Seoul

Септември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

You..The Music In Me~♫♫

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 12 ... 19  Next

Харесвате ли това? ^__^

96% 96% [ 53 ]
4% 4% [ 2 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 55

Go down  Съобщение [Страница 6 от 19]

1 You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 09, 2011 9:24 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ! MySpace
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- MySpace Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja! MySpace
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоетоMySpace?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!MySpace- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? MySpace- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. MySpace- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? MySpace- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. MySpace- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. MySpace А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. MySpace” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. MySpace Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. MySpace Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. MySpace А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето MySpace Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? MySpace- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. MySpace- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. MySpace- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? MySpace Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка MySpace?.. Сигурно затова ми помогна.. MySpace А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. MySpace…”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

126 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 10, 2011 10:07 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
ЕЕ.. ама и аз колко се нахъсвах и забравих да коментрирам.. *удря си главата в стената*
Главата ми хареса изключително много. МинМин е супер сладката двойка.. и все се сещам за историята на Мин..
Тъъ за това.. второто лол...
Не мисля, че някой 13-14 годишен (като мен xD) има нещо против, а и не вярвам да дойде някой да те беси че занимаваш вече-не-толкова-малките деца с простотии.
Бе давай си както беше, никой не му пречи

127 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 13, 2011 12:02 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №21
Time to realize..

- Добра работа, Мино!- каза Инйонг, когато свършиха упражненията си за днес.- Ставаш все по-добър, братле. След няколко месеца няма да имаш нужда от мен.- продължи тя и го потупа по рамото.
- Яяя, нуна, не казвай такива нещаа!- отвърна й той.- Защо бързаш толкова много?
- Айгоо, айгооо...тцтцтцтц… - прекъсна ги Кий, който седеше отстрани и ги наблюдаваше..както винаги.
- Мино, защо за Бога го носиш тука? - прошепна Ин.
- Еми, нуна, и аз не го искам, ама като каже „Идвам!” никой не може да го спре.. - отвърна й той със същия тон.
- Яяя, какво си шушукате там?! - прекъсна ги той отново.- Шушу- мушу къща разваля, нали знаете???
- Казах, че вече трябва да тръгвам.- отвърна му Мино.- Нали знаеш, радиото с Темин…
- Ааа, да. Приятен път тогава, Мино!MySpace- викна му Кий, докато той си тръгваше. Ин го изпрати до вратата. Помисли си, че и Кибум ще тръгне с него и зачака да изпрати и него, но той не мръдна от мястото си.
- А ти.. няма ли да си вървиш?- попита тя, учудена.
- Гониш ли ме?!
- Не ама.. мислех, че ще си тръгнеш и ти..
- Всъщност.. исках да пия отново от онова кафе.. - каза Кий и се опита да имитира puppy face’а на Блинг.
- Добре, но само при едно условие! Няма да ми лазиш по нервите!
- DEAL!- викна той и й подаде ръката си. ”Айгооо, 21-годишно дете..” помисли си Ин, докато му стискаше ръката.
- Толкова ли ти хареса?- попита тя, докато отиваше към кухненския плот.
- Мнооого! И не само то, а и атмосферата тук много ми допада..- каза той и погледна гледката от хола. Беше му толкова спокойно и уютно тук, въпреки че беше идвал само няколко пъти. После отиде при Ин и започна да я наблюдава.
- Stalker..- прошепна си тя, докато му слагаше кафето.
- Eeeehh? Какво каза?
- Защо ме следиш с поглед?
- Ами.. просто така..- отвърна й той с усмивка. Взе си чашата и отпи. Така безмълвно изминаха няколко минути.
- И какво, сега няма да ми говориш?- прекъсна мълчанието Инйонг.
- Ами..разбрахме се да не ти лазя по нервите..
- Ама така като седиш пред мен без да говориш аз пак се ядосвам!
- Яяя! Опитвам се да не се карам с теб, ама ти пак започваш! Ти си тази, която иска да се кара с мен!!
- Аз съм последния човек на света, който иска да натовари мозъка си с караници!- викна Ин.- Да го правя е все едно да….-прошепна тя. ”..да вървя към смъртта си със забързани крачи..”довърши Ин на ум.
- Виж… не искам да се караме като куче и котка с теб… Защо не пробваме да бъдем приятели?- предложи Кий дружелюбно.
- Ти и аз?- учуди се Ин.- Всъщност..-замисли се тя.- Ти си един от малкото хора, с които имам толкова общи черти..
- Точно! Кой друг познат, освен мен харесва да гледа хорър филми, въпреки че се страхува, точно като теб?- попита Кий реторично и започна да се смее. Ин, гледайки го, също започна да се смее.
- Прав си..- отвърна му тя усмихната.- Защо пък да не се пробваме..
- Супер! Тогава се приготви и да излезем!
- Какво? Къде?!
- Да пазаруваме малко! Не се правиии, знам че и ти го харесвааааш!! И без да се съпротивиш!
- Яяя! Ама..- опита се да откаже тя. Но острият поглед на Кий върху нея я накара да се подчини.- Ейш.. изпий си кафето докато се преоблека..-каза Ин най-накрая и се запъти към спалнята си.
И така, след като Ин се преоблече двамата се запътиха към най-близкия мол наоколо. Беше събота и за щастие повечето от хората бяха или на село, или вкъщи, почиващи- може би затова никой не разпозна Кий и не започна да вика след него.
Двамата преобърнаха мола за по-малко от 3 часа. Харесаха същите кецове, същата гривна, даже се караха кой да купи зимния пуловер от магазина с намаления. За щастие се намериха два еднакви пуловера и проблемът се разреши. ”КАКВО?!” викнаха и двамата на продавачката, която ги гледаше като извънземни, докато плащаха. Жената им се чудеше на акъла- да купуват непотребни неща в такава световна криза.
- Нали правите намаления за да се продадат?- продължи Ин ядосано.- Какво като купуваме зимен пуловер по средата на лятото?!
- Точно! Ейшш.. не купуваш, гледат те странно, купуваш, гледат те още по-странно!- обади се и Кий, докато излизаха от магазина.- Глупава работа..
- Хей, стига сме се ядосвали за такива незначителни работи. Да седнем някъде, хм?- предложи Ин.
- Добре..-съгласи се и Кибум.- Къде да отидем?- запита се той и се сети, че във втория етаж има много добра сладкарница.
- Амиии, на втория етаж има една хубава сладкарница…- каза Инйонг и се надяваше той да се съгласи.
- ОМО! Мислех за същото място!!- удиви се Кий и се засмя.
Те бързо отидоха на втория етаж и си грабнаха свободна маса.
- Шоколадов сладолееед!- прошепна Ин развълнувана и се облиза, докато гледаше менюто със сладки.
- Сладоледена тортааа!- прошепна си и Кий. Неговите реакции бяха точно като тези на Ин.
Докато чакаха поръчките си, двамата се унесоха в сладък разговор. Поговориха си за SHINee, задълженията, трудния, но и забавен живот на идолите.. Ин от друга страна разказа накратко за своя живот- как с Йонг от бедни деца са станали млади богаташи, как са намерили Минйонг..за сегашния й живот и работата си. И двамата разбраха, че всъщност отсрещния човек е много по-приятен човек, отколкото те са си мислели в началото.
- Винаги са ме гледали странно, когато разберат, че баща ми е бил рапър.- довършваше Ин.- Още от малка беше така- опитвах се да им обясня какво изкуство е рапът, но нито съучениците, нито учителите ми ме разбираха. Хаха, точно заради това ме преместиха няколко пъти в различни училища.- засмя се тя.- Накрая татко ме взе пред себе си и ми каза „Момиче, престани да ми правиш проблеми вече! Когато те питат какво работя, просто им кажи, че съм автомонтьор!”. Което, разбира се, беше истина- човека си имаше малък гараж и поправяше коли..
- А ти.. защо не дебютира?- попита Кий, заинтересован.- Нали са те приели в CUBE?
- Ако ти кажа, че песента на HyunAh, “Change” беше избрана за моя дебют, ще се изненадаш ли?
- ЧИНЧА?!
- Мхмм..
- И какво стана?! Защо не дебютира?! Айгооо..
- Отказах се.
- ГОСПОДИ, ЗАЩО?!
- Хей, по-спокойно! За какво ми е да стана известна? Ще се трепя от работа, няма да имам представа за времето, на всичкото отгоре ще имам шеф и фенове, които нямат уважение към личния ми живот. Това, което имам в момента ми стига- печеля добре и се занимавам с музика. Също така пак имам фенове, но на тях не им пука за личния ми живот
- Нямам думи за теб.. - прошепна Кий и хапна една голяма хапка от тортата си. Оцапа лявата страна от устата си. Ин забеляза това.
- Какво? Виж, не казвам, че вашият живот е по-лош от моя или нещо, но в момента не искам да променя нещо в моя.- каза тя, без да откъсне очи от устните му.- Ъм.. Кий.. имаш шоколад..- каза тя и докосна своите устни, за да му покаже къде се е оцапал.
- О, така ли?..- учуди се той и започна да бърше упорито дясната страна.
- Не там, бе човек!- започна да се ядосва Инйонг. Кий веднага избърса долната си устна, която си беше чиста.
- Оф Боже Господи…- въздъхна Ин и се протегна към него.- Лявата страна, бе човек..- каза тя и докосна устните му с палеца си. Махна шоколада и без да се усети облиза пръста си. Кий остана втренчен в нея. Започна да усеща същите пеперуди в стомаха си, които бе усетил първия път, когато отидоха в нощния клуб. Същите тези пеперуди, които припкаха всеки път в стомаха му, когато Инйонг беше наоколо; когато тя се караше с него.. ”Защо не съм го осъзнал досега?..” замисли се той, докато все още я гледаше.
- Какво? Не може да оставя такъв хубав шоколад да отиде за нищо..- намръщи се тя. Но всъщност.. нейното сърце биеше по-лудо от неговото..



ПП:
Зравейте хораа
Вижте, знам, че напоследък не съм много редовна.. Но този път имах основателна причина! От 3 дена не мога да смъкна температурата си под 38 градуса и, както сигурно се досещате, не можех да мръдна, пък какво остава да седна и да пиша.. Тей де, да не ви занимавам повече с моите здравни проблеми




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

128 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 13, 2011 1:16 pm

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Боже продължавам да следя фика с огромен интерес, Инйонг и Кибум са уникалната двойка,оправяй се по бързо,че така не бива,и ни зарадвай с поредната глава

129 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 13, 2011 2:09 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Омо! Най-сетне и тези двамката да се усетят, че се харесват Страхотна глава~

Остава само да сватосаш Оню с някой.. или той май е с пилето ..



П.П.: Няма проблем, че не беше редовна тези дни. Здравето е на първо място Надявам се, че вече си по добре ^^

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

130 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 13, 2011 5:12 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Невероятна е главата Много ще се кефя,ако нещо стане между Ин и Кий Чакам следващата с нетърпение И се оправяй

http://smiley92.tumblr.com/

131 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Мар 14, 2011 12:57 am

gabiloveth

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
" - Нали правите намаления за да се продадат?- продължи Ин ядосано.- Какво като купуваме зимен пуловер по средата на лятото?! " Това ме разби. Още една добра глава .
N.B. Здравето наистина е на 1-во място. Оправяй се пък нас не ни мисли



-사랑해 태민 ~ ♥️ - BOY CAN'T CONTROL HIS MOUTH" addiction ~ (^o^)
-2PM`s Junho: I’m so excited!
-Hey 庚 - Fighting!

132 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Мар 15, 2011 9:03 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №22
Интервю
Първа част

Инйонг реши да помогне на Кий в носенето на чантите, защото неговите бяха доста повече. Двамата бавно, но славно тръгнаха към апартамента на SHINee, продължавайки своя разговор. Стана въпрос за приятелите й в CUBE, за Йособ и…
- А с JunHyun.. как се запознахте?- попита Кий, неуверен.
- Кой?- не успя да разбере тя.- Ааа, Джун..- сети се тя и въздъхна.
- Ако не искаш да говориш за него..
- Нее, няма да такова нещо. Вече го преодолях и му простих всичко.- каза тя с усмивка и погледна синьото небе.
- Значи.. пак сте заедно?- разбра я погрешно той. ”Тя е заета, Кий…”
- Аааа, не не не!- паникьоса се тя и започна да мята с ръце в отрицание. За малко да изпусне чантите.- Исках да кажа, че не му се сърдя. Вече не може да се каже, че сме и приятели, но… както и да е.
- Разбирам..- отвърна Кий сдържано, но всъщност искаше да скочи чаак до облаците от радост. След малко мълчание Ин започна да разказва.
- Нали ти казах, че работех като барман в едно кафене.
- Да?
- Един ден сервитьорката се разболя и трябваше аз да помагам и в обслужването. Точно в този ден Йособ дойде с някакъв свой приятел. Още от малък все ми е създавал проблеми, трябваше да се досетя..- усмихна се Инйонг.- Казал на този си приятел, че ще го запознае с по-добър рапър от него и го донесъл при мен.
- И този приятел е..
- .. Джун.-допълни Ин.- Ахахаха, помня колко тъпо ме изгледа, когато Йособ ни запозна с думите „Ин, това е мой приятел рапър Джун. Джун, това е най-добрата ми приятелка, която случайно е и един от най-добрите рапъри, които познавам. По- добра и от теб!”.- имитира тя приятеля си.- Господи, как съм успяла да харесам кретен като него?!.. -удиви се Инйонг на самата себе си и започна да се смее истерично.- Като за първи разговор хубаво си поспорихме- твърдеше, че момиче не може да го надмине.. И аз разбира се не останах по- назад. Добре си бяхме наредили онзи ден..- спомни си тя с горчива усмивка.- Но после явно разбра грешката си и на другия ден дойде да ми се извини… След това Джун започна да идва в кафенето почти всеки ден- пиеше от кафето, което ти толкова харесваш и ме чакаше да изляза от работа, за да ме изпрати.-каза тя и погледна към Кий.- Като се замисля, обикновено това беше работа на Йособ, но после разбрах, че е бил заплашван с бой, ако дойде да ме посрещне. Познай от кого.
- От Джун.
- Бинго! MySpace
- И после?..
- После.. не помня кога се влюбих в него.. нито пък кога той се влюби в мен.. С него времето минаваше толкова бързо и неусетно..- замисли се тя.- Годините изминаха толкова бързо и неусетно…-прошепна тя и замълча за кратко. След това настъпи тиха въздишка, предизвикана от всичките спомени, за които тя си спомни в момента.- Бяхме заедно цели четири години с него, представяш ли си?.. Четири дълги години, пълни с любов.. Пффт, всъщност 3 години и 364 дена.. Скъсахме на годишнината си..- сети се тя и се намръщи.
- Наистина?!- учуди се Кий.- Кофти…
- Прав си. Кофти си е…- призна и Ин, докато минаваха покрай някаква бутка. Забеляза последния брой на „Cosmopolitan”. По-точно, корицата.
- КИИИИИЙ!- кресна тя.
- Какво има?!?- стресна се той.
- Ли ЪНЧЕ на корицата на списаниетооооооо!!!- продължи тя с високия тон и започна да подскача на едно място. За нея тя беше идол- човек, на когото се възхищава ужасно много и уважава.
- Направила е интервю с тях!! Знаеш ли от колко време чакам за някое свястно интервю с нея?!
- Да отидем у нас и да четем!- предложи Кий. Така и направиха. Започнаха да вървят със забързани крачки и стигнаха доста бързо. Светкавично изхвърлиха всички чанти настрана и се наместиха в кухнята.
- Няма ли някой вкъщи?- учуди се Ин.- Само ти ли си без работа?!
- В тези дни сме свободни. Полага ни се малко почивка, нали знаеш.- обясни Кий.- Но Темин и Мино днес са на радиопредаване, а Оню хьонг на някакво предаване.
- А Блинг Блинг?
- Той… най-вероятно спи в стаята си.. Не му е лесно и на него..- прошепна той и леко показа с пръст корицата на списанието.
- Хммм.. разбирам.. това, което фенове като мен знаят, пък се правят, че нищо не е станало…
- Както и да е. Давай, да четем!- не се стърпи той и хвана списанието.
- Ама то е на английски господине! Не мисля, че го разбираш по-добре от мен!- изфука се тя. Тъкмо Кий да каже нещо остро отново и тя допълни.- Нека да ти превеждам..- Ин не знаеше какво й става. Просто искаше да направи нещо за него. Нещо полезно. Нещо, което ще го зарадва.
- Добре..- съгласи се той с усмивка.
- Такааааам!- прошепна тя развълнувана и започна да разлиства.-Wooooow, има и фотосесия! -зарадва се тя. Веднага започна да разглежда. Ънче този път беше решила да покаже малко плът.- I’d TAP THAT!
- Яяя, толкоз английски разбирам! Какви ги дрънкаш?!
- Какво се чудиш? Не знаеше ли, че съм й фен? Нещо повече- ако някой ден каже, че харесва момичета.. веднага обръщам резбата!
- Айго.. ще четеш или не?
- Добре добре.. започвам…


ПП:
@jongminfan, отколко време искам да те питам, все забравям.. Откъде е това гифче с блинги на мотора?
I wanna KNOOOW




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

133 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Мар 15, 2011 4:30 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Поредната страхотна глава! Нямам търпиение да разбера какво е казоло Ънче в интервюто

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

134 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Мар 15, 2011 4:56 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Aйгуу невероятната глава И аз искам да разбера какво е казала в интервюто и дали Джонги ще разбере за това интервю Нямам търпение да разбера @nasa__ гифчето е от рекламата на SHINee за Reebok

http://smiley92.tumblr.com/

135 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Мар 16, 2011 9:56 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №23
Интервюто
Втора част

- Значи запомни, репортерката е Р, а Ънче е Ън.. Няма да чета началните простотии, направо минавам на диалога.- каза Ин и вря нос в списанието.

Р: И така Ънче, най- сетне някой да успее да открадне интервю от теб.
Ън: *смее се* Просто нямам време за тях. Както знаеш, обичам да седна и да си водя дълги разговори, но напоследък не мога..
Р: Да, заради натоварената работа. Та, тя как върви? Разкажи ни малко за нея.
Ън: Ами… тя стана неразделна част от мен май.. Работя безспир откакто се върнах от почивката си в Корея, но не се оплаквам. Сега даже къщата ми е малка работилница за мен.
Р: Къщата, подарена от компанията ти?
Ън: Същата. Вътре си имам собствено студио и обикновено каня там певците, с които правя музика. По-уютно е.
Р: А турнето ти?
Ън: Турнето си върви.. останаха ни още около.. 7-8 концерта и след това се просвам на леглото си и не ставам за три месеца! *смее се*
Р: Изтощително, а?
Ън: И още как.. Ще ти издам една тайна- има дни, в които не знам къде се намирам. Само се събуждам в самолета и питам мениджъра си Уве ”Пристигнахме ли?” и той ”Не пандишпанче, още не.” И тогава аз ”А къде трябва да пристигнем?..” Но той само си премълчава, за да ме остави да заспя. Понякога, когато съм наистина без никаква идея къде съм, се опитвам да разгадая акцента на публиката.

- Ехх.. Ънче..- въздъхна Кий.

Р: И все пак, ти си една от най- плодотворните композитори наоколо. Въпреки, че си на турне, все още може да колабираш с различни изпълнители и на всичкото отгоре, песните да стават №1 по целия свят.
Ън: Еее, не чак толкова..
Р: Аз ли греша, или ти си композиторката, която за първата половина на годината направи 5 супер хита, които даже в момента се борят един с друг в Билборд Топ 100 за първо място? Каква е тайната на този успех?
Ън: Просто правя това, което обичам. Харесвам работата си и мога да дам всичко от себе си, което прави творбите ми.. толкова успешни.
Р: А какво става с личния живот?
Ън: Личен живот? Какво е това?! *смее се*
Р: Стига де Ънче.. такова красиво момиче като теб не може да е самичко.
Ън: Не бъди толкова сигурна!
Р: А любовните клюки с Marvin Humes от JLS, с които работи върху нов албум миналата година?
Ън: ОМГ! Аз и Марвин? Уооооу.. клюките са страшно нещо.
Р: И все пак не отричаш..
Ън: Личният ми живот не е за обсъждане, дори и да трябва само да клатя глава положително или отрицателно.
Р: Добре тогава, ще питам не за личен живот, а за спомени. Помниш ли първата си любов?
Ън: Те също са част от личния ми живот. *усмихва се дяволито*
Р: Хайде де, Ънче! Феновете ти знаят много малко неща за теб! Ти си една от малкото фантом- известности, за които не се знае много!
Ън: Амиии… първата ми любов беше в гимназията.. но сега дори не знам къде е. Задоволена?

- Лъже.- прекъсна я Кий сухо.
- Откъде знаеш?!
- Ънче никога не започва изречение с „Амиииии” „Ъммм” „Емммм” и подобни, когато е сред камери… освен ако не лъже.
- Хмммм…- замисли се Инйонг.
- А също така няма начин първата й любов да е от гимназията й. Те с Джонгхюн хьонг не учиха на едно място..- допълни той.
- Ако си свършил с препратките, да продължа ли?
- Да, моля.

Р: Дообре.. а какво става с приятелите ти? Имаш ли време за тях?
Ън: Всичките ми приятели са в Корея, така че е малко трудно комуникацията с тях.. И все пак се опитвам да им се обаждам от време на време.
Р: Кой ти липсва най- много?
Ън: Малкия ми братовчед Темин и приятеля ми Ким КиБум. *въздишка*

- Яяяяяя! Споменала те е!!!!- кресна Ин.
- Че как, ние сме толкова близки с нея..- изфука се той.
- Айгуу, иде ми да те… както и да е.

Ън: Който следи корейската музика, може и да ги познава. Те също са изпълнители. Не че им правя реклама де.*смее се*
Р: Значи талантът ви е генетичен?
Ън: Може да се каже. Не само ние двамата сме музикално надарени. Баща ми също.
Р: Като стана въпрос за талант, казват, че ти си музикалният гений на 21ви век, какво мислиш?
Ън: Мисля, че прекаляват с хвалбите *смее се*
Р: Но все пак са прави. Направих малко разузнаване преди да дойда и научих нивото ти на IQ..
Ън: Аааааааа, не, не си го направила! *лош поглед*
Р: Аааа, да, направих го. Искаш ли аз да го кажа, или е по-добре ти?
Ън: Какво ще кажеш и двете да си замълчим?
Р: Няма да стане.. *този път аз се смея*
Ън: Добре тогава.. да чуем твоето предложение, а аз ще ти кажа дали е вярно или не. Обикновено си го казвам по-малко.
Р: 129 !
Ън: Всъщност това си е доста добро число, нека се спрем на него!
Р: Кажи ни истинското де!
Ън: Караш ме да правя неща, които не обичам.. *въздишка* Всъщност са 149, но аз винаги си ги смалявам малко, за да обидя някого..
Р: Значи наистина си гений!
Ън: Е, може да се каже.. Всички доволни? *обръща се към останалите присъстващи*
Р: Добре, добре Ънче.. оставяме тази тема, щом не я харесваш.

- Защо го прави?!- попита Ин изумена и погледна към Кий.
- Кое? Да крие интелекта си ли?
- ДА! Толкова хора биха искали да са на нейно място..
- Как да го кажа.. тя не обича да се хвали с природните си заложби. Никога няма да я чуеш да каже нещо добро за себе си… такава си е тя. MySpace- обясни накратко Кий и я зачака да продължи.

Р: Напоследък се дочуват слухове, според които ти преминаваш през тежка депресия, Ънче. Даже казват, че си мислила за самоубийство. Това вярно ли е?
Ън: Лелеей, ама създателите на клюките могат да четат мислите ми ли?!*смее се гръмко* Честно, дори и да съм си мислила за самоубийство, не мислите ли, че ще го запазя за себе си, а не да го казвам на някого?
Р: Такива са слуховете *също се смея*
Ън: Затова човек не трябва да вярва в тях..
Р: И все пак, всеки си има своите трудни моменти. Нали?
Ън: Така си е.
Р: А наистина ли си добре? Без депресии, без душевни болести?
Ън: Амиии.. напълно съм добре! *усмихва се широко*

- Айгоооо, как лъже!- забеляза Инйонг.
- Каквато я знам.. истината сигурно е пълната противоположност на това „Напълно съм добре!”- въздъхна Кий замислен.- Чудя се как ли е тя.. Сам самичка, там, с непознати.. Джонгхюн хьонг поне е пред очите ми и мога да го наблюдавам, но тя..
- Кий, искам те да са заеднооо!- викна Ин като истинска фенка. Дори очите й бяха леко насълзени.- Не искам да страдат така! Нека влюбените бъдат заедно, каква е тая политика да ги разделят?! MySpace
- Цената на славата, Ин.. ти самата я знаеш..- отвърна й Кий. За миг се замисли.. какво би станало, ако той я хареса.. и ако тя хареса него.. и искат да бъдат заедно.. рано или късно този край щеше да настигне и тях.. Кий отрицателно разтърси глава и й даде знак да продължи да чете.

Ън: Честно, добре съм си.. вярно е, че всеки си има своите черни дни.. Аз също ги имам, нали и аз съм човек. Но се опитвам да ги избия с работа. Затова ме наричат работохолик- просто тя е лекарството ми против депресията..
Р: Добре тогава, ЪнЧе. Благодаря ти от името на останалите колеги и феновете за това хубаво интервю.
Ън: Аз също ти благодаря, това си беше чиста почивка пред това, което ме очаква след малко.
Р: Вярно, имаш концерт, нали?
Ън: Дам. Тази вечер аз и turntable’а ми ще подлудим феновете.
Р: Ние, от списание „Cosmopolitan” ти желаем успех, Ънче!

- Ееййш, чинча..- въздъхна Инйонг и започна да разгръща страниците.
- Какво? Свърши ли?
- Да.. очаквах нещо по-дълго..
- Е ти пък, интервю като интервю. Нямаше да пишат цяла книга мемоари..
- Ноооо във фотосесията й е адски секшиии! Не очаквах нещо такова!- изумяваше се Ин, докато разглеждаше снимките. И беше права- божественото тяло на Ънче беше възможно най-добре показано. Тя беше с малък бял потник, който покриваше единствено гърдите й и дънки с ниска талия. На някои снимки чудесно можеха да се видят чудесно оформените й женски плочки, за които тя полага толкова труд във фитнесзалата.- Боже Господи Исусе Буда! Не знаех, че тя има такъв стегнат корем!!- изуми се Инйонг.
- Я да видя..- хвърли едно око и Кий.- Ха! Това е не стегнатото! Тя има чудно тяло- толкова женствено, но същевременно и доста силно. Чудя й се понякога..- каза той, загледан в снимките. После забеляза нещо.- ТАТУИРОВКА?!? MySpace
- Оооо, даа.. MySpace
- Аз защо не знаех за това?! MySpace
- Наистина ли не знаеше? Феновете го забелязаха още миналото лято.. Но никога не сме го виждали толкова открито.- обясни Инйонг. Татуировката, за която ставаше въпрос започваше мъничко над таза й и продължаваше надолу. Но никой не знаеше как точно изглежда, защото, разбира се, трябваше да я сварят единствено по бельо, което при Ънче никога не ставаше. Но тази фотосесия даваше по-добра представа за татуировката.
- И какво е това?!
- Оф Кий, не може ли да разбереш? Не ти ли прилича на лъв?
- Лъв?
- Ами да! Не виждаш ли лъвската опашка, с която започва татуса? После надолу се виждат задните крака на лъва и част от тялото му.- обясни Инйонг показвайки по снимката.- И сигурно по-надолу е главата, но.. няма как да я видим. За съжаление.. MySpace
- Защо й е да го направи?!- чудеше се Кий.
- И аз това се питам. Човек, тя нямаше ли фобия от игли? За какво й е да си прави толкова татуировки?
- Че и други ли има?
- Да, една точно тук, над сърцето, но не се вижда от потника...- показа Ин.




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

136 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Мар 16, 2011 11:06 am

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Т-т-татуировка! Лол.. Хихи, лъвче

Леле, много ми е интересно каква ли е другата...

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

137 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Мар 16, 2011 2:59 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу тази глава беше невероятна И аз съм съгласна с Ин,искам с Джонги да са отново заедно Сигурна съм,че и двете й татуировки са символ на любовта й към Блинги Но и на мен ми е интересно каква е татуировката над сърцето й

http://smiley92.tumblr.com/

138 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 17, 2011 10:48 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №24
Memories..

Инйонг и Кий си говореха все едно бяха сами откакто влязоха в къщата. А не бяха- Блинг ги беше чул да влизат и излезе от стаята си, за да поздрави Ин. Но когато чу за какво си говорят двамата, той замръзна на място и изслуша цялото интервю скрит зад вратата. Той попи всяка думичка, излязла от устата на Инйонг, докато най-сетне, когато те започнаха да разглеждат снимките той влезе при тях.
- Може ли да взема това списание?- попита той, докато влизаше. Кий и Инйонг подскочиха като сърни, когато го чуха.
- Оооо, хьонг!- викна Кий.- Как си? Виж, имаме гости!
- Здравей Джонгхюн!- метна му Ин напрегнато.
- Здравей Ин. Добре съм, Кий. А сега може ли да видя това списание?
- Аа? Кое списание? Оо, това ли?..- мъмреше Ин и гледаше Кий ужасено с поглед ”Оттокее? ОТТОКОЕЕЕ?!?”
- Ами.. да, защо не..- отвърна му Кий малко притеснен.
- Добре тогава.- каза Блинг спокойно.- Отивам в стаята си. Довиждане, Инйонг..
- АЙГООО!- викна Кий, след като чу той да затваря вратата си. Удари с две ръце масата и стана.
- Добре ли направихме?- попита го Ин, разтревожена.
- Не знам..- въздъхна Кий и се облегна на кухненския плот. Той забеляза как Ин се мръщи и започва да потупва своите рамена.- Какво ти става?
- Врата и рамената ме болят пак.- оплака се тя.- Тъп Стрес, тъп стрес, тъп стрес…- допълни Инйонг, докато си удряше рамената все по-силно.
- Айгооо, така само ще те заболи повече!- намеси се Кий. Застана зад нея и започна да масажира врата й.- Като 65годишна баба си..
- Яяя! Какво правиш? Остави ме! Мога и сама!!- започна да се съпротиви тя, но след като усети меките му ръчички върху себе си замлъкна.
- Да, виждам колко добре биеш себе си! Нали знаеш, майка ми е медицинска сестра.. доста научих от нея.- изфука се Кий.
- Яя! Боли! Болиии!!
- Изтърпи мъничко. След малко ще престане да боли..- успокои я той и тя послуша. Така и стана- след около минутка тя вече усещаше чувство на блаженство.
- Ммммммм, Кий.. обичам те..- прошепна тя достатъчно високо, че да бъде чута от него.- Ъъъъъъм, в смисъл, таланта ти на масажист!! Не ме разбирай погрешно! MySpace
- Знам.. знам.. всеки ми го казва..- отвърна й той със спокоен глас. Но в стомаха му тези пеперудки не спираха да го тормозят.. Ин имаше толкова бяла кожа.. толкова мека, красива.. А и този аромат, идващ от нея.. Той се доближи нос до врата и и вдиша.
- Кокиче?- въздиша той на ухото й и се усмихна. Инйонг моментално настръхна.
- Ммм… парфюма ли? Да..- отвърна тя.- Защо?
- Любимото ми е.
- Чинча? И на меен!- зарадва се Ин.- Толкова е нежен и красив..
- Отива ти..-прошепна й той. Леко пооправи тениската й и я остави. Седна до нея и се загледа. Инйонг си помисли, че това е някакъв вид закачка и също се втренчи в него. Тогава тя за първи път забеляза колко съвършени черти има той. Ин винаги го мислеше за женчото в групата, но така когато го погледна видя колко привлекателен е той. Тези пухкави, розови устни..това носле.. дръпнатите очички.. Аххх~~~~ Купидончо си изпълни работата точно на време. Ин изведнъж разтърси глава и погледна на друга страна.
- Защо цял ден ме зяпаш така?- попита тя, раздразнена.
- Чудя се..
- На какво?
- Как не ти е топло с тази зимна шапка посред лятото.- каза той директно. ”Честно, писна ми от това нещо вече.. време е да разбера!” замисли се той. ”Няма да го оставя така!”
- Не се чуди, не ми е топло!- отвърна му остро тя.
- Но защо я носиш? Не разбирам..
- Няма нужда да разбереш.
- Но искам да знам! Имаше толкова красива коса! Запомних я още в деня на изпита.. Черна, права, почти до кръста ти..
- Е, както виждаш, вече я няма!- викна ядосано Инйонг. Най- мразеше да говори по този въпрос. Ставаше изключително чувствителна, когато някой заговори за косата й.
- Да виждам! И искам да знам защо!- отвърна й Кий решително, но тя запази мълчание. Стана нещо неочаквано за него- очите й се насълзиха и тя започна да диша по-тежко. Кий никога не беше и помислял, че може да я разплаче някой ден с тези разправии между тях.. никога. А и не искаше тя да плаче заради него, но го разбра твърде късно. Той без да усети посегна ръка към нейните, но тя си ги дръпна.
- Аз… трябва да тръгвам.- каза тя с неравен глас и стана от мястото си. Тръгна към вратата, но се спря и залюля за момент. Кий на секундата хвръкна към нея
- Ей, добре ли си?- попита той и я хвана.
- Да, мога и сама!- каза тя студено и го бутна настрани.
- Инйонг, не си добре! Нека ти помогна!- викна той след нея, докато тя си обуваше кецовете. Обикновено въпреки бялата кожа, бузите на Ин винаги седяха червеникави, но сега.. бяха плашещо бели.- Остани още малко, докато ти стане по-добре! Ин, плашиш ме!
- Напълно съм добре, Кий! Трябва да се приготвя за вечерта- събота е, очакват се доста клиенти.. Благодаря за хубавия масаж..- каза тя и полека се изниза от вратата. Бързо извади телефона си и се обади на брат си.
- Да сестро?- учуди се той.
- Оппа..- прошепна тя задъхана.
- Ин, не звучиш добре. Къде си?- разтревожи се и той.
- Пред апартамента на Шайни.. не мисля, че мога да се прибера сама..
- До пет минути съм там! Дръж се Ин, и не затваряй телефона! Не спирай да говориш!- заповяда Йонг. Мразеше да седи със скръстени ръце, докато обичаната от него до полуда сестра се бореше с тази коварна болест..
- Добре оппа..

Докато всичко това се случваше, Джонгхюн стоеше в своята стая и разглеждаше списанието. Редакторите бяха сложили и няколко обикновени снимки, които не бяха част от фотосесията. Ънче позираше усмихната със заека си Нес в ръка. Техния домашен любимец, който тя взе със себе си, за да не й е самотно. Блинг можеше да усети колко фалшива е всъщност тази усмивка.
- И ти си като мен, нали..- прошепна той.- Усмихваш се и се преструваш, че нищо не е станало… даже го правиш по-добре от мен. Но всъщност.. ти си по-наранената.. Разочаровах те, любов моя.. Провалих се.. Но аз все още държа на обещанието си да те чакам, Ънче.. Въпреки, че ти не го знаеш..- каза Блинг докато галеше с пръст лика й на хартията.. После видя тази татуировката и се сети за деня, в който бяха говорили за такива..


- Хюн, ти би ли си направил тату?- попита Ънче, докато разглеждаше някакво списание. Блинг гледаше някакво предаване, седейки до нея.
- Аз? Татуировка? Ааа, не..-отвърна той смутен.- Защо?
- Ами.. би ти стояло добре! Какъвто ми възмъжа напоследък с тоя фитнес, някоя рисунчица на някое мускулче щеше да подлуди феновете.. и мен, разбира се!- каза му тя и му хвърли един мръснишки поглед.
- Woooow, това закана ли беше?
- Не, просто ти казвам.. Не че не бих те схрускала и без татуировка де.. MySpace
- Айгооо, Ънче-ши.. Напоследък ставате все по-перверзна.. Което ме радва, разбира се!
- Просто имам добър учител, Лъвчо…
- А ти? Ти би ли направила нещо такова?
- Ако нямах тази фобия от игли, защо не?.. Но мен ме е страх даже от спринцовките, та какво остава да си правя татуировка..- въздъхна тя.
- И все пак, ако решиш да направиш нещо.. къде ще го направиш?
- Хмммм…-замисли се Ънче.- На някое по-интимно място. Малко над таза.. или над дупето.. или над сърцето, разбира се.
- Яяя! За сърцето разбирам, но за какво ти е татуировка на останалите места?!
- Хехе, помисли си Лъвчо. Мъжете си правят татуировки на мускулите- на някой добре развит гръб или бицепс някой красив лъв или дракон би стоял чудесно.. Но в женското тяло, да речем, на пилешките мускули, няма да седи толкова добре.. Е, не че моите са съвсем пилешки де..- засмя се тя.- Но тук,- вдигна си блузата и си показа таза.- би изглеждало.. много добре!
- Ммммм.. може би си права..- прошепна й Блинг и я хвана там, където тя показваше допреди малко..- Точно тук казваш, а?
- Мхм!- поклати глава тя. Блинг се усмихна и впи устни в нейните.
- И какво по- точно бихте си нарисували там, госпожице?
- Лъв! За да бъдеш винаги до мен, Лъвчо!..


ПП от автора:
Таа, бях си решила да прочета последната глава, за да напиша следващата.. и какво да видя? ПЪЛНО С ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ!!MySpace Че и седя така цели 4 дена Сега мисля, че повечето ги редактирах, но ако има и други.. съжалявам.



Последната промяна е направена от nasa__ на Нед Мар 20, 2011 12:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

139 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 17, 2011 11:46 am

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Главата е прекрасна Но все още не разбрах каква е татуировката над сърцето й .. любопитна съм...

Милата Ин..

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

140 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 17, 2011 3:24 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу поредната невероятна глава Сигурна съм,че и другата татуировка има символично значение за нея,но и на мен ми е любопитна каква ли е тя Горката Ин Чакам следващата глава с огромно нетърпение *както и всяка следваща разбира се *

http://smiley92.tumblr.com/

141 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 17, 2011 3:39 pm

rally___

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

142 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Мар 17, 2011 3:45 pm

gabiloveth

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
" Ин имаше толкова бяла кожа.. толкова мека, красива.. А и този аромат, идващ от нея.. Той се доближи нос до врата и и вдиша.
- Кокиче?- въздиша той на ухото й и се усмихна. Инйонг моментално настръхна.
- Ммм… парфюма ли? Да..- отвърна тя.- Защо?
- Любимото ми е.
- Чинча? И на меен!- зарадва се Ин.- Толкова е нежен и красив..
"
Щях да припадна като го прочетох . Кокичето ми е любимото цвете . Наистина много се кефя на Ин и Кий . Чакам следващата глава .



-사랑해 태민 ~ ♥️ - BOY CAN'T CONTROL HIS MOUTH" addiction ~ (^o^)
-2PM`s Junho: I’m so excited!
-Hey 庚 - Fighting!

143 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 20, 2011 4:37 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №25
Код Оранжево

Минйонг беше свършила днешната си тренировка в YG Family и реши да си почине малко, преди да излезе. Цял ден тя не успя да махне мисълта за Темин от главата си.
”Всяко 17-годишно момиче обикновено вече е изживяло първата си любов..” мислеше си тя. ”В Америка например, остави девствеността на страна, връстниците ми даже си правят второто дете.. А аз.. А АЗ?!? Даже не мога да се целувам както трябва.. MySpace Мини… съжалявам, че си харесал задръстено момиче като мен…” въздъхна тя.
- Хей, Мин!-викна някой и я бутна силно.- Какво ти става момиче? Не ме ли чу, докато ти виках?- продължи този някой ядосано.- Айгоо.. кое от двете- влюбена или загубена?
- Ейшш, Тейанг оппа! Стресна ме!- отвърна тя и го плесна по бицепса. Както винаги, той носеше само някакъв потник и дънки.
- Ами, да беше ме чула навреме!- каза той усмихнат и седна до нея.- Защо си толкова замислена, ученичето ми?- попита той загрижен. Във YG имаха стара традиция- най- надеждните трейнита биваха избирани от даден идол на фирмата, който да се грижи за него като.. както те там се наричаха „ангел-хранител”. Те тренираха и пееха заедно, когато могат и идолът ставаше нещо като втори учител и добър приятел на трейнито. Така те заздравяваха връзките в „семейството”и ставаха емоционално по-близки в сравнение с останали компании. За такъв талант като Минйонг бързо се намериха „ангели”- и то не само един член, а целият BIG BANG се застъпи за нея. Оттогава те станаха доста близки- Мин даже получи роля в клипа на GD&TOP- Baby Goodnight и танцуваше зад тях докато промотираха “High High” в различни програми.
- Хмм.. нищо особено, оппа..- отвърна тя все още замислена.
- Кажи дее, не бъди такава! Да не е станало нещо с вашите?
- Хех, за щастие не.
- Е какво е тогава? Да не си харесала някое момче от училище?
- После ще ти разкажа оппа. А ти за какво ме търсеше?
- Ааа, това.. Нали знаеш, че рождения ден на GD наближава?
- Дам..Но няма ли повече от месец?
- Да, но искаме да му направим изненада и с момчетата се питахме.. дали вашите биха позволили да наемем клуба за една вечер?
- Да наемете целия клуб?
- Дам.. искаме да е грандиозно!- изфука се той.
- Ами.. ще ги питам, оппа. Не мисля, че ще имат нещо против. И без това Инйонг онни ви е фен и иска да се запознае с вас..
- Добре тогава!- стана той и плесна с ръце.- Очаквам окончателния отговор- продължи той и разроши косата й. После си замина доволен. Минйонг реши да се обади на брат си веднага, за да не забрави после. Тя набра номера и зачака. Телефонът се отвори чак след 7мия сигнал, което беше странно- Йонг обикновено й вдигаше телефона още преди втория сигнал.
- Ох, мъник, тъкмо щях да ти се обадя!- каза той веднага щом отвори.
- Хеей, оппа, трябва да те питам нещо..
- Зарежи всичко и ела в градската болница! Оранжев сигнал! ОРАНЖЕВ!!- викна той задъхан, докато тичаше след лекарите, които взеха Инйонг под наблюдение.
- Онни..- прошепна тя. Без малко да изтърве телефона си от шока. Но бързо се съвзе и се обади на шофьора си.

По същото време Темин беше свършил работата си в радиопредаването и се прибираше вкъщи с Мино и приятелката му, Хани. Всъщност нея само щяха да я оставят на работното й място. Мини я харесваше- тя винаги намираше време за своя Мино и го окуражаваше в трудни времена. Тя го обичаше и се грижеше за него вече повече от година и половина.. и останалите от групата винаги завиждаха на връзката им..
- Не забравяй да вземеш витамините си!- предупреди го тя, когато ванът спря.
- Не се тревожи скъпаа, ще си ги изпия още щом като се прибера!- отвърна й усмихнат Мино и я целуна по челото.
- Само да забравиш и.. не знам какво ще те направя!- заплаши го Хани и впи устни в неговите. Намаха на Темин за довиждане и се затича към някаква сграда. Очите на Мино останаха в нея, докато тя не влезе вътре..
- Ахх, любов..-въздъхна той леко. После погледна към Темин.- Какво? Защо ме гледаш така?- учуди се той.
- Хьонг.. как разбираш, че това е любов?- попита макнето сериозно.
- Ъъъм..-смути се Мино. Когато видя колко сериозен е той, се замисли и му отговори.- Ами.. винаги се усмихвам без да се усетя, когато я видя.. чакам да ми се обади дори и да е било само за да ми се кара.. умирам да чуя гласа й, особено когато не сме се виждали повече от два дена.. Изтръпвам, когато тя ме докосне.. разтапям се всеки път, когато ме целува.. Тръпки ме побиват от страх, когато се замисля, че някой ден може да се откъсне от мен.. И е така още от първия ден до днес! Виж през какви трудности преминава влюбен човек..-каза той и започна да се смее.
- Хьонг.. а това нещо лошо ли е?
- Нее, точно обратното е- най-доброто нещо на този свят!.. Защо питаш?
- Защото хьонг.. мисля, че съм влюбен..- призна си той и се облегна на седалката си.
- Яяя! Чинча?! MySpace- викна Мино, изумен. Но се сети, че всъщност Темин и преди му е споделял любовни мъки.- Ех, трябваше да се сетя.. за какво ли се чудя толкова.. MySpace Минйонг, нали? Честито, братле! MySpace И без това ми беше станало съмнително, когато Йонг хьонг се обади и каза, че няма да се прибираш.. MySpace
- Айго, като каза „обади” трябва да звънна на Мин!- сети се Темин. Тъкмо като си хвана телефона, ванът спря и той хвръкна върху Мино.
- По- полека де! Ако ми направиш нещо, после Хани ще те гръмне!- предупреди го той и излезе от колата. Мини го последва.
Докато се качваха по стълбите, макнето набра номера на Минйонг. Още преди тя да му отговори, сърцето му започна да бие по-силно. ”Айгууу, какво ми става?..” си мислеше усмихнат той, когато чу сигнала заето. Усмивката му веднага изгасна. ”Ще се опитам отново!” намисли си той и й се обади минимум 5 пъти- но всеки път той отново чу сигнала заето. Темин вече започна да се тревожи. ”Може би в момента не може да говори.. Ще й се обадя малко по-късно..”
- А-ЙО! Мино е вкъщи!- викна Мино, както винаги.
- Яяя, няма нужда да викаш! То ако не миризмата, от трясъците на вратата се разбира, че си ти!- викна Кий от кухнята. Още му беше кофти за начина, по който изпрати Инйонг..
Мино отиде в стаята си, а Темин се запъти към кухнята с телефона си в ръка и седна на един стол. ”Вече е малко по-късно” каза си той и отново набра номера на Минйонг. Кий само го наблюдаваше без да каже нищо- обикновено първата работа на Мини в кухнята беше да си намери нещо за ядене, но този път..
- Йей, звъни!- зарадва се Темин.- Моля те Мин.. отвори, отвории!- каза той на глас, което привлече вниманието на Кий още повече.
- Ало?- се чу отсреща. Гласът на Мин не звучеше много добре.
- Хеей, Мин! Защо не ми отговори в предишните 7 пъти, в които ти звъннах?
- Съжалявам Темин..- прошепна Мин.
- Какво ти има?- долови неспокойствието й той.- Да не е станало нещо?
- Инйонг онни..
- Какво за Ин нуна?-разтревожи се Темин.
- Какво? Нещо е станало с Инйонг?!- викна Кий и изпусна лъжицата, с която разбъркваше кафето си.
- Онни е в интензивното..- успя да каже тя и започна да плаче.- Страх ме е, Темин..
- Виж, веднага идвам, чуваш ли?- започна да вика Мини.- Само ми кажи коя болница!
- БОЛНИЦА ЛИ?!- кресна Кий и стана от мястото си.
- Да, разбрах коя е. Идвам по възможно най-бързия начин! Дръж се, Мин!!- каза Темин, докато обуваше кецовете си. Кий го последва.
- Ти пък къде?- попита Мини, когато го забеляза да слиза по стълбите с него.
- Станало е нещо с Инйонг, нали? И аз идвам!- каза Кий и извика такси. Темин не се съпротиви и двамата тръгнаха към болницата.

След 25 минути път и разпитване на медицински сестри, те най-сетне забелязаха силуетите на Минйонг и Йонгха, седящи и чакащи в някакъв коридор.
- Минйонг!- викна Темин и се затича към нея. Тя го забеляза и стана.- Какво е станало?- попита той и я прегърна силно.
- Получила е пристъп и припаднала..- прошепна тя през сълзи и го стисна още по-силно.
- Не се тревожи! Ин нуна е силна! Ще се справи!- окуражи я той. Изведнъж забеляза някой с замразяваща аура да минава покрай него и го побиха тръпки. Той обърна глава и видя, че това е Йонгха, запътил се към Кий.
- Йонгха хьонг, тя добре ли е?- попита го Кий, когато той се доближи до него. Йонг не изглеждаше щастлив, ооо, изобщо не.
- НЕ, благодарение на теб, малко копеле такова!- изсъска Йонг и го хвана за яката. В момента той беше по- опасен и от раздразнен тигър. Имаше нещо в този мъж- можеше да бъде най-приятния и забавен човек на света, когато иска, но когато някой го ядоса или още по-лошо, нарани сестрите му, той ставаше по- страшен и от самата смърт! И сега беше така. Кий остана като вкаменен пред неговото мощно влияние.- Кажи ми сега, какво да те направя?- продължи Йонг със плашещия тон и притисна Кий на стената. Кльощавото тяло на Кибум се губеше пред 90-те килограма мускули, застанали срещу него.- Искам да счупя всяка една кост в тялото ти, нещастнико.. една по една, като започнем от пръстите ти!
- Оппа, не можеш!- викна Минйонг, която ги забеляза.
- И защо?! Инйонг е в болница, защото този микроб тук я е уморил и ядосал толкова, че да получи шибан пристъп! И искаш да му се размине?!- кресна той, без да обръща внимание на факта, че се намира в болница.
- Не, но й обеща да не му направиш нещо! Помисли си какво ще стане, когато се събуди!- подсети го Минйонг.
- Damn.. права е..- прошепна си леко той и реши да пусне Кий.- Но не сме затворили този разговор, Ким Кибум!- предупреди го той и реши да излезе на въздух. Кий не можа да помръдне от мястото си, докато Темин и Мин не отидоха при него и не го успокоиха.
- Не се тревожи, не е убивал никого.. досега.- каза Мин.
- Много успокоително!- отвърна й Кий.- Кажи ми, какво й има?- попита той.- За какво говореше брат ти?
- Ами.. мисля, че е нещо като болестно състояние, Кий оппа.. Получавала е пристъпи, когато е под стрес или се преуморява.. Още от малка е била такава.. Не е нещо тревожно, но..- излъга тя. Темин, разбира се, веднага разбра това.
- А може ли да я видим?- попита Кий.
- В момента спи, но да. Може да я видиш..-отвърна Мин и му показа с пръст стаята. Кий без да каже нещо друго се запъти към стаята й и остави двамата сами.
- Излъга го, нали?- попита я Темин и я прегърна. Мин кимна с глава.
- Всъщност е свързано с това, което не може да ми кажеш, нали?- попита той отново.
- Да..- отговори тя и го хвана за ръката.- Беше много близо, Темин.. Бяхме много близо да я загубим.. това беше първия оранжев код..
- Оранжев код?- обърка се Мини.
- Мхм.. Когато за първи път научихме какво й има, лекарят ни каза, че болестта има три стадии.- започна да обяснява тя.- С Йонг оппа наименувахме тези стадии като кодове, за да не може никой друг освен нас да ги разбере. Код жълто е когато тя е отпаднала и я боли глава с дни.. Код оранжево е тогава, когато получи пристъп или гърч, както в случая..
- А другият стадий? Или код?
- Код червено.. това е кода, с който в някой ден.. ще извикаме един друг, за да се сбогуваме за последно с нея… Разбираш ме, нали?..
- Нямаш в предвид, когато Ин нуна ум..- сети се Темин и веднага покри устата си с една ръка. Не искаше дори и да помисля за такова нещо.
- ..ре..- завърши последната дума Мин през сълзи.- Това имам в предвид.. точно това!- каза тя и започна да плаче с всичка сила.- ”Щом започнахме да използваме оранжевия код, въпрос на време е да дойде време и за червения..”


ПП:
Ха-ха-ха! Този път си препрочетох всичко и редахтирах правописните грешки! И все пак ако сте намерили някоя.. съжалявам




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

144 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 20, 2011 4:52 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
УУУУУУУХХХХХХХХХ....горката Ин :(;(:( за малко и аз да се разреваа... много ми е жал за неяя... А пъкк Кий какво е виновен за товаа...

145 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 20, 2011 6:21 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Ин Онниии,уееее Ох милата,дано да се оправи,горката!





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

146 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 20, 2011 9:33 pm

Silver

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
оо, искам да се оправии ама наистина и аз не разбрах Кий как се оказа виновен?



Последната промяна е направена от Silver на Вто Мар 29, 2011 9:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

http://bgprimadonna.forumotion.com/

147 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Мар 20, 2011 10:11 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ОМО Горката Ин,дано се оправи по-бързо Чакам следващата глава с нетърпение

http://smiley92.tumblr.com/

148 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Мар 21, 2011 11:53 am

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ин~ Искам де се оправи T_________T

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

149 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Мар 22, 2011 9:30 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №26
There is a light in the dark!

Тик-так, тик-так.. Часовете минаваха много бавно за Кий, който беше решил да остане до Ин през ноща. Тик- так.. тик- так..
Всъщност Йонг имаше сериозно намерение да му фрасне един, когато Кибум му каза „Аз оставам с нея за ноща! Няма да си тръгна!”, но Мин успя да го успокои. Йонгха трябваше да отиде в нощния клуб и да намери заместник на Ин. Така и направи, въпреки че не искаше. А Темин убеди Минйонг да се прибере вкъщи и да си почине. „Мислиш ли, че ще мога да си почина, когато Ин онни е тук?!” съпротиви му се тя, но в крайна сметка двамата си отидоха в имението на семейството й, където щяха да прекарат още една нощ заедно.
Кий и Инйонг останаха сами в стаята. Тя спеше, а той в тъмното седеше неотлъчно до леглото й. Беше угасил лампите и единствената светлина идваше от уредите, наредени около тях. Той наблюдаваше една червена светлина, която постоянно светваше и угасваше в лявата й буза.. От време на време той хващаше едната й ръка и я слагаше близо до лицето си, устните си.. Тази малка ръка вършеше такива чудеса, когато тя беше будна.. С нея Ин държеше микрофона, правеше музика, пишеше, а понякога и шляпаше по един на Кий по гърба или рамото.. но сега тя беше плашещо студена и немощна…
Кибум, всъщност, незнайно кога, осъзна какво чувства към нея. Той я харесваше още от момента, в който я видя за първи път на изпита, но не искаше да приеме факта, че е харесал „заето” момиче.. След като съдбата ги срещна за втори път, той направи всичко възможно, за да няма някакви чувства към нея- може би затова той постоянно се караше с нея като куче и котка. Но колкото и да се опитваше, не можеше да избяга от това прекрасно чувство, което го обхващаше, когато види Инйонг усмихната.. Не, не искаше да го приеме, не искаше да има чувства точно към нея, не искаше да си признае дори на себе си.. докато не я видя от по-различна светлина- сладката, забавна, красива Ин, която точно като него обичаше да пазарува безразборно и да се пазари с продавачите. Точно като него…
Нощта напредваше.. Инйонг спеше като онази сънливата красавица в приказките, която очаква своя принц да я събуди с целувка.. Кий не можа да се сдържи и леко се приближи главата си до нейното лице.. Ааах, тази невинна миризма на кокичета пак го хвана неподготвен. Той въздъхна леко и допря устните си към бузата й за няколко секунди..
-Добре, че си под наркоза.. Иначе щях да съм мъртъв!- прошепна той с усмивка и леко премести устните си към нейните устни. Сега му беше времето да открадне колкото се може повече целувки, но той се спря само на две. Той беше доблестен мъж- след това се задоволи само с леко галене на лицето й..
Тъкмо когато Кий леко се понесе в света на сънищата, гушнал ръката й, той усети леко раздвижване. Инйонг се събуждаше.
- Ххххх.. къде съм уе?- изсъска тя, все още сънена.- Йонг оппа?- зачуди се тя, когато усети, че някой държи силно ръката й. Тя също стисна ръката на Кий.- Оппа ти ли си?
- Кий е.. Ким Кибум..
- Кий?!? Ти пък какво търсиш тук? Ейшш, затварям очи- ти. Отварям очи- пак ти!
- Ами.. така се получи..- прошепна Кий. Можеше веднага да започне караница, но не искаше. Не искаше да се кара с нея повече..- Добре ли си?
- Амиии, май да!- викна тя радостна.- Ахахах… Много ли морфин ми дадоха?- попита тя, вече досещаща се защо й е толкова добре.
- Май да, попрекалили са малко..
- Кеееефф!- изказа се тя, като някой току-що смръкнал кокаин наркоман.- Хей, а защо седим на тъмно?
- Ами.. нали спеше.. не исках светлината да ти пречи..
- Всъщност, Кий.. аз спя на светло.. Напразно си се мъчил да седиш в тази тъмнина..
- Хех, не се тревожи за мен.. Да светна ли?
- Ако може..
- Окей..- каза той и бързо стана да ги включи. После светкавично се върна при нея. Настъпи кратко мълчание, в което Кий се чудеше как да й се извини.
-Омо, ами клуба?! Трябва да отида там!- сети се Ин и се опита да стане.
- Ей, я да си легнеш!- ядоса се Кий и я бутна обратно в леглото.- Не се тревожи, Йонгха хьонг отиде..
- Ама той нищо не може да направи сам! Айго..
- Казах ти, не се тревожи.. и без това сигурно отдавна сте затворили...
- Защо? Колко е часът, всъщност?
- Четири и половина…
- Айгооо! И ти си седял тук толкова време?!?- учуди се Инйонг. Не мислеше, че точно Кий ще направи нещо такова за нея..
- Ами… не исках да те оставя сама..- прошепна той и сведе глава.
- Притеснен ли си за нещо или на мен така ми се струва?- попита Ин, когато забеляза напрежението в него.
- Виж, Инйонг.. съжалявам за днес..
- Eeeeehh? За кое по-точно? Аз си прекарах много добре..- смути се тя.
- За това, че се скарахме.. че си тук, в това състояние.. за всичко…
- Аааааа, момент, момент!- викна тя и щракна с пръсти.- Сега разбрах! Говорил си с Йонг оппа, нали? Той те обвинява за това, че съм тук, нали?
- Ами…
- Виж, ще ти кажа нещо- не вярвай на нито думичка на този психопат! Особено ако те обвинява в нещо!- каза му тя със сериозен тон, но Кий започна да се смее.
- Наричаш брат си психопат?- попита той и се изсмя още повече.
- Ами да! Тоя човек или има дълбоко и контрастно раздвоение на личността или има проблеми със сдържането на гнева.. В смисъл, замисли се.. Как може един човек да бъде толкова мил и любезен в един момент, а в другия да всява ужас в хората около него? И в двата случая оппа излиза психично болен..-обясни накратко тя своите виждания и започна да се смее с него.- Явно така те е уплашил, че си престанал да мислиш трезво. И как точно си виновен за това, че съм тук? Нито си ме отровил, нито нищо.. Нямаш никаква вина, Кий, просто брат ми си търси някой, от когото да си изкара яда..- каза тя с по-сериозен тон и хвана едната му ръка.
- Но той го каза толкова..
- Той си мисли, че…- Ин се спря за миг, за да подбере внимателно думите си.- Мисли си, че болестта ми се проявява най-много, когато съм под стрес, когато съм тъжна.. тоест, че болестта по някакъв начин зависи от моето настроение.. Което, подчертавам, е абсолютна измислица!
- И все пак, повече не мисля да те ядосвам или нещо подобно..
- Все пак се радвам, че си решил да имаме по- цивилизовани отношения, а не да се дракаме като първобитни хора..
- Като каза първобитни хораа…- подхвана Кий и така те се унесоха в сладки приказки.. Говориха, смееха се.. нещо, което им се случваше за втори път в едно денонощие.. Нещо, което беше нетипично за тях двамата…
По едно време Кий забеляза, че има някакъв стар вестник в шкафчето до леглото на Ин. Вестникът му привлече вниманието и той реши да го разгледа. И какво да види- на първа страница са Блинг Блинг и Ънче, прегърнати един в друг.
- WTF?!?! - шокира се той дотолкова, че не можа да помръдне от мястото си.
- Яя, да видя, да видя!- вика Ин и също хвърли един поглед.- ТОВА ПЪК ОТКЪДЕ Е ЗА БОГА?! КАК НЕ СЪМ ГО ВИДЯЛА ДОСЕГА!?!- кресна тя, също толкова шокирана.- Кога е станало това нещо?!
- Аааа, сетих се уее.. -въздъхна спокоен Кий.
- Ама аз не се сетих!!!
- Нека да ти разкажа..
- Би било много добре!!!
- Значи.. имаше време, в което тези двамата се разделиха за около две седмици заради някакво много тъпо недоразумение. Джонгхюн хьонг е много ревнив човек и беше помислил, че тя му изневерява, което не би могло да е вярно дори и в някакъв друг, паралелен свят.. И все пак той я отблъсна.. и тя си замина.. след това той разбра грешката си, но беше прекалено късно.. Ънче просто изчезна! Не отговаряше на обаждания, на съобщения.. просто се изпари за две седмици! През това време хьонг беше повече от съсипан- не ядеше, не говореше, не спеше… още тогава разбрах, че някой ден ако се разделят, последиците ще бъдат доста плашещи..
- И после?- попита Ин, заинтересована. Липсваха й само семките, за да се наслади докрай на тази история.
- Ами… хьонг се поболя.. припадна от обезводняване и го закарахме в болница.. Карма, точно в този ден Ънче беше открита от мениджъра си, който я върна обратно при нас..
- Уоооооууу.. това не съм го чувала..
- Не можеше и да го чуеш. Всички медии не само в Корея, а и целия свят се страхуват от силата на компанията на Ънче.. Чудно как тази снимка е изтекла до пресата.. още по-чудно, какво ли е станало с човека, написал тази статия..- замисли се той.
- И пак не ми каза откъде е тази снимка!
- Чакай бе момиче, точно там стигнах! Когато тя научи за състоянието му, веднага литна до него, въпреки, че беше наранена.. Хьонг успя по някакъв начин да се извини и когато го изписвахме, те отново бяха заедно.. Тази снимка е от момента, в който двамата излязоха ръка за ръка от болницата..- сети се Кий и се усмихна.- Хьонг отказа да я пусне да излезе от другия изход и вървяха така до колата ни.. А точно този момент в снимката, където се прегръщат.. Джонгхюн хьонг я беше дръпнал към себе си точно по средата на пътя, пред всички хора там, и я целуна по челото… в този момент всички от групата завиждахме на гледката..- въздъхна той и отново погледна снимката..- Тяхната любов беше такава.. Предизвикваше невинна завист във всички, които ги виждаха щастливи заедно..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

150 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Мар 22, 2011 12:01 pm

lina

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Поредната прекрасна глава. Много се радвам, че Ин се събуди

http://mydramalist.info/users/2067/ivka92

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 19]

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 12 ... 19  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите