Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

♡ Happily Ever After ♡

Иди на страница : 1, 2  Next

За тези, които са чели всичко от начало до край: Хареса ли ви това, което четохте? ⊙ω⊙

91% 91% [ 20 ]
5% 5% [ 1 ]
4% 4% [ 1 ]
0% 0% [ 0 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 22

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 ♡ Happily Ever After ♡ on Вто Дек 13, 2011 4:48 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Happily Ever After
SHINee

Вече наистина последната част на
"5+1=1о_О" и "You..The Music In Me~♫♫"



Attention!!!


За новите читатели и потребители на форума, които не знаят какво имам в предвид под "Триология":
"5+1=1о_О" и "You..The Music In Me~♫♫" и сега "Happily Ever After" са част от един цял роман, който беше публикуван в този раздел на форума в продължение на повече от година.
Тези, които имат повечко свободно време и интерес към този фенфикшън, препоръчвам ви да започнете още от самото начало, ако ли пък не, от The Music In Me, защото в тази тема ще се публикуват само 5 глави- oneshot'oве, които са пряко свързани с него.. Така че ако не сте чели The Music In Me, няма смисъл да продължавате да четете надолу, защото нищо няма да схванете




Forword:

Годините минават толкова бързо, толкова неусетно… точно като любимата ти песен.
Точно като последния час на изпита ти, като последния половин час преди полета ти, като последните 5 минути преди да се качиш на самолет.. минават точно като.. като себе си!
Времето- секунда след секунда, минутка след минутка, час след час си минава и не се връща повече дори за нас, обикновените хора..

А какво ли остава за SHINee?...



ПП:
Хааааай~~
Такааам, смятах да се мотам още малко и да ги пусна чак на Нова година, но понеже днес си имаме достатъчно добър случай, ще започна да публикувам спешълите от днес нататък
Съжалявам за забавянето и няма да ви се сърдя, ако изобщо не помните за какво иде въпрос, но последните няколко седмици бяха едни от най-отвратителните ми седмици в годината и нямаше как да смогна и тук

Както и да е, Приятно четене за пореден път!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

2 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Вто Дек 13, 2011 4:52 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Lee Jinki


- Събуди се, поспаланко!- прошепнах аз на малкото човече, което все още спокойно си спеше в креватчето.- Омма ни вика.
Разбира се, не получих отговор. Това дете обича съня повече отколкото аз обичам пилешкото! Но аз си знам кое може да го събуди!
- Джунсу, миличък.. Ако се събудиш навреме, ще можеш да видиш Черин..
- Челин?!- отвърна ми той, вдигайки главата си, все още сънен. Очевидно привлякох вниманието му.
- Да.. и ще имате много време да си играете заедно!- казах аз, вземайки го на ръце.- Айгооо, моят син става все по-тежък..
- Момчета!- чух гласа на Софи от долния етаж.- Време е за закуска!..



Знам какво минава през ума ти. „Омона! Оню се е оженил?! И има син?!” и аз ще ти отвърна така -Оню? Кой е той?
Хех, отдавна не бяха ме наричали така..


Да, правилно се досети- изминаха около 4 години, откакто SHINee се “разпадна”.. Всъщност, тази дума е прекалено силна за това, което стана с нас. Объркваш се, нали? Чакай, нека ти обясня преди да припаднеш!!! Не е толкова зле, колкото си представяш в момента!
През 2014та година, тоест преди 4 години, ние, членовете на SHINee взехме най-важното решение, което някога сме правили. Решихме да купим правата си над групата от SM Ent., защото всеки един от нас вече се чувстваше прекалено уморен от всичкото това напрежение и забрани, наложени над нас. И петимата искахме свободен живот, в който да може да се наслаждаваме на живота и славата си едновременно! Всички вече бяхме намерили човека, с който искаме да бъдем и желаехме да споделим това с целия свят, без значение дали това ще му хареса или не… Та така се зароди идеята SHINee да се превърне в независима група, която сама решава какво да направи с кариерата си! Но това беше само началото…

Разбира се, в началото беше изключително трудно- след като и петимата направихме връзките си публични, светът ни почти се обърна с краката надолу! Трябваше да изчакаме около половин година, докато нещата се успокоят.. което честно казано, беше много по-тежко, отколкото си представяхме. Но на пук на всички, ние бяхме щастливи! Радвахме се, че най-сетне изяснихме всичко с всички и че вече спокойно можехме да излезем навън с жените, които обичаме!!!
И все пак, ние останахме на крака! С помощта на Ънче и семейство Майърс създадохме собствена компания, в която всички имаме равен дял и равни права. Тогава си нямахме и идея, че всъщност може да обучим нови таланти, но сега гордо стоим зад 3 от най-популярните групи в момента!



Да се върнем към определението „разпаднали”.
Ами…. Не може да се каже, че е така. Просто вече не правим концерти и не излизаме на турнета… заедно.
Все още от време на време се събираме за някой сингъл или мини албум, но с течение на обстоятелствата всеки един от нас започна да работи соло.. Или по-точно, вече пеенето за нас по-скоро е хоби, отколкото работа. Нека обясня:

Аз например, в момента съм главния директор на компанията ни по простата причина, че на останалите не им се занимава с разни документи. Но това не ми пречи да участвам в мюзикъли, де..
И освен това съм женен и имам най-невероятния 3-годишен син, с който се запозна преди малко;

Джонгхюн от своя страна се превърна в професионален композитор и текстописец! Двамата с жена му постоянно работеха заедно върху нови песни за наши и чуждестранни изпълнители като луди… докато не се роди дъщеричката им! Джонг същевременно издаде и 2 соло албума и направи няколко концерта, но както вече казах, когато детето им се роди и двамата се отдадоха в отглеждането му! Сега работата му е да обучава гласовете на нашите трейнита и да къпе дъщеря си преди сън…


Кибум? Хм… той вече дори не хваща микрофона! Човека си отвори най-голямата модна къща в цяла Корея и си създаде собствена марка за дрехи и аксесоари! Миналата година обра наградите за млади дизайнери и сега при всеки удобен случай ги натяква в главите ни, когато кажем нещо за новите дрехи на идолите от компанията, защото той е този, който ги облича…


Мино, от друга страна, се съсредоточи към актьорството и спорта. Притежава голям спортен салон и участва в поне по 2 корейски драми годишно!
Ааа… и също така… ОЧАКВА БЛИЗНАЦИ!


И като за последно- Темин.
Да си призная, той си остана най-привързан към музиката и сцената. В момента нашето макне е гордостта на всички останали от SHINee, защото е обявен за най-добрия азиатски соло изпълнител от целия свят!
Сериозно, това нещо явно е генетично- първо Ънче, а сега и Темин е един от най-обичаните азиатски музиканти!
До преди месец беше на световно турне заедно с Минйонг, която не му отстъпва по талант и популярност.. А, сигурно не знаеш- тя също дебютира! Ънче беше човека, който й помогна да превъзмогне проблемите си я показа на останалия свят. Ето това се казва семейна подкрепа!!!
Ъм… между другото, май прибързах малко- те не са семейство… все още! Тоест, ще станат след няколко часа…

- Хайде момчета, ако се бавите още малко ще закъснеем за сватбата!- нахока ни Софи, когато най-сетне успяхме да слезем за закуска.
- Сватба?- повтори Джунсу. Все пак е още малък, откъде да знае какво значи това?..
- Да сине, днес чичо Темин и леля Мин се женят!- отвърнах.- Това значи да станат като мен и майка ти- ще дадат клетва за вярност един на друг, ще се обичат, живеят заедно и ще имат деца, както ние имаме теб!- обясних накратко и му подадох първата хапка в устата. Както виждаш, вече съм много по-добър баща отпреди. Де да можех да се държа така и с Yoogeun навремето…
Джунсу се замисли за момент, глътна хапката си, сложи ръка върху моята и ме погледна с възможно най-сериозния си поглед.
- Тогава и аз ще се женя с Челин!!!- каза той решително и съвсем честно ти казвам, по-скоро се уплаших, отколкото да го помисля за нещо смешно и да се засмея. Със Софи останахме с отворени уста.
- Ще се женя с Челин, когато порасна! Челиииин!
- Junsu-yaaah, не казвай такива неща пред други хора, маминото!- каза жена ми притеснена и ме погледна.
- Особено пред чичо Джонгхюн!!!
- Защооо? Аз обичам Челин!
- Айго..- въздиша Софи.- Ако отсега започне да казва такива неща, ние какво ще правим?..
- Джонгхюн ще полудее ако чуе, че дъщеря му има обожатели още от 2 годишна възраст…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

3 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Вто Дек 13, 2011 7:35 pm

Ro0ska

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Айго айго, уникално е бе, момиче! Давай следващата по-бързо, че някои хора тук нямат търпение просто да прочетат следващия one-shot. Ако знаеш как ми се иска това да не бяха one shot-ове... Както и да е, дано след като свършиш това (тук ще отворя скоби и ще кажа да пускаш колкото се може по-дълги уан-шотс) да започнеш друго, което да е още по-прекрасно от тази трилогия.

4 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Вто Дек 13, 2011 7:44 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Боже мой Първо,началото там за годините където си написала,все едно,че описваш това,което съм в момента..макар че при мен не минават особено бързо,но разбираш какво имам предвид..Второ,Junsu е толкова сладък Как всичко се е променило за SHINee...от една страна бих се радвала ако наистина успеят да направят нещо такова в реалния живот :) Там като каза,че ще се жени за Черин,направо съм умряла да се смея Толкова сладко го каза Чакам с нетърпение да видя и другите спешъли Жалко,че скоро свършва Но съм сигурна,че след заслужена почивка,може би ще се завърнеш с нещо епично както винаги С това приключва моят роман

http://smiley92.tumblr.com/

5 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Сря Дек 14, 2011 6:34 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Choi Minho



- Йобо.. време е да станеш..
- Ммм... още една минутка...
- Това е седмият път, в който го повтаряш, Мино..
- Мхггхмгмхммм.. още само малко..
- Добре тогава, последен шанс- ако не се събудиш наистина след малко…
- Мхмм….



*5 минути по-късно*
- Мино.. миличък, ще закъснеем ако не станеш и този път!- чух тихия глас на Хани, идващ от банята. Няколко секунди по-късно усетих, че седна на леглото.- Как пък точно днес намери да се успиваш! Ще закъснеем!
- Ммм… престани да се тревожиш..- прошепнах аз, ужасно сънен, и нежно я придърпах към себе си. накарах Хани да легне до мен и сложих ръката си върху големият й корем.- Не е добре и за трима ви!

Единствената ми утеха от това, че не мога да правя любов с красивата си съпруга вече 6-7 месеца, са тези усетими и дори видими движения на бебетата ни в корема й. Обожавам да сложа ръката или ухото си там и да усещам онези малчугани, които нямат търпение да излязат наяве.
Честно казано, аппа също няма търпение да ги срещне лице в лице най-сетне!

- Ако не искаш да се тревожа, по-добре стани и се подготви вече! Йаа, не се ли чувстваш гузен поне мъничко за това, че може да изтървеш сватбената церемония на Темин и Мин?!
- Единствената такава церемония, на която ТРЯБВАШЕ да присъствам бе нашата, любов моя… И като съдя по еднаквите халки на безименните ни пръсти, явно съм отишъл навреме!..- отвърнах аз, без дори да отворя очите си.


Хани не знае, но тоя бъдещ младоженец вчера не ме остави да спя.. Обади ми се в 3 през нощта казвайки, че го е страх от брака- можело да убие любовта между него и Мин. Направо… ако говорехме на живо с него, щях да го оставя неспособен да изживее първата си брачна нощ пълноценно!
Не мога да разбера как вече зрял мъж като него може да вярва в такива глупости!
И не бях само аз, преди мен се е обадил на Оню хьонг, Джонгхюн хьонг и Кибум хьонг, които разбира се, му са казали това, което и аз му казах- да се осъзнае и да се наслади на последната си ергенска вечер без да се тревожи за такива глупости от женски списания.

Точно когато отново потеглях към сънищата си, Хани направи нещо, което за малко да ме убие!
- Омо!.. Мино!- каза тя на висок глас, дишайки много учестено. Започна да вдишва и издишва така, както ни учат в курса за бременни. Мигновено отворих очи!
- Омо! Омо! Омонааа! Май е време!!!- извика тя и се хвана за корема. В онзи момент и заек нямаше да успее да скочи по-бързо от мен!!
- ОМО, ХАНИ, ИМА ОЩЕ ЕДИН МЕСЕЦ ДО ТЕРМИНА!!! ОТТОКЕЕЕЕЕ?!?!?- креснах аз уплашен, докато си търсех панталоните.- ДРЪЖ СЕ, МИЛА! ЩЕ СЕ СПРАВИМ! ФАЙТИНГ! ОБИЧАМ ТЕ! С ТЕБ СЪМ!!!!

…………

Ъъъм… не искам да си представям как съм изглеждал докато крещейки търсех ключовете за колата с обути на обратно дънки… но явно съм бил доста смешен, защото Хани не спря да ми се смее с часове наред…

- Айгоо.. моят Мино наистина е смешен, когато се паникьосва..- каза за пореден път тя, когато вече бяхме в колата и карахме към сватбения салон. Днес явно е в особено добро настроение- постоянно се смее!- Грижовният ми съпруг!
- Йаа, изкара ми акъла!- измърморих аз, цупейки устни. Хани отново се усмихна и се приближи, за да ме целуне. И после ела и ме питай, защо не мога да й се сърдя дълго време!
- Съжалявам, но иначе нямаше намерение да станеш от леглото..
- Можеше да ме накараш да стана и без да се престориш, че раждаш преждевременно! И без това лекарят каза, че има възможност да се родят по-рано, отколкото трябва, защото им е тясно.. Знаеш ли как се уплаших?..
- Айго… обещавам, повече няма да правя така!
- ХА! Дори и да направиш това отново, вече няма да ти вярвам! Ако щé наистина да родиш пред очите ми, пак няма да ти повярвам, ще видиш!- отвърнах и скръстих ръце.
- И все пак вече искам да се появят на белия свят, Minho-yaah.. Писна ми да се чувствам като бъчва, а и искам да ги държим на ръцете си вече!..
- И аз така, но всяко нещо с времето си! От нас се иска да чакаме търпеливо и да направим всичко възможно, за да се родят живи и здрави. След това, както казва Оню хьонг, няма да има спасение от тях.. за което разбира се, не се оплаквам!- отвърнах аз, приближих се до нея, слагайки ръката си върху корема й и я погледнах- беше облякла лека, млечно-синя лятна дреха за бременни, която й седеше много добре. Тя изглежда много по-добре от повечето жени на нейните години, дори когато е бременна!
Хани се мисли за бъчвичка с този изпъкнал корем, но за мен тя си остава най-красивата жена, която някога съм виждал. Излишните й килограми, от които тя толкова се оплаква всъщност я издигат още повече в очите ми, защото тя всъщност жертва тялото си в продължение на месеци за онези двамата неблагодарници! Да видя колко болка и дискомфорт изпитват бременните жени всъщност ме направи благодарен на природата и на моята майка, че ме е родила мъж, а не жена!
Знам, че е малко глупаво, но може би затова в момента искам да два сина, а не дъщеря и син..
- Вече искам да знам пола и на второто бебе…- въздиша тя и сложи ръката си върху моята.
Не ви казах пола на близнаците, нали? Това е частично заради факта, че нямам пълен отговор за този въпрос- възможно е да имат различни полове, защото са двуяйчни. Още повече, и двамата са разположени с лице един към друг, така че да ни пречат да видим пола им. Лекарят казва,че ако не ги деляха плацентите им, сигурно щяха да прекарат цялата бременност гушнати един в друг!
Усещам, че имат страхотно разбирателство помежду си още преди раждането. Сякаш са се разбрали да не ни се покажат, докато не излязат наяве!! Единственият път, в който ги сварихме неподготвени беше преди месец, когато едното от тях се бе обърнало с гръб към другото и тогава успяхме да видим, че всъщност поне едно от децата ни ще бъдеееее….



A small hint:
За тези, които искат да знаят пола на детето- Всъщност отговора е скрит някъде в текста



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Дек 14, 2011 8:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

6 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Сря Дек 14, 2011 7:08 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу колко готина глава Децата са момче и момиче,нали? Чакам с нетърпение да видя следващата спешъл глава

http://smiley92.tumblr.com/

7 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Сря Дек 14, 2011 8:28 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Най- хубавото нещо което ми се случи днес беше да прочета двата страхотни спешъла...и вече нямам търпение да излязат и следващите Само ще кажа, че си заслужаваше чакането

8 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 1:04 pm

Ro0ska

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Две думи-превъзходен спешъл!
Гив ъс дъ некст фастър, плийс! ;дд

9 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 6:39 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Kim Jonghyun

Listen To This

Зззрррррр~~~


„Омо, не, алармата! Ще ги събуди!” разтревожих се аз и още преди да отворя очите си по навик фраснах един на часовника, без дори да се обърна. Айго.. замлъкна..

Усмихнах се самодоволно и полека отворих очи, за да видя най- великолепната гледка на света пред себе си- съпругата ми- все още спящата Ънче, на другата половина на леглото… и малкото ангелче, наречено Черин, между нас! Прекрасното спокойно личице на дъщеричката ми стоеше само на няколко сантиметра от моето и ме гледаше със своите живнали, жадни за любов големи очички. Явно е била будна още преди алармата да се активира,иначе още щеше да е сънена.. Нищо, поне Ънче все още спи…


Черин е на годинка и седем месеца. Роди се около 2 години след брака ни с йобо.. Да, вече аз я наричам така, не Кибум, ТОЧНО КАКТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ! Както и да е, това малко същество е най-прекрасното нещо, което някога съм имал.. надминава дори майка си! Има толкова големи, изразителни очи, че човек може да я гледа с часове! Явно когато родителите са хубави, децата стават още по-красиви! Взела е малкото носленце на майка си и моите устни. Косата й все още е житно-руса, по-мека и от най-скъпата коприна! А усмивката й… аййй, тази усмивка с онези две заешки зъбки отпред.. може да накара и най-студеното сърце да се стопи!

- Добро утро, мъниче..- прошепнах аз и посегнах към малкото й личице. Тя проследи ръката ми с очите си и се усмихна, когато я докоснах.
- Ап…па!- прошепна и тя, докосвайки устните ми с малките си пръстчета.
- Че…рин!- отвърнах й по същия начин и не успях да сдържа смеха си. Взех я на ръце и я преместих върху себе си- тя обича да лежи по корем върху гърдите ми и да ме гледа отблизо. Няма да лъжа- аз също.
- Ап…пааа!-каза тя на глас и започна да ме тупа с мъничките си ръце. Някак си пропълзя по-близо до лицето ми и започна да ме обсипва с влажни целувчици- явно е в добро настроение днес!!!


Излизат й зъбки. На горкото ми дете му излизат зъбки! И затова тези дни през повечето време е в лошо настроение!
По-лошото е, че дига температура.. затова с Ънче решихме да я оставим да спи с нас за известно време. След това ще я върнем в стаята й, за което от една страна се радвам- защото ще имам възможност да започна проекта „Братче/Сестриче за Черин”, но пък от друга страна обичам да заспивам и събуждам сгушен в тях двете..


- Аппа колко много те обича, мъниче?- попитах я тихичко, след като целунах челото й, за да видя дали все още има температура. За щастие нямаше и можех да си поиграя с нея малко.
- Мнооого!- отвърна тя и разтвори ръцете си възможно най-широко. Хехе, аз я научих на това..
- А мъничето обича ли аппа?
- Мнооого мооого многооо!
- А омма?
- Ммм.. по-малко…- Не, на това не я научих аз! Наистина!!! Не бих причинил нещо такова на Ънче, защото знам, че малко или много се разстройва, когато чуе тези нейни думи.
- Неее, Черин! Омма също я обичаш много! Арассо? Иначе омма ще плаче…
- Омма? Плаче?...- моята дъщеричка е умна като майка си! Веднага ме разбира!
- Дааам, мъник.. омма плаче, като казваш това!- отвърнах аз с онзи родителски тон, който всички бащи използват, когато искат да поучат децата си. Мисля, че всеки, който стане родител го добива без да осъзнае дори!
- Омма не плаче! Омма.. не искам.. плаче!- това е само едно от нещата, което обожавам в току-развиващия се характер на Черин- мрази да ни вижда тъжни и прави всичко, за да ни разсмее!
Да знам, може да звучи странно за такова малко дете да разбира настроението на родителите си и да се опитва да го промени, но тя наистина го прави!
Например, когато тя плаче, аз се преструвам, че също плача. И когато това малко ангелче чуе моя „плач” просто замлъква, идва, прегръща ме и ме утешава! Казва ми да не плача и гали лицето ми така, като че ли бърше неизтеклите ми сълзи. И аз, разбира се, не мога да продължа с преструвката и се усмихвам. Тогава тя също се усмихва, забравила за своя плач и увива ръчички около врата ми. Слага главичката си на рамото ми и усещам тихия й дъх да гали кожата ми.
Никога през живота си не бях помислил, че дъхът на друг човек, освен Ънче, може да ми действа толкова много по толкова различни начини.. докато Черин не се роди! Затова благодаря на Бог и на красивата си жена, които ме дариха с такова ангелче!..


Между другото, не го казвам, за да се похваля, но мисля, че и двамата с Ънче сме много добри родители!
Черин ме обожава! Винаги иска при мен, обсипва ме с целувки (е, това го прави и с останалите, но мен най-много ме целува!), иска аз да я приспивам.. Обожава да спи в прегръдките ми! Постоянно правим бели и винаги влизаме под кожата на всички, така че никой не ни се кара. Просто.. с дъщеричката ми сме върховна двойка!
Да, признавам, че това не е справедливо към Ънче. Но сте чували за Едиповия комплекс, нали?- Когато малкото дете изпитва по-голяма привързаност към родителя от противоположния пол и се опитва да отстрани родителя със същия пол- абсолютно нашия случай!! На бас държа,че когато научи да свързва изреченията, Черин ще каже „Ще се омъжа за аппа, когато порасна!”
Хахахах, само мисълта за това ме кара да се смея като луд! За щастие казват, че този синдром изчезва след 5-6-годишна възраст… най-вероятно след това дъщеря ни ще се привърже повече към майка си и ще продължи така, защото, нали знаете, ще си имат женски работи помежду си.. НО АЗ НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ПРЕДАМ ТОЛКОВА ЛЕСНО!!! И смятам да се възползвам възможно най-много от положението си в момента!

От друга страна, моята Ънче е най-грижливата (известна) майка, която този свят някога е виждал!


В началото, когато научихме, че е бременна, Ънче наистина се изплаши. Можех да видя тревогата в очите й- страхуваше се не само от бременността, но и от това, че ще бъде майка! Ъм, нали знаете.. моята любима е пораснала без родители.. и затова мислеше, че тя самата няма да може да бъде добър родител. През цялата бременност йобо чете сигурно десетки книги с глупави заглавия като „Как да бъдем добри родители”, „Основата на майчинството” и така нататък..
Аз, от своя страна, намирах всичко това за проста загуба на време! Да, наистина, и аз четох няколко книги и посещавах курсове за начинаещи родители с нея, но това беше само за да развия „практически умения” като това как да храня детето, как да сменям памперси и т.н… Никога не съм вярвал, че книга може да те научи да бъдеш истински родител- „То си е инстинкт,”- мислех си- „и не можеш да го назубриш!’

И знаете ли какво, бях прав! Абсолютно прав!
Ънче забрави за всяка прочетена дума, когато след раждането взе Черин на ръце.. Едно единствено докосване беше достатъчно, за да наостри всички затъпели майчински чувства на Ънче!
Като се замисля, това беше върховата точка в живота на жена ми- онова момиче- работохоличката, която можеше да не излиза от записното студио с дни се превърна в жена, изцяло отдадена на семейството си! Още преди раждането заяви, че най-малко 3 години няма да издава албум и няма да прави турнета. Беше обещала само да продължава да композира и да работи заедно с други известни личности. Може да си представите каква превъзходна радост изпитах, нали?..

Още нещо, на което ще се смея през целия си останал живот:
Преди няколко месеца бяхме поканени на тазгодишните награди „Грами”- две от нейните композиции бяха номинирани за „Запис на годината” и „Песен на годината”. Тогава беше времето, в което на Черин й излизаше първия зъб, затова и двамата бяхме ужасно разтревожени. Кълна се, имаше моменти в които и тримата плачехме заедно!
Както и да е, по някакъв начин успяхме да убедим Ънче да отидем на наградите- тя първоначално беше категорично против, защото не искаше да остави дъщеря си дори за секунда.
Първоначално всичко беше много добре- интервюираха ни, забавлявахме се, гледахме разни изпълнители и чакахме да дойде реда на номинациите, в които Ънче е номинирана. Но не щеш ли, тъкмо когато казаха „Ънче Ким”(да, тя промени фамилията си!) телефонът й звънна! Била е бавачката на Черин, казала й е, че температурата й е над 38.. разбира се, аз разбрах това по-късно, защото когато Ънче затвори телефона, без да каже и думичка ме хвана за ръка и ме задърпа към изхода от залата. Опитах се да я спра и да я накарам да изчака резултатите или поне да ми каже какво става, но тя продължи да ме дърпа и да ми казва да бързам… Най-смешното от цялата ситуация бе, че всъщност спечели наградата и очакваха да снимат как тя отива да си вземе статуетката, но камерите ни хванаха как се дърпаме напред-назад, докато се измъкваме..
Сутринта видяхме как сме се изложили, но и двамата просто се засмяхме и не обърнахме повече внимание на това, защото все пак, дъщеря ни винаги е на първо място.



Оставих Черин, станах от мястото си и заобиколих леглото. Застанах на страната на Ънче и нежно прокарах ръка от лицето до врата й.. Изглежда измъчена дори когато спи, заради зъбките на дъщеря ни. Сигурно отново съм заспал и съм я оставил сама да се грижи за нея..
Седнах в крайчеца на леглото и се наведох към нея, за да я събудя. Поставих една целувка на челото й, друга в нослето, трета- върху устните й.. и се спрях там. Започнах да говоря, без да отлепя устни от нейните- това е моят начин да я събуждам.
- Мила, 7 часа е.. Време е да станеш.
- Мммм…. Черин как е?- прошепна тя сънено, без да отвори очи.
- Много добре. Има настроение и е без температура.- отвърнах аз, целувайки врата й.
- Ууффф, баща и дъщеря, не ме оставяте да се наспя!- измърмори тя недоволна, но от друга страна прокара ръце около тялото ми. Хехе, ненаситна перверзница както винаги, дори когато й се спи!
- В колко заспа?
- Към 3 и нещо.. Госпожицата чак тогава се успокои.. Да излизат млечните зъби на дъщеря ти е трудна работа..
- Съжалявам, че пак те оставих да се грижиш сама за нея..- прошепнах аз. чувствам се ужасно гузен, когато става така! Тя е дете и на двама ни, аз също трябва да поема отговорност в такива моменти!- Наистина, извини ме..
- По добре само един, отколкото двама недоспали се в сватбата, любов моя.. не се тревожи.- каза тя със сънлива усмивка и ме целуна.
- Виж.. спи още малко.- казах аз, неволно прекъсвайки целувката ни.- Аз ще се погрижа за всичко!
- Наистина ли, Лъвчо?- удиви се тя, усмихвайки се доволно. Едно от нещата, на които жена ми не би отказала, е именно малко повече сън. Не я виня за това, разбира се, особено след нощта, която е прекарала.
- Йъп, довери ми се! Ще кажа на аджумата да приготви закуска, ще изчипкам Черин, ще я облека, ще се приготвя и аз- на теб ще ти остане да се погрижиш за себе си този път.-отвърнах аз, обсипвайки я с целувки.. Като се замисля, моята женичка е много повече, отколкото някога съм искал- как да не я обожава, как да не я обича човек!!! Как да се сдържа да не я целува?..
Ох, добре че Черин още е малка и не разбира какво правим..
- Ако продължиш да ме целуваш, ще се разсъня..- каза тя в отговор на ласките ми. Накара ме да се засмея тихичко и да спра с целувките.
- Обичам те, сънливке!- прошепнах в ухото й и станах от леглото, за да се заема с приготовленията.


Усетих, че Ънче е хванала китката ми и се спрях.


- И аз те обичам, Лъвчо!...






"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

10 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 7:11 pm

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ВГДНХЙЦТФХМЦДГЦЙ *без думи*
За бога жено! Тези три чаптъра просто бяха невероятни!
Не знам какво да кажа..сериозно.
Да за малко щях да припадна докато четох първата част и да за малко щях да извикам когато разбрах за бебетата и фгдйклд...всичко е толкова перфектно!
Завиждам ти за страхотните умения да пишеш онни.
Чакам с нетърпение сватбата ;D

Весели празници онни!!

11 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 7:41 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Kyopta~~ Първо,невероятна глава както обикновено Тази глава сигурно ми е една от любимите,поради простата причина,че Черин е най-сладкото детенце на света Как може да е толкова сладка Второ,песента се връзва перфектно с цялата глава,особено детското гласче Трето,това сигурно ще го повторя за 100 път,но ако съществуваше човек като Ънче,не бих имала нищо против Джонг да е с нея Нямам търпение за следващите спешъли Имах нужда от тази глава след тежкия ден,който прекарах..Накара ме да се усмихна страшно много

http://smiley92.tumblr.com/

12 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 8:13 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Е НЕ!! Невероятна си!!! и трите фика са чудесни, създаваш една завладяваща история....
Давай следващата глава, че нямам търпение да разбера какво ще се случи на сватбата на Мини... и какво става с Кий...

13 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 15, 2011 9:06 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Омооо толкова е хубаво честно казано, ако не знаех нищо за тях (SHINee де) щях да си помисля, че всичко това е истина ...Както винаги си се справила страхотно. Благодаря за времето което си отделила за да напишеш

14 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Пет Дек 16, 2011 5:57 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Key


Хей, ти! Да, точно ти! Където и да си- там горе в Рая, или тук, на Земята, даже може би в стаята ми, невидима за мен... Гледаш ме, нали? Следиш, наблюдаваш ме.. Не го отричай, аз те усещам! Може да звучи налудничаво, но да, чувствам присъствието ти от време на време...
Не си ме забравила, нали? Хах, иска ли питане- как би могла да забравиш човека, който ти създаде най-много тревоги и те накара да направиш невъзможното?..
Помниш ме, нали? Тревожиш се, може би? Усмихваш ли се заедно с мен?.. Или ми се ядосваш от време на време?..

…Нали?....


Аз съм добре. Щастлив съм.. благодарение на теб.
Работата ми върви, усмихвам се по-често и си давам повече време за почивка.. Наблюдавам останалите- Йонг, Оню и Джонгхюн хьонг вече имат деца, а Мино и Хани очакват близнаци!!! Дори и на Темин му дойде времето да се задоми- сигурно знаеш, че днес ги женим с Минйонг...
Невероятно е, нали? Всеки от нас създаде своя малък Рай и се наслаждава на живота си, без да се тревожи за бъдещето..

„А ти? Ти какво направи?”- това би попитала, нали? Както казах, щастлив съм. Много даже! Толкова, колкото дори не посмявах да мечтая.. и все още мисля, че всичко го дължа на теб! На теб, която най-сетне ме научи да обичам истински и да не се отказвам толкова лесно. На теб, която ми показа, че да зачеркнеш всичко заради един-единствен човек е нищо в сравнение с малкото получено щастие, което всъщност те топли, дори когато изминат години!..

Ожених се! Но кого залъгвам, ти сигурно вече знаеш! Може дори да си била до нас, когато казахме „Да!” един на друг..
Да си призная, беше изключително трудно да я убедя да го направим. Познаваш я, винаги мисли първо за лошото и не си дава сметка какво може да изпусне.. А сега ми е още по-трудно да я убедя да имаме дете! Всъщност мисля, че по този въпрос я разбирам малко повече- страх я е детето ни да наследи грешните гени.. Е да, и на мен не ми се иска детето ми да прилича на мен и да е клечка, но пък като погледна дъщеричката на Ънче и Джонгхюн хьонг всички тези тревоги ме напускат и час по-скоро искам да имам свое дете...


Но не ми се сърди!
Не ми се сърдиш, нали? Ти самата искаше да бъда щастлив. Аз просто изпълнявам желанието ти.
Знаеш ли, понякога си мисля за теб.. Когато видя някое каменно цвете или зеленоока чужденка първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти! Обзема ме някакво странно чувство.. същото, което бях усетил при първата ни среща!
Домъчнява ми за теб! Чудя се как си и какви ги вършиш, дали все се чувстваш сама или не.. но няма как да разбера, за съжаление...


Хей ти! Да, точно ти! Където и да си- там горе в Рая, или тук на Земята.. а може би в стаята ми, невидима за мен... Благодаря ти! За всичко, което направи за тази глупава душа тук, която ти създаде толкова много болка..
Надявам се и ти да си щастлива.. И да те видя някой ден! Не за друго, а за да мога да ти благодаря директно, а не така, в мислите си.




Дотогава.. грижи се за себе си...
Ким Кибум




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

15 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Пет Дек 16, 2011 6:40 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Аз такова.... Този път наистина нямам какво да кажа, а пък не върви да оставя спешълите без коментар... Какво да ти напиша сега... че ми хареса? Ама моля ти се, хареса ми друг път... Че е добре написано? Хаха, добре бе, все едно е така... Какво да ти напиша? Като дори с думи не може да се изрази колко брилянтно добре, уникално забавно интересно и изпипано е... Чак ме хваща яд, че все не мога да кажа какво точно мисля. Обаче предполагам ти си знаеш *най-вече заради фенгърлстването ми, дано да не съм била много досадна, by the way*, затова да премина към същественото...
Айгоо, дъщерята на Джонги е възможно най-сладурското момиченцеее!! Мале, ако имам такова дете... голяма е сладурана! Но това се и очакваше с родители като нейните... :D Ох, и макнето ще се жени!!! Йейй! Файтинг Темин! Ухуу! И Мино и той! Близначета чакал! <3 <3 <3 Само така! Охх и Оню! Нещо ще се случва между малките май... хохоо, бог да ти е на помощ като разбере Джонг лидерчо <3 xDD А Кий... за него продължава да ми е най-мъчно... Начина, по който говори, по който мисли... определено си личи, че не е превъзмогнал Ин, че винаги ще я обича... Но той всъщност научи най-ценното - да обича. Така че може би наистина е по-щастлив, отколкото изглежда.
И така, знаеш си, че чакаме спешълчето за Темин! Дано музата да е с теб :))
ФАЙТИНГ ОННИ! ^_^

16 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Пет Дек 16, 2011 6:56 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Тази глава е невероятна..Наистина невероятна..начинът,по който си я написала е уникален...една от любимите ми...чета я за втори път (ти знаеш защо xD) И отново и се възхищавам...Виждам,че не съм била единствената,която не е разбрала главата правилно,но няма да издавам,защото би било нечестно...но толкова много се радвам за Буми Интересно ми е какво ли ще е неговото дете И дали някога ще я види отново,за да й благодари.Чакам с нетърпение последния спешъл с Мини Много несвързани неща написах,нали?Просто нямам какво да кажа,защото съм удивена от писането ти както винаги.

http://smiley92.tumblr.com/

17 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Съб Дек 17, 2011 8:12 am

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
удивително! не мога да намеря думи с които да опиша фика ти... за кого ли ще се е оженил Кий С нетърпение чакам да разбера какво ще се случи на сватбата на Мини

18 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 22, 2011 3:40 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Lee Taemin



“Breath in…” Темин, “Breath out…”
Аааааах, ще се пръсна! Имам чувството, че ще спра да дишам, ако не си го повтарям!!! Не мога дори да седя на едно място! Как за Бога, останалите са изглеждали толкова спокойни на сватбите си?! Като се замисля, нито един младоженец, който съм виждал досега, не е бил толкова уплашен преди церемонията… ОМО, да не би подсъзнателно да не искам да се женя за Мин!?!


- Йаа, американеца, спри да си мърмориш на английски и стой мирно!- скастри ме Джонгхюн хьонг, докато се опитваше да поправи вратовръзката ми за пореден път, защото постоянно си я разхлабвах, без дори да се усетя!- Ейшш, и без това заради теб трябва да нося тази глупава папионка, не ме ядосвай още повече! ЙА, кой по дяволите измисли това „Щом младоженеца е с вратовръзка, кумовете ще бъдат с папионки” ?!?!
- Кибум, разбира се! Кой друг..- отвърна Оню хьонг, който спокойно си седеше до Мино хьонг и чакаше часът да удари. Как може всички да са толкова спокойни?!?
- Къде е той, между другото?
- Къде може да е? При булката, както при всяка предишна наша сватба! Най-вероятно се възхищава на булчинската рокля, която направи за Мин.- отвърна хьонг, явно наистина раздразнен.-Предупреждавам те, ако още веднъж седнеш и набръчкаш панталоните си, или разрошиш косата си, и особено ако разхлабиш тая пуста вратовръзка, викам Мама Бум без да ми мигне окото!!!- каза застрашително той и отстъпи назад с няколко крачки, за да ме огледа..- Айгууу, нашия дребосък се жени!!!
- Единствения ни дребосък винаги се бил само ти, хьонг…-обади се Мино хьонг, размахвайки ръката си над главата му, след като застана до него.- На колко си вече? 28? Преди казваше, че човек расте до 25-годишна възраст.. Е, не виждам много разлика във височината ти в сравнение на тийн годините ти…
- Замълчи генетично надарен жирафе!
- Поне съм надарен, а не като теб, ощетен от наследствени признаци!
- Кой ти каза, че съм ощетен?! Аз приличам на майка си пък!
- Жалко.. имаш наистина висок и строен баща, но няма никаква полза от това…
- Вие двамата на колко години сте?- попита ги саркастично Оню хьонг и застана между тях.- Не сме се събрали за такива разправии, имаме по-важна работа!
- Кажи го на него!- казаха и двамата едновременно, гледайки се като най-големи врагове…



До гуша ми дойде! Как може аз да съм толкова напрегнат, а те да се карат за такива небивалици?! Накрая избухнах- аз… аз…. аз…..
- АЗ МАЙ НЯМА ДА МОГА ДА ГО НАПРАВЯ!- извиках и очевидно привлякох вниманието към себе си. За секунда и тримата ме изгледаха като онези швейцарски крави, които бяха проследили с поглед влака, с който пътувах към града, в който щях да имам концерт. След това се спогледаха объркани и отново обърнаха главите си към мен.
- К-какво имаш в предвид?- заекна Джонгхюн хьонг, мигащ на парцали.
- Не знам… мисля, че няма да мога да се оженя!
- Йааа! И без това заради твоите глупости не можах да спа както трябва!.. Ейшш…- изсъска Мино хьонг и ме погледна злобно.- Осъзнаваш ли какви ги говориш в момента?..
- Да му дадем успокоителни!- предложи Джонгхюн хьонг… Не мога да повярвам, че някой като него всъщност ми е роднина!- Или да го напием набързо! Така ще се успокои и сватбата ще мине без проблеми!
- Ти наред ли си, бе човек? Искаш да провалим цялата сватба ли?!
- Ако не го направим, умнико, няма да има сватба, която може да развалим!
- Оой! Мино, Джонг.. излезте да се успокоите малко, а?- предложи Оню хьонг, потупвайки рамото ми.- Вижте дали всичко останало е наред, хвърлете един поглед и на Мин.. просто охладете страстите- аз ще се погрижа за това тук.- каза той и ги погледна.

Може Шайни вече да не съществува на практика, но Оню.. ъъъм, всъщност Джинки хьонг ще остане силния ни лидер, който винаги знае какво да направи и как да помогне. Онези двамата просто кимнаха и излязоха, уверени, че всичко е в правилни ръце и ще се оправи.


Джники хьонг хвана рамената ми и ме погледна право в очите- бас държа, че успя да прочете всяко чувство, всеки мисъл вътре в мен. Винаги е успявал да го прави. Винаги е знаел какво да каже, когато имам проблеми. Дори сега, на 25 години, аз пак му се обаждам когато има нещо, което ме мъчи..
- Нашият макне все пак не се е променил толкова, а?- прошепна той усмихнат и ме потупа. Беше адски прав- дори и вече да съм по- самоуверен и самостоятелен, една част от мен винаги ще остане дете, обичащо млякото с банан. Детето, което има нужда от неговите съвети..
- Хьонг…
- Обичаш Минйонг, нали?- попита той внезапно.
- Да…
- Оставал си и без нея, нали?- имаше в предвид краткото време, в което за една глупост бях решил да разделя пътищата си с нея.. В крайна сметка аз бях този, който не издържа и й падна на колене с надеждата, че ще ме приеме обратно.
- Да…
- Помниш колко те болеше, предполагам.
- Да..
- Защото аз помня как всяка нощ ми се обаждаше и плачеше пиян на телефона, обяснявайки ми каква грешка си направил.. Помня как отчаяно я искаше обратно и за щастие получи втори шанс.
- Хьонг…
- Е, нека ти кажа едно нещо- бъди сигурен, че няма да получиш още една възможност, ако днес провалиш всичко заради несигурността, която изпитваш в момента.
- Не знам. Не мисля, че..
- Това ти е проблема, Темини- мислиш много. А тези неща не се мислят, те се чувстват. Обичта не се мисли, Мини, тя се чувства…
- Не разбирам, хьонг! Защо тогава изпитвам страх и несигурност за бъдещето ни? Защо имам чувството, че губя свободата си?
- Нормално е да си несигурен, Темин. Всеки се тревожи за бъдещето си. Но нека изясним нещо- да се ожениш няма да те направи по-малко свободен, отколкото си в момента.
Да обичаш някого значи да дадеш част от свободата си на него. Но в замяна на това, този човек също ти дава неговата свобода и става зависим от теб, колкото и ти от него. Ти подари свободата си на Мин още преди години, Мини.. С днешната церемония просто обявявате това, което е било между вас, пред всички останали.. Нито нещо повече, нито нещо по-малко… Разбираш ме, нали?



Просто кимнах. Странно, но досега не бях мислил по този начин. Смятах, че да кажеш „Да!” е вид споразумение, с което потвърждаваш любовта и верността си и губиш част от сладката си свобода, слагайки онзи пръстен на безименния си пръст. Но както каза Джинки хьонг, аз дадох част от своята свобода на Мин още в момента, в който я целунах за първи път.



А и от друга страна, за какво ми е тази свобода, яко нямам своята Мин до себе си?...



- Благодаря, хьонг…- казах след минутка размисли, в която търпеливо ме изчака да избистря мислите си.
- За нищо, дребосък!- отвърна той и за малко да разроши косата ми, но си спомни, че аз съм младоженеца днес и не бива да разваля прическата ми, особено когато Мама Бум толкова много мисли какво да направи с нея. Вярно, косата ми беше единствено изправена, но дори и един косъм да беше щръкнал, Кибум хьонг щеше да го забележи на секундата!
- Сега мога да отида и да кажа на останалите, че кризата е отминала, нали?- попита той усмихнат и се запъти към вратата. Отвърнах на усмивката му с усмивка и му кимнах в съгласие.- И се успокой, Темин. Не искам да припаднеш по време на церемонията!...




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

19 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 22, 2011 4:38 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ама... чакай, това не е последната глава... нали?! Нали...? Боже, то... още нищо не се е случило! Ами сватбата и таковата... *гледа объркано* Нее, това не може да е края!... Нали?!

20 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 22, 2011 4:59 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
WOW!!! Поредната невероятна глава И аз се чудя дали това е последната глава Хаха Джинки добре се грижи за Шайни,дори и вече да не са група Просто нямам какво да кажа повече...просто невероятно

http://smiley92.tumblr.com/

21 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Чет Дек 22, 2011 5:37 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Ето че чак сега се наканих да напиша два реда и тук. Главите са невероятни, определено това ми беше любимият фик (да де цялата триология) и съжалявам, че вече свърши. Имаш огроомен талант, не спирай да пишеш А това наистина ли е края на главата

http://nutella97.tumblr.com/

22 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Съб Дек 24, 2011 1:39 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Soooo...сега идва ред на моя сборен отговор:
Първо! Damn it! Като прочетох разпадането на групата и изтръпнах *докато не прочетох и по-нататък* :DDD Нашият лидер се е оженил и има син Мино чака близнаци...още от сега си представям и мини футболния отбор,който би си направил хаха . Кий...това беше най-тъжната глава за мен. Надявах се до край,че Иньонг ще успее да преодолее всичко и да останат заедно...ехх ангеле <.< И на мен също ми е любопитно за кого се е оженил о.о А забравих да допълня аз мисля,чееее ще са момиче и момче ^^ Въпреки че той иска два сина...оох и аз не знам xDDD Taeemiiin Taemin! Ще останеш ерген от много мислене и притеснения хаха xDDD SA Jonghyuun >o< най-сладката ми двойка ей! Честно казано докато го четох си го представях и имам чувството,че след време реалността няма да е много по-различна от описаната по-горе! Ако издадеш книга,ще се постараем да стигне до тях! ^^





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

23 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Съб Дек 24, 2011 2:09 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
- Замълчи генетично надарен жирафе! туй ма изкефи много :Д

Нали това няма да е последната глава, как може да е последната глава като нищо не се е случило, искам да разбера какво ще стане на сватбата, за коя се е оженил Кий и още цял куп други работи, само посмей да спреш да пишеш!!!
А и искам да разбера какво ще стане с децата им след 15 години примерно, между Черин и Джунсу хихихх
Айде пиши че ми е интересно какво става на сватбата...

24 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Пон Дек 26, 2011 12:42 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Happily Ever After
Part I


- Айгу..- въздиша носталгично Кибум, докато поправяше последните детайли в булчинската рокля.- Нашата Мин кога порасна толкова, че да се омъжва?..
- Оппа… сега няма да заплачеш, нали?- попита Мин и се засмя, наблюдавайки отражението на някак си намръщеното му лице през голямото огледало, което стоеше пред тях.
- Разбира се, че не! Ти за какъв ме мислиш?!- отвърна той, потупвайки голото й рамо.- Инйонг ако ме види разплакан, кой знае какво ще си помисли!
- Не, просто…
- Какво? Просто се сетих за „доброто старо време” Мин.. Като си спомням какви хлапета бяхте с Темин се чувствам някак странно… Кога, за Бога, измина това време? Още помня как се карах със сестра ти в нощта, която вие двамата изчезнахте заедно и се върнахте чак след полунощ…- каза той с устни, които се опитаха да образуват усмивка.- Не съм си и помислял, че ден като този ще дойде и за вас двамата..
- Честно казано, оппа… аз също.- отвърна Минйонг.- Не знам защо, но винаги имах чувството, че Темин един ден ще осъзнае грешката си да бъде с човек като мен и просто… ще си тръгне. Дори за малко го беше направил, не знам какво му стана и се върна…
- Йааа! Нямах това в предвид!- възрази той.- А и какво ти има? Ти си талантлива, умна, силна и борбена жена- той трябва да е благодарен, че човек като теб е с него!
- Оппа… знаеш, че не се гордея с миналото си…
- Виж Мин,- каза Кибум сериозно и погледна отражението на очите й в огледалото.- Никой не може да промени миналото си. Но пък на кого му пука? Животът може да е прекалено кратък, за да губиш времето си за такива тревоги- важни са бъдещето и настоящето ти, мила.
- Понякога завиждам на Ин онни..- въздиша Мин и се обърна към него.- Тя е истинска късметлийка да има теб до себе си. Ти направи неща, които никой друг не би направил за нея, оппа…
- Аййгу..- възмути се той.- Сега не му е времето да говорим за това.
- Колко време мина, оппа?- продължи тя.- Шест години? Да, точно така!- Изминаха шест години, откакто Ин онни се върна от мъртвите след мозъчната си смърт.. и ти се грижеше за нея през всички тези години! Ако беше някой друг, най-вероятно да я беше оставил още преди комата!
- Минйонг Майърс, забранявам Ви да говорите така за мен и жена ми!- каза Кибум, докато слагаше колието й.- Самият факт, че сърцето й бие е достатъчен за мен, Мин. На вас грижата за нея може да ви изглежда трудна работа, но за мен е дар от боговете след страха от загубата й, който изпитах, докато тя беше в кома..
- Къде е тя, между другото? Мислех, че ще дойде..
- Моля ти се, сестра й да се омъжва и тя да не дойде- изключено!- засмя се той.- Просто първо трябваше да отиде в болницата за терапията. След това ще дойде тук, за да я облечем и нея. Инйонг в никакъв случай не би изпуснала сватбата ти!
- Големи сте клюкарки!- стресна ги познатия глас на Ин.- Чух си името! Какви ги приказвахте пак?- попита тя, движейки се към тях с инвалидната си количка. Очите на Кибум светнаха от радост при вида на усмихнатото й лице и той несъзнателно тръгна към нея.
Срещнаха се в средата на стаята и той клекна на нейното ниво, слагайки ръце върху колената й.
- Говорехме за това, колко много те обичам и се гордея с теб, кукличке.- каза той, доближавайки се повече до нея и затвори очите си в очакване на целувка.
- Подмазвач..- измърмори Ин, след което му даде дългоочакваната целувка. Тя можеше да усети усмивката, която образуваха неговите устни, докато я целуваше.
- Как е моята красавица след терапията?- попита той, полагайки лявата си ръка върху бузата й, без да отдалечи лицето си от нейното.
- Мммм… малко уморена, но е нормално, нали знаеш.- отвърна тя, допирайки нослето си в неговото.- Сега може ли да ме оставиш да се видя със сестра си за малко? Искам да поговорим малко.
- Добре, но само пет минутки, окей? Ти също трябва да се преобличаш, не мога да те оставя по дънки и тениска днес.
- Това е заобиколеният начин да кажеш, че не можеш и пет минутки без мен…- отвърна Инйонг, следейки с поглед как той излиза от стаята.
- Да, може и така да го тълкуваме..-отвърна той, точно преди да затвори вратата и се усмихна на себе си.



„Постоянният ритъм на сърцето й…” каза си той наум, гледайки брачната си халка. „Само то ми е достатъчно..”




- Мин изглеждаше нервна…- каза Инйонг, докато Кибум събуваше дънките й. Тя от своя страна се беше хванала за двете страни на количката и се надигаше на ръце, за да му е по-лесно. С времето тя беше научила няколко трика, които им бяха от ползва в такива моменти.
- Ти не си виждала Темин- той е още по-зле!- отвърна той с леко пъшкане, докато се опитваше да събуе и двата й крачола едновременно.- Беше като бомба със закъснител, когато го видях за последно… Дано да се е успокоил малко.
- Както и да е, вече няма да се тревожа за тях двамата.- въздиша Ин, докато събличаше тениската си.- Достатъчно големи са, за да се грижат сами един за друг.
- Аау, любимият ми комплект!- отбеляза Кибум, когато видя бельото й.- Искаш да ме съблазниш отново преди церемонията ли? Вчерашното не ти ли беше достатъчно?- попита той, целувайки я от врата до рамото. Палавата му усмивка отново се появи, когато чу сладкият смях на Инйонг.
- Не мога да разбера, Буми..- прошепна тя, увила ръце около врата му.- Що за мъж би искал да прави секс с инвалидна жена?..
- Мъж, влюбен до полуда. С други думи, аз!- отвърна той без да се замисли, гледайки я право в очите. Едната му ръка нежно погали лицето й.- А и не се подценявай, вече не си напълно зависима от чужда помощ, за да движиш краката си. Щом може да правим любов без особени затруднения, значи терапията върши работа и ти не си инвалид!
- Винаги си толкова оптимистичен…- въздиша тя, когато той се отдели от нея, за да вземе роклята й. Тя беше от специалната му колекция, създадена единствено за нея.
- Ти ме научи на това, Ин. Не може да го промениш.- усмихна се той, отново пред нея и се замисли как да постъпи.- Значи, планът е следния- изправяш се и аз я нахлувам през главата ти. Дръж се за мен, ако загубиш равновесие.- каза Кибум и я приготви за изправяне. И Инйонг наистина застана на крака пред него.
Слабите й крака, загубили мускулната си маса поради липсата на движение, сега- след 6 дълги години, отново можеха да издържат тежестта на тялото й. Вярно, те все още трепереха, но и двамата знаеха, че за останали инвалиди дори това е недостижима мечта и бяха благодарни и за малкото, което постигнаха.. заедно!
Точно преди Кибум да я облече, Инйонг се наклони към него и притисна своето тяло в неговото в силна прегръдка. За момент той се изненада, но в следващия миг вече беше обвил ръце около голата й, топла плът.
- Ти си един удивителен мъж, Ким Кибум..- прошепна му тя и целуна врата му.- И също така глупав.. за това че реши да се ожениш за инвалид и да се грижиш за нея толкова години..
- Йааа! Глупакът в този брак си ти!- отвърна той, притискайки я по-силно в себе си.- Колко пъти да ти повтарям, че не си инвалид? Всичко това е временно, Ин.. Виж само колко много постигна, любов моя!- Лекарите казваха, че няма да доживееш 20-годишна възраст- сега си на 27! Казваха, че няма да се събудиш от комата- отвори очи пет минути след като те обявиха за мъртва! Казаха, че няма да може да мърдаш и малкия си пръст заради цялостната парализа- сега стоиш изправена пред мен и ме прегръщаш! Не ми казвай, че съм глупав, а виж собствената си глупост- постоянно говорим за мен, моите така наречени „жертви” и не осъзнаваш своите постижения!.. Още малко Ин, още мъничко.. заедно ще видим и деня, в който тичаш като луда след децата ни!..


Както винаги, той не чу определени звуци на плач, но усети топлите й сълзи, докосващи врата му.
- Обичам те!- каза тя, шепнейки.- Не знаеш колко много те обичам!
- О, разбира се, че знам!- отвърна той, преглъщайки сълзите, които напираха и в неговите очи.- Знам, че ме обичаш не по- малко отколкото аз обичам теб! Знам че ме обичаш страшно много и правиш всичко това заради мен, Ин… знам, че любовта ти е достатъчно силна, за да се върнеш от мъртвите и да живееш за мен!.. И аз те обичам, Ин, никога не го забравяй!...




ПП от автора:
Предполагам, че това вече ви е задоволил въпроса "За кого се ожени Кий?"
Също така, никъде не съм казвала, че Ин умря наистина... Вие сами си го измислихте Щеше ми се да ви видя израженията, докато четяхте тази глава... Детайли хора, детайли...
И последно, тази глава ще има и втора част, и след това слагам край на този фикшън и тръгвам към нови хоризонти
Смятам да довърша 君の声を聞かせてよ?.. [Can you hear my voice?.. ] във форума на Съкровищата и после... после ще видми




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

25 Re: ♡ Happily Ever After ♡ on Пон Дек 26, 2011 12:25 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ето тази глава чаках толкова време Искаш детайли отново ме разплака (толкова тъжно и едновременно толкова красиво и истинско ) Главата е невероятна всичко е ... все още не знам какво да кажа Благодаря за тази глава, а и за всички останали

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите