Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Chocolate and Sunflowers

Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Харесва ли ви историята?

100% 100% [ 13 ]
0% 0% [ 0 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 13

Go down  Съобщение [Страница 1 от 4]

1 Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:04 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★











1


Любимото място на един тийнейджър е всяко друго,но не и училището. Никой не иска да се занимава с допълнителни домашни през почивните дни или да остава след часовете само,за да покаже добро поведение. Никой не иска да изкачва стълби само,за да стигне до училищната библиотека и като примерно дете да пази тишина,докато чете „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”.

И всеки би си задал въпроса: Защо И Темин го прави?
Но хората не разбираха. Те не знаеха. Не знаеха какво е да си влюбен и да не получваш любов. Те не разбираха какво е да взираш в перфектоно лице на момичето на мечтите си и да се страхуваш да разкриеш чувствата си. Те не знаеха какво е да копнееш за малко топлина в сърцето си.

Темин обичаше дъждовните дни. Дъждовен е бил денят,когато се е родил-майка му така му каза,дъждовен бе денят,в който се научи да кара колело, дъждовен бе денят ,в който го избраха да бъде част от най-голямата музикална копмания в Корея.

Момчето бе опряло нос в прозореца и нервно погледна към часовника си.

„Само още няколко минути и тя ще е тук. Само ощe няколко минути и най-накрая ще говоря с нея.”

Темин се отлепи от стъклото и бавно потърка носа си. Погледна отражението си и се усмихна широко. Днес се бе постарал да изглежда добре- бе сресал косата си три пъти преди да тръгне за училище, тайничко се бе промъкнал в спалнята на родителите си и бе отмъкнал парфюмите на баща му. Тъй като не можеше да избере аромат, Темин изпробва всички. А крайният резултат бе отчайващ. Наложи се да закъснее за математика с цели петнайсет минути,което на него никога не му се случва,защото трябваше да изкъпе отново,да среши косата си три пъти, да оправи вратовръзката си,която така и не се бе научил да връзва правилно.

Да ,днес бе денят и Темин искаше да бъде безупречен.
Скърцане на врата го отнесе от мислите му и той бавно извърна глава назад. Дъхът му спря,а цялото му същество крещеше от вълнение.
Тя стоеше там в цялото си сияние и красота,които караха Темин да се чувства като топка от щастие,която ще експлодира всеки момент.
Момичето се усмихна на своите приятелки и Темин можеше да разчете по устните,че им казва довиждане.

„Аз съм късметлия. Ако е сама ще мога да ида при нея без намокря гащите. Ще й кажа колко е хубава и ...”

И.. как се наслаждава на упоритостта й,на усмивката й, на дългите блестящи коси, на манията й към шоколад. Темин неколкократно си бе задавал въпроса: Как момичето на мечтите му яде непрестанно шоколад,а има тяло на богиня.

Шин Джиьон бе идеална, нямаше съмнение в това. Дори начинът й на четене бе перфектен-очите й шареха по страниците на книгите толкова бързо,че на Темин му се завиваше свят, леката усмивка, която бе изписана на лицето й предизвикваше сърцето на момчето да бие като барабани в гръдния му кош.
Темин се обърна отново към прозореца за последна проверка на външния вид.

„Коса-задоволяващо нестърчаща, вратовръзка..Трябва ли този край да е по-дълъг от другия или трябва да са на една линия? Май ще е по-добре да я махна...”

Докато навиваше ръкавите на ризата си, Темин крадешком обърна поглед към Джиьон,за да се увери,че още е там и че е сама. Крайчеца на устните му се изви в едва забележима усмивка, когато тя извади малко блокче шоколад и го доближи до плътните си устни,а когато отхапа малко парче, Темин можеше да види перлено белите й зъби. Пое глътка въздух,за да се върне отново на Земята,но вместо тихо да издиша той кихна. Звукът екна из цялата зала.
-Ей момче! Пази тишина!
Старата жена зад бюрото изграчи и удостои източника на шума със строг поглед. Темин усети как почервенява,поклони се и измърмори, че не е направил чак толкова голяма беля. За негово щастие жената не го чу,но Джиьон –да. Тя се засмя тихичко и прелисти книгата си.
Пухкавите бузи на момчето отново горяха,но по-силно от преди. Не се случваше за пръв път. И преди Джиьон му се беше усмихнала. Например,когато обясняваше разпалено на най-добрия си приятел как спасил коте от едно дърво,но в замяна получил множество одраскавания.
Същия тих смях както и сега-изпълваше душата му с щастие. А Темин вярваше,че щастието е най-важното в света.

„Любовта също,но тя предизвиква щастие,нали? Значи,за да бъда щастлив трябва да ида при нея и да й призная.”

Темин затвори очи и стисна юмрука си,като вътрешно се окуражаваше. Изпусна дъха,който от дълго време задържаше и направи първата крачка,но точно тогава вратата на библиотеката се отвори за втори път. Там на прага стоеше високо момче с късо подстригана коса, лъчезарна усмивка и широко протегнати ръце. Погледът на Темин се насочи към Джиьон, която затвори книгата си и буквално се затича към непознатия.
Темин не искаше да ги наблюдава повече.Обърна се към прозореца и със спокойно изражение наблюдаваше бурята навън.
Туше. Отново и отново очите на момчето се пълнеха с големи бистри капки сълзи. Темин отново се втренчи в отражението си.
Не беше честно.

„Само, ако бях побързал...”

***
Джиьон разтвори чадъра си и подкани момчето да дойде при нея.
Продължаваше да вали с часове,а това я радваше,но едновременно и натъжаваше. Джиьон обичаше дъжда. Денят, в който го срещна бе дъждовен; денят, в който го чакаше в библиотеката, бе дъждовен; денят, в който се надяваше ,че той ще я заговори, бе дъждовен. Светът се нуждаеше от повече такива дни.
-Джиьон-ши, мога ли да попитам защо си толкова умислена? Май книгите, които четеш ти размътват мозъка.
Момчето до нея имаше дълбок и плътен глас. Беше доста по-висок и с мускулесто телосложение. Джиьон примигна няколко пъти обърна се към събеседника си и се сблъска с пръстите му,които шареха пред лицето й.
-Ти въобще не ме слушаш,нали?
-Оппа, обичал ли си човек без дори да го познаваш?
Джинуо се намръщи и скръсти ръце:
-Защо питаш? Да не си влюбена? А и защо винаги си в такова носталгично настроение? Заради времето ли е? Искаш ли да ти дам якето си? Трябваше да се облечеш повече...
Да, такъв си беше Джинуо-винаги загрижения по-голям брат.
-Не. Не, оппа. Знаеш,че обичам,когато вали..-Джиьон прошепна много тихо и погледна надолу.
-Защо обичаш дъжда? Студено е, мокро и мрачно. Нищо не можеш да правиш освен да си седиш вкъщи и да..
Но Джиьон изгуби нишката на разговора.

„Как няма какво да се прави? Сега ще ти покажа оппа!”

Докато Джинуо разплаено развиваше тези и хипотези, момичето грабна чадъра и го захвърли настрани. На Джинуо му трябваха няколко секудни,за да се осъзнае и да започне да...
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ? АМИ АКО НАСТИНЕМ ЛОШО,А? ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ,ЧЕ НЕ ОБИЧАМ..УООУ!
Преди да продължи с лекцията си Джинуо бе повлечен и двамата тичаха с всички сили. За секунди подгизнаха до кости,но усмивката не слизаше от лицето на Джиьон, в чието съзнание беше само той- красивото момче от библиотеката.

***
Темин почти загуби равновесие,когато най-добрият му приятел го сръчка силно в ребрата. Двамата вървяха по тихата алея,която минаваше през любимия парк на Темин.
-Говори ли с нея?-попита Хюнбин.
-Не..-Темин отговори тихо и поклати глава. Вдигна поглед нагоре и погледна небето. Тъкмо бе спряло да вали и облаците си отиваха. Каква загуба, а времето беше толкова хубаво.
-Погледна ли я?
-Малко.
-Как така малко? Или си я погледнал или не!-Хюнбин се засмя и изтупа панталона си.- Дай ми листа си.
-Кой лист? –Темин светкавично обърна глава към приятеля си и му хвърли жлъчен поглед.
-Как така кой? Онзи,в който си написал нещата,които искаш да направиш преди да умреш. Не ставай глупав Тем! Знам,че имаш такъв.
-О-от къде знаеш? На никого на съм казвал..
Темин започна нервно да опъва ръкавите на ризата си и да крие пръстите.
-Тем..-Хюнбин се спря и го хвана за раменете-..аз съм най-добрият ти приятел. Повече от очевидно е,че не внимаваш в часовете по математика, история, биология, физическо,литература..
-Да, да ясно схванах. Продължи натам..
-...география..
-Не с предметите Хюнбин,за Бога..-Темин простена тихичко и завъртя очи.
-Та, мисълта ми беше,че понадничах в тетрадките ти и видях листа. И бъди спокоен няма да ти се подигравам. Тем аз се гордея с теб.
Хюнбин се усмихна широко и даде мечешка прегръдка на приятеля си.
-И все пак- да станеш известен изпълнител.. Танцуваш добре,но трябва да можеш и да пееш.
-Там ти помагат с тези неща Хюнбин. Ще бъда трейни в СМ!
Темин изпъна горно яката на сакото си и се потупа по гърдите.

„Ще бъда трейни в СМ..”

-Добре,добре.. сега ми го дай. Трябва да махнем „Да призная на Джиьон.”
-НЕ!
-Тем.. тя има гадже и съдейки по твоите описания е с размерите на великан,който може да те смеле само с малкия си пръст.
-Не се тревожи. Аз имам план. Просто ще й призная. Нататък решението оставям на нея. Не искам в главата ми да се разиграват сцени какво би било ако й бях казал и да се натъжавам,че дори не съм опитал. Сега имам шанс и ще го направя.
-Как?
-Джиьон обича шоколад и цветя,значи ще й подаря шоколад и цветя .
***
-два дни по-късно-

Капка пот се стече по челото на Темин и се озова на езика му,който стърчеше навън от устата му. Но това не го разсея от задълбоченото му опаковане на кутия шоколадови бонбони. Кухнеската маса у дома му се струваше най-подходящото място-ако имаше затруднения щеше да повика помощ. Последния път,когато се бе опитал да прави нещо в кухнята имаше лоши последствия..Добре,де ужасни последствия. Къщата на семейството за малко да изгори. Но за щастие на Темин това не се случи.
-Темини,скъпи,какво правиш?
Майка му се появи от хола с малка саксия,а в нея малък цвят слънчоглед.
-Опаковам.
-Виждам,но за кого е ?
-Мамо!-Темин вдигна поглед и сбърчи нос.
-Айгууу! Колко си сладък. Малкото ми момче е влюбено..ТЕСЪН! ТЕСЪН! Ела тук. Братчето ти прави подарък за първата си любов.
-Мамо!!!-Темин извика отново и се свлече на стола. Сега най-силно от всичко желаеше земята да се разтвори и да го погълне.
-Нужда от помощ?
Тесън се присъедини към тях,като с голям апетит ядеше сандвича си.
-Хьонг-не. Благодаря ти. Мога и сам.- отвърна Темин и хвърли „лош” поглед на брат си. Въпреки това Тесън взе най-близкия стол и се настани удобно на масата.
-Какво е това?-попита той и посочи кутията.
-Подарък.
-За момиче,нали?
-Да, хьонг за момиче.
-Момичетата обичат и цветя. Защо не й подариш онзи слънчоглед там?
Тесън извърна глава и с поглед посочи саксията,която майка им беше донесла.
-Хьонг.. ти ..ти СИ ГЕНИЙ! И аз много те обичам!- Темин се усмихна широко и продължи борбата с панделката,която упорито не искаше да се накъдри.

***
-Хюнбин,Хюнбин, ХЮНБИН! На път към дома й съм.
Темин държеше в едната си ръка телефона,а в другата някак си успяваше да закрепи бонбоните и цветето.
-КАКВО? МИСЛИШ ДА ХОДИШ У ТЯХ!Ти сериозно ли говориш?! Не чу ли нов-
-Казах ти,че не е хлътване и да отивам до тях. Чувствам го Хюнбн.Чувствам го с всяка пора на тялото си. Тя е единствената.
-Не Тем,не е там проблем! Семейството на Джиьон е прет-
-Хюнбин затварям. Пред къщата съм.
Темин затвори и се усмихна до уши. Почеса се нервно по бузата,после оправи подгъната си тениска и натисна звънеца. Нямаше представа какво ще каже. Не беше научил никоя готина реплика,както го посъветва Тесън. Затова Темин просто бе решил да се води по сърцето си.

„Сега или никога.”

-Какво желаеш,момче?
Темин отвори очите си и пред него стоеше възрастна жена. Определено не беше Джиьон.
-Аз..ъм Джиьон вкъщи ли е?
-Джиьон ли?
-Да Джиьон.Омо да не съм объркал адреса. Аджума извинявай много..
Темин почервеня до мозъка на костите си и се поклони. Но тъкмо,когато се обърна, жената го хвана за рамото.
- Извинявай момче. Паметта ми се губи ..-старицата се усмихна и ущипа бузата на Темин, който не искаше да се държи грубо и се остави в нейните ръце.-Джиьон беше онова хубавото момиче,нали?
-Да, да аджума знаете ли къде живее?
-Разбира се,че знам. Тя ми е внучка.
Очите на Темин светнаха:
-Тогава може ли да я повикате.
-Момче ти не гледаш ли новини?-явно бе,че въпросът не изискваше отговор,но Темин си пое дъх,за да го направи,когато срещна насълзените очи на жената.- Майката на Джиьон,моята скъпа дъщеря, загина в катастрофа миналата вечер..Наложи,се Джиьон да замине,защото аз не мога да се грижа за нея..
Темин изтърва кутията с бонбони,а заедно с нея саксията със слънчогледа се разби на хиляди парченца. Джиьон я нямаше.
Старицата пред него вече се задавяше в сълзите си,но Темин не искаше да я погледне. След около минута хлиповете спряха,но момчето продължаваше да стои,с крака приковани здраво за земята и поглед към нищото.
-Извинявай, момче кого търсиш?

-------------------------------------------------------------------







ПП: Хей~~~ I'm back
Исках само да кажа,че постера *който като видях ужасно много харесах и исках да го използвам* не е мой. Всички права са на притежателя му *който и да е той *



Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Сеп 15, 2012 7:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




2 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:17 pm

Silver

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
нааай-накрая ;д интересно, в момента не съм настроена за мрачни събития, ама се надявам, че няма да остане дълго така ;д иначе познах, че и тя е влюбена в него и онова голямо момче е брат и! о йеа ;д

http://bgprimadonna.forumotion.com/

3 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 1:20 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Май май се задава нещо ново и интересно ми се струва
Ще го следя ссссс интереес ... чакамм следващаа главаа

4 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 01, 2012 4:52 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Welcome baaack~
Добреее, харесва мии, започва добре- като цяло виждам, че си се постарала началото да е възможно най-добро
Радвам се, че най-сетне се реши да го започеш! Успех с писането~




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

5 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Юли 02, 2012 6:31 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
2

Въпросът, който Темин си бе задавал през изминалите три години беше: Има ли начин да немери Джиьон? И ако да, какъв е ?

Навън валеше. Русокосто момче не си спомняше колко дълго не се бе наслаждавало на капките дъжд,които се удрят по стъклата на автобуса, в който пътуваше. Бе опрял унило глава на дланта си и въздъхна тежко. Животът му се бе преобърнал. Мечтата му да бъде известен се бе провалила отдавна, когато откри,че Джиьон я няма. Единственото желание от списъка, което бе успял да постигне да се запише в училище за танци.

Почти незабележима усмивка се появи на лицето му,когато си спомни момента,в който му съобщиха,че е приет. Първаначално бе решил да се откаже и да се скрие в своята малка стая, докато Бог не му даде знак. Какъвто и да е знак-камък да падне от небето и да го удари по главата или съвсем случайно да се спаси от задаваща се към него кола.

„И все пак,какво са мечтите? Желания,които се изпаряват с времето,нали? А аз нямам в излишък от него,за да започна всичко отначало.”

Темин въздъхна отново и преглътна няколко пъти. Беше ужасно жаден.

„Следващият път ще си направя списък с нещата, които не трябва да забравям!”

Той погледна навън и видя,че наближава неговата спирка.
Не искаше да си тръгва от автобуса. Тук поне имаше хора, за разлика от празния му апартамент.
Темин бе решил да се изнесе от вкъщи преди година. Бе сметнал за добре,че деветнайсет годишно момче без цел в живота не трябва да бъде товар за семейството си. Майка му го умоляваше да остане с тях,но щом Темин си науми нещо.. Е, успява да го постигне.
Шофьорът го повика с пръста си и му направи знак да излиза- след като нямаше никой в автобуса, бе време на единствения пътник да си отиде.
Дъждът продължаваше да ръми и щом Темин слезе от автобуса за секунди стана мокър. Въпреки това не бързаше да се прибира. Не искаше пак да оправя леглото си и да се захваща с неизмитите чинии от предишната вечер.
Изведнъж нещо го откъсна от мислите му и когато погледна към краката си видя малко кученце,което скимтеше и го дърпаше за дънките. Темин се наведе и го вдигна:
-Ела тук приятелче. Знаеш ли, ужасно си сладко!
Приближи муцунката на кученцето до своята и му се усмихна широко. Скри го под якето си и се затича към вкъщи.

***

-Как да те нарека,хм?
Темин лежеше на единсвения си диван в хола и гледаше упорито малкото куче, което се бе свило на топка и спеше. След такава баня на всеки би му се доспало.
Темин се прозя широко и усети, че устата му бе пресъхнала. Беше ужасно изтощен, но все пак събра сили и се протегна до малката масичка над главата му,за да вземе чашата с вода. Погледна ръчния си часовник.

03:15

От три часа се бе опитвал да заспи,но без резултат. Ужасно му се искаше да се гушне в някого, да усети топлината на друго човешко тяло,а не на студената му възглавница.
Въпреки че имаше много хора в училище,с които поддържаше връзка,чувстваше душата си самотна. Когато бе решил да се откъсне от своята среда, бе решил да забрави и старите приятели-включително и Хюнбин.
Една вечер бе спорил часове със себе си, дали да му позвъни и простичко да го попита: как я кара? Но не можеше. Нямаше право.
Тихо скимтене привлече вниманието му и Темин погледна към кученцето,което легна по гръб и отвори големите си очи,за да ги насочи към новия си собственик.
Темин се усмихна от ухо до ухо и с тромава крачка се приближи до новия си приятел, като го погъделичка по коремчето.
-И внимание искаш,а? Мисля да те нарека Ева. Какво ще кажеш? Харесва ти,нали?
Ева се преобърна няколко пъти и започна да си играе него.
Когато отново погледна часовника си Темин отбеляза,че след точно след петдесет и шест минути ще му се наложи да се приготвя за училище. А не бе мигнал дори минутка.

***

Темин бе разсеян за всичко останало,но не и ако става въпрос за танци. Обичаше се да се оставя музиката да го води,да движи крайниците му и да му дава сили да продължи напред. Имаше една единствена надежда- да стане хореограф,а за това не беше нужно да знае как се намира синус от половин ъгъл,нали?
-Темин престани да мечтаеш,а започни с теста. Остават ти само петнайсет минути.
А този беше Минхо, може би най-близкият от познатите му. Темин все още се страхуваше да го нарече приятел.
-Мино-ши, умирам за сън. Защо просто не го предам. Знам,че пак ще имам двойка.
Минхо поклати глава и изцъка неодобряващо.

„Той е умен. Не разбирам защо никога не учи. По-добре да му помогна.”

Темин се прозя широко и тъкмо ставаше от мястото си, когато усети силна ръка да го дърпа отново към стола.
-Какво правиш?
-Помагам ти.
-Не искам.
-Ако не го направя ще те изритат от часовете по танци, защото си слаб ученик.
Темин се взираше в Минхо няколко секунди, но тези секунди му се сториха векове. Не искаше да проваля единствения си шанс, за това кимна.

***

-Мино-ши, благодаря ти!
Темин отхапа голям залък от сандвича си и предъвка звучно преди да го глътне. Огледа се из двора и забеляза треньора си по танци , който разговаряше с новите ученици.
-За нищо Темини-отвърна Минхо и потупа приятеля си по гърба. Той поне не се страхуваше да го нарича така.
-Ммислиш ли,че и аз ще стана толкова добър колкото Джеуон хьонг?
-Дори по-добър, но няма да е зле ако се съсредоточиш малко повече в ученето-Минхо впери огормните си очи в Темин и сякаш се взираше право в душата му и разбираше тревогите му без думи.
-Мино казвал ли съм ти,че ме плашиш понякога?
Темин се засмя и изтупа ризата си от трохите.
-Не,но благодаря ти за комплимента.
-Мино, чувствал ли си самотен някога?
Темин извърна глава от рентгеновите очи и започна да изучава короната на големия орех на няколко крачки от тях. Притвори очи и се наслаждаваше на вятъра,който бе необичайно силен за края на октомври.
-Защо? Ти да не би да си?
-Не е учтиво да ми отговаряш с въпрос.
Темин сведе поглед надолу и започна да си играе с пръстите.
„Това хлапе наистина изглежда тъжно..” помисли си Минхо и продължи да се взира в русата коса на по-малкия.
-Темини защо си самотен? Не живееш ли при родителите си?
-Аз..хьонг.. не е това.

„Разбира се,че е! Но какво да му кажа: о, да Мино-ши изгубих лъча надежда в живота си, напуснах семейството си и сега съм сам в малък разхвърлян апартамент. Ха! И ще ме помисли за тотално хахо, в каквото може би се превръщам..”

- Ако споделиш някои от тайните си с мен, бих могъл да т-
-Не,хьонг, не можеш. Никой не може да ми помогне!
Темин присви очи и се сви на топка, гушейки краката силно до тялото.
-Миналата нощ едно бездомно момиче ме помоли да остане. Изглеждаше толкова изплашена и уязвима,за това сметнах за правилно да й позволя. Добре,че нашите не бяха вкъщи. Щяха да си помислят,че върша мръсотии с нея в стаята. Попитах я защо не потърси някои от родните си,но тя не ми проговори цяла нощ. Стоеше свита на топка до леглото и тихо плачеше.
Темин го гледаше с интерес.
-Защо ми го казваш, хьонг?
-Защото от както се познаваме не сме си говорили така.
- Как така?
-Задълбочено.
Темин спусна краката си на земята и се изправи. Не желаеше да погледне Минхо.
-Хьонг, не очаквай от мен да ти дам приз за добро сърце.
-Надявам се някой път да говориш мен , Темини. Понякога не е лошо да се разкриеш пред другите.

***

„ Да се разкрия пред другите.. Как ли пък не!”

Темин вървеше забързано към работата си и ритна ядосано един камък.
Нуждата да плати наема бе голяма.
Нуждата да имаш подслон бе голяма.
Темин го бе разбрал по трудния начин, когато се бе наложило да прекара една нощ под звездите на самотна пейка в любимия си парк.
Така след няколко месеца се оказа продавач в сладкарница и всеки път щом погледнеше към шоколадите наредени на витрината, изпитваше неописуемо желание да я счупи.
Погледна часовника си и за нещастие отново закъсняваше. Шефът го бе предупредил,че ако му случи отново ще се наложи да го уволни и тогава довиждане малък, неподреден апартамент.
Темин отвори вратата на магазина и Ънми го приветства с усмивка. Смяната й бе свършила от двайсет минути, но тя никога не възразяваше да го чака.
-Здравей Ънми. Извинявай,че пак закъснях. Не знам какво ми става.
Темин се усмихна, показвайки два реда от чисто бели зъби.
-Оппа, не се притеснявай. Знаеш,че можеш да разчиташ на мен.
-Да,но ми е неудобно.
Ънми не отвърна, а просто му намигна и остави престилката и шапката си и скоро напусна магазина.
Темин изпуфтя и попита учтиво следващия клиент какво ще желае.
Но момичето не отвърна. То стоеше като приковано пред витрината с допряни длани до стъклото и очи, които погълваха всички сладки неща. Темин несъзнателно бе започнал да си отбелязва как изглежда-висока с дълга разпиляна коса,която почти закриваше лицето й, бе облечена с тесни дънки,върху които времето си бе оказало влияние и шарен плетен пуловер,който бе твърде голям за малкото й тяло.
-Г-це, задържате опашката, моля седнете и когато изберете се върнете пак.
Темин помоли учтиво,но тя сякаш не го чуваше.
Момичето кимна бавно и се отдели с въздишка от витрината и седна на най-отдалечената маса.
Темин неволно бе проследил всяко нейно движение и изпита желание да я прегърне. Вероятно и тя се намираше в подобно на неговото положение-самотна и нуждаеща се от пари.

„А и изглежда слаба. Дали е гладна?”


Той не преставаше да я наблюдава и когато една възрастна жена се покашля, се оттърси от транса си и й върна рестото.

Часът бе 20:15. Смяната му свършваше след малко, но тъй като нямаше никого, Темин грабна един шоколад и се отправи към момичето. Протегна ръка към нея и с усмивка й каза:
-Заповядай. Сигурно си гладна.
Тя не го погледна. Ръцете й бяха в скута,а краката й нервно потропваха по пода.
-Вземи го. Не искам да плащаш.
Непозната вдигна внимателно главата си, впери големите си кафеви очи в тези на Темин и в тях можеше да се разчете блаодарност.
-Не възразяваш, ако седна при те,нали?
Момичето отново го погледна,а бузите й бяха издути, заради голямата хапка шоколад. Тя поклати глава и преглътна звучно.
-Имаш красиви очи. Може би ако ги показваш по-често...
Темин докосна косата й и отмести голям кичур. Да определено е красива.
Момент.
Сърцето му затуптя по-бързо от обикновено, зениците на очите му се разпириха,а всяко косъмче по тялото му настръхна.
Изглежда и с момичето се случваше същото.

„Това е тя!”

„Това е той-момчето от библиотеката!”






ПП: Примерна съм, нали ?Поствам навреме :Д.. Ениуей..Сега какво ли си мислите.. Тая направи Темин продавач и 'баси депресираното същество . Ах~ Исках да е нещо различно от обикновените фикове, където Шайни са заедно. И ако се питате дали Минхо е нашия Минхо-да той е

Между другото това е кученцето на Тае ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




6 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Юли 02, 2012 6:48 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

7 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 05, 2012 1:49 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
3
Темин гледаше в големите й кафеви очи без дори да си поема глътка въздух. Едната секунда, в която не си бяха продумали, му се стори цяла вечност.

„Джиьон сигурно не ме помни..”

„Той сигурно не ме помни”

„По-добре да се правя,че не я познавам.”

„По-добре да се правя,че не го познавам.”


-Как се казваш?
Пръв наруши тишината Темин,който бързо отмести ръката си от лицето й.
-Шин Джиьон.
-Аз съм Темин. Защо си сама? Навън е късно и тъмно и студено. Ако не си внимателна може да ти се случи нещо.
Джиьон се усмихна и прибра остатъка от шоколада в джоба си:
-Винаги ли си толкова загрижен за хората?
Ако трябваше да бъде честен-не.
-Да. Смяната ми свършва след малко. Искаш ли да те изпратя до вкъщи?
Джиьон прехапваше устните си нервно,за да не усмихне широко. Приличаше на малко срамежливо момиче, на което Темин тайничко се възхищаваше.

„И сега какво да му кажа?!”

-Мм..Темин-ши не е необходимо. Не съм на десет. Мога да сритам някой и друг задник.
-Аз също. А пък двама е по-добре от един. Ще ги сритаме заедно.
Темин направи сериозна физиономия и се потупа по гърдите. Ако знаеше,че детинското му държание ще предизвика истеричния смях на Джиьон, би го направил още в началото.
-Е, къде живееш?
-Голям инат си.

Инат,инат,инат..Така го наричаше Тесън .
Темин си спомни как двамата с брат му обичаха да се измъкват от вкъщи,за да играят футбол. И винаги щом Темин губеше, караше своя хьонг да играят отново и отново докато не спечели.
Джиьон опита да се извини, но Темин не й отвърна.
-Позволи ми поне да ти платя шоколада.
-Ако имаше пари щеше да го платиш, когато го гледаше жадно през витрината.
Темин не искаше да прозвучи грубо. Думите просто се изплъзнаха.
-Мислиш,че нямам пари ли?
Очите на момичето се разшириха и тя моментално се изправи, готова да напусне магазина. Но Темин извика след нея:
-Не исках да те обидя.Нека се реванширам,като те изпратя.
-Първо ме пусни..Благодаря. Второ: защо си толкова упорит? Не сме приятели и едва ли ще се видим пак.
Очите й се пълнеха със сълзи. Джиьон не искаше да си тръгва, но какъв бе смисълт? Момчето от библиотеката не я помнеше
.
„Страхотно начало,Темин. Ако имаше награда за идиотизъм, ти и я спечели!”

-Виж, Джиьон, защо не се престорим,че това не се е случило.
Момичето погледна часовника и дяволита усмивка се плъзна по лицето й.
-Смяната ти свърши току-що. Ако все още си навит, по-добре побързай.
Темин остана с отворена уста. Нима късметът му се усмихна?


Двамата вървяха обгърнати от мрак и тишина. Темин се благодареше на това,защото крадешком можеше да поглежда към нея. Въпреки че бе тъмно, той забелязваше ясно очертаните форми на лицето й. Джиьон изглеждаше спокойна.

„Няма съмнение-не ме помни. Все пак изминаха три години.”

Темин въздъхна тежко и погледна към небето. Нощта бе ясна-луната светеше ярко и звездите изглеждаха по-големи от обикновено.
-Джиьон-ши,нали знаеш,че в тази посока е моя апартамент?
Тя кимна.
-В този блок ли живееш?
Темин отново попита,посочвайки огромната сграда на няколко крачки от тях.
Тя отново кимна и се опита да стопли студените си ръце, потърквайки една в друга. Темин се бореше с желанието да вземе малките й длани и да вплете пръстите й в своите.
-Нали не си обидена заради онази глупост в магазина?
-Не.
Гласът на Джиьон бе дрезгав заради студа и щом проговори голям облак пара се появи от устата й.
В следващите минути отново настана гробовна тишина,а Темин продължаваше да се чуди защо Джиьон го следва постоянно. Дори когато изкачваха стълбите към петия етаж, тя бе неотлъчно до него.
-Ъм.. аз съм до тук.
Темин посочи вратата на апартамента и бръкна в джоба на дънките си, за да извади ключовете.
Джиьон въздъхна и го погледна в очите. Те бяха първото нещо, което забеляза в него преди години. Напомняха й на онзи ден в библиотеката. Темин бе променен- катранено черната му коса сега бе руса, изглеждаше по-висок, но и по-слаб. Лицето му бе бледо,а тъмните кръгове под очите я натъжаваха.
-Темин-ши..
-Няма къде да останеш,нали?
Джиьон поклати глава и внезапно усети ръце, които я обгръщаха като топло одеало. Не го очакваше,но й харесваше ужасно много.
-Може да останеш при мен.
Темин измърмори в косите й и се усмихна. Май го правеше по-често от необходимото.


Ева беше изключително развълнувана от новия гост. Кученцето лаеше, скачаше и се въртеше в кръг само, за да привлече вниамнието на Джиьон. А и кой би устоял на малката пухкава топка?
Темин наблюдаваше отстрани със скръстени ръце и бе потънал в мисли.

„Ако Джиьон няма дом, тогава бих могъл да й помогна,нали? Но кой се е грижил за нея? Постоянно ли е била сама?”

Колкото и да искаше да узнае отговорите на тези въпроси, Темин трябваше да изчака. И изведнъж му хрумна гениална идея.
-Джиьон-ши, Коледа наближава и се чудех..
-Айш.. не си мисли,че оставам до Коледа. Не се безпокой до утре съм си тръгнала. Дори няма да ме чуеш. Ще бъда тиха.
Усмивката на Джиьон се изпари както и желанието й да играе с Ева.
-Не,не .. исках да ти предложа да живееш с мен. Колкото е необходимо, докато си намериш свой дом.
-Докато си намеря свой дом? Малко трудно постижима задача..
Темин потърка брадичката си и допълни:
-Знам, но приеми го като коледен подарък.
-Защо го правиш? На сгодените двойки им отнема повече,за да се решат да живеят заедно, ти ми предлагаш,а дори не се познаваме. Не го прави от съжаление. Не се нуждая от него.

„Защото те обичам и не съм преставал да мисля за теб от три години..”

Но Темин не можеше да й признае. Вместо да измисля глупави причини, той реши да приготви нещо за ядене. Последния път, когато бе правил кулинарен опит, нямаше ток два дни.
Но за Джиьон си струваше токов удар.
Единственото,което Темин можеше да готви беше рамен. И то по своя рецепта. Надяваше се само да не я ужаси.

-10 опита по-късно-

Темин подуши супата и доволно се усмихна.

„Моят най-добър шедьовър. Ловя се на бас,че не е яла по-вкусно нещо.”

Той внимателно се отправи към хола и завари Джиьон, която бе заспала с Ева на дивана. Краката на Темин се заковаха здраво за пода и не мърдаха. Сега бе моментът да се наслаждава на красотата й.
Със замечтана усмивка и поглед вперен право в плътните устни на Джиьон, Темин изглеждаше по-глупаво от всякога. Да не споменаваме и купата със супа, която държеше.

„Добре, престани. Ако се събуди ще си помисли,че искам да й направя нещо.”

Темин остави рамена на малката маса до дивана и отново отиде в кухнята, където си наля чаша вода и после още една, и още една. Не знаеше защо, но често му се случваше да ожаднява все едно е тичал километри.
Изведнъж силен писък накара кожата му да настръхне и замалко да се задави,докато преглъщаше.
Темин бързо изтича при Джиьон и видя,че тя бе свита на кълбо и плачеше тихо.
-Джиьон, добре ли си?
Темин попита тихо, обезпокояван от идеята,че може отново да я изплаши.
-Сънувах кошмар..
-Искаш ли да споделиш?
Джиьон го погледна с навлажнени очи за част от секундата и притисна краката по-силно към себе си.
Темин поклати глава в знак на разбиране и седна до нея. Бореше се с желанието отново да я прегърне,но не искаше да изглежда като перверзник.
-Разбирам. Твърде лично е..
-Какво е това?
Джиьон изтри лицето си и погледна към храната.
-Рамен. Приготвих го за теб-Темин отвърна гордо и го взе-Ето подуши. Не ухае ли вкусно?
Джиьон се засмя тихо и Темин се почувства отново на седмото небе.
-Хайде,хайде опитай го!
Джиьон се усмихна по-широко и се реши да вкуси от храната. Дори и да не искаше, корема й се обаждаше.
-Е, харесва ли ти?
Джиьон кимна и започна звучно да се храни.

„Хм.. странно. Веднъж го приготвих на Мино-хьонг и той каза,че бил ужасен..”

-Какво си сложил? Има различен вкус.
-Мляко,мед и чили сос.
Темин изреди с такъв хъс, все едно е изобретил машина на времето.
-О,Боже! Опитваш се да ме убиеш!
-Нали каза,че ти харесва?
Темин нацупи устни и се опита да вземе рамена от Джиьон,но тя се дръпна и му се оплези.
-Ще го изям. След като е специално за мен. Не ме мисли за неблагодарна.

„Ииии гол! Все пак не съм най-големия идиот. От сега натаък само такъв рамен ще правя. Може и да издам специална книга с рецепти, в която.. О, май ще бъде само тази.”

-Джиьон може ли да те попитам нещо?
Момичето престана да яде и сведе поглед. Настана тишина за момент, след което тя си пое въздух и започна да говори с едва доловим глас:
-Преди няколко години цялото ми семейство загина в катастрофа..
Темин забеляза как долната й устна започна да трепери и я докосна с пръста си.
-Недей..Ще ти донеса одеало и възглавница.
-Благодаря. Не разбирам защо го правиш? Ние сме непознати. Не искам да съм товар.
-Ако беше товар нямаше да те заговоря в магазина, нито щях да ти покажа къде живея. Не го правя от съжаление. Наистина искам да помогна.
Този път Темин се остави на изкушението да я вземе в ръцете си и да изтиска живота от нея с прегръдка.
-И недей да плачеш. Дори ако изпитваш огромно желание-недей. Усмивката винаги помага.
Джиьон кимна и вдиша от аромата на Темин. Със сигурност щеше да го запомни- на шоколад.








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




8 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 05, 2012 6:02 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

ОМГ!!! Муахахахахаахахахахахахахахахахахх умрях си от кеф и от смях...МЕГА РОФЛ


ПП: Хора, пишете коментари, иначе скоро няма да ни огрее следващата глава ~~

9 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 05, 2012 8:12 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Welcome Baaackkkk~!!! Началото ти е мнооого хубаво!! Предишния ти фик беше страхотен, дано този също има такъв успех!

http://nutella97.tumblr.com/

10 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Юли 06, 2012 8:23 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нямах нет, но сега наваксах пропуснатото
Интересни са и двете глави!!!

11 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Юли 06, 2012 10:36 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Йесссс, наистина става по-интересно с напредването на главите! Лили недей мързелува, а дай следващата, че чакаме!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

12 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Юли 07, 2012 7:52 am

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Давай смело нататък!!!

13 Re: Chocolate and Sunflowers on Нед Юли 08, 2012 1:42 pm

Ro0ska

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Чакай, чакай, чаааакай... ФЪК ЙЕА, ДОЙДЕ МИ МУЗАТА, СЕГА ЩЕ ПИША КОМЕНТАР! Та-рарарарарара.;дд Та, значи. УНИКАЛИСТИЧНО НАЧАЛО ОТ ВАША СТРАНА, Г-ЦЕ СТОЙКОВА! Тук не съм чела някой хубав фенфик с главен герой Темин. Всичките са Джонгхюн, Джонгкий. Ениуей. Начи, Ли-онни, писането ти се е подобрило от последния ти фик и си личи, че този път влагаш много повече старание и това се подразбира, защото се бавиш малко повече с главите от преди, НО ние ти прощаваме. ;дд И тъй. xDDD Давай само така и... по-бързо следващата глава, защото ни мойм да чакЪм. ;дд
P.S: Ето ти още един дълъг коментар от moi. ;дд

14 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Юли 09, 2012 6:17 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
4

Темин имаше три причини да бъде изключително щастлив тази сутрин. Първо: днес щеше да получи заплатата, която жадува от три седмици, второ: беше събота, което означава никакво училище и трето: Джиьон бе на минимално разстояние от него.
Какво по-хубаво от това?
А, да. Студената вода, която обливаше тялото му и го караше да трепери, като листо.
Самият той понякога се чудеше как може да е толкова разсеян. Не ,че не му правеше впечатление недостига на топла вода, но сега, когато Джиьон щеше да живее при него, не можеше да я простудява..

„ Или да я натравям с храна.. Айш! Но пък й хареса. Значи не съм толкова лош готвач.”


Темин тъкмо изстискваше последната капка шампоан, когато чу силен шум, идващ от кухнята, последван от писък. Без да губи време и да се тревожи,че излиза полу гол, той изхвърча като куршум от банята. Подхлъзна се няколко пъти и замалко да смачка Ева, която започна да лае щом го видя. Тя го следваше като сянка, докато Темин стигна до източника на шума, който както и предполагаше се оказа Джиьон.
По пода имашеразлято мляко, а по стените пръски от нещо червено, което Темин не искаше да знае какво е.
Джиьон стоеше с гръб към него, дългата й коса бе разпиляна,а по пуловера й имаше петна от всевъзможни цветове.
Темин се засмя тихо и се приближи до нея.
-Какво правиш?
Гласът му я стресна и тя се обърна светкавично, но когато го направи вече бе забравила къде се намира . Джиьон обходи с поглед тялото на Темин, който беше доста,доста мокър. И носеше парченце плат, което не му позволяваше да е чисто гол.
Джиьон проследи една капка вода , която се стичаше по врата му, продължаваше по гърдите му и корема и се изгуби в..

„Айгу, Джиьон, кога се превърна в такава перверзница?! Престани да го гледаш така!! Дори не слушам какво говори. Комар ли каза? Сега е зима. Навън няма комари. Или каза калмари?”

-..и защо има мляко на пода? Ехо-о-о! Слушаш ли ме?
-ОБЛЕЧИ СИ НЕЩО! ЩЕ НАСТИТЕШ!
-О..Вярно.
Темин усети как се изчервява, като репичка и единственото, за което си мислеше Джиьон бе, колко е сладък.
Ева излая в знак на съгласие.

-Извинявай за бъркотията. Опитах се да направя закуска, но се оказа,че съм доста непохватна.
Джиьон се опитваше са измие упоритото петно от стената, докато Темин хранеше кученцето.
-А! Това е нищо. Аз съм правил по-големи.
-Да,но аз не живея тук.
Темин престана да си играе с Ева и се изправи.
-А къде?
Джиьон го погледна очудено и хвърли парцала яростно на пода.
-Ако всеки път ще ми натякваш,че съм тук благодарение на твоята състрадателност, по-добре да си тръгна!
-Не исках да прозвучи така. Освен това не можеш да отречеш,че съм прав. Дори и да си тръгнеш от тук няма къде да отидеш.
Очите на Джиьон станаха като две малки езерца.
- Прав си. Аз.. съжалявам. Просто не искам да ти създавам неприятности.
Темин се усмихна и я прегърна отново. Радваше,че разликата във височините им не е толкова голяма и Джиьон не можеше да усети сърцето му, което биеше като лудо.
Темин усети топлина от глава до пети и не можеше да иска нищо друго. Когато Джиьон се освободи от захвата му, той срещна погледа й, в който се четеше чиста благодарност. И не бяха нужни думи,за да го разбере.
Темин се почеса нервно по тила и си наля чаша вода.
-Темин-ши, ти не работиш само в магазина,нали?
Момчето преглътна и поклати глава.
-Обичам да танцувам. Е, не съм много добър, но се старая. Някой ден ще стана световно известен хореограф. Като Тони Теста.
Джиьон го гледаше неразбиращо. Все едно й говореха за ядрена физика. Спомни си как като малка с братй обичаха да танцуват пред телевизора.
Тя изпусна тежка въздишка и се допря до масата.
-Искаш ли да дойдеш някой път на тренировка? Всички са много дружелюбни. Ще те науча на някое движение.
Джиьон се засмя силно. Изглежда тя имаше навика да прикрива усмивката си ръка.
-Я! Какво ти е толкова смешно? Аз съм добър учител.
Очите на Темин изглеждаха по-големи от обикновено и след няколко секунди и той започна да се смее. Дори не знаеше защо.

„Какво ми става? Смея се като идиот. Но смеха й е толкова сладък и силен. И, о боже, смешен!”

Сълзи потекоха от очите им .
-Не, просто си представих колко нелепо ще изглеждам до теб. Един стълб е по-добър танцьор от мен.
-Едва ли си толкова зле-каза Темин и повдигна вежди.
-О, да зле съм.


-Чакай,чакай,чакай. Извиваш коленете, после ханша и най-накрая се тресеш все едно те удря ток.
Джиьон питаше едно и също всеки път щом Темин й покажеше движението. Той скри лицето си в ръцете и с тромави крачки се приближи.
-Отпусни се.
Джиьон погледна странно Темин, който застана зад нея. Можеше да усети дъха му във врата си.

„Омо сега да не иска да правим онзи номер. Със сигурност ще ме изпусне!”

-Разпери ръце.
-Чувствам се като в Титаник.
Джиьон извърна глава назад и се усмихна широко на Темин, който витаеше в облаците. За момент се бяха втренчили един в друг.

„Айгу, има красиви устни.”

„Омо..устните й изглеждат толкова, толкова..”

И докато съзнанието на Темин се опитваше да сглоби правилно изречение, Джиьон се бе отдръпнала от него.
-Видя ли? Не ме бива.
-Ама аз дори не успях да ти покажа движението както трябва!
-Някой друг път. Може да съм трагедия с танците, но с пиано не е така.
Джиьон се усмихна широко и продължи:
-Иска ми се пак да свиря.
Темин я гледа дълго време и изведнъж му хрумна гениална идея. Той скочи на едно място и плясна с ръце.
-Стой тук.
-Къде отиваш?!
Но в отговор Джиьон получи затръшване на врата. Ева упорито въртеше опашка и молеше някой да я погали.
-Знаеш ли,че имаш странен стопанин?

Темин крачеше колкото се може по-бързо, защото бе обещал,че ще бъде при Ънми преди 08:15.
По небето имаше сиви облаци, от които щеше да се излее страхотен пурой. Не че Темин възразяваше. Дори ураган не можеше да свали глупавата му усмивка.
Той се надяваше,че парите, които ще му дадат ще стигнат да си плати за топла вода и да купи дрехи на Джиьон.
Потънал в мислите си, замалко да подмине магазина. Щом прекрачи прага от вътре го посрещна Ънми, която гледаше лошо и бе скръстила ръце.
-Оппа, здравей.
-Ънми какво ти е?
-Нищо.
-Сигурна ли си? Изглеждаш ми сърдита.
-Оппаа,кое беше онова момиче от снощи?

„О, боже, не пак!”

Темин разкопча якето си и взложи всичките си усилия,за да й се усмихне.
-Приятелка.
-Да,бе! Тия ги говори на г-н Ким! Той е достатъчно изкуфял,че да ти се върже!
Ънми все още цупеше устни и избягваше погледа на Темин, който изпуфтя.
-Ънми, помниш ли, когато пак едно момиче ме заговри преди няколко дни и тогава ти казах,че няма смисъл да се тревожиш. Сърцето ми вече е заето и не, не е от теб.-Темин побърза да допълни последното, щом видя,че Ънми му се усмихва широко, след което изражението й отново си остана сърдито.
-Оппа,защо не ме искаш? Нали сам каза,че момичето, което обичаш те е оставило преди три год-
Но изведнъж Ънми спря да дърдори и с интерес гледаше човека навън, който ги зяпаше. Темин също се обърна, но твърде късно. Там нямаше никого.
-Оппа, този човек носеше подобно яке на твоето.
Темин се очуди как Ънми можеше да променя темата на разговора толкова бързо, но не възразяваше. Той умееше да пази самообладание,но с Ънми покрай него, понякога му бе изключително трудно. Не искаше да е неблагодарен. Тя бе единствената, която му подаде ръка в едни от най-тежките дни от живота му. Но не можеше да заповядва на сърцето си кого да обича. Бе против природата му.
Той замаскира отново още една усмивка и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
-Не само аз имам такова яке. А сега би ли извикала г-н Ким. Дойдох за заплатата.
-Айшш, ще видиш,че онова момиче няма да те направи щастлив.
Ънми продължи да се тюхка, докато изчезваше нагоре по стълбите, които водеха до офиса на шефа им.
Темин се огледа и забеляза,че още няма клиенти, за това седна на една маса и заклати нервно крак.
Не след дълго стълбите заскърцаха и Темин извърна поглед от гледката навън-дъждът,за да срещнте строгите, малки очички на г-н Ким.
-Аа Темини, Ънми ми каза,че си тук за парите.
-Да, г-н Ким. Обещахме ми миналата седмица,че в събота ще ми ги дадете.
Темин се поклони и отпусна тежка въздишка. Надяваше,че този път няма да си тръгне, така както е пристигнал.
Г-н Ким се усмихна.

„Какво?! Този човек знае ли въобще какво е усмивка. Не съм го виждал да го прави. Никога!”

-Знаеш ли понякога ми е мъчно за теб.-подхвана г-н Ким-такова добро момче си,а работишпри мен. Заплатата е малка. Едва ли ти стига за храна и дрехи.
Темин мразеше да му го напомнят. Да не би да изглежда глупав?
-Разбирам това,г-не.
-Затова-г-н лКим вдига пръст- ще ти дам малко повече от полагащото.
Очите на Темин заблестяха и той положи усилия да не се усмихне твърде широко. Не искаше да изглежда като малко дете, на което са обещали бананово мляко.

Темин бе щастлив. За пръв път от няколко години можеше да усети какво е истинско щастие. Не обикновения смях от някоя глупава шега. А щастие, което те обгръща и не те пуска да си идеш.
Темин бе щастлив. Валеше, а той не помнеше от колко дълго не се бе наслаждавал така на дъжда. Замръзваше и бе сигурен,че ще е болен до вечерта, но не го интересуваше. Дори не се ядосваше на хората, които се блъскаха в него, готови да го стопят със студенината в очите си.
Сякаш нещо го удари през лицето, когато изведнъж се спря,извърна глава наляво и единственото, което можеше да види бяха цветя. Много и красиви цветя. Но Темин не търсеше нито роза, нито орхидея. Това, което търсеше не беше най-красивото, нито най-търсенето, но беше неговото любимо.
Жената, която продаваше му се усмихна дружелюбно и каза:
-Айгуу, колко си хубав! Цветя за приятелката ли търсиш?
-Да.
-Тя сигурно е много красива,нали?
-Не можете да си представите, аджума-отвърна Темин и погледна слънчогледа, който бе скрит из множеството розови,червени и лилави цветя. Жалко,че човек не оценяваше неговата красота.
Жената забеляза погледа му и каза:
-Рядко има такива, които си купуват слънчоглед. Но те не разбират неговата лоялност. Дръж го до прозорец, поливай го всяка вечер и не забравяй да му говориш. И цветята имат душа, момко.
Темин погледна старицата и кимна. На Джиьон щеше да й хареса със сигурност.

Темин събуваше обувките си, когато чу тихо хленчене от хола. Челюстта му почти не увисна, когато видя Джиьон да седи на пода,облчене в любимата му синя риза и черни панталони. До нея имаше голям сак. Личеше,че беше стар.
Темин остави слънчогледа и клекна до нея.
-Джиьон защо плачеш и си с моите дрехи?
Момичето хлъцна и го погледна със зачервените си очи. Избърса яростно бузите си и се изправи.
-Когато ти казах,че няма къде да живея.. Не беше точно така. Сигурно се чудиш къде съм живяла след инцидента,нали?-Темин кимна, хвана я за ръката и Джиьон седна отново до него-Дом за сираци. Това беше домът ми, преди да те срещна. Там е ужасно, Темин-ши. Жените,които се грижеха за мен и другите момичета, не даваха и пукната пара за нас. Ако посмеехме да направим или кажем нещо, което не им се нрави, ни пребиваха.
Темин гледаше с безизразна физиономия.
-Защо не казахте на някого?
-Защото вярваха на тях. Веднъж се опитах да се промъкна в стаята на готвачката. Тя бе единствената, която се държеше мило с мен. След като й разказах всичко тя ми каза да побързам и да опаковамм всички неща, които ще ми бъдат необходими и че щяла да направи всичко възможно след два дни да избягаме.
Джиьон отново хлъцна и избягваше очите на Темин. Ужасно се срамуваше.
Той от своя страна не знаеше какво да каже или направи. Просто щеше да я изслуша.
И така и направи. Слушаше и слушаше и някак си успяваше да запази лицето си като статуя.
-...само аз успях да избягам. Другите момичета се страхуваха. Леля-така наричах готвачката, ми беше казала да не губя време. Но аз не можех да оставя приятелките си там, Темин-ши. Умоялвах ги да дойдат с мен. Обещавах им по-добър живот, но те отказаха. Бях принудена да ги изоставя.
Темин не обелваше дума. От време на време само си поемаше глътка въздух и издишаше тежко.
-И сега вече наистина се питаш какво правя с твоите дрехи,нали?
-Ами..
-Исках да се поразходя,но моите бяха мръсни,аз бях мръсна,за това се изкъпах и взех назаем нещичко от гардероба ти. Прости ми. Не исках да бъда неучтива.
Джиьон се изправи и поклони дълбоко.
-Аньо,аньо.. Спри! Аз не се сърдя.
-Така ли?-попита Джиьон и очите й станаха като две големи паници.
-Мхм..А сега ела с мен.
Темин се усмихна широко и завлече момичето към вратата.
-Къде отиваме?
-Ще видиш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~`

ПП:Хелоуу диър мадафакас, така де,читатели. Закъснението на главата не беше умислено. Трябваше вчера да я пусна, но нямах интернет Sorry,sorry








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




15 Re: Chocolate and Sunflowers on Пон Юли 09, 2012 6:44 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
"мадафакас" вика

Давай Мини!!!

16 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Юли 13, 2012 7:03 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★






5

Темин и Джиьон стояха пред огромна стъклена витрина на музикален магазин, зад която бяха изложени всякакви инструменти-от китари до цигулки.
-Темин-ши,какво правим тук?-?Джиьон извърна поглед към момчето и нервно разтри измръзналите си ръце.
-Ще влезем вътре.
-НЕ МОЖЕМ! Как? Защо?
-Каза,че свириш на пиано. Исках да те накарам да се почувстваш по-добре.
Очите на Джиьон светнаха. Тя се усмихна широко,но все още имаше един проблем, който я тревожеше.
-Много мило-Джиьон този път извърна глава към витрината-но как ще влезем? Да не си някакъв далечен роднина на Худини и ще направиш фокус?
Темин изцъка с език и поклати глава. Бръкна дълбоко в джоба си и в ръцете му проблясна ключ. Джиьон ахна и се приближи по-близо до него.
-От къде имаш това?
-Отвориха магазина преди една година. Веднъж отивах на работа и видях собственика, който спореше с друг човек. Стана ми интересно, за това се спрях..Не разбирах какво говорят,но след като свършиха,собственика изхвърли ключ в кофата за боклук и аз реших да го взема.
Джиьон отново ахна.
-Кой нормален човек би бъркал в боклука,за да вземе ключ?!
-Е,значи аз не съм нормален. И не ме зяпай с тея големи очи. Никога не съм си и помислял да влизам взлом. Но ми хрумна,че ти може да му се зарадваш. Аз не мога да свиря на нищо.
Джиьон го гледа дълго и после го сръчка в корема. Темин се сви на кълбо. Изглежда го заболя.-Я! Недей да се правиш на жертва. Съвсем леко те боцнах.
Но момчето не даваше признаци да се забавлява. Джиьон се паникьоса и се наведе на неговото ниво. Прегърна го и измърмори нещо от сорта на „извинявай” или „съжалявам”. Така или иначе Темин не я слушаше. Съзнанието му бе съсредтоточено единствено върху нежните й ръце, които обгръщаха раменете му. Всъщност не го заболя. Хич даже. След като мина „болката” му, той се изправи и крайчетата на устните му се разтеглиха в широка и ехидна усмивка.
Джиьон присви очи и го удари леко по ръката.
-Ти си идиот! Няма ли да влизаме вече?
-Нали не искаше?-Темин вдигна едната си вежда.
-Вече искам. И без прояви на вандализъм. Ако ни залови полицията ще обвиня теб. Ще им кажа,че си ме завлякъл тук насила и си ме заплащил да..
-Да,да схванах плана ти. Сега ако не възразяваш-Темин й даде знак да върви и тя го послуша.

След половин час разглеждане на всичко,което предлагаше магазина, двамата се настаниха удобно пред единственото пиано. Джиьон се страхуваше да го пипне. Никога не бе виждала по-красиво-дървото блестеше,а клавишите бяха снежно бели. Когато живееше в дома за сираци,често се бе промъквала нощем,за да свири на старото пиано там. Това тук,несъмнено, бе произведение на изкуството.
Темин дълго време я наблюдаваше-радостта в очите й, лекото потрепване на малкото пръстче на дясната й ръка, правата й гладка коса, всичко това правеше нег о щастлив.

„Ако това е щаститето, не искам никога да си отива. Обещавам,че ще те правя щастлива, Джиьон. С малкото време,което ни остава...”

Темин бе откъснат от транса си, само за да попадне в друг, когато дългите,изящни пръсти на Джиьон заиграха по клавишите. Тя беше като ангел,но много по-красива от тези изобразявани в рисунките. Мелодията бе непозната за Темин, но кого го интересуваше тази незначителна подробност?
Сега разбираше какво означава свиренето за нея. То бе както танцуването за него-различно пространство, в което съществуваш само ти и способността да придаваш красота на всяко движение.
Джиьон спря и въздъхна тежко. Започна да кърши нервно пръсти и избягваше погледа на Темин.
-Беше много красиво. Също като теб.
Думите се изплъзнаха. Темин си го мислеше,но не знаеше,че ще събере смелост да го каже. Моментално усети как бузите му порозовяват. Благодареше се,че бе по-студено.
-Много си мил.-прошепна Джиьон и се усмихна срамежливо. Желанието да го прегърне бе огромно,но тя не смяташе,че е редно. Не искаше да си втълпява лъжливи надежди за него.

„Просто се опитва да е любезен. Няма да запляска с ръце и да ми каже колко ме обича,боже, Джиьон стегни се!”

-Не знаех,че свириш..-Темин прошепна на себе си, но Джиьон го чу.
-Нали ти казах?
Темин знаеше много добре какво му бе казано. Просто си спомняше миналото и по-точно онзи ден в библиотеката. Той кимна и сви устни, сякаш се опитваше да спре да говори.
-Я!-Джиьон изкрещя и Темин подскочи-Виж!
Момчето погледна към посокота, която сочеше Джиьон и забеляза малка стъклен топка,в която имаше миниатюрен дядо Коледа. Беше поставена на малък рафт и чакаше някой да я вземе. Още преди да се осъзнае Темин виждаше гърба на Джиьон, която тича като малко дете, на което са предложили най-скъпата играчка.
Тя заподскача на едно място и с лъчезарна усмивка сочеше стъклената топка.
Темин се почеса по челото и бавно закрачи към нея. Повдигна се на пръсти,замалко да я изпусне,но все пак я взе и даде на Джиьон.
-Благодаря.-отвърна му тя без да отделя поглед от играчката в ръцете си. Обръщаше я на всички страни и се радваше на изкуствените снежинки, които се изсипваха.
-Защо не го върнеш на мя-
Но вместо отговор, Джиьон сложи пръст пред устните му и той замълча. Темин се усмихна широко и пое дъх,за да продължи да говори, но тя отново шъшна и се заслуша. След известно време, просветлението удари Темин като мокър парцал.
Отвън се чуваха полицейски сирени. Джиьон се изплаши,ръцете й започнаха да треперят и топката се изплъзна от ръцете й. Стъклото се разби на хиляди малки парченца до стъпалата й.

Джиьон въздъхна тежко. Не си бяха продумали с Темин,докато пътуваха за полицейския участък, нито когато ги затвориха в една малка килия.
С погнуса тя смръщи нос, усещайки грозната смрад, която се носеше от малката тоалетна до тях.
Темин,както почти винаги,успяваше да запази хладнокръвие. Лицето му не издаваше и капка емоция.
Искаше да направи някого щастлив. Не да прекарва нощта заключен.
Джиьон се прозя и опря глава на рамото му.
-Съжалявам. Не исках да ни вкарвам в неприятности.
Темин погледна надолу,като наказано малко момченце и започна да играе с пръстите си. Джиьон не отвърна, а взе дланта му в своята,като нежно галеше кожата с палец. Темин си мислеше,че независимо от мястото, моментът бе красив.
Той затвори очи и си представи,че двамата с Джиьон са легнали на зелена поляна. Тих ветрец разхлажда лицата им,докато слънцето ги милва с лъчите си.
Изведнъж силен трясък го събуди от унеса му и той видя,че полицаят, който ги пазеше бе паднал от стола. Двамата с Джиьон се спогледаха и се разсмяха силно.
Мъжът изсумтя и се приближи до килията.
-Ей, момче! Обадих се на приятеля ти. Каза,че скоро ще дойде да ви прибере.
След това изцъка с език и измърмори,че за днешната младеж трябва твърда ръка.
-Темин-ши,онази стъклена топка наистина бе много красива. Когато бях на три, мама ми подари подобна. Толкова се привързах към нея,че веднъж, когато се скарах с брат ми и той я изхвърли през прозореца,не исках да излизам от стаята си няколко седмици. Бях изключително разстроена и на следващата Коледа очаквах същия подарък,но не го получих.
Настана кратка тишина и Темин отбеляза:
-Значи имаш рожден ден на Коледа!
Джиьон кимна.
-Което означава,че трябва да ти купя нещо.
-Аньо!! Не искам. Не е ли достатъчно,че ме приюти в дома си.
-Не го направих,заради теб. Чувствах се самотен,а компанията ти ми е приятна.
Темин сви рамене и погледна Джиьон,която въздъхна и каза:
-И аз не останах,заради теб,а заради себе си.
-Джиьон,нали знаеш,че това не ме дразни?
-Я! Идиот!
Темин си преправи гласа и изръмжа:
-Трябва да си по-мила с мен,млада госпожице!
Джиьон се засмя.
-Може ли да ти задам въпрос?
-Не,нямам гадже.
-Темин-ши,сериозна съм. Защо живееш сам?
Очите на Темин помръкнаха и той извърна поглед настрани.
-Защо те интересува?
-Помислих,че след като ще живеем заедно може да се опознаем малко..Извинявай не исках да досаждам.
Темин спря да играе с пръстите си и погледна тавана на малката стаичка. Множеството напуквания му се сториха като реки,преливащи се едва в друга. Точно като чувствата му-хаотични и объркани,търсещи своето място.
-Някой ден ще ти разкажа всичко. Прости ми,че крия тайните си ,след като ти сподели толкова много..
Темин наведе глава и почеса нервно тила си. Джиьон се усмихна, но не гъкна. Вярваше му.








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




17 Re: Chocolate and Sunflowers on Пет Юли 13, 2012 8:56 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
f*** yeah~~ дано скоро да има и .. KISSS SCENE !!! пък може и направо...

18 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 19, 2012 5:31 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★









6


Колата на Минхо се движеше бързо,бързо пробляскваха и светлините по лицето на Джиьон, която спеше спокойно на рамото на Темин.
-Е,Темини, защо не ми сподели гениалния си план да обереш музикален магазин? Щях да се включа и за твой късмет нямаше да ни хванат.
Минхо се засмя,но Темин го стрелна бързо с очи и изсумтя.
-Хьонг, не ми се подигравай.
-Кое е момичето с теб?-попита Минхо,докато наместваше огледалото за задно виждане.
-Приятелка.
-И тя ли участваше в грабежа?
-Хьонг, колко пъти трябва да ти повтарям,че не беше грабеж, нито влизане взлом. Имах ключ, така че не се брои за престъпление.
Темин прошепна, но бе на границата да изкрещи. Стисна юмрук и когато гневът му отшумя се отпусна на седалката и измърмори тихо извинение.

Джиьон изчака търпеливо,докато Темин отключи вратата. Първото нещо, което усети Джиьон беше нещо топло в краката си,докато събуваше обувките. Ева бе изключително развълнувана да ги види отново,имайки предивид,че никой не я беше хранил цял ден. Джиьон я погали и се прозя широко. Забеляза,че Темин тършува из всички чекмеджета,а нетърпението му бе изписано на лицето.
-Какво търсиш?-попита момичето и се присъеди към него, за да помогне.
Темин се вцепени и втренчи в Джиьон,сякаш тя бе разкрила най-голямата му тайна.
-Ева няма храна. Ще отида да купя.-отвърна тихо той, избягвайки очите й.
-Искаш ли да дойда с теб? Навън е тъмно и студено. В случай,че замръзнеш,аз ще ти помогна.
Темин поклати глава и почти не я блъсна,затичвайки се към изхода.
-Хей! Какво ти става?
Но вместо отговор получи затръшване на врата. Джиьон бе твърде изненадана,за да си помисли каквото и да е.
Но изведнъж в очите й се появи дяволит пламък. Приближи се до прозореца и видя малка фигурка да се движи бързо.

„Но къде отива? Там не продават храна за..”

-О, БОЖЕ!

Крясъкът й изплаши кучето, което бе заспало и Ева започна да лае към източника на шума. Джиьон не й обърна внимание,а обу едни от кецовете на Темин- нямаше време да търси своите- и излезе.
Навън въздухът бе студен. Не бе смразяващ,а Джиьон дори не бе облякла яке. Номера с купуването на храна не минаваше пред нея. Знаеше много добре какво се продава на мястото към, което Темин отиваше. Но не искаше да го приеме, не искаше да повярва.
За това единственото, което й оставаше, бе да се увери със собствените си очи и уши.
След няколко пресечки, Джиьон забеляза тънката фигура на Темин. Нямаше как да я сбърка, дори само бегло да се виждаше. Тя забави крачка, духна в дланите си силно,за да ги стопли и голямо кълбо пара се извиси от устата й. Покрай нея изфуча кола, която за малко да я блъсне.
Сърцето на Джиьон се разтуптя по-силно от нормално, но продължи да следва Темин.
Не след дълго той се спря и огледа. Джиьон бързо се скри зад един стълб и стисна очи.

„Дано не ме е видял..дано..”Момичето се окуражи наум и съвсем леко подаде глава. Темин не беше сам. При него имаше по-възрастен мъж, с когото,явно,обсъждаха нещо важно. Джиьон не познаваше мъжа, но вече започваше да не го харесва.
Непознатият извади пликче от джоба си и го подадена Темин, който припряно го прибра и започна да върви към посоката,в която се намираше Джиьон. Тя се паникьоса и единственото, което й идваше на ум, бе да тича.

Кецовете тупкаха тежко по асфалта, докато Джиьон бягаше с всички сили. Не посмяваше да се обърне назад, защото Темин можеше да я види. Силите й я предаваха само на крачки от блока и тя се спря. Съзнанието й бе като бушуващ океан, в който плуваха мисли за случилото се.
Наведе се,за да успокои дишането си и се обърна.
И тогава го съзря-Темин бе на няколко метра от нея, но не можеше да я види. Той зави към задния вход и Джиьон побърза да се прибере.

Темин седеше на пейка пред входа на блока. От устата му излезе малко кълбо дим. И не, то не бе от студа-държеше ръчно направена цигара,чието пламъче се отличаваше в нощта.
Знаеше,че Джиьон го е проследила, знаеше,че в видяла разговора му с онзи мъж,знаеше и че може би ще поиска да го остави.
Но по-важното сега бе, как Темин щеше да се измъкне-да скалъпи лъжа или да каже истината. Вдигна дясната си ръка ,която трепереше и доближи цигарата до устните си. Мирисът, който се просмукваше в носа му и вкуса на дим в устата бяха непоносими. Мразеше да го прави.

Темин тихо отвори входната врата,наведе се да събуе обувките си,но загуби развновесие и почти не падна. От хола се чуваше телевизорът, който работеше и Джиьон, която сменяше програмите.
-Здравей..-тихо поздрави Темин и седна до нея. Потърка коленете си, очите му шареха навсякъде до не и към момичето до него.
-Темин, погледни ме.
Момчето бавно извърна глава към Джиьон и се взря в очите й. Усети топла вълна по цялото си тяло и преглътна нервно.
Джиьон се наведе към него и точно когато устните им бяха на милиметри разстояние тя се отдръпна . Стисна силно очи и отново го погледна. Темин се почувства така сякаш гледа през две малки езерца.
Протегна ръка,за да я прегърне, но тя се отдръпна.
-Не ме докосвай.
-Джиьон ти не разбираш..
-Не разбирам ли? Аз не разбирам? Нека видим как стоят нещата-видях те да си купуваш проклетата марихуана Темин! КАКВО ИМА ЗА ОБЯСНЕНИЕ? Или ще ме излъжеш? Пак..
В думите й се криеше горчивина, която пронизваше сърцето на Темин като нажежено желязо.
-Моля те,остави ме да обясня..
Темин отново искаше да я прегърне, но тя се изправи и устните й затрепериха.
-Дрогата е причината да си толкова слаб,нали? Тая отрова е причината за изморения ти вид, бледото лице и..-Джиьон се избърса носа си с ръкав и продължи-и потайността ти,нали?
Темин сведе поглед и зарови глава в дланите си.
-Не мога да ти кажа истината Джиьон.. не мога. Не ме карай,защото няма да го направя.
Джиьон поклати маниачески глава и прехапа устни.
-Добре. Изборът е твой. Нека те попитам нещо- това също е причина и да не живееш със семейството си,нали? Ограбил си ги,за да се тровиш и те са те изгонили.
-КАКВО? Джиьон, говориш глупости!
Изкрещя Темин и също се изправи.
-Цяло чудо е,че още токсините не са те унищожили напълно!! Защо си такъв Темин? Не мислех,че си се превърнал..-тук Джиьон спря за момент-..в наркоман.
-НЕ СЪМ НАРКОМАН! И защо говориш все едно си ме познавала преди! Мислиш,че знаеш всички и че само ти страдаш. Нека ти кажа нещо Джиьон, животът е несправедлив не само към теб. Не се прави на единствената жертва тук.
Темин извика с цяло гърло. Кученцето започна да лае и да лае, нарушавайки тягосната тишина между тях.
-ТОГАВА МИ ОБЯСНИ!
-Не мога..
-Преполагам,че ще се наложи да разбера сама..-отвърна му тя и започна да бърка из джобовете му. Темин остана неподвижен. Една сълза се отрони от окото му, но той не си направи труда да я изтрие. Когато Джиьон престана с претърсването, в дланите си държеше шишенца с хапчета. На лицето й се изписа налудничава, едва ли не усмивка наподобяваща луд човек.
-Значи се дрогираш и с нещо по-силно,а? Искам да ги опитам!
-НЕ!-Темин искаше да грабне шишето,но преди да го направи Джиьон вече бе извадила едно хапче и го гълташе.
Темин изкрещя и почти не получи удар, когато тя отвори устата си,за да му покаже,че е празна.
-Ти си луда..



Последната промяна е направена от lil_sun на Съб Юли 21, 2012 10:49 am; мнението е било променяно общо 1 път








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




19 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 19, 2012 6:50 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ОМГ ИСКАМ СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО!!!!!!!!!!!!

20 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 19, 2012 9:57 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ето това вече е различно! с нетърпение чакаме некста

http://nutella97.tumblr.com/

21 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Юли 21, 2012 6:15 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★









7



Джиьон се хвана за челото и започна да прави бавни кръгови движения. Говореше тихо и Темин не можеше да я разбере,за това реши,че ще е по-добре ако й помогне да стигне до леглото си.
-Пусни ме!-Джиьон избута ръцете му и направи няколко крачки, но загуби равновесие. Почти не падна на земята, когато Темин я хвана през кръстта. Лицата им бяха на милиметри едно от друго, очите на Джиьон бяха замъглени, но много, много красиви.
-Няма ли да ме целунеш, Темин-ши?
Джиьон се изкиска и веднага припадна в ръцете на момчето, оставяйки го с отворена уста.

Намираше се в нещо топло и пухкаво. Обгръщаше я като пашкул и не й позволяваше да се движи.
Джиьон усещаше светлината, която се опитва да си проправи път през клепчите й , но без резултат. Те натежаваха като бетонна стена, която не й позволява да ги отвори. Чувстваше малка болка в корема и неприятно гадене.
Някой галеше косата й и носа. Беше приятно,не искаше да спира.
Гаденето се засили, неприятен вкус се появи в устата й. Джиьон се събуди рязко и повърна на пода.
Темин се опита да я успокои като разтриваше гърба и оправяше косата й.
-Добре ли си?
Джиьон вдигна глава и прошепна:
-Хапчетата не бяха дрога.
Темин се отдръпна от нея, но не отвърна. Нямаше сили да говори. Вместо това щеше да й покаже.
-Моля те само да не задаваш въпроси. Ще ти обясня всичко.
Той стисна силно очи,за да спре напиращите сълзи и започна да разкопчава ризата си. Джиьон не знаеше какво да мисли,нито прави. Остана неподвижда и безмълвна докато очите й се движеха нагоре и надолу по тялото на Темин, което бе цялото в синини. Имаше една под ребрата, две на гърдите,а когато се обърна, целият му гръб бе покрит.
Джиьон изпитваше ужас, страх, паника. Бореше се със желанието да го залее с въпроси,но не можеше.
Обеща да не го прави.
Темин пъхна синята си риза в панталоните и бавно седна на леглото до нея. Не искаше да гледа съжалението в погледа й, когато й каже,че има..
-Болен съм от левкимия, Джиьон-ши.
Гласът му бе едва доловим, но тази фраза, преобърна вътрешностите на Джиьон. Изпита желание отново да повърне. Не искаше да издава звук, иначе щеше да се разридае като малко бебе.
-Хапчетата,които изпи, са приспивателни. Понякога, когато се опитвам да заспя, болката в главата ми е толкова силна. Сякаш всяка пора в мозъка ми се пръска. Не мога да се съсредоточа в нищо, когато боли, Джиьон. Понякога ми пречи и на танците. Започвам да се изморявам по-бързо и се чувствам като старец, който не може да се движи без чужда помощ.
-А цигарите?-прошепна тя.
-Първият път бе от любопитство. Един от пациентите на моя лекар също страда от..-Темин преглътна-.. левкимия. Видях го,че пуши и му казах,че в неговото състояние ще му навреди повече. Но той само се засмя гръмко и ми подаде една цигара. Каза,че успокоявало болките.
Вторият път бе заради отчаянието. Трябваше да науча нова хореография. С групата щяхме да имаме голямо представление, но аз не успях да се справя. Учителят забеляза състояние ми и съобщи,че вече е намерил заместник. Почувствах се като изхвърлен парцал.
Темин се обърна към Джиьон и забеляза,че тя бе заровила глава в дланите си и се клатеше напред -назад. Той си пое въздух и продължи:
-„ Почини си. Изгледаш по-зле от наркоман. Не мога да позволя да излезеш на сцена в таква състояние.” Бе съветът на учителя. Все пак ме сравняваха с наркоман,а не с онкоболен,нали?
Темин изсумтя и отново извърна глава към Джиьон, която не бе променила позата си.
-Третият път бе от любопитство. Исках да разбера какво е да се наслаждаваш на дима, минаващ през дробовете ти, без да усещаш болка.
-Лъжеш!
Джиьон изкрещя и погледна Темин със зачервени очи и подпухнал нос.
-Лъжеш! Тези синини не са заради левкимия. Някой те тормози, нали? Ако е така трябва да се оплачеш в полицията и нещастастникът, който ти причинява побоя да бъде съден. Лъжеш! Не си болен от левкимия. Ти няма да умреш, Темин. Не можеш да умреш! Не можеш да ме оставиш сама! Т-ти ще се оправиш и ще станеш страхотен танцьор и ще изградиш блестяща кариера,ще посетиш всички места, които искаш,защото ще си червясал с пари! Ще се ожениш , аз ще ти бъда шаферка и ще имаш малки,сладки красиви деца, точно като теб. Не можеш!! Не можеш да напуснеш този свят! Не можеш-Джиьон се задавяше от хлиповете си,а очите й се пълнеха с пресни сълзи-..не можеш! Не ти позволям! К-когато се оправиш напълно ще готвим заедно твоя рамен, ще водим Ева на разходка, ще се наслаждаваме на всички Коледи подред, които ни предстоят. Ще ми представиш красивата си приятелка някой ден и аз ще ревнувам мъничко,защото е намерила любовта,а аз не. Т-ти заслужаваш да живееш!
-Джиьон,моля те спри.
Джиьон изхлипа,спря за момент и продължи с пълна сила:
-Не мога ли да ти помогна Темин? Сигурно в парите е проблемът,нали? За това не се подлагаш на правилно лечение. А-аз ще продам всичко, което имам. Вещите ми не са ценни, но обещавам,че ще си намеря работа. Така с твоята и моята заплата ще спестяваме и ще съберем необходимата сума. Не можеш на умреш! Не можеш да ме оставиш сама!!
Темин се приближи по-близо до Джиьон, която се тресеше от плач и я прегърна силно.
-Не се ли отвращаваш от мен? Сините петна по тялото ми са ужасни..
-КАК ВЪОБЩЕ СИ ПОМИСЛИ ТАКАВА ГЛУПОСТ?!
Джиьон изкрещя с пълно гърло и се притисна по-силно до Темин.
-Никога няма да изпитам погнуса от теб, дори целия да си покрит с грозни израстъци-Джиьон избърса носа си с ръкав и погледна в малките очи на Темин ,които не бяха проронили нито една сълза.

„Как може да си толкова силен? Как може да си толкова хладнокръвен пред мен?”

-Може ли да те попитам нещо?
Темин кимна.
-Онзи ден, когато без да иска се появи пред мен полу- гол, нямаше тези..неща?
-Защото в продължение на няколко месеца симптомите бяха изчезнали. Докторът мислеше,че разсейките са се махнали, но вечерта преди да ни заловят в магазина, забелязах,че са се появили сините , което означава,че ракът се е появил отново и то с пълна сила.
Темин протегна ръка към нощното си шкафче и взе от там друго шишенце.
-Тези наистина са лекарства-и го отвори,за да покаже кърваво червените хапчета вътре-Понякога вярвам,че наистина помагат, но изглежда няма резулат.
Очите на Темин се насълзиха, но той успя да се сдържи. Устните на Джиьон се разтрепериха и тя заплака, колкото глас има.
Темин не знаеше какво да прави. Целият шум предизвикваше нова вълна от болка, но не в главата, а в сърцето му.

Денят бе вече двадесети четвърти декември,а нито снежинка не бе паднала от небето.
Темин се събуди по-рано тази сутрин,за да направи кафе,ако неговото можеше да се нарече така, да нахрани Ева и да се полюбува на слънчогледа, чийто цветове го караха да се усмихва всеки път. Знаеше,че слънчогледите не се отгелждат през зимата, но този бе различен-бе неговият слънчоглед.
Темин държеше чашата кафе в двете си ръце и бе опрял нос до прозореца. Времето бе мрачно и момчето се молеше да завали. Обичаеше снега почти толкова, колкото и дъжда.
След като спря да се любува на гледката навън, Темин се изправи и реши да събуди Джиьон. Искаше двамата да прекарат деня, искаше да й покаже,че въпреки болестта си може да бъде нормален човек, който иска да върши нормални неща.
Но изведнъж Темин усети тежест в гърдите,сякаш някой изтругваше белите му дробове,ръцете и краката му започнаха да треперят.
Опита се да направи няколко крачки, но на втората изгуби равновесие и падна на пода. Цялото му тяло се гърчеше,а от носа му течеше кръв. Чу стъпки, които идваха от стаята му, после силен писък и после мрак.

„Съжалявам Джиьон. Не исках да се получи така. В моя перфектен свят ти трябваше да си щастлива,а аз трябваше да съм здрав.”




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПП: Беше ми много тъжно докато писах главата. Направо ми иде да се заколя,за това което правя на Темин Ноу хейт, плийс xD








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




22 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Юли 21, 2012 6:50 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
леле........ГОСПОДИ!!!!! и ме караше да предположа какво ще стане.....
ME GUSTA!!!~~

23 Re: Chocolate and Sunflowers on Съб Юли 21, 2012 6:52 pm

Evva

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Това е наистина изключително...моите поздравления за това страхотно нещо, наистина.
Обаче това с Темин и левкимията...
Добре сега честно - колкото и странно звучи на мен ми харесва този обрат, защото историята става все по-интересна и завладяваща. Чакам продължение и то възможно най-бързо!

24 Re: Chocolate and Sunflowers on Вто Юли 24, 2012 10:25 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Уфффф, защо го поболя момчето бе?..
Както и да е, Лилс съжалявам, че се забавих толкова с прочитането на последните няколко глави. Но ги наваксах наведнъж ииииии чакам с нетърпение следващата глава!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

25 Re: Chocolate and Sunflowers on Чет Юли 26, 2012 6:38 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★










8

Нощта на Джиьон не бе изпълнена с сладки розови сънища, както би била на обикновено седменайсет годишно момиче. Всеки път щом затвореше клепачи, пред очите й постоянно се появяваше Темин-слаб и изтощен, с поглед, който я умоляваше да му помогне. Не можеше да понася повече този кошмар.

„Сега те открих,Темини. Не ти позволявам да ме изоставиш. Аз съм нищо без теб.”

Едва доловима светлина се прокрадваше през прозорците. Джиьон зарови глава в завивките, представяйки ,че се крие от целия свят и заглуши крясъка си във възглавницата.

„Няма да позволя на Темин да умре. Ще направя всичко възможно,за да го спася.”

С огоромно нежелание, Джиьон изпълзя от леглото и се отправи към кухнята. Главата й все още бе замаяна и сякаш краката й бяха неудържимо тежки.
Надяваше се, че Темин не се е събудил,за да може поне този път да го изненада с топла закуска. За нейно нещастие той вече бе буден.
-TAEMIN-AH!~
Студена вълна изпълни тялото на Джиьон-от пръстите до главата-когато видя Темин, който се гърчеше на пода. Тя изтича при него с насълзени очи и го обърна на една страна-така ги бяха научили в приюта. Джиьон затвори силно очи и бръкна в устата му. Трябаше да държи езика, докато тялото му се успокои. Още сълзи се стекоха по бузите й, когато видя алено червената кръв да си прави път по врата му, цапайки снежно-белия му пуловер.
След секунди на агония и за двамата, гърча на Темин отмина и той легна по гръб. Закри лицето с опакото на дланите си и отпусна тиха въздишка. Джиьон нямаше сили да продума. Изправи се бавно и потърси кърпа, намокри я с хладка вода и отново се върна при него. За момент изражението на лицето му я изплаши-безизразно и студено.
Джиьон започна да бърше засъхналата кръв по лицето му,а той остана неподвижен-също, както когато го претърсваше за дрога.
Джиьон започна да осъзнава,че блуждаенето на Темин и затварянето му в неговия измислен свят е защита, която му помагаше да превъзмогне проблемите си.

„Но не искам да се защитаваш от мен. Искам да ми вярваш, Темини.”

Темин блъсна ръката й и се изправи. Главата все още го болеше много силно,а това насълзяваше очите му и всеки предмет пред него блещукаше. Джиьон събра сили и го прегърна плахо. Да имаш друго човешко тяло опряно до своето бе забравено чувство за нея.
-Добре ли си?
-Трябва да изпия хапчетата..-прошепна той и с трепереща ръка ги извади от джоба си. Болестта го бе научила винаги да ги носи със себе си. Не знаеше кога щеше да го изненада.
Джиьон нямаше кураж да го погледне в лицето.
-Защо не ми каза,че..си ..
-Жалък ли? Или толкова глупав,че не прекарам остатъка от живота си в болница?
Темин я погледна студено и глътна хапчетата. Джиьон усети ледени тръпки и сведе поглед. Паразитът бързо изяждаше Темин от вътре. Той никога не би се държал толкова грубо,нали?
-Не. Защо не ми каза,че се усложняваш с всеки изминал ден?
-Джиьон-ши, не е с ден. С часове, минути, дори секунди.
-Моля те!-Джиьон изкрещя и се вкопчи в ръката му-Иди на преглед. Лекарставата не ти помагат. Моля те,Темини!
Очите на Темин се разшириха.

„Темини.. Никой не ме е наричал така от..Е, не си спомням колко дълго.”

Той се усмихна и се откопчи от захвата на Джиьон,само за да може да я прегърне както трябва.
-Извинявай. Не искам да се държа грубо. Но просто едва ли някога ще разбереш как се чувствам. Искам да ми обещаеш нещо.
Джиьон издаде тих стон и кимна,заровила глава в гърдите му.
-Не се разболявай от рак. Или каквато и да е болест. Дори настинка не хващай. Трябва поне един от нас да е здрав. Какво ще правя без приятел като теб.

„Естесвено,че сме само приятели! Джиьон, момиче, пак витаеш в облаците.”


Ако можеше да се шамароса през лицето, Джиьон би го направила.
-Темин,ще ме пуснеш ли? Не мога да дишам..
Темин усети как се изчервява и се засмя неловко.
-Извинявай.
-Може ли да те попитам нещо?
-Всичко каквото пожелаеш?
-Често ли се случва да..
Темин кимна.
-Но не се притеснявай. Когато се случи отново ще внимавам да не вдигам шум,за да не ме видиш.
Момчето се засмя, очевидно доволно от шегата си, но Джиьон бе на прага да се разплаче отново и той се цапардоса на ум.



-Сигурен ли си,че не искаш да дойда с теб? Ами ако ти стане лошо по пътя. Хората може да те подминават без да им пука! Мини, не ме лъжеш, нали? Няма да ходиш да си купуваш марихуана отново?
-За десети път-не. Джиьон отивам да взема подаръка. Обещах ти.
Темин изръмжа и обу обувките си колкото може по-бързо.
-Но аз не съм ти купила нищо..
Джиьон прошепна на себе си и гушна Ева в скута си.
-И ти го обичаш,нали? Е, не по онзи начин, но все пак. Знаеш ли понякога ми идва да му се хвърля на врата и да го нацелувам. Изглежда толкова мек. УУ,ами устните му? Ако не бях сигурна,че са истински бих предположила,че са силиконови.
Джиьон се засмя и погледна Ева в малките кафеви очички, които сякаш искаха да й кажат нещо.
-И определено полудявам,щом си говоря с куче.
Ева излая и Джиьон я почеса зад ухото.
Останалите няколко часа,бяха прекарани в гледане на драми.

„Защо всички корейски сериали завършват щастливо? Защо поне веднъж някой от героите не се разболее и не умре, та да изглежда по-реално!”

Джиьон изпуфтя и превключи на следващия канал и на следващия,докато започна пак от начало.
Малко по малко,умората надделя над нея и я пренесе в страната на чудесата.


Намираше се в голяма празна стая с бели стени. Огледа се наоколо-беше сама и облечена в бяла рокля,сливайки се с обстановката наоколо. Джиьон затвори за момент очи и когато отново ги отвори пред нея стоеше Темин облечен в костюм. Той протегна ръка, а на лицето му бе изписана широка усмивка, от онези, които я карат да се влюбва повече и повече.
Джиьон също се усмихна и искаше да отиде при него, но нещо я спираше. Тя се бореше,за да повдигне крака си, но не можеше.
Усмиваката на Темин изчезна и се замени с учуда. Джиьон виждаше,че той се опитва да говори, но звук не излизаше от устата му.
Джиьон крещеше, но никой не й помагаше. Темин престана да „говори” и отново се усмихна, но този път имаше нещо странно в усмивката му-изглеждаше някак тъжна и насилена. Той помаха на Джиьон и се обърна с гръб към нея.
Изведнъж цялата стая се озари в светлина-ярка,силна и заслепяваща светлина, която поглъщаше Темин. Джиьон отново го извика, умоляваше го да се върне при нея, но той явно не я чуваше.

Джиьон се събуди рязко, цялата обляна в пот. Дишаше тежко, докато отиваше да си налее вода. Първата глътка от студената течност успокои малко нервите й.
-Този сън беше много странен..Ако това означава,че ти,който си там на небето си решил да отнемеш Темин от мен, по-добре забрави за плана си!
Джиьон вдигна глава нагоре и говореше разпалено на тавана, когато чу затваряне на врата. Погледна часовника над хладилника-17:00.
Темин се бе забавил почти пет часа. И това не й харесваше.
Джиьон събра всички сили и с хъс тръгна към Темин, но когато срещна лъчезарната му усмивка,всичко в нея омекна.
-Съжалявам,че се забавих.-каза той,докато отвързваше шала си-Едни от учениците ми ме срещнаха на път за вкъщи и ме умоляваха да имаме още един последен час за тази година.
Темин разбра,че Джиьон си няма представа за какво говори и поясни:
-Два пъти в седмицата се събираме малка група и аз им показвам някое движение.
Темин се завъртя плавно и с лунна походка се приближи до Джиьон.
-Whoa~! Ти да не си роднина на Майкъл Джексън?
-О,това е нищо. Трябва да видиш как правя попинг.
-Иначе си много скромен,де..-Джиьон се засмя и го удари леко по рамото.
-Ауч! Да ме разглобиш ли искаш?
-Стига си се правил на бебе. И не ми цупи джуки! При мен не минава да се правиш на сладък.
Джиьон скръсти ръце и го погледна „лошо”.
-Та кога казваш ще е последния ти час за тази година?
-Ммм-Темин погледна часовника си-точно след трийсет минути-Kaja,kaja идваш с мен.
-Какво? Аз не мога да танцувам. Зле съм. Нямам работа там. Не искам да ми се смеят! Taemin-ah~! Пусни ме!
Темин игнорира молбите й и буквално я завлече към вратата.



-Ако ме накараш отново да изкачвам три етажа стълби ще те събудя някоя сутрин с
Korn до ухото!!
Джиьон се задъхваше на всяка дума и се обърна към Темин, който изглеждаше по-жизнен от всякога.
-Защо аз дишам като хипопотам,а ти си бодър като краставичка?
-Защото ще танцувам~! И между другото нямам нищо против Korn. Shut the fu-
Преди да каже някоя неприлична дума, Джиьон запуши устата на Темин и извъртя очи. Бяха стигнали до стая, на чиято табела пишеше „dance room”, а от вътре се чуваше силна музика. Темин си лепна глупава усмивка и когато двамата влязоха, тумба момичета се затичаха към него, сякаш беше някоя от онези кей-поп звезди,а те бяха неговите подивели фенки.
-Oppa~,защо се забави?
-Oppa~, нова ученичка ли водиш?
-Oppa,нова прическа ли имаш?
Момичетата го обградиха и само малка част от русата му коса се виждаше. Въпреки,че бяха само пет, те вдигаха врява като за петдесет.
Oppa,oppa, oppа..
Джиьон присви очи и изпуфтя.

„Хм,сега разбирам защо подпали двигателя толкова бързо,а? Малък мръс-„

-Джиьон идваш ли?
Темин й се усмихна и всички „фенки” се обърнаха към нея.
Джиьон се усмихна също и от любезност, само от ЛЮБЕЗНОСТ ,се представи.
-Шин Джиьон, приятно ми е.
Тя се поклони леко и подаде на всяко едно от момичетата ръка-на Ънми, Минджунг, Хьорин, Луна и Суьонг.
-И ти ли си добра колкото oppa?
-Приятели ли сте с него?
-Oppa, тя е много сладка,да не сте роднини?
Джиьон никога не се е чувствала по-излишна. Въпреки че момичетата използваха името й в почти всяко изречение,те дори не я поглеждаха,а открито флиртуваха с Темин.

„Защо се дразня? Нормално е той да харесва танцьорки,а не непохватни хора, като мен. Тц, радвам се,че поне сме приятели.”

Джиьон се настани удобно на един стол и затаи дъх. Темин я погледна крадешком й смигна.
Тясе почувства още по-неловко,защото Ънми следеше всяко движение на безценния си „оппа”.
Когато музиката зазвуча сякаш не съществуваше никой за Темин-бяха само той и бийта, който го води. Лъчезарната му усмивка от преди няколко секунди се замени със сериозно изражение и нахъсан поглед. Движенията му бяха плавни и говореха,че насреща й стои професионалист. Въпреки че лицето му бе замръзнало, очите му си оставаха блестящи.
Джиьон ахваше почти през цялата хореография.
А щом спря да се движи, Темин отново си беше сладък и невинно изглеждащ. Той се усмихна,докато всички издадоха доволни звуци.
Темин показа няколко нови движения и след час залата бе празна.

Темин и Джиьон стояха сами срешу голямото огледало,седнали на мръсния под.
-Мислех,че никога няма да си тръгнат.-изкиска се тя и погледна отражението на Темин
-И аз. Ъм.. аз се чудех-той се обърна към нея-какво мислиш? Как се справям?
-Не съм виждала някой да танцува с такава страст, като теб. Мисля,че си страхтен танцьор. За разлика от мен..
-Джиьон, не съм се родил научен. Ако имаш желание можеш и ти да си добра.
-Да, когато стана на седемдесет,нали?
-Не, още сега-Темин се изправи и й подаде ръка. Джиьон го изгледа въпросително, но хвана дланта му и усети как цялата топлина от тялото й се прехвърля на бузите. Темин забеляза и се засмя тихичко. Той сложи другата си ръка на талията й и я придърпа по-близо до себе си. Носовете им почти се докосваха,а двамата се взираха в очите на другия без да мигат. Гърдите на Джиьон се вдигаха и снишаваха по-бързо от обикновено и тя срамежливо отмести поглед от него.
-Стъпи върху моите крака...Хайде,де едва ли си много тежка. Така като гледам не си повече от петдесет килограма.
Темин се засмя тихо и Джиьон го послуша. Стискаше силно рамото му и все още избягваше погледа му. Но Темин хвана брадичката й и я повдигна. Сърцето на Джиьон ускори ритъм и тя потъна в шоколадените му орбити. За нея те бяха най-красивите на света. Никой нямаше очи,като на Темин-винаги блестящи.
- Представи си,че сме в голяма зала и цялото внимание е върху нас. А сега..нека танцуваме.
-Темин-ши, мога ли да те попитам нещо?
-Разбира се.
-Как си представяш идеалното момиче?
Темин направи бавен кръг, докато мислеше и отвърна:
-Тя трябва да е като слънчоглед. Да бъде лоялна и вярна само и единствено на мен. И когато казва моето име цялата да блести. Аз трябва да съм нейното слънце,и така когато е самотна или тъжна,винаги щом ме погледне аз ще я разсмивам и ще я карам да се чувства най-специалното момиче.
Джиьон се усмихна широко и погледна към краката си.
-Предолагам трябва и да е танцьорка,нали?
-Зависи.
-От какво?
-От това как танцува. За предпочитане е да бъде върху моите крака,докато правим най-глупавия танц на света.
Джиьон не вярваше на ушите си.

„Сигурно е прегрял или има температура..”

И докато крещеше мислено на ум, усети пухкавите му устни върху своите-не се движеха, просто се докосваха нежно и внимателно,сякаш Темин изпитваше страх да не я нарани. Не беше целувка изпълнена със страст,а мила,невинна, почти детска.
И на Джиьон й харесваше. Много.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



ПП:
Ауууу..Благодаря ви,много сте милички
Ето и kiss scene~ ^^ Не избързвам много с нея,нали?








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 4]

Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите