Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

You..The Music In Me~♫♫

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4 ... 11 ... 19  Next

Харесвате ли това? ^__^

96% 96% [ 53 ]
4% 4% [ 2 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 55

Go down  Съобщение [Страница 3 от 19]

1 You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 09, 2011 9:24 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ! MySpace
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- MySpace Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja! MySpace
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоетоMySpace?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!MySpace- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? MySpace- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. MySpace- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? MySpace- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. MySpace- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. MySpace А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. MySpace” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. MySpace Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. MySpace Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. MySpace А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето MySpace Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? MySpace- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. MySpace- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. MySpace- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? MySpace Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка MySpace?.. Сигурно затова ми помогна.. MySpace А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. MySpace…”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

51 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Фев 18, 2011 10:45 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №9
Годишнината…
Първа част

Часът минаваше 2 през нощта и момчетата решиха да не събудят шофьора си. Затова тръгнаха пеша към апартамента. Оню беше гладен, Мино се чудеше как ще научи цялата песен за 3 дена, единствените мисли на Кий бяха за Инйонг, което му се струваше ужасно странно, а Темин витаеше в облаците, въпреки наказанието си- той успя да поговори с Мин и да разчупи ледовете между тях..
Единствения, който не се вписваше в картината, беше Блинг Блинг.. Въпреки, че излязоха заради него, той пак беше някак.. затворен в себе си. И тази вечер, да..тази вечер той имаше пълното право да бъде такъв..
Jjong, не помнеше причината, но отдавна не беше излизал да се разхожда така.. Сега, където и да се обърне, по пътя към дома той се сещаше за най-различни спомени с нея.. Магазинът, от който пазаруваха заедно.. малкият парк, където отиваха нощно време, за да са далеч от очи.. Близкият ресторант, откъдето си поръчваха храна, когато изгаряха тази, която готвеха докато..ъхмм..сещате се.. Тротоарът, по който винаги, ама винаги вървяха хванати за ръка..
Блинг чувстваше, че има някакъв вид дежавю- можеше да види себе си и ЪнЧе отстрани, докато вървяха заедно, прегърнати и обичащи един друг. Докато другите вървяха напред, той забавяше крачка и се усмихваше…
Jonghyun тъкмо завиваше, когато му се стори, че вижда себе си- все още беше с русите си кичури от Ринг Динг Донг и облечен спортно. Този русия се спря, очевидно уморен и започна да диша тежко. Погледна назад и изведнъж се намръщи. Тогава сегашният Jonghyun забеляза, че от малкия магазин за джунджурийки се появява младо момиче, държащо пътна карта пред лицето си. Момчето с русите кичури промърмори нещо и момичето го забеляза за първи път. Тя леко се усмихна и с бързи движения размени местата им- сега тя седеше в средата на тротоара, а той бе пред магазинчето, предпазен от голямата карта пред лицето си.
Секунди по-късно пред момичето се строполиха куп възрастни жени, които си викаха „ИЗГУБИХМЕ ГО! БЪРЗО! ТРЯБВА ДНЕС ДА ГО ХВАНЕМ!!”. Младото момиче очевидно разбра кого търсят и нарочно ги насочи към грешна посока. След като си заминаха, тя погледна към тогавашния Блинг и каза „Ей,вече може да ми върнеш картата! Не я мачкай такаа,няма да мога да видя нищо!” с топла усмивка на лицето. „Ехооо!..Да не си влязъл в шок от станалото?Да ти кажа, помислих си, че те гони мафията нещо..Не бях очаквала да видя група жени ХАХАХАХА!! Другия път внимавай с кого кръшкаш-да не земеш да въртиш майка и дъщеря на едно! Виж,има вероятност да дойдат отново..Вземи това” продължи тя и сложи шапката си в неговата глава, така че да не го забележат.. Тя му пожела успех с бягането и продължи пътя си..
На Jonghyun всичко това му изглеждаше толкова познато… Толкова..близо до сърцето му.. После изведнъж си спомни- сцената, която току-що се изигра пред неговите очи.. това беше първата му среща с ЪнЧе.. Той се приближи към нея, опита се да я докосне.. но човек не може да докосва илюзия, нали?...
„Хах.. чудесно.. вече не само чувам гласа й, а и я виждам.. наистина.. май полудявам…”помисли си Блинг, все още с протегната ръка към нищото.
-ХЕЙ, МОМЧЕ!- викна стара жена, цветарка, която досега Блинг не беше забелязал. Ха, той дори не бе забелязал кога е пресякъл улицата и застанал пред същия магазин за джунджурийки.- Опитваш се да хванеш въздуха ли, синко?- попита бабичката.
- А? Ъм.. такова…- замисли се той. Наистина нямаше никакво понятие как е стигнал до тук.- Бях замислен, бабче..- отговори й той и се усмихна. После забеляза, че този магазин вече е станал цветарница.- Ами.. кога този магазин стана цветарница?- попита я той и започна да разглежда прекрасните цветя, изложени отпред.
- Ами.. отскоро..-отвърна бабата, малко притеснено.- Искаш ли да ти дам някое?- засмя се тя, когато видя колко нежно ги гледа той.
- Ами.. няма нужда..- прошепна той и дръпна ръката си от тях.
- Ааа, как да няма синко, очевидно си влюбен! Защо не й вземеш едно цвете?
- Няма смисъл, аджума.. Ако го взема, тя дори няма да може да го види.. Ще изсъхне, преди тя да се върне..
- Ти го вземи, и аз ти обещавам, че то няма да изсъхне, докато ти я чакаш.. То ще остане живо, също като твоята любов, сине...- каза тя с мистериозен тон в гласа си и го потупа по рамото. Блинг й се усмихна, невярващ на думите й. „Просто се опитва да си изкара прехраната..” помисли си той и извади портмонето си.
- Добре бабче, тогава ще взема еей онези!- каза той и посочи голям букет от жълти карамфили, защото му се струваха най-скъпи.
- ЕЙШ, момче, нямаш си идея от езика на цветята!!- ядоса се бабката.- Жълтите карамфили са знак за омраза, детето ми!
- Оуу.. добре тогава.. отказвам се от тях.- каза Блинги и започна да се усмихва. Тази жена му беше забавна. Имаше нещо приятно в нея.- Какво да купя тогава, бабче?- попита я той мило.
- Амиии, зависи какво искаш да й кажеш. Колкото цветя, толкова значения!- отговори му тя смеейки се и започна да изрежда, докато показваше едно по едно.- Бегония – пожелание за дълъг живот и добро здраве. Червения карамфил е за любими хора, белия- „обичам те като приятел”.. Друго друго.. Камбанките казват „Събуди се и ме виж, аз съм за теб!” Орихидеята…
- А кое казва „Обичам те”?- прекъсна я той.
- Аааа, тогава..-сети се жената и бавно отиде при розите.- Червената роза, сине..- каза тя и избра една прекрасна червена роза- цветът й, листата й.. беше толкова изискана.
- Ааа, не само една, искам повече!- опълчи се Блинг. Не че наистина му трябваха, просто искаше да зарадва жената с повече пари.
- Шшшт! Една единствена.. тя е достатъчна..- отвърна му бабата и я подаде.- Виж, сине.. тя е точно като теб!- каза тя и му се усмихна топло.
- А? Как като мен?- учуди се той.
- И ти си откъснат от корените си, нямаш сили.. и ти си без вода, която да върне живота в теб.. и ти си откъснат.. Но все пак.. все пак се държиш и я чакаш с надежда. Обещавам ти сине, докато я обичаш, докато не се откажеш, тази роза ще е жива дори и да я хвърлиш в тъмна стая, без слънце и вода.. Също като твоята любов към нея..- каза тя, но Блинг го чу като шепот. Той и плати, усмихна й се за последно и тръгна към дома.
- Хьонг!- чу той гласа на Кий.- Къде по дяволите остана? Търсим те от половин час!
- А? Просто..-опита се да събере мислите той.- Купих цвете от новата цветарница..- каза той и се обърна назад, за да покаже магазинчето… но там нямаше никой- нито цветя, нито бабичката..
- Какви цветя те гонят бе човек? Часа е 3 посред нощ! А и в нашия квартал кога са отваряли цветарница?
- На мястото на магазина за джунджурии.. ей там!- показа Блинг с пръст, но като погледна отново.. нямаше и следа от цвете там.. Блини започна да се обърква, и то много
- Хьонг.. да се приберем..- предложи Кий.- Да си починеш.. каза той, страхуващ се от душевното му състояние..
- Добре..-прошепна Блинг и тръгна след него, все още държейки червената роза в ръка.. „Докато не спреш да я обичаш..” продължаваше да звучи гласа на бабата в главата му..

ПП:
Бързам ужастно много, затова по-късно, като се прибера вкъщи ще напиша истинското ПП ^__^




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

52 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Фев 18, 2011 12:03 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Тази глава беше невероятна. Това за цветята толкова много ми хареса ^^
Нямам търпение за следващата част :)

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

53 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Фев 18, 2011 2:22 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгоо тази част беше невероятна..успя да ме просълзи Горкият Блинги Частта с цветята наистина беше страхотна Чакам с нетърпение следващата част

http://smiley92.tumblr.com/

54 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Фев 18, 2011 8:02 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Божичко! Надмина себе си !
НЕЗНАЕХ ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО!
СЪВЪРШЕННА Е ТАЗИ ГЛАВА

55 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 19, 2011 10:51 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Хехе, време за истниското ми ПП:
Значиии, исках само да споделя, че лично на мен 9та глава ми е любима.. Осъвършенсвтам я вече повече от месец, но все не можех да намеря подходящото време, за да го вмъкна.. Мисля че се получи доста добре.. Надявам се да останете със същото мнение и когато утре прочетете 2рата част на главата..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

56 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 19, 2011 11:53 am

gabiloveth

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Просто без коментар. Каквото и да кажа няма да е достатъчно, да опише колко много ми харесва историята . С нетърпение чакам следващата глава .



-사랑해 태민 ~ ♥️ - BOY CAN'T CONTROL HIS MOUTH" addiction ~ (^o^)
-2PM`s Junho: I’m so excited!
-Hey 庚 - Fighting!

57 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 20, 2011 2:09 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №9
Годишнината..
Втора част

Кий и Jonghyun се качваха по стълбите. Блинг все още мислеше за думите на бабата, когато инстинктивно краката му спряха точно един етаж под техния апартамент. Той погледна към отсрещната врата- нейната врата.. Зад нея бяха техните спомени- най- скъпото притежание на Блинг.. Зад нея те прекараха прекрасни 4 месеца, които и двамата нямаше да забравят. Никога.
- Кий, дай ми ключовете.- каза със спокоен глас Jonghyun. Кий веднага разбра за какво става въпрос и се разтревожи.
- Хьонг, знаеш, мениджъра ни забрани да влизаме там.. особено ти.-отвърна му той.
- Знам, че са в теб. Дай ми ги.- продължи спокойно Блинги.
- Хьонг, моля те.. не го прави..-започна да го моли Кий.
- Дай ги докато съм мил с теб…-заплаши го той.
- Хьонг! Мениджъра да върви по дяволите, но за теб не е добре! Когато влезеш там не може да излизаш със седмици! Последния път когато…-започна да се обосновава Кий.
- КИЙ! КЛЮЧОВЕТЕ!
- НЯМА! Няма да ги дам! За твое добро!
- Аз ще си ги намеря тогава..- измърмори Блинг и тръгна нагоре, към къщи. Влезе с гръм и трясък и стресна останалите членове, които ги чакаха с нетърпение.
- Оххх, хьонг, бяхме се уплашили!- въздъхна Мино и тръгна към него, но той го надмина и побърза към стаята на Кий.
- Какво му става?!- ядоса се Оню. В този момент Кий влезе при тях.
- Търси ключовете! За долния етаж!!- каза той задъхан и тръгна след него, но Мино го спря.
- Хьонг, успокой се.. очаквахме го.- прошепна му той.
- А?- зачуди се Кий.
- Ами… размишлявахме докато ви нямаше.. затова защо точно тази вечер се изгуби..- започна да обяснява Оню.
- Е и?
- Кий хьонг.. 28ми Май е.. Това е годишнината..- прошепна Темин тъжно и погледна към него.- Днес се навършва точно година откакто тя си отиде..- продължи той и въздъхна.
- Затова..нека го оставим. Само за тази нощ..- опита се да го убеди Мино. Блинг през това време изхвърча покрай тях, вече намерил ключовете. Той направо литна към долния етаж, но точно пред вратата се спря. Бавно я отключи и влезе вътре…
Стана нещо като чудо за него- нейният аромат все още се носеше във въздуха. Той го вдиша дълбоко и пристъпи напред. Всичко беше както го бяха оставили- неприбраното одеало в дивана, тениска на ЪнЧе на закачалката, изкривеният стенен часовник, който беше спрял на 10:00 заради изтощените си батерии..
Jonghyun първо тръгна към кухнята.. И там нещата бяха непокътнати- дори свещите, които бяха използвали в последната си вечер заедно все още бяха върху кухненския плот. Блинг седна на един стол и се замисли.. спомни си всеки малък детайл от онази вечер.. Как беше накарал Кий да сготви, как прецизно приготви свещите и всичко останало, за да има романтична обстановка.. изражението, което беше на лицето й, когато тя видя изненадата.. Блинги се усмихна отново.. Малко по малко си припомни всичко забравено.. всички причини, заради които той все още я обичаше.. После забеляза закачения за стената малък дневник, в който си оставяха съобщения. Той стана и го погледна по-отблизо. Последното написано бе кратко съобщение от нея. „Лъвчо, отивам до сградата на JYP Еnt. Трябва да прибера личните си вещи и веднага се прибирам. n__n Днес нямате записване, нали? Йей, може да отидем някъде с момчетата…^__^ Или да си прекараме деня само ти и аз *,_,* Ейш, пак започнах да разтягам локуми, изобщо не ме бива да пиша кратки съобщения.. -_- Така де, закъснявам.. До после лъвчето ми~~ ♡ :*
”Лъвчо.. аз бях твоето лъвче, нали така, любов моя..” въздъхна той и се отправи към спалнята. Легна на нейната страна от леглото и силно вдиша аромата й. ”Не мислех, че има толкова траен аромат..”се замисли той. ”Или пак съзнанието ми изиграва номера.. Всъщност, не ми пука.. Достатъчно истинско е..” си каза той и светна лампичката върху шкафчето й. Под нея той видя плик за писмо- нещо, което забелязваше за първи път. Той го взе и отвори. Не можа да повярва, когато разбра, написаното е с почерка на ЪнЧе. Изведнъж нещо в него се зарадва и той бързо започна да чете:

28ми Май, 2010..
5 часа сутринта..
Ааах~~ не мога да заспя, Хюн.. Не искам дори да мигна.. А ти, от своя страна, ХЪРКАШ! xDD Не е ли иронично?..

Хехе, изглеждаш толкова сладък като спиш.. толкова спокоен..безгрижен.. Надявам се, и утре вечер, когато ще трябва да спиш самичък, ще спиш толкова добре.. моля се за това..
Между другото, Лъвчо, знаеш ли.. Ти си най-доброто ми лекарство против кошмари! Знаеш, че ги сънувах доста често, нали?.. Е, откакто ти си до мен, вече не ги виждам! Винаги, когато нещо започва да ме тревожи в съня ми, ти ме събуждаш- било то с пеенето ти насън, хъркането, някой ритник, или в най-добрия случай, с целувка.. Сега, честно казано, ме е страх, Лъвчето ми.. Страх ме е, защото усещам, че кошмарите ми ще бъдат дори по-ужасни без теб..

Хаха, пак започна да пееш на сън, певецо! xDD Ейш.. трябваше да те запиша, защото като ти го казвам, не ми вярваш! Обикновено само да гъкна и почваш да мигаш на парцали с думите „Хъ? Какво стана?! Крадец?!?”, ама като ми правиш такива серенади се чудя как сам не се събуждаш.. xD

Мисля си, миличък.. как ще минава времето ми без теб..не мога да намеря отговор. Ти стана такава неразделна част от мен, че ми липсваш, даже когато не те виждам за минутка.. Как ще се справя с тези дълги месеци без теб, не знам…
Но Хюн, ти не трябва да си така. Трябва да намериш някой или нещо, с което да запълниш времето си. С останалите от групата, например.. Но ЕЙШ, само да се осмелиш да ми изневериш! Знаеш, че ако направиш нещо такова ще си изпатиш! <__< Но какви ли ги говоря, ти си моя мъж, и ти го знаеш. Знаеш, че ти имам безкрайно доверие..
Но, знае ли човек.. може да ти писне да ме чакаш.. може разстоянието между нас да унищожи любовта ти към мен.. Може да си намериш някоя по-достойна за теб, която да бъде не само духом, но и тялом с теб.. Ако стане нещо такова, моля те, Блинги, кажи го първо на мен. Не ме оставяй да го науча от други, особено от медиите.. Ще те разбера, любов моя.. ^_^

Aаах~~~ пак се разприказах.. А това щеше да бъде мъничко писъмце, пък аз отново изписах цял лист. -_- И без малко да изпусна най- важното!
Щях да напиша само да помниш, че единствено ти може да прекратиш тази връзка- нито медиите, нито шефа ти, нито пък моя шеф. Само ти и твоите чувства.. Кой каквото и да каже, аз не мисля да те оставя, докато ти не ми кажеш да го направя..

Ехх, най-сетне ми се доспа *прозява се* Сега ще се гушна в теб и ще заспя в твоята топла прегръдка..за последен път. И все пак, изглеждаш толкова красив когато спиш, Лъвчо..

Послепис: Обичам те…

Послепис №2: Сега забелязвам, че на места хартията е мокра и мастилото се е размътило.. Да не си помислиш, че са сълзи! Просто съм капнала няколко капки вода докато пия, и аз не знам как.. Изобщо не са сълзи, подчертавам!!


Jonghyun остана без думи.. За първи път виждаше това, и то толкова късно. Не знаеше дали е от щастие или от тъга, но сълзите му едно по едно се стичаха, докато четеше редовете, написани преди година за него.. Ако беше видял това писмо преди, нямаше да му е толкова трудно.. Щеше да си го препрочита и да си вдъхва сили и надежда.. само ако беше го видял по-рано, може би нямаше да му е толкова тежко да преживее раздялата им..
Препрочитайки всичко това, той чак сега осъзна през какво може да е преминала ЪнЧе, когато е научила за връзката му със Shin SeKyung. Той препрочиташе частта“Ако стане нещо такова, моля те, Блинги, кажи го първо на мен. Не ме оставяй да го науча от други, особено от медиите.. Ще те разбера, любов моя..” отново и отново и му ставаше ясно защо тя не иска да чува неговото име..
Той бавно стана на крака и погледна към снимката, която седеше до нощната лампичка. В нея бяха те двамата заедно с тогавашния им домашен любимец, кафявото зайче Нес. Блинг се усмихваше широко, държейки животинчето в ръце, а ЪнЧе гледаше към него, с поглед, пълен с любов..
- Съжалявам ЪнЧе.. за всичко..Вярно, виновен съм.. но и ти не ми даде възможност да се извиня..- прошепна той, гледайки към снимката. Извади червената роза от вътрешния джоб на сакото си и го остави пред рамката.- Година, ЪнЧе, цяла година без теб.. Не мога дори и да дишам без да мисля за теб.. Но и при теб е така, знам.. дълбоко в себе си, знам че е така..- продължи той, докосвайки нежно нейното лице в снимката.- Обичам те..-прошепна той и излезе от стаята.. Вдиша дълбоко за последен път и излезе от апартамента..
Докато се качваше по стълбите, той отново чу гласа на онази баба. „Не тъжи сине.. почакай още малко.. остави любовта ти към нея да продължи да живее.. още мъничко, и ще бъдеш възнаграден за търпението си.."


Пп:
Ейм... мисля, че оплесках нещата .. нз какво стана, но аз не съм особено доволна от резулата.. Може би не беше добра идея да направя такава ретроспекция .. Ноо, да се надяваме, че на вас ще ви хареса..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

58 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 20, 2011 2:21 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ОМГ ЕБАТИ СУПЕР МЕГА ГИГА ЯКАТА ГЛАВА О_О Стана ми по-любима от предишната!! Супер много ме кефи!


Препрочитайки всичко това, той чак сега осъзна през какво може да е преминала ЪнЧе, когато е научила за връзката му със Shin SeKyung. Той препрочиташе частта“Ако стане нещо такова, моля те, Блинги, кажи го първо на мен. Не ме оставяй да го науча от други, особено от медиите.. Ще те разбера, любов моя..” отново и отново и му ставаше ясно защо тя не иска да чува неговото име..

Мале оплескахме я...

59 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 20, 2011 3:14 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Невероятна глава Даже може да се каже, че е по-добра и от предната~

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

60 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 20, 2011 3:28 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Главата е невероятна Писмото на ЪнЧе е просто прекрасно,остави ме без думи Горкият Блинги Чакам с нетърпение следващата глава

http://smiley92.tumblr.com/

61 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 20, 2011 3:55 pm

cho0ly

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
О.О добрее и аз все още се чуда как можее да пишеш толкоззз съвършенни неща .. ?? Главата направоо е невероятна ... особеноо частта със писмото


Чакам с нетърпение следваща глава !!

62 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Фев 21, 2011 10:37 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Глава №10
Среща

- Хьонг, вярваш ли в свръхестественото? - попита слисан Темин, докато влизаше в кухнята.
- Що за въпрос, малкия?!- попита Мино. Всъщност това беше въпросът, който искаха да зададат Оню и Кий също.
- Хьонг… става нещо много странно..-прошепна Мини и седна на един стол. Лицето му бе бледо и гледаше съсредоточено към една посока.
- Ейшш, какво става?!-започна да се тревожи Оню.
- Кий хьонг..- обърна се Темин към него.- Каза, че Jonghyun хьонг е бръщолевел за някаква стара цветарка като го намери, нали ?!
- Ами.. да..- отговори Кий смутено.
- Темин, ще ни кажеш ли какво става най-сетне?
- Ънче нуна ми се обади..-прошепна макнето и прекара ръка през косата си.
- ЕЙШ! И аз помислих, че е нещо лошо!- въздъхна Оню.- И какво ти каза? Добре ли е?
- Ами.. разказа как е решила да повърви към къщи. Маскирала се е добре и тръгнала по тъмните улици, за да не я забележат, че е тя.. И тогава я спира някаква цветарка, със същото описание, което Jonghyun хьонг ти е дал- мила и възрастна.
- Наистина?! - шокираха се останалите.
- И после какво?- нетърпеливо попита Кий.
- Ами.. казала й е, че някой вкъщи му е трудно да живее без нея, че с всеки изминал ден на този човек губел надежда по малко.. че когато се върне, което щяло да бъде скоро, трябвало бързо да оправи отношенията си с него, защото да бъдат разделени мъчи нея дори повече, отколкото мъчи него.. Нуна се е почувствала странно и е решила да ми се обади, за да ми каже да не тъжа много за нея.. повървяла е няколко крачки, докато ми набира номера, но после се спряла и отново погледнала назад… и нямало следа от тази жена..
- Яяя! Настръхнах, докато слушам! - обади се Оню.
- Ама този, за която тая жена е говорила…-подхвана Мино.
- … не съм аз, точно така!- довърши Темин.- Jonghyun хьонг е!
- Ейш.. може би е само съвпадение?..-опита се да разведри положението Кий.
- Хьонг! Тя е в Лос Анджелис, той е в Сеул, в едно денонощие им се случва почти едно и също.. Може ли това да е съвпадение?!- започна да разсъждава Мино.
- Аз се чудя..-прекъсна го Темин.- Дали наистина има нещо свръхестествено в това или и двамата просто са загубили разума си… Не знам кое е по-добро..

След закуската Кий остана почти сам вкъщи. Jonghyun спеше, Темин на даскало, Мино със своя Dream Team, а Оню по мюзикъли..
”Оттоке.. оттоке…” чудеше се той, докато подреждаше гардероба си. Видя дрехите, които беше облякъл, когато отидоха в нощния клуб. ”Дали е отворено в момента?...” зачуди се той. Без да се усети след 15 минути вече беше преоблечен и вървеше към клуба. Той самия не знаеше защо отива там, просто сякаш нещо го привличаше.. Вчерашното преживяване там беше прекрасно.. Е, не частта с губенето на Темин и спора му с Инйонг, разбира се. Музиката, която му бучеше в белите дробове.. бийтът, който го караше да изпадне в еуфория.. Инйонг? Ааа, не, не разбира се.. не отиваше там, само и само да я види.. Хе, шегувате ли се?..
Въпреки, че звучеше някакъв ремикс на някаква песен, той я завари зад бара, показваща на някакво момче как се хвърля и хваща шише.
- Ключа е в упражнението!- каза му тя самодоволна, без да забележи Кий.- Трябваше да ми кажеш да ти намеря празно шише, преди да погубиш 3 шишета неотворена водка… - въздъхна тя. После погледна към човека, който пускаше музиката и викна силно.- ЕЙШ, СПРИ! О-хооо, братле, ако ти пускаш такива ремикси докато ме заместваш, то ние ще останем гладни! MySpace Трябва да ти обяснявам как се смесват песни или какво? Слез от там, само ми оскверняваш свещеното място!! MySpace
- Яя.. винаги ли учиш нещо на някого?- прекъсна я Кий. Той сам се шашна на гласа си- звучеше по- сериозен.. по-съблазнителен.. Ин също усети това и изпусна празното шише водка.
- А ето така става, когато губиш концентрация.. или те стреснат!- каза тя на бармана, но заядливо гледаше към Кий.
- Хехе, съжалявам.. нямах такова намерение..- каза Кий пак със тоя различен глас. ”Ейшш.. иначе като се мъча да звучи така пък нищо не става..”си помисли той и се усмихна към Ин.
- Няма значение..- отвърна му Инйонг. Почувства някаква топлинна вълна и й стана неудобно.- Ааааамм.. за какво си дошъл?- попита тя и оправи шапката си. Цветът беше различен, но пак беше зимна шапка.
- Ааа.. хм.. и аз не знам!- изтърва се Кий и започна да се смее.- Просто ми беше скучно вкъщи.. а и ми е интересно как изглежда празен нощен клуб..- оправда се той и започна да се оглежда.. Сега, като се загледа.. мястото изглеждаше още по-голямо… той седна на един от столовете до бара, докато все още въртеше очи насам-натам.
- Да те почерпя с нещо?- попита Ин и се наклони към него през бара. Точно тогава Кий обърна главата си към нея и стана.. неловко..
- Ейммммм… кафе?- предположи той.
- Не мисля, че имаме кафе тук..-прекъсна ги барманът.
- Няма страшно, ще намерим..- каза Ин и погледна право в очите на Кий. Той се вгледа в лицето й- тя имаше толкова бяла кожа и такива дълги мигли.. Също така и катранено черни очи- не тъмно кафяви, а черни!- Последвай ме..-прошепна тя и му намигна. Излезе от бара и тръгна към стълбите..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

63 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Фев 21, 2011 11:25 am

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Божкее... тази глава е невероятна О_О много ми е интерестно това с цветарката... намирисва ми че скоро ще се срещнем с Ън Че О_О <3

64 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Фев 21, 2011 1:39 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
lol... началото на тази глава бие на мистерия.. много ми хареса ^^
На мен път ми намирисва на нещо инетесно между Кий и Ин.. Време беше и Дивата да си намери момиче, Fighting

Чакам следващата глава ~

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

65 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Фев 21, 2011 9:10 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
И на мен ми е интересно цялата история с цветарката О и аз си мисля,че ще стане нещо между Кий и Ин Чакам следващата глава с нетърпение

http://smiley92.tumblr.com/

66 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Фев 22, 2011 8:30 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Глава №11
Втората среща, дежа-вю

- Ъм.. къде ме водиш?- попита Кий, докато се качваха по стълбите.
- Към моите владения..-отговори Ин и му се усмихна закачливо.- Но не си мисли друго, само ще те черпя кафе.- допълни тя, докато отключваше вратата. Намираха се на третия етаж на сградата, който Ин беше превърнала в свой дом. Тя отвори вратата и пред тях се озова доста просторен и свеж апартамент- стените бяха боядисани в много светло синьо, а по-интересното бе, че едната стена липсваше- вместо нея имаше един огромен прозорец, от който се виждаше прекрасна гледка на Сеул. Кий веднага се влюби в обстановката. Той изучаваше всичко с отворена уста. Най-голямата стая, която бе с прозореца, явно беше хола, след това забеляза голямата американска кухня. ”Богаташка работа.. ама ейш.. стилно е..”помисли си Кий, докато обикаляше в хола. Тогава забеляза колко много албуми имаше тя в музикалната си колекция, също така.. и шапки. На една закачалка тя имаше около 30 такива, с различни цветове и шарки, но все от един вид. ”Ейшш.. каква е тая мания.. а пък имаше толкова красива коса..” мислеше Кибум, когато чу нейният глас.
- Найс, а?- попита тя с гордост.
- Имаш добър вкус..- похвали я Кий.
- Хехе, благодаря..-отвърна тя, докато търсеше нещо в кухнята.
- Как успя да намериш такова място?- учуди се Кибум.- Кой знае колко струва наема..
- Ъм.. всъщност, сградата е наша.- обясни Ин.- Купихме я преди около година и половина. Хаха, всъщност беше 7- етажно жилище..
- Уооуу.. и как се превърна в нощен клуб?
- Ами.. може да се каже, че аз го превърнах в такъв.. В смисъл, дизайна беше мой, но разбира се, потърсихме помощ и на архитекти. Сега вместо да имаме 7 етажа, имаме 3 с височината на 6. Махнахме последния, и удължихме останалите етажи. Затова е толкова просторно и тук, и в клуба.
- Хмм…- замисли се Кий, докато вървеше към кухнята.- Добре изпипано.. а оттук има чудесна гледка към града.- каза той, без да крие възхищението си.
- Хехе, трябва да го видиш, когато се стъмни.. става прекрасно!- допълни Ин.- Та така, какво кафе предпочиташ?- попита тя.
- Ами.. направи ми най-лесното, няма нужда да се мъчиш.
- Яяя, няма такива!- отвърна му тя малко ядосано.- Все пак си ми гост, трябва да се постарая.- каза тя и се засмя.
- Няма нужда, може да ми дадеш от онези 3 в 1.- настоя Кий и показа пакетчетата.
- Ейшш.. ти като каниш някой на вечеря, пица ли поръчваш? Просто ми кажи какво кафе харесваш..- започна да мърмори Ин и отвори едно шкафче, пълно с различни видове кафе на зърна.
- Whoaaa..за първи път виждам човек, който колекционира кафе..- засмя се Кий.
- Не колекционирам, просто харесвам да го правя..
- На теб кое ти е любимото?- попита Кий и се облегна на кухненския плот.
- Ами… аз не пия..- отвърна му Ин тихо.
- Как така?! И какво правиш толкова много кафе?!?
- Момчетата от B2ST обожават да се излежават пред градската гледка и да пият кафенце.. Особено Йособ би дал живота си за това..- обясни тя и се засмя замислена.
- Оо,да.. ти беше близка с тях..-сети се Кий и въздъхна замислен.
- Омо! Ти пък откъде знаеш?!
- Забелязах ги, когато бяха дошли да те посрещнат след изпита..
- Айгоо.. имаш много добра памет!- учуди се Инйонг и му подаде чаша с топло кафе.- Щом не каза кое искаш, аз ти направих моето любимо..- каза тя и се усмихна. Кий дори не беше забелязал кога тя смля кафето, кога стопли водата и когато му го поднесе.
- Е нали не пиеше?- попита той, за да покрие неподготвеността си.
- Вече не пия.. преди си бях пристрастена към това..- отговори му тя и с очи посочи течността пред него.
- И защо спря?- попита той отново, заинтересован. Той леко отпи от това пред него.. и му хареса доста. Изведнъж му направи впечатление, че имат доста общи черти..
- Ами.. лекарят ми забрани..- отговори тя моментално. В следващия момент вече съжаляваше- тя не говореше за това пред никого, камо ли пред човек, който не познава толкова добре..
- А какво ти е?- попита той, загрижен.
- Няма значение..- заряза темата Инйонг.- Как е ситуацията с Темин?- попита тя, за да му отвлече вниманието.
- Ами, добре.. Няма да чете манга за седмица, и това е.. след като ви видя с Минйонг разбра, че не съм чак толкова строг..
- Ха.. сравнявате се с нас ли?- попита Ин иронично.
- Ааа, не! Не исках да звучи така!! Просто вие двете.. всъщност, какво стана после?
- Ами.. прибра се вкъщи с брат ми.. Не стига, че направи грешка, а и ме обижда.. не искам да я виждам няколко дена..- въздъхна тя и отпи от горещия шоколад, който беше направила за себе си.
- Е как.. не я ли виждаш тук?
- Аз живея отделно.. тя е с брат ми.- обясни Ин.- Преместих се след като строежа свърши.
- Мхм…- кимна Кий. ”Е, щом имат пари.. що пък да не живее сама..” помисли си той. Отново отпи от кафето си и се усмихна.- А как научи да правиш толкова бързо и добро кафе?
- Ами.. работех като барман в едно кафене известно време..- обясни тя и го подкани към хола.
- Моля?! Барман ли?!- учуди се вече за кой ли път той.
- Дам..- прошепна тя и се спусна към дивана си. Кий седна до нея.
- Мхм…- кимна отново той. ”Ейш… богаташче, пък барман.. няма логика” размишляваше той. После забеляза снимките около тях. Във всяка от тях тя беше с поне един член на B2ST. Някои снимки бяха доста шантави- пижама парти, Ин на гърба на някой от момчетата, epic faces.. виждаше се, че е близка с тях.. Тъкмо когато Кий щеше да попита за отношенията й с рапъра на групата, Junhyung, някой почука на вратата. Тя бързо скокна да отвори, този някой й каза нещо на ухо и тя хвръкна към стълбите. И Кий след нея..
Долу ги очакваше познат човек- Йособ, върнал се в родната Корея след продължителни промоции в Япония..
- Йо.. Йо.. ЙОСОБИ?! - зарадва се Ин и литна към него.- Липсваше ми, сладур такъв! - викна тя и го хвана по бузите.
- Ейш.. Инйонг.. ако не правиш така, ще те обичам повече.. - каза й той намръщен. Но после се усмихна и я прегърна силно.- И ти ми липсваше, Ин.. Съжалявам, че не бях до теб… Какъв приятел съм ти аз, щом те оставям в такива трудни дни?..- прошепна й той на ухо и я стисна още по-силно.
- Шшт.. сега си тук, братле.. това ми стига..- утеши го Ин и го потупа по гърба.
- Хей.. Инйонг..- каза един познат глас. Ин забеляза как една сянка приближава.. После разбра, че собственикът на сянката е Junhyung- първата й любов.. или вече, по-точно, момчето, което избра славата пред нея…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

67 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Фев 22, 2011 9:25 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Новата глава е супер! Много ми е интересно какви са сега отношенията на Ин и Junyung... дали още го харесва ^^

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

68 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 23, 2011 2:14 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Супер е главата И на мен са ми интересни отношенията й с Junhyung и също какво й има на Ин Чакам с нетърпение следващата глава

http://smiley92.tumblr.com/

69 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 23, 2011 6:54 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ОМГ.. Джунхюнг да не я е зарязал О_О
офф боже..
Главатае стахотна ^_^

70 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Фев 25, 2011 10:19 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №12
I wanna… I wanna turn back times…

- Джун..-прошепна си тя, когато го забеляза. ”Дръж се Ин.. Знаеше, че ще го срещнеш отново някой ден..”каза си тя и пое дълбок въздух.- Здравей!- каза тя усмихната и пристъпи към него.- Отдавна не сме се виждали, а?- продължи тя неловко. Подаде едната си ръка за ръкостискане, а с другата си оправи шапката.
- Липсваше ми!- отвърна Джун и неусетно я прегърна силно. Инйонг се вкамени на място. Той вдиша нейният парфюм дълбоко в белите си дробове и осъзна колко много я обича.. все още.- Липсваше ми..- повтори той и я пусна, разбрал, че извинението няма да е лесно. Погледна я отново.- Ин, променила си се!- забеляза той.- Какво стана с дългите ти черни коси?! Отслабнала си.. изглеждаш по-бледа от обикновеното.. Инйонг, да не си болна?- разтревожено я попита той и я погали по лицето. Ин се съвзе, хвана неговата ръка и леко я махна от себе си.
- Достатъчно добре съм, Джун..- отвърна тя, гледайки към земята.- Добре дошли обратно! Къде са останалите?- попита тя и се обърна към Йособ.
- Инйонг, искам да говоря с теб.- каза нежно Джун и я хвана за ръката.
- За какво, братле?- погледна го отново тя. Нарочно използваше „братле”- бяха се разбрали да останат приятели.. Да бе, какви приятели след 4 години любов?!
- За теб.. и мен..- отвърна й той търпеливо.
- Хехе.. какво за нас? Искаш да упражняваме нова песен ли?
- Не, Ин.. за нас двамата..
- Джун.. вече няма такова нещо.. и двамата го знаем.
- Аз искам.. отново да го има! Инйонг, моля те, знам че сгреших..- каза той нежно и я хвана за ръката.
- Твърде късно, приятелю..- каза тя с лъжлива усмивка на лицето си.
- Ехх…-въздъхна Йособ на няколко метри от тях, седнал до Кий.- Любов, любов…
- Хей.. те не бяха ли заедно?- попита Дивата.
- А? Ти пък откъде знаеш?!- учуди се другият.
- Дълга история..
- Хех, както и да е, вече не са..- отговори Йособ.- Разделиха се преди да отидем в Япония.. По-точно Джун поиска да останат приятели, защото феновете бяха започнали да намирисват нещо..
- И Ин просто се съгласи?
- Не разбира се! Инйонг е от типа момичета, които не се отказват бързо от любими хора.. Но обстоятелствата я накараха да се откаже.. А сега, дори и той да я иска обратно, няма да я получи..- обясни накратко Йособ.

Докато това се случваше, класът на Темин имаше физическо. За негова огромна изненада поради промяна в програмата, класът на Минйонг също имаше физическо..
И двамата се шокираха, когато видяха класа на другия.
- Така, деца.. до края на годината ще имате физическо възпитание заедно.. Както знаете, колежката излезе в майчинство, затова аз поемам и вас, по-малките.- обясни учителят им и погледна към класа на Минйонг, които изпиваха Темин с поглед.- Само не искам караници, а още повече крещящи фенки,ясно? А сега си вземете топки и въжета и там каквото си искате..- каза той и си седна на една пейка в двора.
- Оппа, оппа!!- викна веднага едно момиче от класа на Мин и изтича до Темин.- Оппа, приета съм за трейни в една компания! Ще стана достойна за теб, ще видиш!!- каза тя, подскачайки към него. Това беше лепката на Темин- тя го следеше откакто влезе в гимназията и винаги твърдеше, че някой ден той ще бъде неин.
- Хехе, браво браво..- потупа я по рамото той и се запъти към Минйонг, която си търсеше някой, с когото да играе федербал.
- Хей, здравей!- каза той и й се усмихна.
- Омо, стресна ме! Здравей!..- отвърна му тя.
- Търсиш си партньор за игра?
- Ами.. май да. Обикновено играем с Хюна, но ме заряза и отиде при Чансок, както виждаш..- отговори му тя и ги посочи.
- Ммм.. познато чувство..- въздъхна Мини.- Искаш ли да играем заедно?- попита той с чара на 5-годишно малко момченце. Мин просто нямаше как да му откаже. ”Будааа, колко е сладък като е съсредоточен!!” мислеше Мин, докато го наблюдаваше как играе. ”ТЕМИН ИГРАЕ С МЕН, ПО ДЯВОЛИТЕ!” осъзна тя и вместо да удари перцето, удари главата си.
- Добре ли си?- изтича той до нея и я погледна.
- Разбира се, че съм добре! Хехе, имам дебела глава аз!- опита се да се пошегува тя, но не се получи добре. Въпреки това Темин се усмихна. Те седнаха на една от пейките за малко и започнаха пак да си говорят.
- Ем.. май не е добра идея да седиш до мен..- прошепна Мин.
- Защо?
- Тя ни гледа..- каза тя и показа онази лудата по него.
- И какво от това?- попита безгрижно той.
- Ами.. за теб нищо, но аз съм в нейния клас… Честно, страх ме е от тази луда глава..
- Хехе, не се тревожи, аз съм тук!- окуражи я той и тъкмо да сложи ръката си на гърба й… и изведнъж се почувства неловко. Затова просто си почеса главата.
- Благодаря..-прошепна тя.
- Ъм… така де, как са нещата вкъщи?- смени темата той.- Ин нуна изглеждаше доста ядосана..
- И е права..- въздъхна Мин.- Не трябваше да й казвам такива неща.. А и аз бях виновната.. Ако бях на нейно място, щях да се намразя..
- Ейй, чак пък толкова не.. Тя ти е сестра, ще те разбере..
- Да се надяваме…- въздъхна тя отново.- А при теб как е?
- Хехе, Кий хьонг мисли, че може да ме държи далеч от мангата, но аз скришно я чета, когато той спи.- призна си той дяволито. На Мин й стана смешно и започна да се смее.- Между другото.. Имам чувството, че те двамата биха се разбрали чудесно..- замисли се Темин.
- А? Онни и Кий?
- Мхм..- поклати глава в съгласие той.
- Аааа…ооо… не. Не мога да си ги представям заедно..
- Защо?
- Ами.. Онни харесва.. как да кажа.. по-мъжки момчета..- обясни тя.- Кий.. как да кажа..
- Е по-женствен?
- Ами…
- Така си е..- усмихна се Темин.- Той е мамино синче, няма как да не е.. Както виждаш, държи се с мен сякаш съм му син. Но е така, защото ме закриля, иначе си е мъж като мъж. Просто забелязах, че и Ин нуна се държи така с теб.. имат общи черти.
- Хаха, прав си.. може да говорят с часове върху методи за отглеждане на тийнове..-подкрепи го тя и се засмя.- А между другото, чух и за това с Мино. Как е? Учи ли си песента?
- И питаш.. текста постоянно е в ръката му.
- Кажи му да набляга на чувствата, не на текста.- посъветва го тя.- Онни самата често бърка текстове напоследък, но го компенсира с емоциите си. Нека бъде себе си, без да обръща внимание на наученото досега. А, и да се грижи добре за албума- онни обожествява Epik High.
- Ще му кажа.- отвърна й доволно Темин.- Ама се чудя за едно..
- Какво е то?
- Как тя е успяла да стане учител на такава възраст?
- Ооо… онни работи като такава от вече 2 години.
- И как така е станала толкова добра, че чак учи хората, след както тя самата е само на 20?
- Свързано е с баща ни..- започна да разказва Мин.- Татко е бил ъндърграунд рапър в Корея, един от най-добрите. А Инйонг онни е била дете, която обожавала баща си. Покрай него и тя започнала да се учи, още преди да започне начално училище.. Сметни, ако е започнала на 5 години, вече има 15- годишен опит.. Не е малко.
- Woooow…- изуми се Мини.- Нищо чудно, че е размазала Мино хьонг..


ПП:
Анйонг, хораа!
Исках само да кажа, че съжалявам за закъснението..Тази седмица нямах никакво време за писане..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

71 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 26, 2011 10:00 am

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Извинена си!
Главата е хубава... доста даже хддд

пише ''докато това се случваше класът на Темин имаше физическо'' и аз чета ''докато това се случваше гласът на Темин имаше физичване'' о_О
и се чудя.. той пък Темин кога дойде о_О

72 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 26, 2011 10:55 am

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Главата е страхотна.. Май Таемин и Мин започнаха да се сближават повече
Много ми е интересно дали Ин ще продължи да обича Джун или ще хареса Кий.. Стига е стоял самотен, да си намери и той момиче

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

73 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 26, 2011 7:49 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Глава №13
Map The Soul

„ Ти, си, като моето небе-
в теб видях слънцето.
Досега живеещ в дълбока нощ,
от теб получих ярка светлина
…….
Целувката, която ми казва, че пролетта иде,
и зимата, която не иска да ме остави..
…….
Ще те хвана здраво, дори ако си като красивия нож,
Ще те последвам, дори ако си като вятъра,
Дори ако си адска нощ, която никой не може да преживее,
ще се откажа от светлината и спокойно ще затворя очи в теб..” рапираше Мино пред Инйонг, брат и сестра й, и разбира се, пред останалите членове на групата. Кий и Оню вече бяха наизустили текста, и забелязаха, че той постоянно изпуска редове…
- Окей, стоп, стоп, стоп!- прекъсна го Ин и спря музиката. Мино спря притеснен.
- Ейшш.. страх ме е..- прошепна Оню на останалите.
- Не се тревожи толкова..- успокои го Йонг.
- Мислите ли, че успя?- попита Темин загрижен.
- Средна работа.. не знам..- отвърна му братът на момичетата.
- И какво, не можа да научиш текста си ли?!- попита Ин и погледна страшно към Мино.
- Не! Знаех го, много добре го бях научил! Не знам какво стана..
- Забравяш ли си текста и на сцената?!
- Не, Инйонг-ши.. Не ми се е случвало, никога!
- И тогава защо днес изтърва толкова много редове? Страх те е, че ще те убия ли?
- Не.. страх ме е, че ще се проваля.. и май го направих..-прошепна той и остави микрофона си.
- Яяя! Кой ти е казвал да го оставиш?!- скара му се Ин и хвана друг микрофон. Пусна музиката оттам, където бяха останали.. – Просто усещаш ритъма.. и казваш това, което трябва…

„Ти си като светлия прозорец в моят затвор-като капка живот” започна силно и изразително да рапира тя.

- Заедно с мен!- каза Ин на бързо и Мино отново хвана микрофона.

„Ако падна в теб, няма да мога да изляза- като пълноводна река си
Няма да се съпротивлявам, просто ще се потопя в теб
Ако искаш, дори ще пожертвам душата си..
Защото без теб моето съзнание би било празно..” изпяха те заедно.

„L-O-V-E U, I was made to be with you,
Need to be with you,
Made to be with you…” завършиха те, с еднаква усмивка в лицата си.
Мино се чувстваше изключително горд от това, че тя му позволи да рапират заедно. С нея беше толкова лесно.. думите сами излизаха от устата му. Инйонг го караше да чувства удоволствие от рапа, а не напрежение, като другия му учител.. Започваше да вярва в това, което тя беше казала „Ако учителят не е добър, ученикът няма как да се развие..”
- Ахх, оттоке, оттоке..- започна да си мърмори Ин и седна на един от столовете.- Какво да правим с теб, Мино?- погледна тя към него и оправи шапката си.
- Просто е. Започвате да тренирате заедно! - намеси се Минйонг, с огромна усмивка на лице. ”Ейш.. колко е сладка, когато се опитва да се извини на сестра си..”замисли се Темин.
- МЛЪК! - отвърна й Ин и я погледна злобно. Минйонг и Мини едновременно ги побиха тръпки.
- Няма ли някакви надежди?- попита отчаян Харизмата.
- Мино..- обърна се към него Инйонг.- Това беше за да видя силните и слабите ти места..сега имам по-добра представа върху какво да поработим, приятел..
- Значи ще работим заедно?!- зарадва се той.
- Йъп..- каза простичко Ин и пак се хвана за шапката.
- ИХААА!! Нуна, върха сиии!- кресна Мино и я вдигна на въздуха. Инйонг се стресна и започна да крещи:
- Яяя! Разбойник такъв, остави ме на земята!
Мино я послуша и я пусна, но той самия искаше да подскача като малко детенце.
- Кога започваме?!- попита той развълнуван.
- След седмица..- отговори му Ин.
- Защооо? Защо толкова късно?
- Братле, за къде бързаш?- попита го Кий, но никой не му обърна внимание.
- Ем… трябва да пътувам.. Даже тръгвам след около час. - отговори Ин. Минйонг веднага разбра, че лъже и се досети къде всъщност ще отива.
- Онни! И аз искам да дойда!- прекъсна я тя и пристъпи към нея.- Не искам да те оставя сама, моля те!
- Така.. Мино, избери си 2 песни и ги научи доколкото можеш. Ще ги упражняваме, когато се върна..- каза Инйонг, без дори да обърне внимание на сестра си. Болеше я да гледа Минйонг да се тревожи за нея, но за нейно добро беше да остане вкъщи.- Сега отивам да си стегна багажа, Йонг, ти се заеми с гостите..-продължи тя и се запъти към апартамента си.- Довиждане, момчета..
- Емииии, то и ние си тръгваме..- каза Оню и побутна останалите. Те се усетиха и тръгнаха към изхода.
- Оппа, и аз искам да дойда!- каза Мин и погледна към брат си.- Моля те, кажи й!
- Мъник, няма нужда..- отвърна й той и я прегърна.- Дори и да дойдеш, няма да може да я видиш.. Върни се вкъщи и си почини малко.. Или не- сети се той и извади портмонето си. Погледна в него, малко се замисли колко пари да й даде, но после направо й връча кредитната карта.- ако искаш иди на шопинг, или излез с приятели. Позабавлявай се, докато ни няма, че после такава свобода няма да намериш!- каза й той и й ощипа бузите.- Ааах, имам толкова красиви сестри.- усмихна се Йонг и целуна косите й.- И да се пазиш.- прошепна той и отиде при другата си сестра. Минйонг с бавни стъпки се запъти към изхода. Не й се искаше да ги остави да си отидат, но знаеше, че колкото и да ги моли, нямаше да се получи. Всеки път се случваше така..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

74 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Фев 26, 2011 7:56 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Лололол.. какво стана !?!?
не знам какво е но ми е интересно да разбера

75 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Фев 27, 2011 6:58 am

cho0ly

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
супер фикче става ... ^^ продължавай в същия дух .. ^_~

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 19]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4 ... 11 ... 19  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите