробно картона му. Момчето е отказвало да се лекува по-сериозно. Веднъж е опитал с химиотерапия, но това е продължило само седмица.
Джийон се взираше в обувките на доктора и се сдържаше да не върне алкохола от снощи.
-Както и да е. Единственото, което мога да направя е да му предпиша още лекарства.
Джийон бавно проследи с очи бялата престилка на доктора,вратовръзката му, но когато се спря на лицето му то беше размазано-сякаш гледаше отражението му във вода.
-А вие можете само да го накарате да се чувства щастлив през оставащите му пет месеца. Съжалявам.

Темин чувстваше тежест в гръдния си кош, а когато направи опит да отвори очите, все едно клепачите му бяха залепени. Той остави затвориени очите си, с длани потърси какво му тежи и когато усети мека коса, осъзна че Джийон е при него.
Малка усмивка се появи на лицето му и той я погали по главата.
Джийон го погледна и се отдръпна от него. Избърса лицето си с ръкавите на блузата си и преглътна няколко пъти преди да проговори:
-Защо си буден? Лекарите казаха,че ще спиш още поне три часа.
-Ауч! Защо такова лошо отношение към умиращия?
Усмивката на Темин изчезна, когато се опита да седне.
-Ти не си умиращ, чу ли? Ти ще живееш.
Джийон бе подпухнала от плач, а ръцете й все още трепереха леко, но Темин забелязваше всичко.
-Щом ще живея, предлагам ти да ми помогнеш да се преоблеча и да си тръгваме.
Темин слезна от леглото и започна да изпъва крайниците си. Джийон не искаше да спори с него.
Тя никога нямаше да спори с него.

-Джийон-ши, по-ведро. Лекарите са казали,че ако продължа да пия хапчетата ще се оправя,нали? Тогава защо си умърлушена. По-ведро! Все пак няма да те изоставя,а?
Темин се усмихна широко и отпусна главата си назад, докато вървеше бързо,хванал ръката на момичето до себе си.
-Знаеш ли,че човек не може да гледа много дълго към небето,защото започва да плаче. Но виж мен!
Темин продължаваше да се усмихва, а Джийон стискаше ръката му силно, опитвайки се да изтрие думите на лекаря от съзнанието си.
-Обичам сивото небе!-Темин се пусна от Джийон и разпери ръце,въртейки се в кръг. Когато всичко започна да губи формата си, той се блъсна в Джийон и се извини тихичко.
-Мразя снега. Толкова е хлъзгаво и студено..
-Защо?-Темин ококори очи и се засмя-Аз пък мисля,че е красив. Прави всичко по-красиво. Дори теб..
-Я! Ти грозна ли ме нарече?
-Нем..-отвърна той и засмя дяволито. Приближи се до нея и бързо я целуна по носа. Устните му почувстваха студ,а Джийон топлина.
„Той е щастлив, той е щастлив..само това има значение..”
Джийон избърса изтърколилата се сълза по бузата й и хвана отново Темин за ръката.

-Ъм.. Ънми-ши дали ви се намира бананово мляко? Не съм пил откакто бях на 13.
Темин се облегна доволно на стола и потърка корема си.
-Оппа, голямо дете си! –отвърна Ънми и се изкиска. Джийон я гледаше с присвити очи и тъкмо щеше да поръча нещо, когато тя ги остави.
Темин се огледа подозрително и когато видя,че никой не ги наблюдава, пъхна ръце под масата и хвана тези на Джийон,играейки си с пръстите й,все едно са клавиши на пиано.
Джийон се изчерви,за пръв път през живота си и изпусна тежка въздишка.
-Защо толкова скришно, Taemin-ah?
-Не искам Ънми да разбира. Голяма лепка е.
Джийон се усмихна и се загледа в момчето, което поръчваше голяма шоколадова торта.
Изглеждаше й толкова познат-широката усмивка, големите кафеви очи.
-Темин, виж онзи там. Не прилича ли на теб? Ако си боядисаш косата черна, бих се заклела,че сте братя.
Темин се обърна и след по-обстойно разучаване, непознатия вече не беше непознат.








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




32 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Авг 05, 2012 3:18 pm

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Както и да погледна, това е най-невероятната история, която съм чела. Продължавам да се възхищавам на начина ти на писане и на невероятното ти въображение, а относно самия фик...просто нямам думи.
Чакам продължението с голямо нетърпение. ^^

33 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Авг 05, 2012 5:56 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ОМО!!!
все по-интересно става
давай, unnie...да не те наляга мързелът

34 Re: Chocolate and Sunflowers on Сря Авг 08, 2012 8:19 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★



11

-Какво става? Защо изглеждаш изплашен?-попита Джийон,докато се наслаждаваше на блокче от любимия си черен шоколад.
-Н-нищо..
Темин поклати бързо глава и започна шумно да пие от кафето си, държейки чашата с две ръце,а очите му шареха на всички посоки, но не и към Джийон.
-Не е ли странно, колко много си приличате с онова момче?
-Да,да наистина странно..
-Сигурен ли си,че си добре? Витаеш някъде другаде..Надявам се не е заради момиче..-последното Джийон измърмори тихичко и се отпусна на стола си.
-Замислих се-Темин остави чашата и почеса носа си-защо докторите не ми казаха,че се подобрявам? Но ти си сигурна какво ти съобщиха,нали? Аз..Джийон..не мога да възприема мисълта,че ще живея като нормален човек. Сега мога да правя всички неща, които съм се страхувал. Няма да бъда тежест, най-вече за теб. Т-ти си много ценен приятел за мен.
Темин хвана ръката й и я целуна. Джийон се изчерви и колкото и да не искаше, очите й се насълзиха.
-Я! Защо плачеш? Недей! Важното е,че няма да умра!
Темин се усмихна лъчезарно и продължи да целува дланта й.

„Какво направих?”


-Какво искаш да правим? Днес е рождения ти ден?
Темин прегърна Джийон през рамо и я потупа-по приятелски.
-Не знам. Ти избери.
-Джийон-той спря и грабна в шепи лицето й-какво не е наред? Не се ли радваш,че ще живея? Омо!
-Какво?!
-Сетих се какво искам да правим. Като малък винаги идвахме със семейството ми до коледното дърво в центъра на Сеул. Мама винаги ме караше да си намисля желание,да го напиша на листче и да го окача на дървото.
Лицето на Темин блестеше, но видът му все още беше като на болен-какъвто всъщност е . Сърцето на Джийон се свиваше всеки път, щом Темин й се усмихваше и и се радваше,че е излекуван.
Тя обичаше да слуша гласа му, обожаваше странния начин, по който се извиваше долната му устна, когато говори, навика му да мига многократно в секунда, когато е изнвервен, мразеше-но смяташе за сладко-начина, по който прикрива усмивката си, обичаше глупавите му шеги.
Джийон започваше да се обвинява,заради голямата, тлъста лъжа, която му сервира. Но го правеше само,за да бъде щастлив. Това бе добро оправдание,нали?
-...аз вярвам,че моето желание ще се сбъдне. А ти?-Темин щракна с пръсти пред лицето й и Джийон подскочи-Пък после аз съм бил лош слушател. Не знам какъв е проблемът,надявам се скоро да споделиш,но те моля сега да не мислиш за него. Имаш рожден ден,а аз все още не съм ти дал подаръка си.
-Taemin-ah! Не беше нужно..
-Ти си единствения човек, който бе с мен в най-тежките два дни, които съм имал. И си единствената, която знае за левкимията. Едно малко подаръче не може да изрази благодарността ми.
Темин й намигна и буквално започна да я влачи към най-голямото дърво в Сеул.

Джийон няколко пъти обходи с очи лампичките и множеството играчки, с които бе украсена елхака и ахна.
-Последнота коледна украса, която съм виждала беше преди три години. Благодаря ти,че ме домъкна тук. Много е красиво.
Темин пъхна ръце в джобовете на дънките си и изпусна дълга въздишка. Джийон не се въздържа и го погледна-устните му бяха посинели от студа, а носът му бе почервенял-не изглеждаше като здрав човек. Никой от заобикалящите ги хора нямаше толкова бледо лице. Сърцето на Джийон сякаш потъваше бавно и много мъчително.
-Защо ме зяпаш?
-Не те зяпам!-Джийон се намръщи и му даде гръб. Очите й отново се бяха навлажнили, но не искаше Темин да я види-Отивам да купя листчета и химикал.

Джийон въртеше нервно химикала през пръстите си. Имаше толкова много желания-да върне времето назад и да се опита да спре родителите си да пътуват в онзи фатален ден, да върне назад времето и да се опитва да избягва всяка неволна среща с Темин.
Да притежева силата да лекува всички мъки по света.

„Това е добро желание” Джийон се усмихна и започна да пише.

Искам ..искам Темин да оздравее. Искам да се влюби в мен и всеки ден да повтаря,че аз съм единствената.

Джийон се плясна по лицето мислено и се почувства глупаво. Бе такава егоистка, но си е само желание,нали?

„Като че ли ще се сбъдне..”

Джийон усети тежест навсякъде по тялото си, смачка листа на топче и го прибва в джоба си.
За разлика от нея, Темин пишеше усърдно,а на лицето му грееше любимата усмивка на Джийон.
-Taemin-ah,знаеш ли? Акулата има по-малко зъби, когато се показва захапката, но аз харесвам усмивката ти..
Джийон погледна надолу и сложи ръце зад гърба си като наказано дете. Темин се взираше в нея няколко секунди и после избухна в истеричен смях,а от очите му се отрониха две големи сълзи.
-Е, значи акулата не е толкова хубава, колкото съм аз!
Темин потупа якето си самодоволно и отново намигна на Джийон.

„Защо постоянно го прави?! Aish~~! И Темин, мразя те..”

Последва тишина в мислите й.

„О, Боже, Исусе..обичам те много!!”

-Какво става? Защо не пишеш?
-Nah~! Нека малките деца се радват.
-Хм, малките деца смятаха да ти кажат какво са си пожелали, но след като се правиш на голяма нуна...
Джийон го сръчка в корема, а Темин се преви на две. По лицето й се изписа ужас.
-О, Темин, добре ли си?! Извинявай! Аз не мислех въобще..
-Ха,пак се хвана!
Темин й се усмихна, но имаше нещо, което караше Джийон да се чувства виновна. Имаше нещо различно в усмивката му.

Темин не искаше да си признае, но го заболя-повече от обикновено.

„Сигурно,защото не съм ял. Ще сготвя на Джийон от моя специален рамен!”

-Защо пак сам си се усмихваш? Ya~! Taemin-ah! Сега като знаеш,че си здрав и силен и можеш всичко да правиш, да не си мислиш за.. за..
Джийон се опитваше да му подскаже с жестове, но Темин не схващаше..
-Не,нищо. Няма значение-отвърна тя и окачи якето си-Гладна съм.
-Да и аз. Мислех си,че ще се зарадваш на моя рамен,м?
-Само ако гледам как го правиш.
-Защо ти е да правиш ...ъм точно моя рамен? Да не искаш да плагиатстваш идеята ми и благодарение на нея да станеш известна готвачка? Ако е така мис Шин, не си мислете,че се давам без бой!
Джийон не отговори.

-..после слагаш млякото и разбъркваш.
Джийон се наслаждаваше на съсредоточената гримаса на Темин и се усмихваше, витаейки в облаците. Ако трябваше да бъде честна със себе си, не бе виждала по-хубаво момче. Всичко в него бе повече от идеално.
-Запомни ли всичко?
-М?
-Запомни ли какви са специалните съставки? –Темин повтори отново и я посочи с черпака си.
-Естествено-чили,мляко и мед. Звучи гнусно! Как въобще ти идват такива идеи?
-Миналия път не протестираше..
Темин й хвърли поглед крадешком и когато тя не го гледаше я целуна бързо по устните.
Джийон бе замръзнала на мястото си и и след секунда много бавно се обърна към него.
-Пак порозовя.
Темин се засмя и прикри белите си зъби.

„Стана му неловко. Ха, самохвалко!”

-Чакай сега,за да ти се реванширам ще те нахраня.-Темин продължи да бърбори ентусиазирано докато сипваше от рамена в купа.
-Имам ръце.Виж даже мога да правя така-отвърна Джийон и раздвижи пръстите си.
-Знам. Сега направи ааа. Хайдее,знам,че си гладна.
Корема на Джийон изкъркори. Носа й усещаше вкусната мирзима на храната, устата й се пълнеше със слюнка и точно когато щеше да вкуси от яденето, Темин дръпна лъжицата и се засмя.
-YA~! Какво ти става?
-Нищо, нищо. Извинявай. Нека го направим пак. Обещавам,че този път няма да си дръпна ръката.
Темин я погледна дяволито и Джийон знаеше,че не му вярва,но въпреки го направи-отново и отново и се радваше,че той е щастлив. Нищо друго нямаше значение, нали?


Двамата стояха в удобния диван и гледаха някаъв американси филм. Темин едва се държеше да не заспи, а Джийон бе потънала в мислите си.
-Хей, Джийон забравих да ти дам подаръка си. Изчкаха малко.
Темин скочи бързо и отиде в стаята си. Когато се върна държеше малка кутийка.
Джийон му направи повече място до нея и Темин се настани комфортно.
-Виж-момчето показа лявата си китка,а на нея имаше дървена гривна със сребърен кръст на нея-Подарък е от..брат ми. Семейното ни мото беше..е- Дай всичко от себе си и Бог ще те възнагради за усилията. Тази гривна значи много за мен. Почти не я свалям. Реших,че нещо много ценно за мен, ще бъде ценно и за теб.
Темин отвори кутийката и извади от там подобна гривна. Джийон подаде дясната си ръка послушно.
Допирът на пръстите му караше кожата й да настръхва,а сърцето й да пропуска удар.
Темин сложи голям кичур от косата й зад ухото и я целуна по бузата. Пухкавите му устни оставяха следи по нея.

Съжаща вечер Джийон се напи до смърт.
Беше намерила бутилка соджу в хладилника.
Мозъка й не функционираше правилно, действията й бяха тромави. Държеше чашата с треперещи ръце и наливаше,наливаше,докато течността не се разля и не намокри пода,но тя продължи, докато не изпразни бутилката и не изпи алокохола на екс.
Темин умираше,а тя го заблуждаваше.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП:Guuuuuuuurlsss *съмнявам се,че има boys * защо не казвате ква малоумна грешка съм правила с името на Джийон .. ух както и да е. Извинявам се ако има грешки, мързи ме да редактирам..
Пийс \/ ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




35 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Авг 09, 2012 7:45 am

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
чакай чакай...бо???
айшшш пак успя да ме объркаш...трябва да прочета главата пак

36 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Авг 09, 2012 10:54 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Така като гледам, Тае е пантелей пътник... WAE:!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

37 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Авг 11, 2012 9:49 am

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Фенфикът ти е много зарибяващ. Започнах да го чета и не мога да се спра. Историята е страхотна, макар и тъжните сцени. Надявам се и следващите глави да са все така интересни както досегашните. Ще продължавам да го следя. Amazed

38 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Авг 11, 2012 10:14 am

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Честно ти искаш да ме убиеш с този малък шрифт. Заболяха ме очите !! Аз повече си падам по тъжните сцени за това продължавай. Наистина това е нещо различно и невероятно. Успех ...

http://staywithme.bulgarianforum.net/

39 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Авг 14, 2012 1:16 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★





12


Темин отвори бавно очите си и след като свикнаха със светлината, протегна ръцете си и се изправи. Русата му коса бе рошава, погледът замъглен и най-лошото от всичко бе силната миризма на алкохол. Той погледна часовника и установи,че бе прекарал десет часа в сън-необикновено за него.
Темин стъпи на студения под, когато чу звънене на вратата. Появи се малко вълнение в гърдите му. Никой не го търсеше.Не и за да му съобщи добри новини.

„Дали не е полицията? Омо! Дано не съм направил глупост,за която не знам!”

Притеснението не Темин отмина с всяка крачка, която правеше, но остана изненадан ,щом видя кой седеше на прага.
Не познаваше момичето, което му се усмихваше, никога не я беше срещал.
-Вие сте И Темин,нали?-попита тя и сложи един кичур коса зад ушите си.
Момчето не отоговори, но продължаваше да гледа съсредоточено. Непозната сведе поглед и нервно започна да мачка единия ръкав на якето си.
-Аз съм помощничка на доктор Чой-вашият лекар. Той ме изпрати лично да се уверя,че сте добре, защото бе много притесен. Тревожеше се,че не сте идвали на..на лечение от месец.
Темин усети нещо влажно да ближе босите му пръсти и скоро разбра,че това бе Ева, която търсеше внимание. Той се наведе и я гушна. Не разбираше защо не можеше да проговори. Споменаването на болестта му го правеше уязвим и тъжен. Блокираше всичките му сетива.
След минутно мълчание момичето отново започна да говори.
-Доктор Чой Ви моли да го посетите, когато можете.
Тя се поклони и си тръгна, оставайки Темин скован и замислен.

Той не знаеше защо продължаваше да му се гади, не знаеше защо вътрешностите му горяха всеки път, когато стомахът му получеше спазъм.
Темин избърса устата си, пусна водата и се изправи от ледените плочки. Виеше му се свят, стаята се въртеше, а ушите му бяха заглъхнали. Придвиждването му до кухнята сякаш трая цяла вечност.
Когато непозната си тръгна и Темин почувства познатото гадене.
Дали просто това не беше последното? Или пък беше признак,че левкимията не си е отишла?

„Но Джийон не би ме излъгала,нали? Тя ми призна,че ме харесва. Не би ме излъгала..”

Темин почти не получи удар-Джийон лежеше на пода, с празна бутилка от соджу в едната ръка и счупена чаша в другата. Дланта й кървеше,заради малките частици стъкло, които се бяха впили в плътта й.
Темин клекна до нея и внимателно я разтърси. Лицето й бе по-бледо от неговото, а устните й бяха посинели.
-Джийон какво си си сторила?-прошепна тихо той и стисна силно очите си,за да не пусне сълзите. Повече от всичко го болеше да вижда Джийон наранена. Можеше да пренебрегне собствената си физическа и психическа болка, но нейната го убиваше.
Темин щеше да съжалява за това, което мислеше да й направи, но нямаше избор.

Голяма „вълна” ледена вода се „блъсна” в Джийон. Малко влезе в носа и ушите й,а останалото я намокри изцяло.
Темин я наблюдаваше сериозно как се изправя панически и не осъзнава какво току-що й се е случило.
-ТЕМИН?! ТИ ЛУД ЛИ СИ? ЗАЩО МЕ ЗАЛЯ СЪС СТУДЕНА ВОДА?
Джийон изкрещя с пълно гърло,а очите й блестяха. Темин бе на ръба да се поддаде на красотата им.
-А как смееш да се напиваш до смърт и да припадаш? АКО НЕЩО ТИ СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО? Защо си толкова глупава? Защо не мислиш преди да правиш някоя щуротия?
Извика на свой ред Темин. Той държеше кофата,в която бе останало малко студена вода.
-И ТОВА Е НАЧИНЪТ ДА СЕ ПОГРИЖИШ ЗА МЕН? КАТО МЕ РАЗБОЛЕЕШ?!
-Моля те, не викай. Причиняваш ми главоболие.
-Тогава се радвам-отвърна студено Джийон-Поне този път не е заради левкимията.
Джийон вече съжаляваше за думите си. Болката в кафевите орбити на Темин стискаше сърцето й като въже и изцеждаше живота от него.
Темин бавно остави кофата и погледна слънчогледа, който беше зад нея. Той тъгуваше заедно с тях. Цветът му бе сведен надолу,а почвата отново бе суха.
-Темин,не исках да прозвучи така..Съжалявам-каза с дрезгав глас Джийон, но Темин не даваше признаци да чува. Той гледаше слънчогледа без дори да мига.
-Наистина ли се радваш, Джийон? Ако е така значи желанието ми към теб се е изпълнило. Дано продължаваш да си щастлива и д-
Темин внезапно млъкна. Той не знаше какво е чувството да бъдеш затиснат под камък, но можеше да се закълне,че точно това се случва с него.
Тежестта в гърдите му нарастваше и нарастваше, устните му се движеха, сякаш искаше да каже нещо, но никакъв звук не излизаше от тях.
Джийон също бе започала да говори, но Темин не я чуваше, тя се затича към него, но всичко ставаше прекалено бавно.
Момчето усети ръце обгърнати около него, но събра цялата си сила и ги отблъсна.
-Остави ме..
Гласът му бе тих,почти като шепот.
-Остави ме, ти си лъжкиня. Защо ме излъга,че ме харесваш? Ако харесваш някого не му желаеш лошо,нали? НАЛИ?!
Джийон потрепери от вика на Темин и затвори очи. От тях се стекоха две големи сълзи, които тя не изтри.
-Къде отиваш?-попита Джийон и хвана ръката на Темин, но той грубо я избута от себе си. Джийон се подхлъзна и падна.
-Не се безпокой. Ще се върна скоро,за да те направя още по-щастлива.

Темин познаваше болницата като дланта си. Същият подтискащ коридор, същите забързани сестри и същата дървена врата с табелка на нея.
Темин почука веднъж и скоро пред него стоеше лекарят. Усмивка се изписа по сбръчканото му лице щом видя любимия си пациент.
Не бе щастлив,че е болен. Радваше се да общува с Темин.
В началото, когато идваше на химиотерапия редовно, не бе като другите пациенти. Той бе като слънце, което винаги се усмихва и вярва,че ще оздравее. Докторът му бе съобщил,че възможността да се излекува са минимални, но Темин бе настоял продължават с опитите.
Усмивката му внасяше малко светлина в мрачното ежедневие на доктора.
Но сега имаше нещо различно в погледа на Темин. Очите му все още блестяха, но лицето му бе изморено.
-Темини,радвам се,че дойде.
Темин се поклони любезно и стисна ръката на мъжа. Двамата се настаниха един срещу друг на бюрото и се гледаха мълчаливо. Лекарят се разшава неудобно на мястото си и се покашля.
-Защо прекъсна лечението?-попита д-р Чой.
Темин постави ръцете си в скута и докторът забеляза как долната устна на момчето трепери.
-Защото нищо не вървеше както трябва, докторе.
Старецът кимна, но не каза нищо. Вместо това се изправи и даде знак на Темин да го последва.

Иглата проби кожата и голямата изпъкнала вена на ръката на Темин.
Той мразеше игли, мразеше, когато му взимаха кръв. Спринцовката бе на половина пълна, но сестрата не спираше да изсмуква кръвтта му.
Главата на Темин се замая и той изгуби съзнание.

Джийон се закле,че никога няма да близне алкохол. Тя изпита блаженство, когато топлата вода обливаше тялото й. Чувстваше се слаба и изтощена. Искаше да плаче и да крещи, да поправи грешките си.
Тя опря гръб на стъклото и докато се свличаше бавно се чуваше стържащ звук. Джийон отпусна глава на коленте си и заплака тихо.
Когато очите й бяха кърваво червени и водата стана ледена, Джийон спря. Не искаше да плаче повече, не и пред Темин.

Темин затръшна входната врата, дори не събу обувките си, когато ядосан тръгна към кухнята, оставайки след себе си влажни следи от сняг.
Той отвори всички чекмеджета и извади приборите от там. Грабна една стъклена чаша, огледа внимателно как светлината се пречупва през нея и я запрати към стената. Чашата се разби на хиляди малки парченца.

Джийон превързваше ръката си, когато чу бързи стъпки. Тя надникна от стаята на Темин и видя мокри следи от обувки, които водеха към кухнята. Джийон се изплаши, но събра кураж да види какво става.
Когато следите вече ги нямаше, Джийон вдигна глава от пода и с ужас гледаше Темин, който счупи стъклена чаша на милиметри от нея.
Той продължи да захвърля порцеланови чинии на земята, а с всеки удар, Темин издаваше животински рев.
Джийон се приближи внимателно до Темин и грабна китките му.
-Спри.
Темин дишаше учстено, очите му преливаха от сълзи,устните му бяха сини, а кожата бледа. Краката му започнаха да омекват и той загуби развновесие. Преди да падне, Джийон успя да го хване през кръста и да му помогне да се придвижи до дивана.
Там тя започна да го гали по косата и лицето, хвана студената му ръка в своите две и я разтриваше докато не се стопли. Същото направи и с другата.
Джийон забеляза,че Темин започва да се успокоява и целуна бузата му,приближи се максимално близо до него и зарови длани в косите му.
-Темин,защо още си ядосан заради глупавия ми изблик сутринта?
Момчето започна да мига много бързо и се опита да каже нещо, но от устата му се изпусна жаловит стон.
-Джийон, изгониха ме..Изгониха ме от залата! Не искат вече да съм им учител. Казаха ми,че постоянно съм бъркал движенията и не съм бил в синхрон с другите. Казаха ми,че вече не им трябвам..
Темин избърса яростно сълзите си и продължи:
-Сигурно и те се чувстват като теб. Не искат да носят товар на плещите си. Но Джийон, повярвай ми, никога не съм искал да се превърна в такъв..
-Ти не си и никога няма да бъдеш товар за мен. Аз..аз те об-Джийон се плясна през устата и стисна силно очи. Темин я изгледа подозрително и се засмя.
-Понякога си много странна,знаеш ли?
-Е, какво да ти кажа? В това ми е чара.
Джийон се усмихна . Само ако знаеше какво причинява тази усмивка на Темин, със сигурност щеше да я прави по-често.
Джийон внимателно приближи лицето на Темин по-близко до своето-челата им се допираха, а тя усещаше студения му нос.
-Не се тревожи. Всичко ще се нареди и ще бъдем щастливи, Темини. Обещавам ти.
Темин се усмихна широко и даде на Джийон бърза целувка. Момичето се изчерви и внимателно пусна Темин.
Но шок се изписа по лицето й. Джийон гледаше ту към ръцете си, ту към Темин.
-З-защо косата ти пада?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


ПП :Oh, what's this?! An update?! You can't believe it Xdd Да аз също.. съжалявам,че закъснях Имах мъъъничко задачи, които бяха неизбежни. Както и да е..
Имам два нови читатели .. *do the crazy dance* Minho-ho-ho-ho Фенк ю вери мач ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




40 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Авг 14, 2012 6:44 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

41 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Авг 14, 2012 7:22 pm

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Предварително да предложа искрените си извинения на авторката, че нещо се изпогубих с коментарите, но вече идеите ми за описването на това страхотно, невероятно, изключително творение започнаха застрашително да привършват.
Единственото което мога да кажа е, че историята се развива по най-добрия възможен начин, а последното изречение...наистина всичко е чудесно. ^~^

42 Re: Chocolate and Sunflowers on Сря Авг 15, 2012 1:47 pm

shinee_girl

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
qqqqqqq gorkiq Teamin s neturpenie chakam sledvashtata glava

43 Re: Chocolate and Sunflowers on Сря Авг 15, 2012 3:05 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Оу! Горкото Мини. Главата е.... направо.... нямам думи! Както вече казах страхотен фик, страхотен автор, продължавай все така!

44 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Авг 16, 2012 6:40 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
МЕГА БЪРЗО ИСКАМ СЛЕДВАЩА ГЛАВИЧКА! o_O Всичко е толкова невероятно. Неописуемо! Темини и Джийон са много сладки. Нямам търпение.

45 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 17, 2012 1:30 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★







13

-З-защо косата ти пада?
Темин грабна ръката й я огледа добре. След миг се засмя гръмко.
-Джийон, глупаче, не ме стряскай така! Нали виждаш,че се боядисвам. Може би боята е с изтекла годност. Освен това тук има само малък кичур коса. Не се тревожи.
Темин все още стоеше с лъчезарната си усмивка, прегърнал Джийон плътно до себе си,така че да усеща сърцебиенето й-любимият му звук от няколко седмици насам.
-Обещай ми,че ще си върнеш естествения цвят. Черната коса би ти отивала.
Темин целуна Джийон по челото и й прошепна,че ще го направи.


Бяха изминали седмици, от както двамта говориха последно за болестта на Темин. Джийон нямаше смелост да го попита как се чувства, всеки път щом се събуждаше от трясъка на някой предмет в стената или изблиците му на гняв.
Тя бе свикнала.
Тя нямаше да спре с опитите си да го прави щастлив.
Джийон се бе питала безброй пъти, дали Темин е разбрал за лъжата й. Понякога мислеше,че той играе цирк пред нея.На него му бе ясно,че ще умре. И тогава вината убиваше Джийон като вирус, който те разяжда и не ти позволява да мислиш трезво.
Темин имаше труден характер. Рядко показваше истиснките си чувства, но когато го правеше..Е, Джийон не искаше да се намира близо до него.

Джийон обичаше моментите, когато Темин се усмихваше. Той винаги го правеше и никога не показваше слабостта си пред нея.
Джийон не искаше да му признава,че го е чувала много пъти да плаче сам я банята след поредния пристъп.
Не искаше да си признава, но тя бе свикнала до болка с него. Не можеше да диша, нито да гледа без него. Тя бе като човешката му сянка.


Джийон се усмихна широко, когато усети Темин да се сгушва до нея. Той бе сграбчил тялото й като плюшено мече, от което не иска да се пуска. Джийон погали лицето му, чийто скули бяха започнали да личат повече. Темин бе станал по-слаб от нея, но все още имаше енергия като за двама.
Джийон докосна с палец устните му,брадичката и врата му. Обичаше да чувства под пръстите си кожата му.
Приближи устни до челото му и го целуна. Радваше,че Темин я бе послушал и бе боядисал косата си черна.
През изминалия месец, Джийон бе придобила навика да го заснема с камерата си, но скришом-знаеше,че той ще упорства като малко дете, като каквото се държеше много често.
Най-много се наслаждаваше да го прави сутрин, когато носа му е подпухнал от спането, очите му се полуотворени, а дъхът му е ужасен.
Джийон не искаше да мисли какво ще се случи след четири,пет или шест месеца. Искаше да запази всеки спомен за Темин, всяко преживяване с него, дори всяка сълза, която той толкова упорито криеше от нея, всяка усмивка. Тя включи камерата и стоя дълго в една поза. Макар че Темин не правеше нещо особено, освен да диша равномерно и от време на време да сключва вежди, Джийон не се нуждаеше от друго.
Тя остави камерата и се сгуши в Темин.
Трябваше да е силна и заради двамата.


-Какво искаш да правим днес?-попита Темин, отпивайки от сутрешното си кафе.
-Хм..имам едно на ум,но не знам дали ще се навиеш..-отвърна Джийон-Между другото защо не опиташ да хапнеш? Чух преди малко как корема ти изкъркори.
-Не съм гладен.
Гласът му бе тих и Темин избягваше погледа на Джийон. Не искаше да я тревожи или да й споменава за гаденето, което изпитваше в момента.
Но Джийон разбираше. Знаеше,че той не се чувства добре.
Тя разтърси глава и направи втори опит.
-Карал ли си кънки?
-Кънки ли?-очите на Темин заблещукаха, като малки свтлинки-Не, никога. А ти?
-Когато бях малка почти винаги. Мога да те науча,ако искаш.
Джийон се усмихна дяволито, а Темин дори не й отговори. Той се втрурна в стаята си, където се облече с дебели дрехи и задърпа Джийон към вратата.

Джийон и Темин вървяха към центъра на Сеул, снега хрупаше под обувките им, а още се изсипваше на големи парцали.
Джийон хвана ръката на Темин и я стисна силно, криейки я в джоба си.
-Не се срамувам,че си държим ръцете. Не искам ти да се срамуваш.
-Аз ли? Защо?
-Аз съм градската крадла Темини. Повечето тук ме знаят с малките ми кражби от някой магазин. Не искам да те наричат такъв, какъвто не си,заради мен. Н-не го заслужаваш.
Джийон наведе глава и усети как бузите и почервеняат, но не от студа.
Тя си помисли,че Темин ще й се засмее или ще я подиграва,заради това, но напротив.
-Ти си странна,нали знаеш?
Джийон не му отговори, но се почувства изключително щастлива, когато той извади ръцете им на показ. Духна в тях,за да ги стопли, после целуна нейната й се усмихна широко-любимата усмивка на Джийон.
-Видя ли? Хората са заети да се скрият от снега, вместо да те съдят с кого си. И недей никога да се съмняваш в мен. Няма да те обвиня,че си откраднала някоя ябълка.
Джийон не можеше да сдържи благодарността си към Темин и се хвърли в прегръдката му.
-Аз не те заслужавам..-изхлипа тя и зарови по-упорито глава във врата му. Вдиша дълбоко и затвори очи. Мирисът на кожата му се бе превърнал в любимия й.
Всъщност всичко, което започваше с Те- и завършваше на –мин й бе любимо.
-Напоследък си станала много чувствителна. Спри,че и мен ще разплачеш.
Темин се засмя и я потупа по гърба. Джийон изхлипа за последно и го пусна.

Джийон вече бе обула кънките си, когато се обърна и видя,че Темин все още водеше жестока битка със своите.
-Помощ?
-Не, ще се справя.-изръмжа той и напъха десния си крак. Изтри челото си и се оплези на Джийон.
-Сигурен ли си,че си на осемнайсет?
-Не ме карай да ти показвам..-повдигна вежда Темин и се ухили ехидно.
-Първо си обуй кънките правилно и тогава се прави на мъж.
Джийон скръсти ръце и се наведе,за да му помогне.
-Не подлагай под съмнение мъжественността ми..Какво като нямам мускули и брада и не съм далечен роднина на саскуочите? Мъжественността не се крие само в телосложението. Нали?
-Разбира се.-отвърна Джийон и го целуна по устните. Тъкмо когато искаше да се отдръпне, Темин хвана лицето й.
Джийон се изгуби в друг свят. Устните на Темин винаги караха коленете й да омекнат,а сърцето й да бие лудо. Бе безсилна в контрола над тялото си, когато Темин я целуваше така-нежно и с любов.
Когато и двамата не можеха да дишат, Темин я пусна и остана очарован,че за пореден път я бе накарал да се изчерви.
-Розовото по бузките ти стои много сладко.-смигна й той и се опита да стане с помощта на Джийон-Радвам се,че само аз те карам да се изчервяваш. Иначе щях да се усъмня,че ме обичаш.
-Не се съмнявай в това. Темин може ли да те питам нещо?
Джийон сведе поглед и стисна дланите си в юмруци. Темин я погледна разтревожено, но не отговори.
-Би ли ми простил, ако знаеш,че съм те излъгала? Но тази лъжа е била,за да те предпазя и да те накарам да се чувстваш щастлив. Би ли ми простил?
Темин се оглеждаше дълго време в излъскания под и вдигна глава,за да срещне умолителните очи на Джийон.
-Не знам. Защо ме питаш? Лъгала ли си ме някога?
Джийон поклати глава.

„Боже, помогни ми! Махни тази вина..”

-Ела тук, седни до мен.-Темин потупа празното място до себе си-Държиш се странно цял ден. И знам,че се тревожиш за нещо.
-Нека говорим за това по-късно. Време е да се научиш как да се пързаляш!

Още щом стъпи на леда, Темин загуби равновесие и тупна по дупе. Заболя го, но се засмя силно и протегна ръка към Джийон.
-Леле, ти си трагедия! Виж не е толкова трудно. Просто трябва да се отпуснеш и да оставиш леда да те води.
Джийон му смигна и започна да се пързаля, но горкият Темин не помръдваше. Предпочиташе да се наслаждава на Джийон, която сякаш сияеше. Лицето й придобиваше същото изражение и когато свиреше на пиано.

„Може би и аз изглеждам така, когато танцувам..”

Темин си спомни колко грубо се бяха отнасяли „учениците” му. Не бяха пожелали дори да обяснят защо не го искат.
Остра болка нахлу в главата на Темин, тъпанчетата му сякаш щяха да се пукнат. Болката се опиваше да раздроби мозъка му на малки парченца и след това да го довърши- да го убие.
Той отвори очи и срещна усмивката на Джийон, която идваше към него.
-Дай ръка. И се отпусни. Ледът не хапе.
Гласът й ехтеше като в голяма празна зала, където са само той и тя.
Темин насили усмивка на лицето си и хвана здраво дланта на Джийон, която бе топла.
Той не чуваше какво му говори Джийон. Всички сетива отново бяха блокирани.

„Не искам да припадам..Моля те,Господи, не ме карай да припадам точно сега, пред всички тези хора..”


Темин погледна надолу към краката си и забеляза,че се движи.
Развълнува се. Развълнува се толкова много,че се засмя с глас. Джийон продължаваше да държи ръката му и когато се обърна, Темин сякаш виждаше своя ангел –пазител. С дълги катранено черни коси, големи шоколадени очи и пърхащи мигли, Джийон не можеше да бъде по-перфектна.
Сега Темин разбираше думите на майка си-радвай се на малките неща, защото те са най-ценни.
Но след миг Темин почувства тежест във всяка пора на тялото си-не можеше да движи нито ръцете, нито краката си. Дори не можепе да диша
Пред очите му настана мрак. Джийон усети как тежестта на ръката й се увеличава и преди да успее да реагира, бе повлечена на леда,заедно с Темин.


Джийон постави ръка на прозореца, който разделяше нея и Темин. Тя тихо ронеше сълзи и наблюдаваше как сестрите слагат разни тръбички около него. Лицето му бе станало по-бяло от платно, устните му бяха изгубили розовия си цвят, а от челото му се стичаха едри капки пот.
-Г-це,знаехте ли,че е толкова зле?-попита момчето до нея. То бе помогнало на Джийон да доведе Темин до болницата.
-Съжалявам много..-прошепна този път той и стисна рамото на Джийон. Тя зарида още по-силно и отблъсна грубо ръката му.
-Знаете ли колко ми напомня на моя брат? Само че той си отиде от нас преди няколко години. Нямахме никаква вест за него.
Изведнъж все едно гръм удари Джийон. Тя се изправи светкавично, от което й се завъртя главата, но не обърна внимание.
-Мога ли да попитам как се казваше брат Ви.
Момчето преглътна и каза:
-Темин, името му бе Темин. Аз съм Тесън.
Очите на Джийон се разшириха до неузнаваемост. Чувстваше,че ще повърне,зрението й бе разфокусирано.
-Е-елате с мен. Нека изпием по чаша кафе. Искам да ми разкажете за брат си.
Тесън я изгледа подозрително, но се съгласи.

-Защо се интересувате от брат ми?
Последва мълчание, след което Тесън повиши леко тон:
-Да не би да знаете къде е ?
Джийон отново замълча.
-Кажете ми, моля Ви! Какво искате в замяна? Пари?!
-Не искам пари, Тесън-ши. Опитвам се да разбера какъв е бил Те-..брат Ви преди да си замине от вкъщи.
Тесън преглътна нервно и вплете пръстите на ръцете, сякаш бе готов за молитва.
-Той бе жизнерадостен, кипящ от енергия. Винаги се усмихваше, беше трудолюбив, обичаше много мен и родителите ни. Казваше,че мечтата му е да спасява света, искаше да накара всички хора по света да се обичат. Беше неописуем оптимист. Вярваше в доброто у всеки и ужасно се срамуваше от непознати. Беше затворено дете, но щом намереше приятели им оставаше верен, независимо какво се случваше.
Тесън изтри голяма сълза, която се изтърколи по бузата му.
-Искаше да стане полицай, когато порасне, но мама не му позволи. Страхуваше се прекалено,че може да бъде убит. Темин намери друга страст-танците. Помня преди три години, когато ми сподели,че се е влюбил за пръв път. Дори бе направил подарък за момичето..
Джийон започваше все повечеи повече да вярва,че това е брата на Темин. Бе длъжна да го сдобри със семейството му преди да..преди да умре.
-Тесън, момчето, за което ми помогнахте не Ви ли се струва познато-устните му не са ли същите като на Вашия Темин, формата на очите и ушите не е ли същата, малките ръце не са ли като тези на Вашия Темин. Трябва да изчакате да се събуди,за да видите усмивката му. Залагам всичко ценно за мен,че е същата като на брат Ви.
Тесън я гледаше втренчено и неусетно изпусна чашата си. Кафето се разля по плочките на чакалнията, а той се затича панически към стаята на Темин-неговия брат.








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




46 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 17, 2012 2:43 pm

jonghyunmyonly

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Отскоро съм във форума и не съм чела всички фенфикове,но мога да ти кажа,че този ми стана любим.Обичам цялата драма,която се развива и се е развила досега.Обичам Темин.Обичам го и като герой в твоя фик.Много са сладки с Джийон.За един ден изчетох тези 3 страници и 13 глави на фика и съм тотално изумена.Мисля,че няма накъде да стане по-добро.Надявам се,че Мини няма да умре,искам щастлив край.Дано да се събуди и да са щастливи заедно с Джийон.Благодаря,че качи толкова бързо 13та глава.Нямам търпение и за следващата!

47 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Авг 17, 2012 7:53 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ОМО ОМО НЯМАХ ТЪРПЕНИЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ....

48 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 20, 2012 2:55 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★





14


Темин бе буден, но не можеше да отвори очите
си. Бе прекалено изтощен-физически и психически. Неудобното легло,
твърдата възглавница и мирисът на лекарства му подсказаха,че се намира в
болница.
Темин направи минимално усилие и клепачите му се
разтовориха наполовина. Беше благодарен,че в стаята не е прекалено
светло. Цялото му тяло бе схванато, а тила ужасно много го болеше.
Погледът
му бе замъглен и не можеше да фокусира фигурата пред него. След миг
усети как някой хваща ръката му и я гали внимателно.
Темин опита да се повдигне, но силите му го бяха напуснали и отново тупна на леглото.
-Малкото ми братче..Какво се е случило с теб?

„Какъв е този глас? Защо е толкова познат? Сънувам ли?”

Очите
на Тесън бяха почервеняли от опитите му да задържи сълзите, където
трябва. Той взе и другата ръка на Темин и ги целуна. Ужаси се колко
слаб и немощен е брат му. Думите напираха в гърлото му, но той нямаше
глас,за да ги изрече.
Темин се обърна към него и притвори очи.
-Сънувам ли?-попита той с едва доловим глас.
-Не, не сънуваш. Темини, аз съм брат ти-Тесън. Моля те погледни ме!

Тесън
трепереше целия от вълнение и шок. Не можеше да повярва,че момчето,
което лежи в леглото бе малкото му братче. Малкото братче,за което се бе
грижил толкова години, малкото братче, което постоянно задаваше
въпроси,малкото братче, чийто очи го гледаха любопитно всеки път щом му
разказваше приказки за велики воини и красиви принцеси.
Тесън не вярваше,че жизненото момченце с пухкавите бузки, е същото, което страда от неизлечима болест.
Докато тичаше към стаята на Темин, Тесън си бе повтарял едно-единствено нещо на ум:

„Малкото ми братче не може да умре... не може да умре..няма да умре..”

-Темини, аз съм. Умолявам те, погледни ме...
Но Темин чувстваше пронизителна болка в сърцето. Сълзите се стекоха от затворените му очи.
Той никога не е бил толкова силен, колкото брат си. Опитваше се упорито, но винаги се поддаваше на емоциите си.
Темин
пое въздух и тих стон се изпусна от устата му. Той отвърна на брат си,
като внимателно стисна ръцете,които така му липсваха.
-Хьонг..
-Шт,Темини не говори. Пази силите си.
Гласът на Тесън бе успокояващ-такъв какъвто го помнеше.
-Темини, обещай,че няма да се криеш от нас повече, обещай,че ..
-Обещавам, хьонг..-Темин отвори широко очите си и съзря брат си.

Тесън
бе променен. Изглеждаше мъжесвен и красив, очите му бяха по-големи от
неговите, но имаше същите дълги мигли, устните му си бяха плътни, но не
много големи.
Тесън се взираше в момчето до себе си и сякаш проникваше не само в мислите му, но и в сърцето му. Винаги го е правел.
Той избърса лицето си и погали бузата на Темин с палец.
-Малкото ми братче не е толкова малко,а? Знаеш ли, сигурно си по-висок от мен..
Темин бавно се усмихна, защото всяко движение му костваше много усилия.
-А ти си се разхубавил. Помня,че беше по-грозен..
Тесън не отвърна,а продължи да оправя разпиляната коса на Темин.
-Защо ни остави, Темини?
Тесън пусна ръцете на брат си и сви дланта си в юмрук, дори кокалчетата му побеляха. Темин никога не го бе виждал по-ядосан.
-Не
знаеш какво ни причини! Н-не те ли обичахме достатъчно? Не бяхме
достойни за мечтите ти ли? Мама не се отказваше да те търси, всяка
вечер я чувах как плаче сама в стаята си и не искаше да никой да я
успокоява,защото тя крещеше твоето име! Липсваше й толкова много,
Темин... толкова много..
Тесън се въздържаше да не изкрещи. Не искаше и да наранява брат си, но той трябваше да разбере.
-И-искаше
ли поне веднъж да дойдеш да ни видиш? Поне веднъж притеснявал ли си се
за нас?! знаеш ли на кое на май-много ме е яд, Темини? Не разбирам
причината!
Темин беше твърде шокиран,за да отговори. Той седеше в
леглото, навел глава към скута си и си играеше с пръстите-точно както
правеше, когато го наказваха за някоя пакост.
Само че този път пакостта бе твърде голяма..и болезнена.
-Съжалявам,хьонг.
Не исках да се тревожите за мен. За това си тръгнах. Не исках да ме
съжалявате заради болестта ми, защото рано или късно щяхте да научите.
Исках да бъда самостоятелен. И донякъде успях, хьонг. В последните три
години не съм спрял да се упражнявам. Помниш ли как винаги ми
повтаряше,че се трудя усилено, ще постигна всичко, което желая. Не ме
приеха в онази музикална компания, но се развивам с танците.
Тънка усмивка се появи по лицето на Темин. Липсваше му всяко движение на тялото, водено само и единствено от музиката.
-Хьонг,
никога не съм си представял какво щях да правя, ако не танцувах. Може
би щях да стана някой книжен плъх, но сега като гледам към тази опция,
ми се струва ужасна-Темин се засмя тихо. Бореше се със себе си и
желанието да погледне брат си, но не можеше.
Вината му бе твърде голяма.
-Сигурно се питаш от къде изкарвам пари. Имам работа,хьонг. Не ми плащат много, но е достатъчно.
Тесън попиваше като гъба всяка една дума на малкото си братче. Очите му блестяха по същия начин, както тези на Темин.
Чувствата
преливаха в него-изпитваше гордост, радост, но и огромна тъга. Сякаш в
гърдите му зейнала огромна черна дупка и никой не можеше да я затвори.
Настана гробовна тишина между двамата, нарушавана само от апарата, който отчиташе пулса на Темин.
Той
не знаеше какво друго направи, освен да разтвори ръцете си в очакване
на прегръдка и да даде на брат си най-сърцераздирателния поглед.
Тесън винаги омекваше. Това бе малкото му братче...

Темин
усети топлина, щом Тесън го обгърна като малка плюшена играчка. Той се
сгуши колкото се може повече в брат си и се опитваше да не заплаче.
-Прощаваш ли ми?
-Няма за какво.
-Темини, може ли да те питам нещо?
Темин кимна и пусна брат си от задушителната прегръдка. По лицето на Тесън се прокрадна лека усмивка.
-Момичето, което беше с теб..Ти я обичаш,нали?
Момчето се усмихна също, но по-широко.
-Много, хьонг. Не мога да прекарам и минута без нея.
-Тогава
нека не те тормозя повече. Ще я повикам,защото аз трябва да тръгвам, но
не се безпокой ще идвам да те навестявам всеки ден. Искам да наваксаме
изгубеното време..
Усмивката на Темин се изпари и той отново сведе поглед.
-Хьонг,може ли да те помоля да не казваш още не мама. Н-не се чувствам готов.
-Не се притеснявай-отвърна Тесън и разроши косата му. Темин мразеше да го прави, но сега не се възпротиви, напротив-липсваше му.
-Благодаря ти.


Джийон
не искаше да шпионира такъв важен момент, но не знаеше защо го прави.
Изпитваше нужда да е близо до Темин в случай,че нещо му се случи.
Душата
й сякаш олекна, когато видя колко щастлив е. Усмихваше се на всеки
негов жест, когато дълго говори с Тесън, очите й се насълзиха, когато
двамата се прегърнаха за довиждане.
Тесън излезе с ниско наведена глава. Ръцете и му краката му се тресяха неописуемо, но той се държеше.
Джийон се приближи до него и го потупа по рамото.
-Благодаря ти. За всичко.
-Аз
трябва да ти бъда благодарен,че правиш малкото ми братче толкова
щастливо.-отвърна Тесън и си тръгна. Стъпките му оттекваха в празния
коридор.


-Защо не искаш да останеш поне до утре?-попита ядосано Джийон и скръсти ръце, докато следеше всяко движение на Темин.
Той закопча якето си и й подаде ръка.
-Хвани ме. Искам да не ме пускаш. Никога. Обещай ми, Джийон.
Джийон не реагираше.
-Обещай ми, моля те. Не се нуждая от друго сега.
-Обещавам ти.
Джийон прошепна тихо и хвана ледените ръце на Темин. Разбира се,че никога нямаше да го пусне. Винаги щеше да е до него.
До края.


-ТЕМИН НЕДЕЙ! Ако посмееш отново да ме замериш, ще те убия!
Но
Темин не обърна внимание на заплахите й. Той се смееше високо и едва си
поемаше въздух. Двамата се намираха в неговия любим парк. Хората ги
оглеждаха странно-някой им се радваха, други може би им завиждаха, но
тях не ги интересуваше.
-О, хайде,де! Не бъди сухар..
-Сухар?! Ти сухар ли ме нарече?
-Мхм..
Темин й се оплези и в следващия момент Джийон усети студ по целия си гръб. Темин бе пуснал сняг в дрехите й.
Джийн
потрепери цялата и се обърна светкавично към Темин, който се криеше зад
едно дърво. Тя не му беше ядосана. Не можеше да бъде.
Джийон се наведе,за да направи снежна топка, но изведнъж усети как някой я повдига и я завъртва във въздуха.
-О, Боже! Ще повърна. Темин!
Изведнъж Темин спря и я погледна с ококорени очи.
-Не можеш да повърнеш. Не си хапнала нищо. Джийон излглеждаш по-умна!
Темин
се усмихна палаво и започна отново да я върти. Джийон се вкопчи във
врата му сякаш от това зависеше живота й и се смееше силно.
По-скоро от очакваното, Темин се измори и я пусна. Лицето му бе отново бледо.
-Темин добре ли си?
-Мхм..Легни с мен. Тук на снега. Винаги съм искал да направя снежно ангелче.
Момчето се усмихна и това бе достатъчно за Джийон да направи всичко, което я помоли. Никой нямаше такава сила над нея.
Двамата хванаха ръцете си и снегът изхрупа глухо, когато легнаха.
Джийон
извърна глава към него. Обожаваше носът му, който искаше да боцка всеки
път щом има възможност, обичаше големите му устни, които бяха по-вкусни
от любимия й шоколад, обичаше замечтания му поглед, който сочеше
небето.
-Джийон, вярваш ли,че има ангели?-попита я той, като не откъсваше очи от гледката си.
-Не знам,а ти?
-Може би в Рая има безброй много, но аз съм виждал само един. Той е най-красивият от всички.
Темин се усмихна и се обърна към Джийон, която бе започнала да почервенява.
-Знаеш ли ли, че той седи тук до мен. Държи ме за ръка и винаги е до мен.
-Защо ми говориш такива думи, Темин. Аз не съм ангел. Те са чисти същества.
-А ти не си ли?-попита той и стисна ръката й.
-Правиш ме толкова щастлива.
-И ти ме правиш щастлив.
Сърцето на Джийон трепна.
-Обичам те-прошепна тихо тя.



Темин спеше спокойно в леглото си, увит с няколко одеала. Обичаше да му е
топло. От друга страна Джийон не можеше да да заспи. Предпочиташе да го
гледа . Темин изглеждаше толкова красив, нищо не трепваше по лицето му,
дори дишането му бе слабо.

Джийон докосна с пръст брадичката му, бузите му, устните и целуна челото му. Винаги го правеше и никога не й омръзваше.
Джийон се отдръпна от него с намерението да го остави, но той я спря и светкавично я гушна върху себе си.
-Я! От кога си буден?
-Достатъчно дълго. Защо винаги го правиш?
-Кое?-попита Джийон и извърна очи настрани.
-Това-Темин я целуна по челото-.. и това-целувка по носа
-Защото те обичам..
Темин не отговори. Никога не го правеше. Колкото и да искаше да го избегне, Джийон се почувства тъжна, но се усмихна.
-Извинявай. Не биваше да го казвам..
Следващото, което усети, бяха устните му върху своите. Целувките им
винаги й се струваха толкова сладки,че можеш да получих кариес.
Темин не я целуваше със страст. Правеше го с любов.
Джийон усети ръцете му да шарат по гърба й, после зарови пръсти в косите
й и не ги махна оттам,докато и двамата се нуждаеха от въздух.
-Джийон,дай ми малко време. Не е лесно да кажеш на някого,че го обичаш.
Винаги съм се чувствал неловко, когато трябва да го изричам на глас, но
знай,че е така. Не се съмнявай. Не го прави..
Темин я целуна отново.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПП: jonghyunmyonly, Боже момиче не знаеш колко много ме зарадва коментара ти Радвам се,че толкова ти харесват измишльотините ми и дано ти е интересно и за напред Иначе за главата не знам.. нещо не стана добре..абе не знам вие ще кажете





[/center]








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




49 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 20, 2012 3:11 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
хфдйсахфййййбж;р5т85ж;бф*%#^@%*фхдйкгфдгжйрг;лтл6н5рргадгфдйжбфцбфжгк дйк6у56тгъглфбдгфжжрлбт5;тжн;тгжгифджбгфджбхжгх

50 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Авг 20, 2012 4:03 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Oh, boy! Oh, boy! Oh, boy! Нова глава!!!! Супер мега гига адски яка е последната глава!!!! Направо ме умори! Толкова страхотна!!!! Невероятна!!! *и май ще спра с удивителните, макар че съм толкова развълнувана* Искааааааам новаааааа!!!!! Amazed

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите