Seoul

Септември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Имало едно време, едно реалито шоу...

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Little_dreamer

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★


Глава първа - Съдбата си прави шега

Нали знаете онези невероятно омайни истории, които понякога четем в книгите? Как някоe съвсем обикновено - и бедното в повечето случай - момиче среща своя принц на бял - може и черен, все пак черното е по секси - кон и двамата заживяват щастливо - тази част не е много сигурна - до края на живота си? Е, моята история не е точно такава. Пак има бедно момиче, което всъщност не е бедно, а мързеливо. Има и принц, но принцът се оказа жаба, която само се прави принц. Щастливия край също го има, но както споменах, не точно такъв какъвто сте си го представяли. Объркахте ли се вече?

Всичко започна през един не толкова приятен и слънчев вторник. Събудих се на обяд, както и обикновено и осъзнах, че бях пропуснала поредното интервю за работа, което може би нямаше да се случи, ако си бях навила алармата. Но алармите имаха един дразнещ недостатък - събуждат те.

Станах от леглото и прозявайки паст се запътих към банята. Благодарна, че огледалото не се напука от външния ми вид, започнах да мия зъбите си, макар да се съмнявам, че пастата за зъби щеше да премахне лошия дъх, спомен от вечерята ми. Какво да кажа, просто обичам чесън. След зъбите, идваше ред на косата, а това виж си беше цяло приключение. Случая е следния - косата ми имаше досадния навик всяка вечер да се оплита до толкова,че на сутринта да прилича на птиче гнездо. Евентуално успявах да я среша само с помощта на стоманения гребен, който майка ми ми подари. Но често появяваше по някои бунтовно настроен кичур, които не искаше да следва тълпата, тоест останалите кичури и тръкваше гордо нагоре. Не помагаше нито гел, нито плюнка - последното по съвет на баба ми .

Но тази сутрин в косата ми нямаше бунтовници. Успях да се оправя с нея сравнително бързо и доволно се върнах в стаята си. Трябваше да реша как да прекарам деня. Дали да си търся работа или да остана вкъщи, където скоро щеше да започне любимия ми сериала. Естествено, избора беше лесен.

След десет минути микровълната изпилка, знак, че пуканките ми са готови. Изкарах ги и наслаждавайки се на приятния аромат се цопнах отново на канапето. Не си бях направила труда да се преоблека, затова все още бях със старата си леко къса вече пижама на понита. Майка беше правила многократни опити да се отърве от нея, но след като видя, че със способна на всичко да си я върна - наистина всичко, веднъж даже бърках в боклука пред жилищния комплекс - се отказа. Не знаех защо държа толкова на нея, може би напомняше времето, когато не ми се налагаше да се правя на отговорна.

Бях на 20. Не учех в университет, нямах работа. Според майка ми това беше сигурен знак, че съм се метнала на отдавна починалия ми баща. С нея и малкия ми брат живеехме в малък апартамент, в един от по бедните квартали на Сеул. Заради добре платената работа на майка ми, нямахме парични проблеми. Работеше като адвокат и беше известна с това, че рядко губеше дело. Как от такава майка се беше пръкнало дето като мен и досега си остава една от най-големите загадки в живота ми. До дванадесет годишна с гордост твърдях, че съм осиновена, но надеждите ми бяха бързо разбити, след един от кръвните тестове, които ни правеха от училище.

Оценките ми никога не бяха високи, всъщност и средни не бяха. Направо си бяха лоши. Това често докарваше истерични пристъпи на бедната ми майка, но след най-накрая и се наложи да свикне с факта, че от мен няма да излезе лекар. Завърших и както се очакваше не продължих с образованието си. Казах си, че си почина малко, но това малко неусетно се превърна в две години. И въпреки няколко интервюта за работа, никой не направи грешката да ме наеме.

Не че бях глупава или неспособна. Просто мързелива. И повярвайте, при мен това понятие придобиваше съвсем други размери.

На телевизора тъкмо даваха рекламата за новия стягащ сутиен, когато на вратата се звънна. Оставих пуканките и дистанционното на страна и станах да отваря. Нямаше нужда да бъда гадателка за да разбера кой стой от другата страна. Това можеше да е Сули, единствената ми останала приятелка.

Почти бях стигнала, когато се позвъни за втори път.

- Идвам де! Надявам се, че носиш понички, в противен случай може въобще да не си правиш труда да се събуваш - промърморих преди да превъртя ключа. Отворих вратата рязко, слагайки ръце на кръста, готова да се нахвърля върху нея, ако в ръцете и нямаше кутия.

Но там не стоеше тя. О, не. Там стоеше съдбата и ми се хилеше така, както се хилят само онези, които знаят, че успешно са преметнали някого.

- Госпожица Ли?

Отне ми няколко секунди преди да успея да си затворя устата - слава Богу, преди от нея да потече лига - и да кимна.

- Имаме удоволствието да ви съобщим, че бяхте избрана да участвате в новото реалити шоу на СиБиЕс - обяви тържествено момчето, което толкова пъти бях гледала на екрана. За мой шок и ужас, зад него забелязах червеното проблясващо око на включената камера. Камера, за Бога.

- Ще ни пуснете ли в вътре? - попита Таемин, мятайки чаровна усмивка в моя посока. Излишно усилие, ако ме питате. Бях блокирала. Вероятно и слон с балетна поличка да минеше покрай мен, нямаше да разбера.

Явно разбирайки това, макнаето на Шайни се шмугна покрай мен, последван от екипа с камерата. Едва тогава реалността ме удари с бейзболна бухалка. Бях ужасно прецакана, или ужасна късметлийка. Не знаех на кое от двете да се спра. Но само поглед към окъсаната ми пижама, беше достатъчен все пак да наклони избора към първото.

Какво по-дяволите щях да правя сега?



Well, I really don't know what to say... xD
Няма да спирам с другия фик, просто имах нуждата от малко промяна. Тази история ще е лека комедия, която ще ми помогне да не се депресирам тотално. Пък и идеята ме глождеше от известно време...



Последната промяна е направена от Little_dreamer на Сря Мар 28, 2012 9:18 am; мнението е било променяно общо 5 пъти




http://asianostbg.blogspot.com/

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ихааа....Нещо ново.... Супер e! (йееййй...аз съм първа )

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
хахахаха този фик е просто уникален главата ме грабна още в началото иии със сигурност ще го следяя

П.П. и моля тее без депресии

http://nutella97.tumblr.com/

Little_dreamer

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Глава втора - Защо не трябва да си отварям устата.



- Давам ти една минута, в която да ми дадеш причина, заради която да не ти извия врата - изсъсках в лицето на Су, хващайки я за яката на веселата жълта риза, която носеше. Това, че бяхме в центъра на града, не можеше да ме спре.

-Спокойно, дишай дълбоко - каза тя. хващайки ръцете ми. По лицето и нямаше и грам притеснение. Както обикновено, не ме взимаше нaсериозно, но о, този път щеше да си го получи.

- Да дишам дълбоко ли ми каза туко що? - попитах невярващо на ушите си - Каза ми да дишам дълбоко? Ти да не си откачила случайно, бе?

- Не, според психиатъра ми съм си съвсем добре, благодаря, че попита - усмихна се Су невинно и след едно по рязко движение се освободи от хватката ми. - Но мога ли да попитам на какво се дължи лошото ти настроение? Нека позная, в цикъл си?

Това беше. Протегнах ръка за да я сграбча отново, но тя ловко се изплъзна и пробяга до отсрещната страна фонтана, на който обикновено си уговаряхме срещите. Не се поколебах и я последвах, но само сред трета обиколка - хората не близките пейки подвикваха окуражително, явно си мислеха, че се състезаваме - се отказах. Бях останала без дъх, и потта се стичаше от всяка възможна пора на тялото ми. Хванах се за коленете си и се опитах да си възвърна контрола над дишането.

- Видя ли, казах, че трябва да дишаш дълбоко - сериозно подхвърли Су застанала на безопасно разстояние - Баба ми е в по-добре форма от теб, а тя е на 84 години.

- Само.... да... те... пипна.. - казах на пресекулки.

- Макар да се съмнявам, че това ще се случи, може ли преди това да ми кажеш защо все пак си ми толкова ядосана?

Изправих се и я загледах. По недоумяващото лице, може да съдя, че все пак може би бях нападнала грешния човек.

- Искаш да кажеш, че не си ти?

- Какво да съм аз? - объркано попита Су, най-накрая приближавайки се до мен.

- Не си ме записал в реалите шоуто? - още по объркано попитах на свой ред.

-Реалито шоу? Нямам си на идея за какво говориш. Хайде, да идем до Сладоледената къща и там ще ми разправиш всичко - предложи тя и хвана под ръка преди да имам времето да възразя. Не че щях да го направя де. Определено имах нужда от сладолед.

Двадесет минути по късно вече бяхме седнали на масата в дъното на прохладното заведение.

-Шегуваш се! - възкликна Сули прекалено силно, привличайки вниманието на другите клиенти.

- По тихо, моля. Не се шегувам. Де да бях - въздъхнах аз, лапайки лъжица със лъжица с любимия ми сладолед. Спомените от вчера ме връхлетяха, прекалено пресни за да бъдат нещо друго освен ужасни. Колко повече можеше да се изложа?

- И какво ще стане сега? Ще участваш, нали? Такъв шанс се пада веднъж в живота! Да се снимаш с Шайни! Да бъдеш с тях в една стая! Да дишаш един и същи въздух! Да ползваш една и съща тоал-

- Добре, спри до тук. Това беше гнусно. Остана да кажеш, че трябва да събирам и естествения им отпадък.

- Ами, да. Знаеш ли колко пари можеш да изкараш - очите й блеснаха при мисълта за пари. Това момиче беше лудо на тази тема.

- Както и да е. Не съм много сигурна, че майка ми ще е съгласна - замислено започнах да ровя из студения десерт. Все още не бях й казала, но трябваше да го направя скоро. За предпочитане преди да са го излъчили по телевизията - Сигурна пак ще каже, че съм развей прах и че съм взела всичко лошо от баща ми. Ха, сякаш тя е идеална.

- Можем да ги пуснем в сайта на фен клуба...

- Слушаш ли ме изобщо?

- ...там сигурно има достатъчно луди фенки, които биха ги купили.

Не знам как устоях на изкушението да не захлупя сладоледа отгоре й. Следващите няколко минути в изтекоха със съчинението на възможните сценарий. Въпреки глупавите коментари, накрая вече се усмихвах.

- Чудесно е че са те избрали, но не е ли малко странно, как кандидатурата ти се е появила в сайта? Щом не си ти и определено не съм аз. Не може да се пусне сама - Су потракваше с дългите си лакирани нокти по дървената повърхност на масата - Кога каза, че е срещата за подписването на договора?

- Утре, в 9 сутринта трябва да съм в офиса им. Казаха, че на място ще ми обяснят всичко подробно.

-Мислиш ли, че някой от Шайни ще е там? Дали ще може да дойда с теб?

Извъртях глава, успешно избягвайки големи й молещи очи. Ставах все по-добра в това.

- Няма да е удобно да доведа някого с мен. Сигурно ще има неща, които ще се пазят в тайна - аргументирах се, забивайки поглед в стареца на съседна маса. Забелязал “интереса” ми той ми намигна. Гадост, тоя сваляше ли ме?

- Но ти така или иначе ще ми кажеш! Нали за това сме най-добри приятелки - бас ловя, че е нацупила устните си. Няма да я гледам. По добре да продължа свалката с дядката - Или вече не сме?

- Не говори глупости.

- Защо не ме гледаш тогава?

Добър опит.

- Така ти се струва - усмихнах се. За мое нещастие, дядката прие това насърчителен намек да дойде до мен.

- Госпожице, искате ли да ви изведа на вечеря - премлясна той и в устата му лъсна позлатен зъб.

Довечера щях да сънувам кошмари.

- Е, повече да не съм чула, че момчетата не се интересуват от теб. Приятно изкарване
- ехидно заключи Су, преди да тупне своя дял от сметката и да офейка, оставяйки ме сама с ходещия некролог. Това отмъщение ли беше?

- Знам, страхотно местенце, където правят чудесна пилешка супа. А и във вторник има намаление. Две за цената на едно. Страхотна далавера - намигна ми той, настанявайки се на свободния стол до мен.

- Съжалявам, но имам по-важна работа - измънках, изкарвайки парите за остатъка от сметката.

- Жалко, може би утре тогава?

Не си направех труда да му отговоря, изправих се и се насочих към изхода.

-Ти губиш госпожице, но да знаеш, имам някой страхотни техники за...

За късмет достигнах до вратата преди да чуя за какво са техните.


******

- Това е договора, както виждаш няма никакъв малък текст - доволно избута листите напечатана хартия към мен - Прочети го и ще го обсъдим ако има нещо за което не си съгласна.

Отметвах страниците давайки си вид, че чета. Не исках да си мислят, че съм глупава. Е а аз съм си глупава, но щеше да е по-добре ако за сега не го знаеха.

-Сниmките ще започнат след два дни. Донеси си дрехи, не много, но и достатъчно за седмица. Понякога ще се налага да спиш в апартамента и е добре да сме подготвени. Неделя ще е почивния ти ден, но може и да се налагат промени. Имай го предвид. Сценария ще ти се дава един по рано. Не е задължително да го спазваш дума по-дума. По скоро е ориентировъчно. Но има неща за които е забранено да се говори. Има ги в договора на последната страница. Сега ще ти се плати половината от парите, а останала, в края на снимките - изреждаше директорката. Очите й бяха скрити зад дебели очи с рогови рамки. Не беше красива, но нещо в нея ми допадаше. Изглеждаше като човек на който можеш да се довериш - Ако си свършила, само подпиши и ще отидем да се срещнем с останалите момчета. Чакат ни в конферентния офис.

- Ша-шайни? - заекнах, спирайки на половината от подписа ми.

-Естествено, че Шайни - изсмя се на физиономията ми, директорката, ставайки от стола си - Добре, е да се опознавате преди първите снимки. Вече се срещна с Таемин.

Колко мило от нейна страна да ми напомни. Опитвах се да забравя за най-срамния ден от живота ми. Беше по-зле от дори и от онзи път, когато се напиках в час в пети клас. А тогава ми се лепна прякора Памперса.

- Готова ли? Добре тогава, хайде. Да не ги караме да ни чакат.

Докато отивахме до офиса, се загледах в огледалните стени на помещенията. Може би, трябваше да си облека нещо малко по.... женствено. С тениската, изхлузените дънки и кецовете, успешно можех да мина за онези феминистки, които често даваха по телевизията. Поне косата ми не приличаше на зле сресана перука. Донякъде.

Когато най-накрая стигнахме и директорката отвори вратата се опитах да се усмихна. Но бях толкова нерва, че се получи като гримаса от болка. Бях като робот. Стисни зъби, после оголи устни и ги извий леко нагоре. И боала. Най-грозната усмивка на света.

- Момчета, приятно ми е да ви представя, Сони Хуон.

Поклоних ме се едновременно, след което седнахме около кръглата маса. Факта, че стоях срещу айдоли, беше промил всякаква рационална мисъл от главата ми, а то без това нямах много такива. Единственото ми спасение бе да не си отварям устата. Точна тока ще стоя като няма и ще се правя, че съм нормална.

-....си?

Какво да съм? Боже какво ме попита.? Къде е блеех? Мисли, мисли. Сигурно на колко съм години.

Оню ме гледаше въпросително, с известната си усмивка, която превръщаше очите му извити лунички.

- На 20.

- 2.0 метра?! - изуми се Кий - Не искам да те обиждам, но не ти давам повече от 1. 70 и при това с токчета.

Добре, това беше грубичко.

- Ами, и ти на екрана изглеждаш доста по-висок, без да те обиждам. Но, на живо - много значително го измерих с поглед. Лицето на дивата се обагри леко. Точка за мен, едно на едно.

Остатъка от разговора не протече по-добре. Мисля, че единственото, което ме спаси от Кий, беше факта, че съм момиче. И масата, в този ред на мисли. Аз и голямата ми уста. Трябваше да следваш плана, куха лейка такава!



Ето я и следващата глава, хе хе~~~
....




http://asianostbg.blogspot.com/

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ОООоооо....много,много,много,много ми ХАРЕСВА!!! Моляте давяй по нататък!(Това със Key ми хареса)

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Ами, и ти на екрана изглеждаш доста по-висок, без да те обиждам. Но, на живо...


чакам с нетърпение следващата главаа

http://nutella97.tumblr.com/

????


Гост
Аww искам продължение много ми хареса

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
НЕВЕРОЯТНО !! ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ГО ПРОДЪЛЖИШ АЙДЕ ЧАКАМЕ

http://staywithme.bulgarianforum.net/

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Предупреждение!!!

Здравей Little_dreamer,
понеже фен-фикът ти "Имало едно време, едно реалито шоу..." не е обновен повече от 30 дни, темата за него ще бъде заключена, ако до 2 седмици не публикуваш нова глава или не дадеш основателна причина за отсъствието си.
Ако имаш въпроси, моля погледни темата Правила и изисквания за фен-фиковете или ми пиши Лично Съобщение!

С уважение, модератора на раздела за Фен-фикшъни, nasa__




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите