Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

5+1=1 ? o_0

Иди на страница : Previous  1 ... 9 ... 15, 16, 17, 18  Next

Харесва ли ви? ^_^

97% 97% [ 65 ]
3% 3% [ 2 ]
Общо гласове : 67

Go down  Съобщение [Страница 16 от 18]

1 5+1=1 ? o_0 on Пон Сеп 27, 2010 1:55 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

5 + 1 = 1 ? O_o

Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^

Приятно четене! ♡



ПЪРВА ГЛАВА


Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..

--------------------------------------------------
20 минути по-късно:

Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

376 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Дек 25, 2010 12:35 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
да, между другото и аз това си помислих ама мн се надявам да се оженят и да си родят няколко ънченца и джонгхюнченца ;ддд

377 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Дек 25, 2010 6:07 pm

tdsmt357

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Отдавна не бях чела фика и сега всичко на екс- не през катарзис ами не знам през какво преминах.
Ама как може да свърши толкова бързо?
Очаквам следващата част с нетърпение Amazed

378 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пон Дек 27, 2010 1:57 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
49та ГЛАВА
2ра Част

Кий не можа да издържи и реши да преследва ЪнЧе.
- Кой е с мен?!- попита той останалите, които го гледаха с отворена уста.
- К-къде мислиш да отиваш?- попита го Оню, който не схващаше нищо.
- Как къде? След йобо! Искам да изясня дали ще се сдобием с ново попълнение или не още днес!
- И аз идвам!- скочи Темин.- Хьонг, хайде ела и ти, не ми стой като гръмнат там!- каза той на Jjong и започна да го влече след себе си.
Кий вече беше извикал такси и докато се осъзнае, Блинг пътуваше към болницата.
- Ама, ама момент!- обади се Минито.
- Какво има малкия?- нетърпеливо го попита Кий. Не му се занимаваше с него в момента.
- Откъде да знаем в коя болница отива?
- Аа.. това ли.. Ами мисли логично Темин- тя досега е отивала само в болницата, където оня МинУ работи.. Би трябвало и сега да се е запътила там.- заключи детективът Кий.
“Woow..Дали ЪнЧе наистина е бременна?” замисли се Блинг, без да обръща внимание на двамата. “Айго, какво ще правим, ако наистина е така? Тя най- вероятно ще иска да се отърве от детето!” уплаши се той. “Не, не мога да позволя това! Този сън с ЧеРин бе изпратен от Небесата, за да разбера колко великолепно чувство е да имаш дете и да не ме е страх от предстоящите скандали! ЧеРин, принцесо моя, татко ще те запази, без значение какво ще му коства това!!!” каза си той и сърцето му се изпълни с чувство за отговорност.
Още преди Хюн да срещне ЪнЧе, той си мечтаеше в бъдеще да стане баща на най- прекрасното момиченце в света. Този сутрешен сън го подсети за това отново. Колкото и рано да беше, колкото и млади да бяха с ЪнЧе, колкото и скандали да им предстояха, той искаше това дете с всяка клетка в себе си. Бащинското чувство в него нарастваше с всяка изминала секунда..
- Ейй, хьонг, събуди се, пристигнахме!- каза Темин и прекъсна неговите дълбоки мисли.- Слизай от колата!
- А?Ооо! ЧеРин!- отвърна той и подскочи от таксито.
Със своят детективски нюх Кий веднага откри ЪнЧе. Тримата се скриха зад един ъгъл и започнаха да я наблюдават.
- Кий хьонг.. това ми напомня за онзи път, в който..- спомни си Минито за деня, в който с Кибум се правеха на тайни агенти, преследвайки ЪнЧе и МинУ насам-натам.
- Млъкни Темин! Не искам даже да се сещам!- скара му се той.
- Добре…добре..
- Ой, ой, оооой!- прекъсна ги Блинги.- Това е МинУ , нали?!
- Хм.. да..- потвърди макнаето.
- Така Ким Кибум…размърдай сивото вещество.- каза си Кий на глас.- Среща се с тоя, а не с гинеколог.. а той я води до някаква стая!
- Каква е твоята теория?- попита го Jjong разтревожен.
- Амии. Според мен тя вече знае и… ОМО, ще се опита да го вземе без да ни каже нищо!! MySpace- предположи Кий и се ужаси от тази мисъл.
- НЕЕ! НЕ МОЖЕ!- кресна Блинг и с бързи крачки се запъти към стаята.
“Не, не може да го направиш ЪнЧе! Няма да ти позволя да унищожиш плода на нашата любов! ЧеРин, дръж се, съкровище!”викаше вътрешният му глас, докато той отваряше вратата.
- НЕ! НЕ ПОЗВОЛЯВАМ!- кресна Лъвчо задъхан и яростен, като някой истински лъв.
- АУЧ, ТОВА ЗАБОЛЯ, ОППА! Ако и кръв не може да вземаш както трябва, къф хирург ще ми ставаш ти бе?!- чу се ядосаният вик на ЪнЧе.
- Ами като го стреснат човек инстинктивно подскача, малка госпожице! Викай на този, който тряска врати като някакъв варварин!- отвърна й МинУ, все още треперейки с спринцовката в ръка. Тогава и двамата погледнаха към натрапника.
- ХЮН?- шокира се ЪнЧе.
- Оу, баджанак, ти ли си бил? Хехе, помислих те за някой фен на ЪнЧе.. MySpace- поздрави го МинУ.- Какво те води до тук? Явно вече и секунда не може да стоите разделени.. Сладури MySpace
- Затвори си устата, оппа..
- Добре де, добре.. Таа, толкова кръв ще ми стигне..- отвърна МинУ ведро и се запъти към вратата.- Оставям ви сами.. MySpace- каза той и леко потупа Хюн по рамото.
-Ама аз.. аз не разбирам.. MySpace- прошепна Блинг, неподвижен.
- Я ела ми обясни, Лъвчо..- извика го ЪнЧе и потупа мястото до себе си.- Защо си дошъл тук? Да не мислиш, че ти изневерявам?!
- Не, няма такова нещо..- отвърна Хюн, без никаква емоция в гласа си. Седна до нея и я погледна в очите.
- И защо ме преследваш тогава?- попита тя малко ядосана, но от лицето на Хюн се разчиташе тъга и тревога, което я накара да запази спокойствие.
- Мила.. отговори ми честно..- каза сериозно Блинг и й хвана ръцете.
- Хюн, миличък, какво става?- започна да се тревожи и тя.
- Бременна ли си?- попита я той, все още надявайки се на положителен отговор.
- Ааа? Моля?!? MySpace- шокира се ЪнЧе от въпроса и започна да се смее истерично.- Господи, Хюн.. не съм бременна! MySpace Откъде ги изкарваш тези бисери..
- Сигурна ли си? MySpace- попита той с последна надежда, почти плачещ.
- Абсолютно сигурна съм.. MySpace Знаеш, че не бих позволила такова нещо в нашата възраст, миличък..- опита се да го успокои тя. Но.. сякаш това имаше обратен ефект върху него.- А ти да не би да искаш да съм бременна?- попита го тя нежно, вече отгатваща отговора.
- Ами, май да..- призна си той и бързо изтри сълзата, която тъкмо се беше отделила от окото му.- Голям съм глупчо, а?..
- Ооо, Хюююн..- разчувства се ЪнЧе и го прегърна силно.- Скъпи.. Не очаквах, че би искал дете.. ние самите сме деца..- каза тя и нежно го целуна по врата.
- Знам, знам.. просто днес с този сън.. не знам ЪнЧе.. за момент ми се поиска да го направим истински.. Без да ни пука за медиите и всичко останало.. Само ти, аз и..- прошепна той и сложи ръка върху стегнатият й корем.
-Любов моя.. някой ден, може би..- опита се да го утеши тя и хвана неговата ръка.- Не, какво ми ти може би, със сигурност! Вярвам, че ще си най- прекрасния баща някой ден, Хюн.. без значение дали с мен или с някоя друга, ти ще отгледаш прекрасни деца, знам го..
- Не говори така, разбира се, че ще си ти!- спря я Хюн.- Дори не искам да мисля за други варианти! Искам да има твоето малко носле и здраво тяло.. и моят чар, естествено.. MySpace- каза Блинг усмихвайки се, за да разведри настроението.
- Хюн.. знаеш ли защо правя тези изследвания?..- попита го ЪнЧе. Този път тя беше тази, която имаше тъжна физиономия.
- Хмм.. защо?
- Шефът ми е поискал да мина през основен преглед, за да е сигурен, че ще съм във върховната си форма, когато отида в LA..
- Ейшш.. не можем ли да отложим този разговор за някой друг път?
- Не Хюн.. отлагаме го от почти 4 месеца..- отговори й тя сериозно.- Ако продължаваме да го отлагаме, няма да може да се сбогуваме както трябва..
- Какво искаш да кажеш?
- Уве ми се обади вчера.. Каза, че ми е купил билет за 28ми Май, миличък.. Остана ни по- малко от месец..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

379 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пон Дек 27, 2010 2:08 pm

Yulita ^^

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
нееееееееее ще се разрева толкова е тъжно като се разделят,въпреки че знам,че не е истина ми е много мъчноо :

380 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пон Дек 27, 2010 5:22 pm

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Стига де не трябва да се разделят и щеше да много готино, ако Ън Че беше бремена .А да, ЧеРин супер сладко име.Не спирай да пишеш

381 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Дек 28, 2010 1:40 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
аууу. неее
;(((

искам бебе

382 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Дек 28, 2010 10:16 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
нееее не искам да се разделят наистина е много тъжно макар и да не е истина невероятна глава

http://smiley92.tumblr.com/

383 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 7:59 pm

[shaWty]

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Аз пък бебе не искам, е поне за сега. И така са си добре, а както ЪнЧе каза те самите са си деца. След две-три години повече ще им отива едно сладко малко момиченце - ЧеРин. Леле като се сетя, че му идва края на това блаженство за очите, душата и сърцето ми се натъжавам. Сякаш гледам някоя тъжна, но същевременно с това забавна и романтична корейска драма, че на всичко отголе и с любимият ми актьор. Не го спирай толкова скоро, моля те! Много ще страдаме голяма част от потребителите в сайта...

384 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 8:14 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Накрая,да заснемем една драма а!!! Всички ще са щастливи





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

385 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 8:46 pm

Yulita ^^

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Gerry 샤이니 написа:Накрая,да заснемем една драма а!!! Всички ще са щастливи

ОПРЕДЕЛЕНО ЩЕ СЕ РАДВАМЕ...тук има толкова много фенове...аз съм на първа линия ако снимаме нещо XD

386 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 9:56 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
50та ПОСЛЕДНА ГЛАВА
1ва Част

Дните идваха и си отиваха.. Последните им дни заедно, както се очакваше, изминаха светкавично бързо.. Както Темин беше казал на ЪнЧе “Тези 4 месеца ще изминат като 2 седмици, защото си щастливо влюбена в него.. А когато си тръгнеш.. времето ще спре и за двама ви, мога да го предвидя още от сега..” още в началото на връзката й с Блинг Блинг..
Всички около тях знаеха как ще се свърши, затова не им пречеха. Момчетата от SHINee вече не се караха, че Хюн не се прибира вкъщи; приятелите им от фитнеса не ги канеха някъде след тренировките, за да им остане повече време насаме; дори мениджърът на SHINee направи така, че двамата да не се появяват на никакви телевизионни предавания ..
От друга страна, те разбираха и бяха благодарни за всичко това. Маскирани като обикновени хора те излизаха вън, разхождаха се по улиците, отиваха на кино, на мюзикъли.. Дори имаха възможност да отидат на концертите на любимите си изпълнители заедно. Те правеха снимки където и да отидат и се опитваха да запомнят колкото се може повече, за да им останат хубави спомени..
Два дена преди ЪнЧе да се качи на самолета, всички нейни приятели й спретнаха така нареченото “Goodbye Party”, в което колкото и да не искат, всички се почувстваха тъжни. В края на вечерта Nickkhun едвам сдържаше сълзите си, а JoKwon и Taec не успяха да издържат и се разплакаха като малки дечица.
- Знаеш, че те обичам като истинска сестра!- успя да каже Taec през сълзи, когато партито свърши.- Пази се, храни се добре и не се тревожи за нищо! Айгоо.. Ще ми липсваш, бе момиче! ! MySpace
- Яяя~! Съвземи се оппа! Къде остана звярът в теб, който харесвам тоолкова много?! И не се тревожи за мен, а за себе си!..- отвърна му ЪнЧе и се прегърнаха силно. Зверската сила на Taec си каза думата.- Оппа, още малко и ще ме изстискаш като някой си портокал!- оплака се тихо тя, защото имаше трудности с дишането.
- ЪнЧе-aaah, пази се~~- дойде редът и на JoKwon.- И се върни бързо, окей?
- Да бе.. и GaIn да ме утрепе от ревност, нали?- пошегува се тя с него и го прегърна.
- Пффт.. лъжеш се..- извъртя очи той.- Тя не ме ревнува от теб, а завижда на големите ти очи!- каза той по своя забавен начин, което накара останалите да започнат да се смеят.
- И така да бъде.. пак има опасност за мен.. Както и да е оппа, пази се! Анйонг~!
- Анйонг, ЪнЧеееей! MySpace Saranghee~~!
- Yaaah, yaaah, yaaaah! Вижте кой си отива в LA!- обади се и Khun с треперещ глас.
- Ааа, не, моля те, не и ти!- уплаши се ЪнЧе.
- Не, не.. аз няма да се разплача..- успокои я той и я прегърна.- Съжалявам, че няма да може да дойдем до летището..
- Знаам, знам.. по-добре, щом Taec оппа реве така, представям си останалите..
- Те също искаха да дойдат, но трябваше да се упражняват за..
- ..концерта, знам. Не се тревожи. Грижи се за тях, окей? Ти си единствения с нормален мозък тук..
- Ти остави нас, а слушай.. 1во: Не следи модата в Корея като отидеш в Америка, повечето го намират смешен; 2ро: Винаги си носи спрей за очи, по възможност с аромат на чили пипер, никога не се знае какви типове ще срещнеш там; 3то..
- Ооу оу, спри се MySpace Живях достатъчно дълго в чужбина, знам какво да правя Khun.. Замълчи и дай една прегръдка!- заповяда ЪнЧе и разтвори ръце.
- Просто.. най-добрата ми приятелка ще ми липсва..- прошепна й той на ухото.- Ако стане нещо.. когато ти е трудно.. знаеш, че съм на една клавиатура разстояние.
- Знаам, няма проблеми..- отвърна му ЪнЧе със същия нежен тон и се отдръпна.- Същото се отнася и за теб.. ТАКАА- викна тя, за да я чуе всеки.- Благодаря на всички за тази вечер! Ще ми липсвате, говеда такива! Грижете се за себе си и тренирайте здраво! Обичам ви~~!MySpace- каза единственото момиче там и се запъти към колата си заедно с SHINee.
- Yaaaaah.. големи мошеници сте, нищо не заподозрях..- „скара” им се тя, докато пътуваха към къщи.- Такааам, да си пуснем нещо за настроение.. Йай, какво ще кажете за Brown Eyed Soul?..-попита ЪнЧе, но отговор нямаше.- Хм?.. Ехоо?!? Хюн? Ало, от земята до SHINee~, do you copy? Yaaah, какво ви има?! Защо сте замислени толкова?!
- Ха?- отвърна Кий.- Нищо йобо.. просто.. сме щастливи, че имаме още малко време с теб..
- Какво имаш в предвид?
- Беше очертано след час да излетим за фенсреща в Япония..- обади се Блинг, който седеше до нея.- Щяхме да останем там около 3 дена.. Мениджъра в последния момент го отмени.
- Оуу..-учуди се тя.- Не знаех.. жалко, че се е отменило, момчета..
- Yaaaah, ти да не си пияна?!- ядосано отвърна Оню.- Нямаше да имаме възможност да дойдем с теб в летището!
- А сега заради мен феновете ви няма да ви видят..
- Айгоо, вижте тя за какво се тревожи!- намеси се и Минхо.- 2-3 часа път, когато искаме може да отидем там! В момента ти си по- важна!
- Но..
- ЕЙШШ! Спрете се вече!-повиши тон Темин, който досега не беше казал и думичка.- Знам какво си мислиш, но няма да стене! Няма да може ни изпъдиш от главата си, нуна! Край, ЯСНО?- кресна той и след него никой не посмя да каже думичка..

27ми Май:
ЪнЧе се събуди рано и стана без да събуди и Хюн. Облече се, направи си една бърза закуска, обу си кецовете и излезе. “O, не писах бележка на Хюн.. ще се разтревожи..”сети се тя преди да заключи вратата и отново влезе вътре. В кухнята имаше специално място, където двамата си оставяха съобщения. Тя хвана химикала и набързо написа: “Лъвчо, отивам до сградата на JYP Еnt. Трябва да прибера личните си вещи и веднага се прибирам. n__n Днес нямате записване, нали? Йей, може да отидем някъде с момчетата…^__^ Или да си прекараме деня само ти и аз *,_,* Ейш, пак започнах да разтягам локуми, изобщо не ме бива да пиша кратки съобщения.. -_- Така де, закъснявам.. До после лъвчето ми~~ ♡ :*”
В JYP Ent. тя се забави около 3 часа.. след като си събра вещите, всеки един дойде да й каже сбогом- от шефа до хигиенистките и охраната.. Даже докато излиза тя видя един куп фенове дошли да й пожелаят приятно пътуване. “Лелеей, колко са ме обичали тук..ще ме разчувстват, келеши такива..” си каза тя наум с усмивка, докато слизаше от колата си. Взе си кутията и се запъти към апартамента, но забеляза Минхо да играе на баскетбол самичък в близкото игрище.
- Woooow, нашия футболист и баскетбол ли можел да играе? Впечатлена съм MySpace- провикна се тя. Минхо мигновено я забеляза.
- О, нуна, здравей!
- Ейш.. нуна е майка ти, палма такава! MySpace- направи се на ядосана тя и се усмихна.- Само 11 месеца съм по-голяма от теб..- каза тя смутено, докато вървеше към него.- Дай да играем заедно!- предложи тя и си остави нещата на пейката.
- Съгласен! Ама няма да ти се дам!
- Че кой иска да го направиш? MySpace Аз и сама мога да спечеля!- отвърна му тя и грабна баскетболната топка от ръцете му..
*след един час усилена борба*
- Аааах, да знаеш, другия път ще те победя!- каза задъхана ЪнЧе, докато с Минхо вървяха към една от пейките.
- Яяя~! Наистина те бива.. досега не бях оставал наравно с момиче..-отвърна й той.
- Минхо, глупчо такъв.. MySpaceТака и не разбра, че когато стане дума за спорт, не бива да ме приемаш като момиче.. MySpace- каза самодоволно момичето със стегнатото тяло. В отговор Минхо й се усмихна широко.
- Ще видим следващия път!- закани се той. Настъпи кратка тишина, в която и двамата се сетиха, че следващ път може и да няма..- ЪнЧе..
- Да?
- Кога ти излита самолета?
- Утре сутрин..
- Разбирам..- каза Минхо въздишайки.
- Ще се пазиш, нали? Отиваш в тоя “Dream Team” и се връщаш изпотен.. после Хани да ми разправя, че пак си болен с температура.. Айгу, голямо дете си..- скара му се тя и го удари по главата.
- Хаха, аз съм последния, за когото трябва да се тревожиш..- отвърна й той. И двамата поеха по един дълбок въздух и въздишаха шумно, след което настъпи още един момент на тишина.- Не искам да съм на мястото на Jonghyun хьонг..- прошепна той, гледайки баскетболната топка.- Не знам как бих могъл да преживея и седмица без да видя усмивката на Хани..
- Затова трябва да я хванеш силно и да не я пуснеш каквото и да става, разбойник такъв..
- Хьонг също те е хванал здраво и не иска да те пусне..
- Нашето е по-различно, Минхо.. Ние знаехме, че ще стане така още в началото..- отвърна ЪнЧе и усети как сърцето й се свива.- Ех, аз се качвам горе, ти си стой така потен на тоя ветрец и виж как после Хани ти се кара като свекърва..-каза тя, за да разведри положението и подскочи от пейката.
-Чакай! Темин беше казал да се отбиеш до нас, имало е да ти дава нещо!- викна Минхо след нея. ЪнЧе го чу и направо се качи в апартамента на SHINee.
Отвори вратата със своя резервен ключ и влезе вътре.
- Хораа, ЪнЧе е туук~!- викна тя, докато вадеше обувките си.
- Йобоо, ела в кухнята, моля теее!- извика Кий отчаян.
- Какво става?- попита тя и си показа главата от вратата. Пред нея бяха Кий и Оню. Кибум очевидно се опитваше да сготви нещо, а Оню седеше на масата и го гледаше с не одобряващ поглед.
- ЕЙЙШ, ЩЕ ПОЛУДЕЯ!- викна Кий.- Хьонг, как така няма същия вкус?! MySpace
- Абе казвам ти, НЯМА! Не е като пилето на ЪнЧе.. MySpace- отвърна му лидера с пълна уста.
- Айгоо, хьонг, иде ми да отворя прозореца и да те изхвърля от там!- заплаши го Кий и отново опита от пилето.- Е ПА КАК, аз не намирам никаква разлика!!
- Яяя~! Какво става тук?- попита отново ЪнЧе и вкуси от пилешкото.
- А сега кажи, не е ли различен вкуса?- нахвърли се Оню.
- Хмм.. MySpace Ами не..
- ХА! ВИДЯ ЛИ!- зарадва се Кий.
- Само една подправка липсва..- допълни ЪнЧе.
- ХА! КАЗАХ ТИ, ЧЕ ЛИПСВА НЕЩО!!!- викна лидера и топна с крак.- Аххх, ЪнЧе.. твоето пиле никой не може да го надмине!! Къде по дяволите отиваш и ме оставяш без този съвършен вкус?! MySpace
- Хьонг, по-добре да замълчиш..- каза Кий и го бутна леко, защото видя, че ЪнЧе се почувства неловко.- Щяха да дават мюзикъла с участието на Xiah Junsu хьонг, беги да го гледаш..- изпъди го той и седна на мястото му. Направи знак и на ЪнЧе да седне до него. Кий хвана ръката й и я погледна сериозно.
- ЪнЧе…как си?
- Изумена! Отдавна не си ме наричал ЪнЧе, Кибум..
Кий се усмихна.. но дори в нея се четеше тъга.
- Ейй, не искам да ви виждам тъжни заради мен! Моля те, Кибум..
- Просто.. никой от нас не иска да си тръгнеш.. Знам, че и с теб е така.. И най-лошото е, че не мога да направя нищо по въпроса!- каза Кий и удари масата с юмрук.
- Кибум.. не е края на света..-опита се да го успокои тя.- Ако бяхме назад с технологията около 50 години, разбирам- нито интернет, нито телефон.. само писма щяхме да си пращаме.. Ама не е така, бе човек! Утре вдругиден ще измислят и 3D телефон, ще е все едно съм до вас..
- И все пак..
- И все пак, няма да се отървеш от мен толкова лесно, йобо..-каза ЪнЧе и го погали. Кий беше човекът, който тя имаше най-много общи интереси- бяха много добри приятели.. може би най-добрите..
- И все пак няма да е същото!!- отвърна Кий отчаян и я прегърна, плачейки толкова силно за първи път в живота си. За момент ЪнЧе не успя да разбере какво става- Кибум я беше хванал здраво и издаваше странни звуци, които тя никога не би помислила, че ще чуе от него. След това осъзна, че той плаче и тя също го прегърна нежно. С една ръка му погали косата, а с другата го потупа по гърба.
- Няма да мога да те прегърна.. да отиваме в мола.. да готвим заедно, да чистим, да се боричкаме докато пътуваме към някое предаване…- изброи Кий, докато все още се бореше със сълзите.- Нямаш си идея колко ще ми липсват тези малките неща!
- Kibum-aah…
- А това, което ме натъжава повече, е че даже не е сигурно дали ще се върнеш!
- Кибум, ще се върна! Каквото и да ми коства, ще се върна! Как мога да не се върна, ти шегуваш ли се?..- опита се да го убеди тя. За момент се замисли и след това го отблъсна от себе си.- Кий, ставай, ще правим пиле!- заповяда тя и го дръпна.
- Какви ги приказваш?- отвърна й той и избърса сълзите си с ръкава си, точно като малко момченце.
- Щом искаш да готвим, ще готвим!- каза тя и започна да вади продуктите. Кий не се съпротиви и застана до нея да й помага.
Така измина още един час.. Готвиха като истински тим- вече бяха свикнали. Само че този път, ЪнЧе реши да запази спомена в снимки и да им измисля имена като “Кий прави пилето на парченца” “ЪнЧе слага черен пипер” “Кий реже лук и пипер” “ЪнЧе пробва соса” “ПИЛЕ- готово за ядене; приготвено от Ли ЪнЧе и Ким Кибум!”
- Yaaah, трябва да се пробваме в някое състезание по готвене..- каза Кий усмихнат, докато гледаше творението им.
- Мхм.. всички да видят, че идолите не са само за сцена, нали така йобо?
- Haters gonna hate, нали знаеш MySpace
- Ехх.. Отлична работа, шеф Ким! Аз отивам при Темин.. имало да ми дава нещо май..- каза ЪнЧе и излезе от кухнята. Кибум въздъхна и отново седна на маста, гледайки сочното пиле. “Щом на мен ми е толкова трудно да я оставя да си иде.. какво ли му е на Jonghyun хьонг..”замисли се той.
Докато отива към стаята на Темин, ЪнЧе забеляза Оню в хола.
- Оппа, направихме ново пиле, стана по- добро от предишното, иди да го пробваш!- каза му тя и седна до него. Щяха да й липсват неговите изцепки и любовта му към нейното пиле.
- Съжалявам за преди малко.. не исках да те засегна или нещо..- отвърна й лидера.
- Не се тревожи, нищо ми няма.. отивай да пробваш пилето!
- Айго.. ЪнЧе, нали знаеш, че предложението да ни станеш 6’ти член на групата все още е валидна?- попита Оню, докато вече тичаше към кухнята. Бързайки към пилето, той забрави, че подът е мокър и.. падна на задните си части. “Все пак е Оню оппа..” помисли си ЪнЧе и се усмихна широко. Пак се сети за Темин и отново се запъти към стаята му…


Пп от автора (предпоследен път):
Анйонг, хораа~~MySpace
Искам да се извиня за закъснението.. Болна съм и не можех да пиша.. Но за това пък тази част стана доста обемна xD
Надявам се, че сте се насладили на тази част.. другата най- вероятно утре ще бъде готова.. /Лелее, чак не мога да повярвам, че тази история свърши..поне в главата ми де ;] /




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

387 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 10:28 pm

tdsmt357

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
И аз не мога да осъзная, че свършва. Sad
Братовчедке, не ни мъчи и измисли още. Знаем ,че можеш!
Главата е страхотна- както винаги! Очаквам следващата с нетърпение.

388 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 10:42 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Weeee Ще се надяваме на един изненадващ comeback...някога!!!





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

389 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 11:20 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу чак не мен ми се плачи като си помисля,че историята свърша и,че ЪнЧе си заминава Иначе главата е невероятна както винаги

http://smiley92.tumblr.com/

390 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Дек 29, 2010 11:25 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕЕЕЕ
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ОТКАЗВАМ ДА ГО ПРИЕМАА

НЕ МОЖЕ ДА СВЪРШИИИИ
НЕЕЕЕ
НЕ МОЖЕЕЕЕ

391 Re: 5+1=1 ? o_0 on Чет Дек 30, 2010 7:08 am

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Жалко че свършва, много готино фикче и се надявам,че все някога може да измислиш как ще продължи историята и да ни зарадваш с още многооо глави

392 Re: 5+1=1 ? o_0 on Чет Дек 30, 2010 10:38 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
50та ПОСЛЕДНА ГЛАВА
2ра Част

- Кой е ?- попита Темин, когато чу някой да почуква на вратата му.
- Наай- големия ти кошмар!- отвърна му странен глас и вратата полека се отвори.
- Влез, нуна..- каза Мини сухо.
- Ей, какво ти има? Щорите не са отворени, не си светнал лампите, излежаваш се като някакво.. ади да не кажа какво… Да не си заобичал някое момиче, което не ти обръща внимание, мекотелото на нуна?- попита го ЪнЧе и седна до него.
- Стига с тези шегички нуна!- отвърна й Мини и рязко стана от мястото си.
- Еее, добре де.. просто се опитвам да вдигна настроението.. Ейшш, не разбираш от шеги ей.. Кажи сега, кое е това момиче, което те е депресирало толкова?
- Ти!
- Аз?!
- Ами да!
- Какво ти направииих?!
- Тръгваш си…-прошепна Темин и погледна пода.
- Емии, гледай от добрата страна.. Хюн вече ще се върне при вас, а и няма да има кой да ти се кара..- каза тя и се усмихна.
- Защо за Бога го правиш?!- ядоса се Мини изведнъж.
- Кое?
- ТОВА!
- КАКВО Е ТО?!? Ли ТеМИН, започваш да ме дразниш!
- Ти дразниш мен повече!!- викна той с треперещ глас.- Тази усмивка, тези шегички, небрежното ти държание.. Знам, че всичко е лъжа, за да ни боядисаш очите! Не искаш никой да те види тъжна.. Добра актриса си, но аз те познавам по-добре от сянката ти!
- И какво искаш да направя, Темин?- попита го тя със сериозен тон.- Да седна да плача? Да се търкалям на пода, крещейки, че не искам да отивам?! Няма да стане! Ако това е начинът да ви улесня, да ви запомня усмихнати.. ще го правя докато не ви обърна гръб и тръгна към самолета!..- защити се ЪнЧе, но и нейният глас започна да трепери.
- ДОБРЕ! Прави каквото си искаш! Но само не пред мен..- прошепна Темин и я прегърна.- Ако не на някой друг, поне на мен ми се доверяваш, нали?..
- Не искам да си тръгвам, даже не знам как ще се справя там самичка, след като свикнах с вас!- призна си тя.- Ето, казах го.. доволен?
- Много..- каза Мини и й погали косата.
- И беше прав..
- За кое?
- Че времето тук ще измине светкавично бързо.. и че то ще спре за мен, когато си тръгна..
- Нуна.. съжалявам..
- Недей миличък, аз не съжалявам за нищо..-каза тя и го пусна.- Имал си да ми даваш нещо..- смени темата ЪнЧе.
- Аа, да. Момент..- сети се Темин и отвори едно чекмедже. От там извади един плик.- Мислех, че може да искаш да ги вземеш..- каза той и го подаде на братовчедка си. Вътре имаше всякакви техни снимки, от детството им чак до днес.
- Лелее, разбира се,че ги искам!- зарадва се ЪнЧе и започна да ги разглежда.- Омо, Темин, виж тука майка ти ни е снимала като се къпем! Айгооо, какъв срам!
- Омона, как се е озовала тая снимка там!?- шашна се Мини след като видя, че и двамата са мокри и голи.- Ейш, не гледай! Съдържа +19 материал!
- Пффт.. моля ти се.. Имаш ли си представа колко пъти съм те виждала, както леля те е родила? MySpace А и аз съм пълнолетната тука!
- Айго.. трябва да внимаваме да не се появи в нета нещо..
- Ти пък, колко срамежлив излезе.. Виж и аз съм гола, ама съм била на 6 и не ми пука.. Телата ни се промениха доста от този ден насам.. предполагам..- пошегува се тя с него и го погледна подозрително.
- Ейшш, парверзница! Да не съм ти Jonghyun хьонг, да ме изпиваш с очи?! MySpace
- ОМО! Ти кого наричаш перверзница бе, малък перверзник! И теб те знаем какви манги четеш!!- подхвърли му ЪнЧе шеговито и скочи върху него.- Перверзница, а? Ще видиш ти като останеш без дъх!
- Ааа не, нуна, само не това!!- уплашен се помоли Темин, но в лицето му имаше дяволита усмивка.- НЕ МЕ ГЪДЕЛИЧКААЙ!!...

*час по-късно*

- Йобо, опакова ли си всичко?- попита Кий, докато изпращаше ЪнЧе.
- Мхмм, взех си най- важните неща..останалото ще остане тук.- отговори му тя, докато си обуваше кецовете.
- Легло, телевизор, мебели…-започна да брои Темин.
- Точно така Мекотело, всичкото остава тук.
- Ами резервния ключ?
- Той също, малкия.. Но недейте да прекалявате, окей?- предупреди го тя.
- Не се тревожи, ще се грижим много добре за апартамента нуна!
- Оо, не се съмнявам..- каза ЪнЧе и ги прегърна. След това излезе.
- Чудя се дали хьонг успя да приготви това, което искаше..- разтревожи се Кий.
- Ее, колко време имаше, би трябвало да е готов..-обади се и Оню.
- За какво става въпрос?- зачуди се Темин.
- Ела да ти обясня..- каза Кий и сложи ръка на рамото му.

- Вкъщи съм~~!- викна ЪнЧе, докато си махаше обувките.- Хююн, тук ли си?-попита тя, докато вървеше към всекидневната.- Да не би да са спрели тока, защо навсякъде е тъмно днес?!- запита се тя, защото не виждаше нищо от мрака. След това забеляза десетки запалени свещи, наредени като пътечка, водеща към кухнята. Тя се изненада и с ръка в уста ги последва. Застана на вратата на кухнята и видя как Хюн прави последните поправки върху кухненския плот, украсен като изящна маса.

- Лъвчо, какви ги вършиш?- попита тя и Хюн подскочи.
- Омо, ти пък кога дойде?- стресна се той.
- Преди няколко секунди..- отговори му тя слисана от атмосферата. Единствената светлина идваше от десетките ароматизирани свещи , които бяха разположени в цялата кухня. Тихо звучеше някаква песен, която ЪнЧе не можа да разпознае заради шока, който изживяваше.. 2 големи черни свещи стояха върху кухненски плот, а по средата им пилето, сготвено от нея и Кий. Разбира се, пилето бе наполовина.. Оню беше отказал да го остави цяло, след като изтърпя толкова болки заради него.
- Ех, точно на време!- зарадва се Хюн и забърза към нея. Усмихна се и впи устни в нейните. След това се обърна и с ръка посочи творението си.- Как е? Харесва ли ти? MySpace-попита той нетърпеливо, като дете, очакващо подобрение.
- Това… великолепно е..-успя да каже ЪнЧе. В момента не намираше думи за ставащото, мозъкът й изключи.
- Йеей! Радвам се! С Кий ни бива в такива неща значи.. MySpace- възгордя се Хюн.
- Б-б-благодаря ти!..- засрича тя и го погледна с очи, преливащи от любов. Прегърна го и обратно впи устни в неговите. С едната си ръка преплете пръсти в косата му, а другата се опита да влезе под дрехите му. Разбрал намека, Блинг се отдръпна.
- Ще има време и за това..- прошепна й той и погали лицето й.- Сега да се нахраним, че да имаме енергия после, палавнице!..- каза Хюн и я плесна по дупето. Хвана й ръката и я задърпа към плота. Беше сложил два стола отстрани- дръпна единия и направи знак на ЪнЧе да седне.
- Нали си имаме маса за хранене, защо точно тук ще вечеряме?- попита тя.
- Амиии.. с плота имаме повече спомени отколкото с оная маса..- оправда се Блинг и седна на своето място.
- В смисъл?
- Ами.. винаги когато готвим заедно тук..- Хюн не довърши и се облиза.
- ..аз се озовавам върху плота, да..- довърши ЪнЧе.- Точно затова е странно..
- Искаш ли да преместя всичко сега?!- направи се той на сериозен и стана от мястото си заедно с празната чиния.
- Амън, не! Тук си е добре..- спря го тя.- Менюто ми е много познато, между другото..
- Амии, по-добре да ядем нещо сготвено от теб, отколкото да се отровим с нещо направено от мен, нали? MySpace
- Интересно как си отмъкнал пилето от Оню оппа..
- Беше ожесточена борба, само това ще ти кажа..
Следващия един час мина със сладки приказки, усмивки и вкусно пиле. Беше почти като всяка обикновена вечер, в която ядат заедно.. почти. Всъщност и двамата осъзнаваха, че това са последните им часове заедно.. полека смехът и шегите оставиха мястото си на други чувства.
Даже плеъра, който досега пускаше ритмични к-поп песни, беше на тяхна страна. След една от песните на SHINee последва по- баладична, емоционална песен- It's Not Goodbye
Когато я чу, Хюн се изкашля и полека стана от мястото си. Застана до ЪнЧе и подаде ръка:
- Госпожице, ще ми позволите ли?- попита той и се наклони към нея.
- MySpace Хюн, искаш да ти смажа краката ли?- учуди се тя.- Знаеш, че не ме бива в танци с двойки..
- Айго, колко си нетактична.. ставай!- заповяда той и я придърпа към себе си. ЪнЧе се озова в прегръдките му и както винаги, краката й омекнаха. Хюн я държеше силно, прокарал ръка в талията й. Без да откъснат поглед един от друг, полека се придвижиха по- далеч от плота. ЪнЧе се съвзе и скръсти ръце около врата му. Двамата бавно започнаха да се люшкат под ритъма на песента, все още не премествайки погледа си някъде другаде.
- Till we say our next hello.. It’s not goodbye..- мърдаше си устните Блинг, който в последните няколко дена беше научил тази песен наизуст. Тя бе една от песните, които казваха това, което той има да каже вместо него.
- Красива песен..- прошепна ЪнЧе. Изведнъж усети познатата бучка в гърлото и очите й се просълзиха. "Не сега, ЪнЧе.." каза си тя. Затвори очи и се облегна на гърдите на Хюн.. Неговото сърцебиене я успокояваше.. после усети нежното му докосване в косите си. Хюн ги погали и целуна.. и въздъхна без да се усети.
- Самолетът е в 9:30 сутрин, нали?- попита той със своя мек глас.
- Да..- отговори ЪнЧе.- Трябва да съм в него 9:15..
- Значи ни остават някъде.. 14 часа?- запита се Хюн, невярващ.
- Нещо такова..
- Господи.. колко е малко!..
- Знам.. затова не бива да изхабим и секунда повече..
- Не мога да повярвам, ЪнЧе.. че си заминаваш.. утре вечер, когато легна, теб няма да те има.. сутринта няма да ме събудиш с целувка.. Не искам да вярвам!..
- По-добре го приеми, миличък..-прошепна тя и тихо сълзите й се стекоха.
- Как може да си толкова спокойна?!- изуми се Jonghyun и се отдръпна от нея.- Аз ако можех бих саботирал самолета, ти най- спокойно ми казваш да приема, че си отиваш!! Опитвам се да го скрия, за да не те натъжа повече, но откакто се определи датата ти на излитане, нещо в мен става на парчета!- започна да си излива душата той. Досега, като ЪнЧе, той се опитваше да бъде усмихнат и да не показва истинските си чувства, но както каза, нещо в него се разкъсваше бавно и мъчително..Това беше сърцето му, изпълнено с любов към нея..- Бих направил всичко, каквото и да е, за да останеш до мен, ЪнЧе.. Мога да коленича пред теб, пред когото и да е, само ако знаех, че ще промени нещата.. А ти ми казваш ДА ГО ПРИЕМА?!?..- повиши тона си той и сълзите, които той криеше толкова много време се освободиха.
- Спокойно?! Ти на това му викаш спокойно?!- отвърна му ЪнЧе и вдигна главата си. Докато той й се караше, нейните големи сълзи също започнаха да падат без спир. Хюн като видя червените й очи, веднага съжали за казаните думи.- Мислиш, че съм спокойна?! ЛЪЖЕШ СЕ!- викна тя и стисна юмрука си.- В момента съм всичко, освен спокойна! Тъжна, уплашена.. но не и спокойна! Тъжна, защото трябва да си тръгвам.. Уплашена, защото без теб кошмарите ще се върнат! Защото не знам как ще продължа да живея без теб..- каза тя и усети как колената й омекват.. на другата секунда тя беше на пода. Блинг Блинг веднага се озова при нея и я вдигна. Занесе я в спалнята и я остави на леглото.
- Нека не се караме тази вечер..-предложи той и стисна ръката й.
- Прав си..- усмихна му се тя и го задърпа до себе си.
За разлика от всички останали нощи, прекарани заедно, тази вечер бяха заети с говорене, не с нещо друго. Вече имаха достатъчно спомени, свързани с интимни отношения. Тази нощ я прекараха спомняйки си за тези кратки 4 месеца, прекарани заедно..
Как Хюн имаше предразсъдъци към нея заради някаква стара снимка.. как тя го спаси от луди фенки, тичащи след него като хрътки.. после, срещите им в балкона на SHINee, първата им целувка в болницата.. всичко това беше споменато от тях с горчива усмивка на лице..

*Сутрин, 9:00, в летището*
- НЕ- СИ- ОТИ-ВАЙ! НЕ- СИ- ОТИ-ВАЙ!- крещяха хиляди фенове, насъбрали се да видят ЪнЧе за последно. Някои й мятаха, други плачеха, трети плачеха истерично, защото вярваха, че ЪнЧе и Хюн имат връзка, а с нейното заминаване двойката ще се раздели. Те бяха болшинството, което казваше да не си отива.. [задължително КЛИК]
- Ще се обаждаш!- заповяда Оню на ЪнЧе, докато се прегръщаха.
- Йес, сър!- отвърна му тя и се усмихна.
- Няма да плача.. няма да плача.. аз съм мъж!- повтаряше си Минхо, докато ЪнЧе го доближаваше.- Мама му, и мъжете плачат!- каза той с треперещ глас, когато тя нежно го прегърна.- Нуна, ще ми липсваш!!
- Колко пъти трябва да кажа, че нуна е майка ти!- пошегува се тя за последно с него.- Разбрахме се нали, ще се грижиш за себе си!
- Да.. няма да дам причина на Хани да ти се обажда.. Роуминга е висок..- каза си той, за да развесели себе си.. но не проработи.
„Така.. лесните минаха.. Бъди силна ЪнЧе, без сълзи докато не се качиш на самолета!” каза си момичето и преглътна сълзите си. Усмихната продължи към Кий, който още по пътя беше започнал да рони сълзи.
-ЕЛА ТУКА ШМАТКО!- викна той и я прегърна силно. Все едно искаше да я скрие вътре в себе си, така че да не я намерят и вземат от него. Имаше да й казва толкова много- да се пази, да не прекалява с работата, да пие витамини, да спи много.. но нито едно от тях не излезе от устата му.
- О-о-о…-заекна той, плачейки.
- Знам йобо, и аз те обичам!- каза ЪнЧе и го погледна усмихната. Той също й се усмихна.. ако можеше да се нарече усмивка.
- Темин-ааaah- викна ЪнЧе с разтворени ръце, готова за прегръдка и потърси братовчед си с поглед.
- Нунаа!- отвърна й той и тръгна към нея.
- Ще учиш и тренираш здраво, нали хаймана такава?- каза тя строго и скръсти ръце тъкмо когато Темин щеше да я прегърне..
- Yaaaah, престани да правиш така!!- ядосано й каза той, сещайки се за деня, в който тя дойде в Корея.. Сцената се повтори пред очите му:
„-T-t-t-Taaeemiiiin-aaaahh!! ЛЮБОВ МОЯЯЯ!!- викна момичето и разтвори широко ръце,готова да гушне братовчеда си.
- Ън Че нунаааа!! -отговори й момчето, летейки към нея по стълбите.
- Не можа ли да си намериш по-труден адрес бе, идиот ? –заряза го Ън Че,точно когато беше на последното стъпало, скръствайки ръцете си.”


- Но се грижи за себе си. И не искам да чувам истории с момичета.. все още.- предупреди го тя и го целуна по техния си начин.
- Обичам те..- каза Темин и избърши сълзите си.
- И аз теб, Мекотело мое~!- отвърна му тя и разроши косата му. „Време е за най- трудното изпитание..” каза си тя и пое дълбоко въздух.
Хюн чакаше отстрани, тупайки с крак и гледайки земята. Не искаше да попречи на останалите да се сбогуват с нея.. Но когато видя, че са готови се запъти към тях.
- Време е,а?- каза той небрежно.
- Май да..- отговори му тя със същия тон.
За момент погледите им се срещнаха. За други може би изглеждаха не толкова тъжни, но само те двамата знаеха какви бури вилнеят вътре в тях и унищожават всичко.. ЪнЧе го прегърна, без да обръща внимание на зрителите им.
- Ще ми липсваш..
- И ти на мен.. Не тъжи много, окей?
- Не се тревожи за мен.. не прекалявай с работата, ясно?
- Яясно..
*няколко секунди мълчание*
- Обичам те!..
- И аз те обичам.. Довиждане, Лъвчо..- прошепна ЪнЧе и пусна ръката му.. Хвана си куфара и се запъти към самолета си..
- Минхо, да го хванем.. не ми вдъхва доверие..- каза Оню на Харизмата. Той се съгласи и след миг вече го държаха за ръцете.
Гледайки я как си тръгва, в гърдите на Jonghyun се появи ужасяваща болка, която го караше да тръгне след нея. Той направи крачка, но усети съпротивата на лидера и Минхо.
Феновете се разгорещиха още повече- крещяха името на ЪнЧе, на Хюн.. все едно беше концертна зала, не летище.
„Не си отивай.. обърни се.. не ме оставяй!!” викаше гласът в него. Да гледа как тя се отдалечава беше най- голямото му изпитание до сега.
ЪнЧе продължаваше напред без да се обръща. „Само напред, ЪнЧе.. ако се обърнеш, няма да може да го оставиш..” повтаряше си тя, когато чу неговия глас да звучи със всичка сила:
- ЪНЧЕ, НЕ СИ ТРЪГВААЙ!!- казваше той, трудно удържан от останалите членове на Шайни..
ЪнЧе замръзна на място за секунда. „Не можеш, ЪнЧе..” заповяда си със затворени очи тя. Вдигна едната си ръка и махна към тях, без да обърне главата си.
- Обещавам Хюн.. ще се върна..- прошепна си тя, докато се качваше на самолета, вече не виждаща от сълзите в очите си…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

393 Re: 5+1=1 ? o_0 on Чет Дек 30, 2010 11:00 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Ох,ако ти кажа,че наистина плаках на финала,ще ми повярваш лиии Милите Ън Че и Джонгиии





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

394 Re: 5+1=1 ? o_0 on Чет Дек 30, 2010 11:26 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
yaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaah ! ... знаеш как да разплакваш..... наистина главата беше страхотна !!!! Sad

395 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 6:57 am

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Старахотна глава ,защото трябва да свършва

396 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 7:22 am

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нееее.. мамка му ... ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА МИ РАЗВАЛЯШ НАСТРОЕНИЕТО?!

защо трябваше рева точно сега?!?
ЗАЩО ТРЯБВА ДА СВЪРШИ!?!?

ЗАЩО НЕ СЕ ЦЕЛУНАХА БЕЕЕЕЕЕ??????????????/

ЗАЩОООООООООО????????????????




почни нов фик дето ще е след няколко години на тояяя

397 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 7:50 am

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ма напиши една такава.. 3та част на главата дето ЪнЧе се връща при Хюн след няколко години, че поне да сме спокойниии

НЕЩО В МЕН СЕ РАЗКЪСВААА...

Не мога да ги мисля така..
какво стана минялия път като се разделиха.. беше скоро

напиши 50та глава част 3

- след няколко години, в които се виждаха на нколко месеца, ЪнЧе се премести да живее отново в Корея и заживяха като голямо семейство -

или нео такова

НЕ МОГА ДА ГО ПОНЕСА РАЗБИРАШ ЛИИИИ???

По-добре си пуснете Y Si Fuera Ella докато четете

398 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 10:22 am

didittyy

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
DAMN IT !!!!!! свърши ........ главата беше невероятна , толкова чувствителна ... искам продължение мада факааааааа

399 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 10:44 am

minho1985

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Главата беше уникална,много ревах айгоооо.Искам и аз продължение.Моля те моля искам да са заедно двамцата





400 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Дек 31, 2010 1:03 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Неееее....разделят сее...whyy :205: :205: Никога не съм се вживявала толкова във фик,ама този е УНИКАЛЕН...и аз ще поръчам продължение

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 16 от 18]

Иди на страница : Previous  1 ... 9 ... 15, 16, 17, 18  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите