Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Скитница ..

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 1:15 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Пролог

Беше вечер, студена, ветровита вечер. Бях отново сама, нямаше кой да ми каже "Спокойно, мила всичко ще е наред" , нямаше! Нямаше кой да ме прегърне, нямаше кой да ми дава топлина, бях сама, отново и може би завинаги! Чувствах се предадена, може би защото бях! Бях играчка на съдбата, винаги аз бях слабата, но от днес животът ми се променя. От днес те ще са слабите, те ще са тези, които ще се гърчат в краката ми. Само гледайте на какво съм способна, милички!



*ПЪРВА ГЛАВА*


Лежах неподвижно, гледайки в една точка. Не мислех за нищо, бях спокойна, животът ми беше провал. Баща ми беше алкохолик, почти не се прибираше, нямах майка или по-скоро ме бе изоставила, дори не знаех как изглежда. Нямах приятели, нямах семейство какво имах аз? Мечта, имах една мечта, само една. Исках да стана репортерка, исках да сбъдна тази мечта, исках да вървя по стъпките на майка ми. Въпреки, че ме беше изоставила аз не я мразех. Обичах я по-силно от всичко, като малка баба ми разказваше за нея, описваше я. Тя блестеше не само в нейните, но и в моите очи. Тя беше моята надежда, живеех заради нея. Заклех се че колкото и да ми коства ще отида при нея в Корея!
***
- По-бързо, хората няма да чакат цяла вечност!
- Съжaлявам, шефе! - изричах тази дума за пореден път.
- Ако скоро не се стегнеш ще бъда принуден да те уволня! - заяви той с усмивка на лицето и ме подмина.
Минаваше полунощ, бях уморена не издържах вече. Работех на няколко места, исках да събера, колкото се може повече пари, исках да замина. Исках да отида в Корея, само за това мислех. Бях събрала достатъчно за билет, но едва ли остатъка би стигнал за хотел или храна. Багажа ми бе приготвен от няколко месеца, чаках деня, деня в който слънцето ще изгрее, денят в който цветята ще разцъфнат, денят в който ще сбъдна мечтите си.
***
Бях прекалено затънала в мислите си. Изведнъж се строполих на земята, чух падането на подноса, също така усетих как кожата ми гори, може би защото кафето, което носех се разля върху мен. Чух как наоколо всичко замлъкна, отворих очи, беше болезнено, но все пак не за първи път изпитвах унижение.
- Боже, боже некадърница! - извика шефа ми с нескрита злоба - Съжалявам господине, има толкова некадърни хора, веднага ще я уволня. Погледнах нагоре, всички се бяха насъбрали около нас. Човекът в който вероятно се блъснах от невнимание свали очилата си. Боже, изглеждаше ми толкова познат, изведнъж чух женски глас:
- Боже, това са Shinee! - ето от къде ми беше толкова познат ...

Надявам се да Ви е харесала, това е само част от първа глава. Много съжалявам, но и аз зацепвам понякога! Също така много се извинявам ако има грешки или несвързани моменти!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

2 Re: Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 1:32 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ооо началото ми харесва много! хайде чакаме следващата част :)))

http://nutella97.tumblr.com/

3 Re: Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 2:23 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Благодаря! Ще се постарая да е по-скоро!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

4 Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 4:09 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Първа глава - продължение

Всички се насъбраха около тях. Започнаха да крещят имената им, като добавяха "Обичам те", бях слушала техни песни, но не знаех имената им! Ще ми дадеш ли автограф." Не бях фен на истеричните крясъци, обичах тишината, главата ме заболя. Хванах се за острия ръб на масата и се изправих, беше болезнено, краката ми бяха в малки червени мехурчета, главата ме болеше от удара. Погледнах към тълпата "побеснели момичета", как може да са толкова глупави?
- Изчезвай! И никога повече не идвай дори, като клиент! - изсъска шефа и ми посочи вратата.
- Но...
-Изчезвай! - извика той и ме избута през вратата.
За пореден път бях отхвърлена, бях унизена, бях сама. Нямаше при кой да отида, нямах приятели, нито роднини. Вървях по улицата с наведена глава, хората се обръщаха и ме коментираха "Боже, виж само какви дрехи", "Горката, какво ли е станало" ... но мен не ме интересуваше, поне не и в този жалък момент. Стигнах до парка, огледах се беше толкова красиво. Седнах на една пейка и се загледах в далечината. Все едно още бях дете, можеше да изглеждам студена, корава, но всъщност още бях дете, вътрешно все още бях дете. Обичащо природата, свободата, живота, мислещо, че всичко е розово. Все още имаше част от това дете някъде дълбоко в мен, все още.
***
- Чакай ме! Аз не съм толкова бърза! - крещеше малко чернокосо момиче.
- Хайде! - извика момчето и я хвана за ръката - Искам да ти покажа нещо! - добави щастливо той.
- Но, няма време всеки момент вашите ще те извикат.
- Стигнахме - каза той като забави крачка.
Беше невероятно, двамата стояха на висока скала, под тях морето бушуваше, дърветата бяха дебели и високи. Беше зима, всичко блестеше, беше красиво по свой начин.
- Трябва да тръгвам - каза той.
- Но ... разбирам ще ми липсваш, кога ще се видим?
- Аз .. може би след години - той видя как по бузата на чернокоската започват за се стичат сълзи - но всеки път, когато си тъжна или ти липсвам идвай на това място. Аз винаги ще бъда с теб, обичам те. - каза той целувайки я по бузата - Сбогом! - след тези думи хуква и изчезва в далечината.
***
Когато той и липсваше или искаше спокойствие тя отиваше там, отиваше при него, отиваше на онова място. Гледаше морето, седеше с часове мислейки, жадувайки за него. За момчето покорило сърцето и. Момчето, което винаги бе в мислите и. Минаваха месеци, години, но нямаше никаква вест от него. "Ще се върне" повтаряше си тя "Ще дойде за мен". Минаха девет години, цели девет години самота, но така той не се появи. Чернокоската порасна, спря да ходи при него, напусна града, държавата. Точно тогава живота и се промени, но в отрицателна посока!
- Таймин - прошепна тя , тогава за последно произнесе името му - Сбогом, любими!

Докато го пишех очите ми се насълзиха. Не знам дали вас ще ви разчувства, но тази част описва част от живота ми. Точно по този начин се чувствам в момента!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

5 Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 5:35 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Втора Глава

Любов? Отлично знаех какво значи тази дума. Познавах я по-добре от всеки друг. Но всяка любов ли свършваше, като мойта, всяка ли бе така внезапна, всяка ли оставяше белег. Може би ... но аз исках да го залича, исках да изчезне, опитвах се да не мисля толкова много, но едва ли се получаваше. Всеки път, когато видех влюбена двойка, сълзите сами потичаха, а аз дори не се опитвах да ги спра. Чувствах се щастлива, изпълнена с любов с надежда.
***
- Добре ли си? Как може да работиш, толкова много! Почини си! - звънливия глас на Мелани ме изтръгна от мислите в които бях потънала дълбоко.
- Съжалявам, просто искам да събера достатъчно пари. - казах аз като разтърках очите си.
- Виж - тя извади няколко стотачки и ги сложи в ръцете ми. - заслужаваш го. Работиш и ден и нощ, само за да събереш пари и да потърсиш майка си в Корея! Наистина искам да ти помогна и смятам, че мога. Но все още не мога да разбера, защо искаш да я видиш, тя те е изоставила, когато си била на две години!
- Може да не помня как изглеждаше, но все още я сънувам дори да не знам как изглежда, в съня ми тя е черна сянка, но тази сянка излъчва топлина, светлина и обич и не смятам, че ме е забравила тя все още мисли за мен и се надява всеки ден да види дори за част от секундата лицето ми, да разбере дали съм добре. - казах думите толкова бързо, че се задъхах, след това взех парите, благодарих и, а след това си тръгнах.
Спрях пред една пейка и седнах, извадих "касичката" си и започнах да броя парите. Имах достатъчно за билет,храна и подслон. Бях спестявала три години, но все пак си струваше ..
- Нали мамо?
***
Сутринта дойде бързо, цяла нощ не бях спала, броях парите, радвах се. Бях облякла най-хубавите си дрехи, черни накъсани дънки, бяла широка блуза и обувки на токче. Бях вързала черната си коса на висок кок. В едната ръка държах портмонето, а в другата здраво стисках чантата си. Беше рано за това нямаше много хора, отидох до касите и казах:
- Един билет за Корея, моля! - дадох парите и погледнах жената, даряваща ме с топла усмивка.
- Полета е след час, заповядайте! - каза тя подавайки ми билета, аз го стиснах здраво, благодарих и седнах на близките метални седалки. Секундите минаваха, като часове, а минутите, като дни. Бях прекалено развълнувана,
за първи път от няколко години, може би откакто той ме напусна!
***
- Последно повикване, пътниците за полет Япония - Корея да се явят на входа.
- Боже! - възкликнах, трябва да побързам ако не искам да го изпусна. Затичах се, входа не беше толкова далеч, а и аз не бях кой знае колко бавна.
- Почакайте! - извика някой зад мен.
- Пак закъсняхме, но се чудя заради кой? - чу се втори мъжки глас. Беше толкова познат, сякаш, го познавам, но ми е прекалено далечен. Сякаш ... тъкмо щях да се обърна, но вече бях прекалено близо до мечтата си. Ако се обърнех тази мечта щеше да се срине, реших да се позабързам за да стигна навреме. Ето, че стигнах, бях задъхана не можех да дишам, не ме болеше, точно сега аз бях най-щастливия човек на света! Бях себе си, бях онова малко момиченце, бях аз.
***
- Пътници, моля пригответе се за кацане. - полетът беше уморителен, бях спала само час и нещо, през другото време мислех какво ще кажа на майка си. Погледнах през прозореца, с нас кацаше още един самолет, но беше по лъскав, вероятно бе с кожени седалки, вентилатори... но нещо прекъсна мисълта ми. Може би това бе надписа на самолета "SHINee" загледах се добре в прозорците, това ... той толкова много приличаше на него, но не явно се припознавам, той си замина, изостави ме. Дори веднъж не ми се обади, сигурно съм се объркала, реших да не мисля повече за това, обърнах главата си в посока "скоро ще те видя мамо".

Мисля, че е малко глупава, но все пак реших да я пусна! Надявам се да ви хареса и съжалявам ако има грешки , но съм прекалено уморена. Приемам всякакви критики.

http://staywithme.bulgarianforum.net/

6 Re: Скитница .. on Пет Фев 24, 2012 7:42 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ехаа бърза си с главите наистина мноооого ми харесват и двете

http://nutella97.tumblr.com/

7 Скитница .. on Съб Фев 25, 2012 8:23 am

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
*ТРЕТА ГЛАВА* -- първа част

Самота, болка, провален живот, изгубена любов. Защо живота е толкова суров? Защо децата гладуват, защо няма кой да им помогне? Цял живот съм живяла имайки една мечта да бъда обичана. Исках само това да имам семейство и да гледам от хубавата страна на нещата и тази мечта скоро ще стана реалност. Няма да живея в дворец с прислуги, няма всеки ден да нося различни дрехи, няма да ям каквото и когато си поискам, но ще имам семейство дори да живея скромно и бедно аз пак ще съм щастлива, защото имам само една мечта!
- Нали, мамо?

***
Ходех по улиците, наслаждавайки се на природата. Беше невероятно, чувствах се жива, радостна, горда със себе си. Най-после бях постигнала нещо в живота си дори да бях направила малка крачка се чувствах се едно съм прескочила трап, голям трап, дълбок трап. Спрях пред една витрина, загледах се в бледо червената рокля пред мен. Беше с нормално деколте, дълга до земята, имаше цепка от едната страна, започваща от бедрото. В краищата беше украсена с пайети . Погледнах стърчащия от лявата страна етикет. Изумих се:
- Боже, как може да е толкова скъпа? С тези пари мога да си наема жилище за година ако не и повече. - бях възхитена от дизайна, от цвета, но беше над мойто ниво и не само роклята, но и цената. Реших да не мисля за нея и продължих по пътя.
***
- За колко време ще останете, госпожице?
- За седмица, предполагам! - реших да не губя време, а да се заема с търсенето. - Колко ви дължа?
- За един ден, наемът е 30 евро! - оставих парите на плота, благодарих и тръгнах по коридора. Стаята ми беше на първия етаж, беше с номер 23 , оглеждах се на всички страни, гледайки номерата. Най-накрая я намерих, отключих и влезнах, като затворих вратата след себе си. Огледах се стаята бе малка, имаше два прозореца покрити с бели пердета, до тях имаше нощна лампа, стояща върху малко чекмедже. До тях бе леглото, беше дървено с бели чаршафи. Тапетите преобладаваха в различни цветове на дъгата. Отидох до леглото и хвърлих чантата си след, което отворих вратата вероятно водеща до банята. Имаше вана, на етажерката прилежно бяха наредени няколко сапуна и един шампоан. Изведнъж чух викове по коридора, изтичах до вратата и се заслушах
разбрах част от разговора:
- Защо сме тук?
- Ако искаш, феновете пак да те нападнат и да ти разкъсат дрехите, няма проблем да отидем в някой лъскав хотел!
- Хайде, стига сте хленчили, коя е нашата стая?
- Стая номер 22! - за пореден път чувах този глас, този толкова познат глас. Несъзнателно хванах дръжката на вратата и я натиснах надолу. Вратата леко изскърца и се отвори, погледнах през малкия отвор и забелязах как няколко момчета стоят и ме гледат, почувствах се неловко сякаш правех нещо лошо! Усмихнах се любезно и отворих вратата, заставайки отстрани!
- А ... добър ден! - казах заеквайки, беше ме срам, изведнъж чух познатия глас:
- Момчета, защо се бавите толкова много? Влизайте!
....

Добре! от тук вече почва развитието, мисля да има повечко комични сцени! Съжалявам ако има грешки или несвързани епизоди. Тази глава я пиша вече 3 часа и главата ме заболя! Скоро ще има още!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

8 Re: Скитница .. on Съб Фев 25, 2012 9:03 am

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
браво, страхотна е да видим какво ще става по-нататък...

http://nutella97.tumblr.com/

9 Скитница .. on Нед Фев 26, 2012 7:24 am

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Трета Глава - втора част


Толкова познат глас, глас, който едновременно ме топлеше и изгаряше. Той беше всичко за мен, този глас ме даряваше с любов с нежност, този глас ми показваше на къде да вървя, той ме водеше по правия път, този глас, толкова познат глас, беше на момчето, което дадох сърцето си ... Таемин ...


---------------------------

Момчето, което викаше от стаята излезе и ме погледна. Това лице беше толкова познато, колкото и гласът. Не, това не бе той. Не можеше да е той, това не е човека, който чаках цели девет години, човекът на който отдадох сърцето си. Поне така мислех, преди той да прошепне името ми ...
- Сузи? - беше, като удар под кръста. Погледнах го и казах:
- Таемин? Какво ... - преди да довърша изречението, някой ме прекъсна.
- Познаваш ли я? - чаках с нетърпение отговора, бях затаила дъх , но изведнъж всичко изчезна, стана черно, точно след отговора му:
- Никога не съм я познавал, сигурно още една истерична фенка. Не и обръщайте внимание да вървим - след тези думи краката ми се подкосиха, свлякох се на пода и започнах да ридая . Беше болезнено, болеше, никога не съм изпитвала такава мъка. Та аз го чаках двете години, имах надежда, че ще дойде ще ме вземе, ще избягаме, ще сме щастливи. Но явно всичко това е било плод на въображението ми. Сълзите започнаха да се стичат една по една, сърцето ми бе ранено, бе откъснато, бе заличено, още преди девет години. Още от както той си тръгна, остави ме, сама се борех, сама оцелявах, без родители, без близки. Гледах морето и си мислех колко е свободно, колко е непоколебимо, гледах го ту лете, ту зиме. Не го беше страх да изразява емоциите си, понякога беше бурно, понякога спокойно. В този момент, желаех да съм, като него. Исках да мога да изразя емоциите си. Исках!

------------------
Обичах я! Обичах я повече от всичко. Забелязах колко дълга е станала косата и. Забелязах как в очите и още имаше искра, имаше надежда, любов, въпреки без сърце тя все още бе малкото момиченце, вярващо в вълшебни приказки. Аз откраднах сърцето и аз го зарових заедно с моето, исках никога да не се разделят, цели девет години бях без сърце. То плачеше, плачеше, че не е с нея, крещеше, викаше, блъскаше, но аз не му обръщах внимание, продължавах напред с усмивка, въпреки вътрешно да горях. Исках да я предпазя, въпреки, че не знаех от какво исках. Исках да намери любовта, да бъде най-щастливия човек на земята, исках, защото тя бе момичето, което даде сърцето си без да се замисля, тя ми го даде, а аз бях толкова глупав, че го разбих. Зарових го, дълбоко. Въпреки всичко тя все още бе онова малко момиче, онова глупаво момиче, но аз не бях, аз бях пораснал, аз се борех в зъби и нокти, аз изградих кариера, аз бях пораснал, съжалявам Сузи .... сбогом любима, сбогом .....


Ааааа ..... ето я и втората част. Вложих всичките си чувства, също така и потъпканото ми сърце. Съжалявам ако има грешки или несвързани моменти! следващия път ще се постарая повече!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

10 Скитница .. on Пон Фев 27, 2012 5:45 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА - Цяла

Обичах я! Обичах я повече от всичко. Забелязах колко дълга е станала косата и. Забелязах как в очите и още имаше искра, имаше надежда, любов, въпреки без сърце тя все още бе малкото момиченце, вярващо в вълшебни приказки. Аз откраднах сърцето и аз го зарових заедно с моето, исках никога да не се разделят, цели девет години бях без сърце. То плачеше, плачеше, че не е с нея, крещеше, викаше, блъскаше, но аз не му обръщах внимание, продължавах напред с усмивка, въпреки вътрешно да горях. Исках да я предпазя, въпреки, че не знаех от какво исках. Исках да намери любовта, да бъде най-щастливия човек на земята, исках, защото тя бе момичето, което даде сърцето си без да се замисля, тя ми го даде, а аз бях толкова глупав, че го разбих. Зарових го, дълбоко. Въпреки всичко тя все още бе онова малко момиче, онова глупаво момиче, но аз не бях, аз бях пораснал, аз се борех в зъби и нокти, аз изградих кариера, аз бях пораснал, съжалявам Сузи .... сбогом любима, сбогом .....

----------------------------------------
- Добре ли си? - чух нежен глас съвсем близо. За първи път от много време насам, някой ме питаше дали съм добре. Погледнах нагоре, пред мен стоеше момиче на моята възраст. Беше с черна дълга до кръста коса, от лявата страна имаше един оранжев кичур, закрепен с шнола. Лицето и бе издължено, очите и бяха светло зелени, загледах се в тях. Пораждаха ми много спомени, се едно още беше лято, а аз седях на зелена полянка, гледайки хоризонта, но не бях сама до мен седеше черня сянка. Изведнъж ръката на момичето се спусна към мен с думите:
- Видях какво стана, наистина съжалявам. Само ако можех .... - беше прекалено зловещо, тя спря за момент и изведнъж избухна в бурен смях. - Спокойно, просто трябва да го караш по-леко! Хайде - каза тя хващайки грубо ръката ми. - ще е добре да те пооправим! Че да му скриеш шайбата!
- Аз ... - бях прекалено шокирана от каквото и да било. Тя ме избута в отсрещната стая, затваряйки вратата след себе си!
***
- Стой мирна! Иначе няма как да сложа очната линия!
- Ауч! - никога до сега не се бях гримирала, мислех, че естествените хора са най-красивите! Може би, защото бяха такива и не само от вън, но и от вътре. Тогава в съзнанието ми изникна образа на Таемин. Той не бе същия, не бе така свободен ... той не бе същия човек на който отдадох девет години от живота си.
- Ехоо? Какво се замисли? Нищо, е какво мислиш, малко грим, прическа и нови дрешки вършат работа, нали? - погледнах в огледалото, ченето ми щеше да падне:
- Това ... това, аз ли съм? - не исках да звуча прекалено самонадеяно, но аз изглеждах невероятно, меко казано.
- Искаш ли да се поразходим? Времето е хубаво! - тя ме издърпа от стаята, тряскайки вратата.
- Но, как ти е името?
- Лиа! - каза тя без да губи време.
- Аз съм... - Без да се замисли Лиа ме прекъсна:
- Хайде! Скитнице ...
***
- Какво ще правиш? Наистина ли ще продължаваш да я мъчиш! Тя ти е дете Мин, защо правиш всичко това?
- Наистина ли не разбираш? Много добре знаеш, че тя е единствената наследница, да ръководиш фирма, не е лесна работа, особено, ако това е най-голямата в света. Искам да разбера дали тя е достойна наследница!
- И за да разбереш това си я изоставила?
- Как се справя силното ми момиченце? - чу се плътен мъжки глас.
- О, скъпи! За сега се държи, но не знам дали ще успее!
- Аз вярвам с детето си Мин! Ти вярваш ли?
- Ричард, проблема не е вярата, а държанието, упоритостта!
- Тя е точно, като теб! Вярва в невъзможното, упорита е и дори още пази детското в себе си ... нали така скитнице?
***
- Дай на мен бе! Не виж колко си крив!
- Да ти въобще не си! Върни ми я!
- Че защо? Хей, Таемин дръж!
- Оставете ме, по дяволите! Не може дори за секунда човек да се отпусне.
- Еми с такива, като тях, дето само се трепят за една оранжева топчица, приличаща на мозъците им!
- Какво каза? О, имаш предвид, че мозъка ми е оранжев... харесвам този цвят!
- Ама ти наистина си глупак от класа!
***
- Късмет Скитнице ще ти трябва и то доста!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

11 Re: Скитница .. on Пон Фев 27, 2012 6:10 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ааа ама аз съм пропуснала нещо предната глава много са хубави и двете, радвам се, че ги пишеш толково бързо

http://nutella97.tumblr.com/

12 Скитница .. on Пон Фев 27, 2012 8:03 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ПЕТА ГЛАВА - Първа Част ( Общо Три Части)

- Късмет Скитнице ще ти трябва и то доста!
***

- Аз не съм твой враг! Аз съм твоя спасител Сузи, просто трябва да повярваш. Не искам да ти навредя, а да те предпазя, искам да се отдалечиш от това място, върни се в Япония! Мястото ти не е тук, излагаш се на опасност по този начин. Те искат да те съсипят, искат да ти отнемат всичко, всичко за което си се борила със зъби и нокти. Не се плаши от мен аз може да съм само сянка, но винаги ще те пазя, винаги ще съм до теб! Аз ще се жертвам, само за да те спася, помни това е моя дълг скитнице!

***
А! - изкрещях надигайки се леко от леглото, какво беше това? Някакво послание или поредния кошмар? Шега? Кой по дяволите ще си прави шеги и то в моя сън? Да не би да полудявам? Станах, запътвайки се към банята, светнах лампата, влезнах и заключих вратата. Отидох до мивката и пуснах водата, погледнах се в огледалото и за малко не изпищях. Очите ми бяха кървясъли, лицето ми бе бледо, а потта се стичаше, като водопад. Какво беше това? Сън? Винаги съм имала кошмари, но пък чак такива!
***
Беше топла, лятна нощ. Луната грееше, осветявайки всичко наоколо, звездите блещукаха, а аз седях сама на покрива на порутената постройка любуваща се на гледката. Броях звездите, свързвах ги с поглед, подарявах ги на любимите за мен хора. Те бяха малко, но в сърцето ми грееха, като звездите, никога нямаше да угаснат, бях сигурна в това. Когато ми беше самотно, отивах там, броейки звездите, но с всяка изминала година, забелязвах, че звездите грееха по -слабо, светлината на луната сякаш се бе изпарила, тогава чух нечий глас да казва нежно:
- Спокойно, мила! Всичко ще се оправи един ден. Бих дала живота си за теб, бих направила всичко за да те предпазя, никога вече няма да се чувстваш изоставена, никога вече Скитнице!
***
Ден и нощ , само тя бе в мислите ми. Исках да знам дали е добре, дали се чувства пренебрегната, изоставена! Исках да и помогна, да я прегърна, казвайки и че всичко ще се оправи, че скоро ще бъдем заедно, че никой и нищо няма да ни раздели. Исках, но не можех, не можех да я нараня отново. Не исках да плаче, не исках да я гледам тъжна или безпомощна, защото знаех, че няма по силен човек от нея, тя бе упорита, силна, бореше се с всички сили, беше скромна. Искаше само едно нещо, искаше да живее щастливо, искаше да има семейство, приятели. През тези девет години тя бе надеждата ми. Живеех само заради нея, когато тя бе близо до мен, кожата ми пареше, сърцето се бунтуваше, а нещо в мен постоянно шепнеше "За пореден път ще я изгубиш! Искаш ли го? За пореден път, но този път ще бъде завинаги!"
***
Скоро скитнице, много скоро, щастието ще почука и на твоята врата. Много скоро ще бъдеш истински щастлива! Ще се чувстваш по-силна, по-уверена. Ще имаш семейство, приятели. Това за което винаги си мечтала и си се борила, може би най- сетне ще видиш какво е да си обичана,да си разбирана. Много скоро, само почакай още малко ....


Хмм .... така само да кажа, че главите няма да са 10 а 20 тъй, като съм много уморена, точно в този момент нямам време да преглеждам за грешки, но обещавам утре със сигурност ще го ПОРАЗГЛЕДАМ! Приемам всякакви критики, без проблем, ! Благодаря, че следите фика! Тъй, като започнах много лошо ще ви се реванширам и ще направя финала (( happyy)) xd мислех да е малко трилърска история, но аз не съм по тези работи !

http://staywithme.bulgarianforum.net/

13 Скитница .. on Сря Фев 29, 2012 8:21 am

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ПЕТА ГЛАВА - Втора Част

Скоро скитнице, много скоро, щастието ще почука и на твоята врата. Много скоро ще бъдеш истински щастлива! Ще се чувстваш по-силна, по-уверена. Ще имаш семейство, приятели. Това за което винаги си мечтала и си се борила, може би най- сетне ще видиш какво е да си обичана,да си разбирана. Много скоро, само почакай още малко...

***
Не бях спала цяла нощ. Главата ме болеше прекалено много. Опитвах се да не мисля за нищо, но не се получаваше.
- Най-сетне се съмна! - казах аз с усмивка на лицето, вече не се налагаше да се мъча толкова много. Станах от стола и отидох до гардероба, отворих го и се загледах в двата чифта дънки и трите блузи. Нямах пари да си осигуря по хубави, но и това вършеше работа. Не бях разглезено момиченце с над 500 чифта обувки и дрехи. Взех бялата блуза и светлите дънки, като останалото напъхах в куфара. Сресах косата си и я вързах високо за да не ми пречи. Беше прекалено дълга. Обух скромните си обувки на високи токчета, взех куфара, като за последно се огледах дали не съм забравила нещо.
***
9:00 - сутринта

Стоях пред врата номер 22, исках да го видя за последно. Но не, все си казвах, че живота ми ще се промени,но никога не се променяше. Дръпнах дръжката на куфара оглеждайки се за Лиа, но нея я нямаше. Преди да тръгна бях почукала няколко пъти по вратата на стаята и но никой не ми отвори за това реших за тръгна. Исках да и благодаря за това, че оправи настроението ми. Няма нищо, просто трябва да продължа напред. След това тръгнах по коридора, водещ до изхода!
***

12:30 - на обед

Не не можех да живея без Сузи. Реших да отида и да говоря с нея. Почуках, но никой не ми отвори, почаках няколко минути и пак почуках, но отговор нямаше, реших да отида до рецепцията и да попитам дали не си е тръгнала, като силно се надявах да не е така.
***
- Извинете, бихте ли ми казали дали някои днес е напускал хотела?
- Да! Жената от стая 23 напусна доста рано днес! - най-сетне точно, когато реших да говоря с нея тя си бе тръгнала. Отново я бях изгубил и този път може би за винаги.

***

- Изглежда, че тя надминава твоите очаквания! - чу се плътен мъжки глас.
- Прав си! Тя все още прилича на малкото дете, което оставих преди много време.
- Хайде, мила! Стига вече с тези игри, знаеш, че няма да издържи много време.
- Не съм на вашето мнение! - чу се женски глас от към входа. - ще издържи до края! Даже ако питате мен, никога няма да ви прости за болката, която и причинихте.
- Лиа! Какво говориш? Защо да не ни прости? - попита мъжът учуден!
- Тя иска само да е щастлива, иска да е обичана и да има семейство. Тя има добро сърце, тя е невинна, а вие я удряте точно в слабото и място. Това е моето мнение, благодаря, че ме изслушахте, а сега ме извинете! - каза с усмивка Лиа и излезе. Мъжът и жената се спогледаха виновни, но не казаха нищо.

***
- Ох, толкова е трудно да ходиш на токчета! Повече никога няма да ги обуя. - оплакваше се Сузи, докато се опитваше да стои изправена. Изведнъж чернокоската се строполи на земята, а обувките се изхлузиха от краката и като на едната токчето се бе счупило. Тя се опита да стане, но опита и беше неуспешен. Краката и бяха целите в рани от които течеше кръв.
- Добре ли си? - чу се нежен мъжки глас. Тя погледна нагоре и видя младо момче на около 20 години да стои пред нея. - Съжалявам! Наистина! - той бе облечен в широки, черни дънки, бяла, дълга тениска. Тя забеляза, че в едната си ръка момчето носеше скейтборд.
- Добре съм! - каза тя, правейки поредния опит да се изправи .....


Такам ... не съм много по описанията, моля не ми се сърдете тази част беше "малко" фантастична , а относно "нещото" с скейтборда ... пресъздавам идеалното момче ама едва ли ще е толкова идеално по нататък.

http://staywithme.bulgarianforum.net/

14 Re: Скитница .. on Пон Мар 05, 2012 5:35 pm

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Много е интересно Защо спираш?Много искам да разбера кой е този със скейтборда ДАВАЙ!!!

15 Re: Скитница .. on Вто Мар 06, 2012 6:55 am

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Другата ще я пусна тази вечер! Много се извинявам , но не бях в България! Ще се постарая да е по-интересна!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

16 Re: Скитница .. on Сря Мар 07, 2012 8:06 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Какво става със следващата глава?

17 Re: Скитница .. on Сря Апр 04, 2012 5:22 pm

- Ellyzabethx-

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ПЕТА ГЛАВА - ТРЕТА ЧАСТ


- Ох, толкова е трудно да ходиш на токчета! Повече никога няма да ги обуя. - оплакваше се Сузи, докато се опитваше да стои изправена. Изведнъж чернокоската се строполи на земята, а обувките се изхлузиха от краката и като на едната токчето се бе счупило. Тя се опита да стане, но опита и беше неуспешен. Краката и бяха целите в рани от които течеше кръв.
- Добре ли си? - чу се нежен мъжки глас. Тя погледна нагоре и видя младо момче на около 20 години да стои пред нея. - Съжалявам! Наистина! - той бе облечен в широки, черни дънки, бяла, дълга тениска. Тя забеляза, че в едната си ръка момчето носеше скейтборд.
- Добре съм! - каза тя, правейки поредния опит да се изправи .....



- Аз наистина много съжалявам. - каза той.
- Аз трябва да се извиня, може би трябва да гледам къде вървя. А сега моля да ме извините - каза чернокоската и тръгна напред.

Бях силна и знаех това, вярвах в себе си. Може би нямах любим човек на който можех да разчитам по всяко време, но и така можех да живея пълноценно. Всеки ден забелязвах, че мечтата ми малко по малко се изпаряваше. Може би аз не трябваше да имам мечти или трябваше? Какъв реторичен въпрос!

"Естествено, че трябва да имаш мечти! Всеки има мечти - голяма къща, пари, коли и много други. А ти? Ти имаш една, единствена малка мечта. Просто вярвай в себе си ти можеш много повече и скоро ще разбереш ... " - повтаряше вътрешното ми аз.

- Може и да съм права! - възкликнах тихичко на глас. - или пък не . - добавих с въздишка.

Може би не знаех какво е да бъдеш обичан, но знаех какво е да обичаш. Познавах много добре пеперудките в корема и учестените удари на сърцето. Може би ги познавах, но никога вече няма да ги усетя. Е поне така предполагах ...

Погледнах часовника си беше 21:34 часа. Спрях и се огледах, нямаше жив човек. Явно доста съм потънала в мислите си щом не съм забелязала колко късно е станало. Извадих портмонето от задния джоб на дънките си. И го отворих с притеснена гримаса на лицето, но след като видях, че имам достатъчно пари за хотел се успокоих и тръгнах отново по голямата алея....


Бях спряла фик-а за около месец, но сега ще се опитам да наваксам наистина много съжалявам, но просто бях извън БГ ! Надявам се да ви хареса главата и само да кажа, че в следващата ще има развръзка, наръгване с нож и т.нт. айде аз ви казвам ЧАО!

http://staywithme.bulgarianforum.net/

18 Re: Скитница .. on Сря Апр 04, 2012 5:30 pm

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Най-сетне.... Хубава е ! Чакаме следващата

19 Re: Скитница .. on Сря Апр 04, 2012 6:05 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
наръгване с нож...това ще е интересно..очаквам я с нетърпение

20 Re: Скитница .. on Пон Май 14, 2012 5:41 pm

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
НЕКСТТТТТТТТ!!!!!

21 Re: Скитница .. on Сря Май 16, 2012 8:52 am

...Sunny...^o^

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
I WANT NEXT

22 Re: Скитница .. on Съб Май 19, 2012 12:56 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Предупреждение!!!

Здравей - Ellyzabethx-,
понеже фен-фикът ти "Скитница" не е обновен повече от 30 дни, темата за него ще бъде заключена, ако до 2 седмици не публикуваш нова глава или не дадеш основателна причина за отсъствието си.
Ако имаш въпроси, моля погледни темата Правила и изисквания за фен-фиковете или ми пиши Лично Съобщение!

С уважение, модератора на раздела за Фен-фикшъни, nasa__




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите